№ 118
гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20254001000138 по описа за 2025 година
С Решение № 42/16.04.2025 г. по т. д. № 164/2021 г., поправено с Решение №
43/17.04.2025 г., Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - гр. София да
заплати на И. Р. И. от с. Селановци, обл. Враца, сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания),
вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 26.03.2021
г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №
BG/22/120001603918, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 28.04.2021 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до претендираната сума от 120 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД „ЗК Лев Инс“ АД да заплати
на И. Р. И. сумата от 3 586.32 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното
изплащане.
Осъдил на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК „ЗК Лев Инс“ АД да заплати в полза на
ПлОС ДТ върху уважената част на иска в размер на 1 743.45 лв., както и част от
разноските за вещи лица в размер на 359.59 лв., направени от бюджета на съда,
съразмерно с уважената част на предявените искове.
1
Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско
възнаграждение на адв. Ст. Ч. от САК - пълномощник на ищеца, осъществил безплатна
адвокатска помощ, в размер на 4 620 лв. с ДДС.
Осъдил на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК И. Р. И. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 328.67 лв.,
съобразно отхвърлената част на предявения иск.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40
000 лв. до 120 000 лв., е подадена от ищеца И. Р. И. чрез адв. Ст. Ч.. Счита решението
за неправилно в тази част, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необосновано. Определеното обезщетение е в занижен размер.
Съдът не е отчел всички обстоятелства, което е довело до формално приложение на чл.
52 от ЗЗД. Не е съобразил медицинската документация и заключението на
съдебномедицинската експертиза относно вида на получените от ищеца травматични
увреждания. Съдът е приел, че липсват усложнения, по-дълъг възстановителен период
и „остатъчни явления“, което противоречи на показанията на свидетелката И.а.
Полученото при ПТП увреждане е променило коренно живота на ищеца. Той все още
не е преодолял физическия дискомфорт, има оплаквания и към днешна дата, търпи и
психически страдания. Съдът не е съобразил застрахователните лимити и
икономическата конюнктура в страната. Моли съда да отмени обжалваното решение и
вместо това да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди и да присъди
допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със съответната законна
лихва. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Представена е писмена молба, с която пълномощникът адв. Ал. Дончева поддържа
жалбата. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В писмения си отговор въззиваемият-ответник „ЗК Лев Инс“ АД чрез
пълномощника адв. Н. М. оспорва жалбата и я счита за неоснователна.
Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, тъй
като не съответства на доказаните по делото факти и обстоятелства. Твърди, че
оздравителният процес е завършил, като се позовава на съдебномедицинската
експертиза. Оспорва твърденията на ищеца, че и към момента е затруднен нормалния
му начин на живот поради получените при ПТП травми. Противопоставя се на
доказателственото искане, тъй като е несвоевременно - могло да бъде направено след
разпита на свидетеля. Същото искане е направено пред първата инстанция, но
правилно е оставено от съда без уважение. Не са налице данни ищецът да е посещавал
психолог или психиатър и да му е предписано съответното лечение. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като присъди направените разноски. В
съдебно заседание въззиваемото дружество не се представлява.
2
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, а въззивната
жалба – изцяло неоснователна.
Ищецът И. Р. И. е предявил против „ЗК Лев Инс" АД искове с правно основание
чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 3 586.32 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него в
резултат от получени травматични увреждания при ПТП на 26.03.2021 г. на път II-13,
км. 84+300 в района на с. Долни Луковит, обл. Плевен, настъпило по вина на Стефан
Теодосиев Симеонов при управление на л. а. „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № ЕН 46****,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 28.04.2021 г. до окончателното
изплащане.
В частите, с които са уважени исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 586.32 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано
от ответника и е влязло в сила.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца като последица от
получените при ПТП увреждания и справедливия размер на обезщетението, което
следва да ги репарира, при това за разликата над 40 000 лв.
Установено е следното от фактическа страна:
Механизмът на ПТП, настъпило по вина на делинквента, е установен и не се
спори. С влязло в сила Решение № 44/16.09.2024 г. на РС – Кнежа по АНД № 169/2024
г. С. Т. С. е признат за виновен в това, че на 26.03.2021 г. на път II-13, км. 84+300, на
разклона за с. Глава и с. Долни Луковит, обл. Плевен, при управление на л. а. „БМВ“,
с рег. № ЕН 46**** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл.
6 ал. 1 пр. 3, чл. 20 ал. 1 и ал. 2 и чл. 24 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на И. Р. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване в областта
на лява бедрена става, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия
крак.
