Решение по дело №18069/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1450
Дата: 15 май 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Мирослава Данева
Дело: 20213110118069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Варна, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110118069 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе
предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. І от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”,„Варна Тауърс
– Г” бул. „Владислав Варненчик” № 258 срещу ответника А.. М. , роден на
17.03.1968г. , с адрес: ********** осъдителни искове с правно основание
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.415 ал.1 т.3 от ГПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми , а именно:
- сумата в размер на 215.47 лв. (двеста и петнадесет лв. 47 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника за обект на
потребление, заведен с абонатен номер Абонатен №******* находящ се на
адрес: *************** по фактури , издадени в периода 13.09.2019 г. -
20.09.2019 г.;
- сумата в размер на 38.65 лв. (тридесет и осем лв. 65 ст.) ,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й
до 03.09.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по
клиентски №********** към същата дата;
ведно със законната лихва върху главницата , считано от
1
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2021 до окончателното
изплащане на задължението.
Моли се за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на предявената искова претенция , навеждайки следните
фактически твърдения:
Ищецът излага в обстоятелствената част на исковата молба, че
ответникът А.. М., роден на 17.03.1968г., е клиент на "Енерго - Про
Продажби" АД с клиентски номер №********* във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.№*******
находящ се на адрес: *******
Сочи се, че тези облигационни отношения се регламентират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД и Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране(КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане
на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.
107 от Закона за енергетиката в Районен Съд - Варна Състав:7 е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А.. М., роден на
17.03.1968г., в резултат на което е образувано ч.г.д. №13516/2021г., което е
отхвърлено, т.к. длъжникът няма обичайно местопребиваване в България.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението
ответникът, в качеството на потребител на електрическа енергия, има
неизплатени задължения в общ размер на 254.12 (двеста петдесет и четири лв.
12 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.№*******
находящ се на адрес: гр./*******. В посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 215.47 лв. (двеста и петнадесет
2
лв. 47 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника
по фактури издадени в периода 13.09.2019 г. - 20.09.2019 г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 38.65 лв. (тридесет и осем
лв. 65 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до 03.09.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. №********** към същата дата, подробно посочени в
следната таблица:

ДОКУМЕНТДАТА НАПАДЕЖЗАЗАСУМА НАНЕПЛАТЕНЛИХВАОБЩО
НОМЕРДОКУМЕНТАПЕРИОДПЕРИОДДОКУМЕНТАОСТАТЪК ПО
КЪМ
ДО...ДОКУМЕНТА
от...03.09.2021
ФП028493436013.09.201925.10.201922.07.201921.08.201989.7689.7616.26106.02
ФП028506576520.09.201905.11.201922.08.201918.09.2019125.71125.*********.1
ОБЩО: 215.47215.4738.65254.12

Излага се, че след настъпване на изискуемостта на задължението
до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за положително
произнасяне по предявената искова претенция и за присъждане сторените в
производството по делото разноски.
Ответникът А.. М. , роден на 17.03.1968г. , с адрес: **********
, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът депозира молба с вх.№ 24489/11.04.2022г. , в която същият
посочва, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ******* общ.
