№ 1378
гр. Русе, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520101055 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и иск по
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на НА за собственост по обстоятелствена
проверка.
Ищците Н. М. Т. и Б. Р. Т. твърдят, че на 27.08.2014 г., по време на
брака си, са закупили от продавачите Г.П.Г. и М.И.Г. недвижим имот, находящ
се в с. *************, общ. Иваново, представляващ дворно място от 500
кв.м., представляващо парцел ****************** по плана на селото- по
НА, а по скица представялващо УПИ ******************, с площ от 800
кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда от 32 кв.м., при
граници на имота: ***************** и от три страни - улици по силата на
*********, дело № ***********/27.08.2014 г. на СВ- Русе. Твърдят, че от
закупуването на имота са заплащали данък върху цялата площ на имота от 800
кв.м. Сочат, че върху имота има построена сграда с площ от 106 кв.м.,
построена в горната част по протежение на имотната граница, която ползват
като краварник. Твърдят, че целия имот е ограден с ограда – бетонни колове и
оградна мрежа, частично тухли. В него съхранявали трактори, косачка, плуг,
ремаркета, валеровачка и камионче. В двора имало изградена пристройка от
1
32 кв.м., там стената била изградена от тухли. Твърдят, че от купуването на
имота до настоящия момент имотът стопанисвали непрекъснато и бил в
тяхната фактическа власт.
Заявяват, че получили по телепоща от адв. Г. С. покана за
разпределение на имота и предложение за доброволна делба.
Въпреки, че в поканата нямало данни за лицето, което предявява
претенции към имота им, установили, че за част от имота им има съставен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***********, дело
*************/22.08.2024 г. за 300/800 идеални части от дворно място, цялото
от 800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ. Иваново, обл. Русе и
представляващо *************, кв.33 по плана на с. *************.
Твърдят, че в протокола за извършената обстоятелствена проверка на
21.08.2024 г. трима свидетели твърдяли, че ответника Д. В. М. притежава тези
300 кв.м. от процесния имот, разположени на ъгъла на две улици. Заявява, че
ответникът никога не е владял имота за себе си постоянно, явно, непрекъснато
и със съзнанието на собственик, за да бъде признат за собственик.
В тази връзка молят съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът не е собственик на осъществено давностно
владение в продължение на 10 години на недвижим имот по НА за
собственост по обстоятелствена проверка № ***********, дело
*************/22.08.2024 г. на СВ - Русе за 300/800 идеални части от дворно
място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ. Иваново,
обл. Русе и предствляващо ************* в кв.33 по плана на с.
*************. На основание чл. 537,ал.2 от ГПК молят съда да отмени НА за
собственост по обстоятелствена проверка № ***********, дело
*************/22.08.2024 г. на СлВп- град Русе за 300/800 идеални части от
дворно място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ.
Иваново, обл. Русе и предствляващо ************* кв.33 по плана на с.
*************. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от
ответника по иска Д. В. М.. Счита предявените искове за недопустими и
неоснователни. На първо място заявява, че ответника не е закупил 800, а 500
кв.м. от процесния имот. Заявява, че от средата на 2023 г. започнал да събира
документи да узакони процесните 300 кв.м., като е заплатил данък върху тях
2
за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
С допълнително молба е направил възражение, че продавачите не са
собственици на 800 кв.м. Освен това декларацията по чл. 14 ЗМДТ не била
правно основание за собственост. Заявява, че в Община Иваново било
декларирано и вписано, че данъчно задължено лице е първия ищец и
предишен собственик е Г.П.Г. в съсобственост с ответника Д. М.. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№**********, том І, рег. №***********, нот.д. №************* г., на
Нотариус Петя Трендафилова, рег. №********** на НК, с район на действие
Русенски районен съд, лицата Г.П.Г. и М.И.Г. са продали Н. М. Т. собствения
си недвижим имот – дворно място от 500 кв.м., представляващо парцел
********** 27.08.2014 г., в кв. 33 по плана на селото по време на брака си, са
закупили от продавачите Г.П.Г. и М.И.Г. недвижим имот, находящ се в с.
*************, общ. Иваново, представляващ дворно място от 500 кв.м. ,
представляващо парцел ****************** по плана на селото, а по скица
представялващо ************, в кв. 33, с площ от 800 кв.м., заедно с
построената в него паянтова жилищна сграда, с площ по удостоверение от 32
кв.м., при граници на имота: ***************** и от три страни – улици.