От представените писмени доказателства (медицински документи) и от
заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска
експертиза се установява, че при ПТП ищецът е получил изкълчване (луксация) на
3
лявата тазобедрена става и вътреставно счупване (фрактура) на главата на лявата
бедрена кост. Според медико-биологичната квалификация, счупването представлява
трайно затруднение на движението на левия крак.
На 26.03.2021 г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД –
Клиника по ортопедия и травматология, където в същия ден е била извършена
оперативна интервенция – първоначално ръчно наместване (репозиция) и
„обездвижване чрез опъване" на счупения крайник, посредством метода на т.н.
„директна скелетна екстензия", а на 01.04.2021 г. - ортопедична операция, състояща се
в имплантиране на изкуствена тазобедрена става (метално бедрено стъбло и
изкуствена модулна глава на бедрената кост). Вещото лице определя тази втора
операция като по-голяма и по-тежка („кръвна операция"). Ищецът е бил изписан на
06.04.2021 г. с подобрение, с препоръки за сменяне на превръзки пред три дни, сваляне
на конците на 12-тия ден, антикоагулантна терапия за срок от 20 дни и придвижване с
помощни средства, без натоварване на крайника, за срок от 1 месец, а след това -
частично натоварване на крайника.
Обичайният оздравителен период при подобни луксации и счупвания, лекувани
оперативно, е в рамките на 5-6 месеца, според експертното заключение. Периодът на
нетрудоспособност е около 4-5 месеца. Към датата на произшествието и на лечението
ищецът е бил с прекъснати здравноосигурителни вноски от 2021 г., като дължимите
вноски са внесени на 29.03.2021 г.
По делото не са представени документи за проведена рехабилитация, няма и
данни за усложнения, удължаване на нормалния оздравителен процес или за наличие
на „остатъчни явления“ от травмата, според вещото лице. Въпреки че е бил уведомен
няколко пъти от вещото лице, ищецът не се е явил на преглед, поради което
заключението на експертизата е изготвено само въз основа на представените
медицински документи.
След депозиране на експертното заключение по делото са представени
амбулаторни листи за извършени прегледи на ищеца на 28.01.2022 г. и 23.06.2022 г.,
както и резултат от извършено на 26.01.2022 г. образно изследване. Документите са
обсъдени и коментирани от вещото лице в съдебно заседание. Оплаквания на ищеца са
около една година след инцидента. Според отразеното в документите, ищецът е
прегледан от ортопед, ходил е с помощно средство, имал е оплаквания от болки в
кръста. При направеното изследване със скенер е установено, че в техническо
отношение след операцията няма усложнения, поради което, според вещото лице,
болките са повече в резултат на някакво увреждане на лумбосакралните коренчета, т.
е. касае се за дископатични проблеми, които нямат връзка с претърпяната травма при
катастрофа. Ищецът е насочен към физиотерапия, но няма документи, че е правил
физиотерапия. Вещото лице изразява недоумение, как 15 месеца след травмата ищецът
4
има оплаквания, ходи с патерици и започва да се лекува. Становището на експерта е,
че рехабилитация след изтичането на такъв период от време не би имала ефект. Освен
това, остатъчните явления е трудно да се диференцират след толкова време – кои се
дължат на травмата и кои на болестни изменения в костите и ставите в резултат на
възрастови промени. След като в продължение на 15 месеца няма медицинска
документация за прегледи и лечение, няма как оплакванията след този период да
бъдат в причинна връзка с травмата. Оплаквания от болки или ограничени болезнени
движения е вероятно да бъдат резултат от ненавременно извършени рехабилитационни
процедури.
В показанията си Н. Д. И.а – съпруга на ищеца, свидетелства, че когато го
видяла в болницата бил на носилка, треперел, целият в кръв. Бил със счупена става и
тазобедрена става на левия крак. Направили му операция. След изписването от
болницата не можел да се движи, бил на легло и имал нужда от грижи. Не можел да
става. Повече от 6-7 месеца бил с две патерици, след това доста време - с една
патерица. Не можел да гледа животни. По цяла нощ плачел, тормозел се, че останал
сакат. Свидетелката раздвижвала съпруга си. Сега се движи самостоятелно, но много
трудно. И досега ходи на прегледи, пие обезболяващи и успокоителни лекарства.
Оплакванията продължили около година. Сега го боли ставата при промяна на
времето. Станал отчужден от хората, не шофирал, не гледал животни. След
изписването от болницата адвокатът го водил няколко пъти на лекар в гр. София.