Аврен, обл.Варненска, като имотът е закупен на 17.11.2016 г., за което се
представя нотариален акт. Съобщава че чрез Кмета на *******са му били
връчени документи по гр. дело № 8069/ 2021 г. по описа на ВРС, 11 състав, от
които е разбрал, че Енерго-Про Продажби АД претендира суми за
изразходвана ел.енергия по фактура **********/ 13.09.2019 г. на стойност
89,76 лв. и фактура **********/ 20.09.2019 г. на стойност 125,71 лв., ведно с
неустойка за забава, като до този момент не е знаел за наличието на тези
задължения, всеки месец е получавал фактура от „Енерго-Про Продажби“ АД
за изразходваната в имота му ел.енергия и е заплащал задълженията си, не е
предполагал за наличието на неплатено задължение от 2019 г., не е
получавал процесните фактури, а при заплащането на консумираната
ел.енергия по следващи фактури от Енерго-Про Продажби АД не е бил
уведомяван за наличие на стари задължения по тази партида. Представя
фактури и документи за платените от него суми за ел.енергия по партидата на
имота за периода от м. Октомври 2018 г. до м. Март 2022 г. Заявява , че за
претендираните от ищеца суми не е получавал фактури и не е бил уведомяван
по никакъв начин до получаването на книжата по настоящото дело и тъй като
не са му известни процедурите в България, след получаването на документите
по делото е отишъл в „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и заплатил сума в
размер на 109,96 лв. по фактура **********/ 13.09.2019 г. и сума в размер на
153,62 лв. по фактура **********/ 20.09.2019 г., тоест е заплатил и неустойка
3
за забава върху дължимите суми, за което представя фискални бонове от
08.02.2022 г. за плащанията. С оглед изложеното, се моли да се отхвърли
предявения иск, като се счита, че с поведението си ответникът не е дал повод
за завеждане на настоящото дело, а освен това е заплатил претендираните от
ищеца суми веднага, след като е разбрал за това задължение. Моли се, на
основание чл. 78, ал,2 от ГПК да не се присъждат разноски на ищеца.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.09.2021 г. в РС-гр.Варна е подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищцовото дружество срещу
ответника А.. М., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 13516/2021 г. по
описа на РС-гр.Варна. С Разпореждане № 17654/23.09.2021 г. е отхвърлено
депозираното заявление , предвид липсата на постоянен адрес или обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на страната , на основание
чл.411 ал.2 т.3 и 4 от ГПК. Предвид отхвърляне на депозираното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищцовото
дружество срещу ответника А.. М. , на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК са
дадени указания към заявителя за предявяване на осъдителен иск.
Последният е предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК и е предмет на
настоящото исково производство.
Приобщени по делото са Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД, Решения на ДКЕВР и
Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на
Енерго-Про Продажби АД.
Видно от приобщения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 129, том V, peг.№ 11605, дело 588/ 17.11.2016
г. по описа на нотариус Светлана Димова , с район на действие Районен съд-
Варна , ответникът А.. М. е придобил собствеността чрез покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№ 343, находящ се в
с.Садово, община Аврен, област Варна, с площ по акт за собственост 4100
кв.м. и по скица 4170 кв.м.
Следователно от така представените писмени доказателства се
установява, че ответникът е собственик на недвижимия имот – обект на
потребление за процесния период на потребление.
По делото са представени от ищцовото дружество следните 2 броя
фактури , а именно : фактура № **********/13.09.2019 г. на стойност 89,76 лв
и фактура № **********/20.09.2019г. на стойност 125,71 лв., всички
издадени от ищцовото дружество и с получател ответника, издадени за
периода от 13.09.2019 г. - 20.09.2019 г., за доставена и незаплатена
електроенергия за обект с адрес на потребление *******и с абонатен №
********** и с клиентски номер **********.
Представено е извлечение от сметка към 03.09.2021 г. на
дължимите суми от ответника по посочените фактури с посочена главница и
4
лихва по всяка от горепосочените фактури.
По делото е представена справка за потреблението в процесния
обект на потребление през последните 12/24/36м. към 23.11.2021 г.
Видно от извлечение за фактури и плащания за процесния обект
на потребление към 18.11.2021г., ответникът не е заплатил сумите по
горепосочените фактури към датата на извлечението.
В постъпилата по делото молба от ответника А.. М. посочва, че
след получаването на документите по делото е отишъл в „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД и е заплатил сума в размер на 109,96 лв. по фактура
**********/ 13.09.2019 г. и сума в размер на 153,62 лв. по фактура
**********/ 20.09.2019 г., тоест е заплатил и неустойка за забава върху
дължимите суми, за което представя фискални бонове от 08.02.2022 г. за
плащанията.
Видно от приобщените по делото фискални бонове от 08.02.2022
г., ответникът е заплатил сума в размер на 109,96 лв. по фактура №
**********/ 13.09.2019 г. , от която главница в размер на 89,76 лв. и
неустойка за просрочие 20,20 лв. и сума в размер на 153,62 лв. по фактура №
**********/ 20.09.2019 г. , от която главница в размер на 125,71 лв. и
неустойка за просрочие 27,91 лв. Следователно, ответникът е заплатил на
08.02.2022г. не само исковите суми, но и законната лихва върху главницата за
периода от датата на предявяване на исковата молба в съда до 08.02.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе
следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и отхвърлено заявление; депозиране
на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването
на твърдяното вземане в нейна полза по основание, размер и длъжник в т.ч.
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
продажба на електроенергия и съществуването му в рамките на исковия
период , по силата на които му е предоставил твърдяното количество
ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и потребена от
ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане,
така и на вземането за мораторна лихва.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената
ел.енергия.
