№ 21711
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110142100 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* срещу ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, предявена като
частичен иск от цялото вземане в размер на 761,60 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № 440121011001077, по щета № 44012132210259 за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на 21.04.2022 г., в гр. София на бул. „Ситняково“,
причинени виновно и противоправно от водача на МПС марка „Шкода“, модел „Рапид“, с
рег. № СВ6916КН, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (30.07.2025 г.) до изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 21.04.2022 г., в гр. София на бул. „Ситняково“, е настъпило
ПТП по вина на водача на МПС марка „Шкода“, модел „Рапид“, с рег. № СВ6916КН, който
при управляваното от него МПС предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента и
ударил движещото се в същата МПС влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. №
СВ3394МХ, вследствие на което на последното са причинени имуществени вреди. Сочи, че
за процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол от 21.04.2022 г., в който
било установено, че вината за настъпване на същото била на водача на МПС марка „Шкода“,
модел „Рапид“, с рег. № СВ6916КН, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била
застрахована при ответното дружество. Твърди, че към датата на ПТП увреденото МПС
влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № СВ3394МХ е имал сключена имуществена
застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440121011001077. Сочи, че
в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахованото при него МПС, за което
била образувана щета № 44012132210259, при която били констатирани увреждания на
стойност от 2184,79 лева, които били заплатени на сервиза, извършил ремонта на увреденото
МПС. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на сумата от
2199,79 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение, с включени
1
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но същият заплатил само част от
претендираната сума, а именно сумата от 1438,19 лв. Посочва, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира и обезщетение за забава в размер на 236,98 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Възразява, че
извършеното в полза на ищеца извънсъдебно плащане на обезщетение било в необходимия
размер за отстраняване на действителните вреди по увредения автомобил, които били в
пряка причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва и размера на вредите, като счита същия
за прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени, по които е могло да
бъде ремонтиран увредения автомобил. Сочи, че към датата на застрахователното събитие
21.04.2022 г. увреденото МПС било в експлоатация над 3 години. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
на 21.04.2022 г., в гр. София на бул. „Ситняково“ между МПС влекач марка „Волво“, модел
„ФХ“ с рег. № СВ3394МХ и МПС марка „Шкода“, модел „Рапид“, с рег. № СВ6916КН е
настъпило ПТП; наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско+“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС влекач
марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № СВ3394МХ към момента на реализиране на риска;
наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на МПС марка „Шкода“, модел „Рапид“, с рег. №
СВ6916КН, че от страна на ищеца към сервиза, направил ремонта на увреденото МПС, е
извършено плащане в размер на 2184,79 лв., както и че по извънсъдебно отправена покана
за плащане на вземане по повод процесната щета ответникът е погасил вземането до размер
на сумата от 1 438,19 лв.
В проведеното на 20.11.2025 г. открито съдебно заседание, страните са се съгласили,
че единственият спорен въпрос по делото в контекста на чл. 153 ГПК, е стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил.
Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахования при "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
2
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехниеската
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по влекач „Волво ФХ“ с рег.
№ СВ3394МХ, определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
1523,36 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е
посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. В хода на
проведеното на 20.11.2025 г. открито съдебно заседание, при устното представяне на своето
заключение, вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК е посочило, че сумата би се
увеличила със сто и осемдесет лева /180 лева/, ако се направи преценка само с оглед
намиращите се на територията на град София сервизи.
Същевременно, от приетото като писмени доказателство преводно нареждане от
31.08.2022 г., се установява, че ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил сума в размер на 2184,79 лв., поради което дължимото от
ответника застрахователно обезщетение следва да се определи по реално заплатената от
ищеца сума за авторемонтните дейности. Това е така, доколкото при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както
следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно обезщетение
е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен
сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури;
при липса на поне едно от посочените по- горе две условия, т. е. - ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от 3 г. или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна
цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото (вж. Решение № 3490
от 5.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 14799/2024 г.).
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил
сумата от 1 438,19 лв., поради което релевираната претенция се явява основателна за
разликата, възлизаща на екзактно 746,60 лв. След като към тази сума се прибави и разходът
за ликвидационни разноски, следва че претенцията на ищеца е доказана за екзактно 761,60
3
лв. Ищецът не е направил увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК, поради което и с
оглед диспозитивното начало, съдът приема, че е сезиран с искова претенция в размер на 300
лева. Ето защо, искът на ищеца следва да бъде уважен – така, както е предявен.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.07.2025 г., окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има само дружеството – ищец по арг. от
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира разноски за държавна такса – 50 лв.; адвокатско
възнаграждение в размер на 468 лв., за което по делото са представени писмени
доказателства в светлината на поставеното в т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС изискване; 350
лв. – депозит за вещо лице по САТЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
следват разноски в общ размер на 868 лева.
Претендираният депозит за призоваване на свидетел в размер на 40 лева следва да
бъде възстановен на ищеца по реда на чл. 4б от ЗДТ, доколкото по делото е представена
молба в този смисъл, обективирана в списъка за разноски (л.82 по делото), макар формално
да не е назована по този начин.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата от 300 лева, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 761,60
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440121011001077, по щета
№ 44012132210259 за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 21.04.2022 г.,
в гр. София на бул. „Ситняково“, причинени виновно и противоправно от водача на МПС
марка „Шкода“, модел „Рапид“, с рег. № СВ6916КН, чиято „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба (30.07.2025 г.) до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 868 лв. – разноски в
производството.
4
ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА по банковата сметка, посочена от ищеца ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в исковата му молба (л. 4 по делото) сумата от 40 лева, на
основание чл. 4б от ЗДТ – недължимо внесен депозит за разпит на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5