Преди година ходил и на психолог, който му е предписал лекарства.
При така установеното съдът приема следното:
Определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане, получено при
ПТП на 26.03.2021 г., в размер на 40 000 лв., е напълно адекватно на доказания по
делото обем и интензитет на търпените вреди и съответно на принципа за
справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което не са налице
основания за увеличаването му, в каквато насока е искането на жалбоподателя-ищец.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява релевантните
обстоятелства, които следва да бъдат преценени съгласно Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и доразвити в съдебната практика по приложението
на чл. 52 от ЗЗД. При телесните увреждания тези обстоятелства могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съдът следва да отчита и социално-
икономическите условия в страната към датата на деликта.
В случая при определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени: вида и
тежестта на полученото увреждане – изкълчване на лявата тазобедрена става и
5
фрактура на главата на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на
движението на левия крак; проведеното лечение – две оперативни интервенция, една
от които по тежка, състояща се в имплантиране на изкуствена тазобедрена става, както
и общият период на възстановяване от около 5-6 месеца. Така установените от
писмените доказателства - медицински документи за проведено лечение, и
заключението на съдебномедциинската експертиза обосновават извод за по-силни по
интензитет и обем страдания непосредствено след получаване на травмите и след
оперативните интервенции. По време на болничния престой и след това ищецът е бил
на легло, принуден да търпи неудобството да бъде обслужван от други лица, тъй като
е бил затруднен да се грижи за себе си; бил е ограничен в придвижването си, в
социалните си контакти, не е имал невъзможност да работи. Обосновано е да се
приеме, че инцидентът е имал негативно отражение върху емоционалното му и
психическо съС.ие. Всички тези обстоятелства, както и социално-икономическата
конюнктура в страната към датата на деликта (м. март 2021 г.), са съобразени от
първоинстанционния съд и напълно обосновават извода му, че обезщетение в размер
на 40 000 лв. в максимална степен репарира всички претърпени от ищеца болки и
страдания от полученото при ПТП телесно увреждане.
По делото не са установени усложнения от травмата, както в периода на лечение
и възстановяване, така и след това. Не са установени също така негативни последици
към настоящия момент – ограничения в движението на крака или болки извън
обичайните при промяна на времето. Тежестта да докаже тези факти пада върху
ищеца, но в настоящото производство подобно доказване не е проведено. Нещо
повече, ищецът не се е явил пред вещото лице за преглед, при който здравословното
му съС.ие към момента би могло да бъде установено по достоверен начин.
Представените в хода на делото пред първоинстанционния съд документи за
медицински прегледи повече от година след инцидента не установяват усложнения
или негативни последици в пряка причинна връзка с травмата. В тази връзка следва да
се има предвид и обстоятелството, че по делото не са представени медицински
документи, установяващи проведена навременна рехабилитация по предписание на
лекар, която има значение както за продължителността на оздравителния период, така
и за степента на възстановяване от травмата. Предвид това, следва да се приеме, че
оздравителният период е в рамките на обичайния за подобни счупвания и че към
настоящия момент ищецът е възстановен от получената травма.
Показанията на свидетелката Н. И.а следва да бъдат кредитирани в частта
относно съС.ието на ищеца непосредствено след инцидента, по време на болничното
лечение и след това – в рамките на възстановителния период от около 5-6 месеца, но
по отношение на продължителността на оздравителния процес (около година) и
проведеното лечение при психолог, показанията са изолирани и не се подкрепят от
представените медицински документи и от заключението на съдебномедицинската
6
експертиза.
Като се съобрази всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че обезщетение
в размер на 40 000 лв. възмездява доказаните по делото болки и страдания, претърпени
от ищеца в резултат на полученото при ПТП увреждане и съответства на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което няма основание същото да бъде
увеличено до претендирания от жалбоподателя размер. Първостепенният съд е
достигнал до същия извод, съответно - решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото пред въззивната инстанция разноски се дължат в
полза на въззиваемото дружество, но съдът не присъжда такива, тъй като не са
представени доказателства да са направени.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/16.04.2025 г. на Окръжен съд – Плевен по т. д.
№ 164/2021 г., поправено с Решение № 43/17.04.2025 г., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от И. Р. И. от с. Селановци, обл. Враца против
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - гр. София иск с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
получени телесни увреждания при ПТП на 26.03.2021 г., настъпило по вина на водач на
МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 120
000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7