В настоящия случай, видно от приобщените към
доказателствения материал по делото фактури , както и от представения
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том V, peг.№
5
11605, дело 588/ 17.11.2016 г. по описа на нотариус Светлана Димова , с
район на действие Районен съд-Варна, се установява наличието на непогасени
от ответника задължения за заплащане на доставена и неплатена
електроенергия за обект с адрес на потребление , находящ се в *******
община Аврен , област Варна и с аб.№********** и кл.№****************.
Видно от приобщените по делото фискални бонове от 08.02.2022
г., ответникът е заплатил сума в размер на 109,96 лв. по фактура №
**********/ 13.09.2019 г. , от която главница в размер на 89,76 лв. и
неустойка за просрочие 20,20 лв. и сума в размер на 153,62 лв. по фактура №
**********/ 20.09.2019 г. , от която главница в размер на 125,71 лв. и
неустойка за просрочие 27,91 лв. Видно от приобщените по делото фискални
бонове от 08.02.2022г. , задълженията за главница и лихва са погасени след
депозиране на исковата молба на 20.12.2021 г. , по повод на която е
образувано настоящото дело, задължението за плащане на исковата сума е
изпълнено изцяло от ответника.
С оглед стойността на заплатените от ответника суми, ответникът
е заплатил на 08.02.2022г. не само исковите суми, но и законната лихва върху
главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда до
08.02.2022г.
В настоящото производство , на основание чл. 235, ал.3 от ГПК,
съдът следва да съобрази настъпилия факт на цялостното заплащане на
08.02.2022 г., след образуване на делото на претендираните от дружеството
суми. С плащането им по време на висящото производство, ответникът е
направил извънсъдебно признание за дължимостта им. Плащането, като факт
от значение за спорното вземане, съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК,
обуславя извода, че към момента на приключване на устните състезания по
делото вземането на ищеца към ответника, на твърдяното основание, е
погасено поради плащане и не съществува. Ето защо, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради извършено след
образуване на настоящото дело плащане от страна длъжника в цялост на
претендираните суми.
Въпреки изплащането в цялост на претендираните суми от страна
на ответника, обаче, неплащането на задълженията в предвидения между
страните падеж, е поведение на ответника, дало повод за завеждане на делото.
При този изход на спора следва да се определят дължимите на ищцовото
дружество разноски за двете производства. Независимо от отхвърлянето на
предявения иск, с несвоевременното заплащане на задълженията си към
ищцовото дружество, ответникът е дал повод за завеждане на заповедното
производство, а с оглед неговото отхвърляне , поради липса на
предпоставките на чл.411 от ГПК и е станало причина за образуване на
исковото производство. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК,
реализираните от ищеца разноски по делото следва да се възложат в тежест
на ответника. Вследствие на изложеното , при този изход на спора и по
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и
6
доказателствата за реализирани разходи исковто производство в общ размер
от 175,00 лв. , от които юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лв. и
държавна такса - 75,00 лв., както и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Район „Владислав Варненчик”,„Варна Тауърс – Г” бул. „Владислав
Варненчик” № 258 срещу ответника А.. М. , роден на 17.03.1968г. , с адрес:
********** осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД вр. чл.415 ал.1 т.3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми , а именно:
- сумата в размер на 215.47 лв. (двеста и петнадесет лв. 47 ст.),
представляваща главница за консумирана , но незаплатена електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се на адрес: с.Садово , община
Аврен , област Варна , с абонатен номер ********** и с клиентски номер
********** , по фактури , издадени в периода 13.09.2019 г. - 20.09.2019 г. , а
именно: фактура № **********/13.09.2019 г. и фактура №
**********/20.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2021 до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата в размер на 38.65 лв. (тридесет и осем лв. 65 ст.) ,
представляваща сбора от мораторната лихва върху неизплатените главници
по всяка фактура от падежа й до 03.09.2021 г., поради изплащането на
сумите от ответника след подаване на исковата молба, по повод на която
е образувано производството по делото.

ОСЪЖДА А.. М. , роден на 17.03.1968г. , с адрес: **********
ДА ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик
258, Варна Тауърс Г сумата в размер на 75,00лв. представляваща съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. № 13516/2021г. по описа на РС-гр.Варна, както
и сумата от 175,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

7
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8