Не се спори от страните, а и видно от представеното по делото
удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № *************г. на с.*************, община Русе,
страните са съпрузи и следователно закупеният имот предствлява СИО.
Веднага след закупуване на имота ищците са го декларирали пред
Общинската служба за местни данъци и такси на Община Иваново, видно
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ *************/03.09.2014 г.,
представена по делото.
Актуалното местоположение на поземления имот ************, в
кв. 33 по регулационния план с.*************, одобрен със Заповед
3
№*********** г. се установява от представената по делото скица
№********** г., ъгласно която имотът е с квадратура от 800 кв.м.
На 22.08.2024 година с нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност и наследство № *************** г. на Нотариус Адриана
Филчева, рег. №629 на НК, с район на действие Русенски районен съд,
ответникът Д. В. М. е бил признат за собственик по давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: 300/800 идеални части от дворно
място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ. Иваново,
обл. Русе и предствляващо ************* кв.33 по плана на с.
*************, одобрен със Заповед №*********** г., при граници на имота:
от двете страни – улици, *****************, зелени площи, реално
разположени между двете улици, заедно с всички подобрения и трайни
насъждения.
Видно от удостоверение за наследници №82/03.11.2022 г. на
Кметство с. *************, Община Иваново, Д.Д.М. е починала на
13.12.2008 г., като е оставила за свои наследници сина си – ответника Д.В.М..
Представена по делото е нотариално дело №********** г. от
Нотариус Адриана Филчева.
Разпитани по делото бяха свидетелите – Г.Г. и М.Т.., водими от
ищеца. Същите изнесоха, че ищците закупили процесния имот през 2014 г. от
свидетеля Г.. Имотът бил собственост преди това не неговите баба и дядо. Тъй
като ищецът се занимавал със земеделие, след като придобил собствеността
върху имота първо разчистил имота, тъй като същият бил обрасъл с
растителност и в него съседите си изхвърляли боклуците. След това изградил
нова ограда на мястото на старата, като поставил нови колове и мрежа. В
имота ответника съхранявал земеделска техника, която била необходима за
дейността му, а също и отглеждал крави. За животните ответника изградил
тухлена постройка, в която ги прибирал. Според свидетелите ответника не е
влизал в имота. Същият се завърнал да живее в селото преди около десет
години, но живеел в друг имот, нейния баща, а свидетеля П. заяви, че познава
и дядото на М.Т.. Заявиха, че баща й имал земя в м. „Рахале“ в землището на с.
Царевец, общ. Свищов, като според свидетеля Я. още от 1973 г. бащата на
ищцата обработвал тази нива заедно със семейството си – засаждали боб,
царевица, лук. След като починал баща й, М.Т. продължила да обработва
4
земята с помощта на сина си. Според св. П. – нивата /преди това имало
засадено лозе/ била „взета“ от възрастна жена от бащата на ищцата, който я
обработвал около 30 години. Отскоро, след смъртта на баща си, ищцата
продължила да обработва земята.
Разпитани по делото бяха свидетелите – И.И. и Д.Д., водими от
ответника. Свидетелите изнесоха, че в процесния имот била къщата на
майката на ответника, това място в момента било застроено. Във връзка с
последното св.Иванов изнесе, че много пъти ответника му се е оплаквал, че
ищеца е застроил в имота му и не може да си го вземе. Споделили му, че
преди около 5-6 години двамата се били срещнали и ответника си поискал
мястото от ищеца, но той отказал да му го предаде или да го пусне в имота.
Според свидетеля Димитров имотът бил ограден от ответника от около 10
години. Ответникът искал да влезе в него но ищецът не го пускал.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи :
Делото има за предмет предявен от Н. М. Т. и Б. Р. Т. против Д. В. М.
по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
притежаваните от ищците 300/800 идеални части от дворно място, цялото от
800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ. Иваново, обл. Русе и
предствляващо ************* в кв.33 по плана на с. *************, както и
искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за 300/800
идеални части от дворно място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с.
*************, общ. Иваново, обл. Русе и предствляващо ************* в
кв.33 по плана на с. *************.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, при
предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да
докаже само правния си интерес от завеждане на иска. Такъв правен интерес е
налице, когато ищецът претендира самостоятелно право върху същия имот,
което се оспорва от ответника или когато се позовава на фактическо състояние
или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ако
ищецът не докаже правния си интерес, производството по делото се явява
5
недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
В случая за ищците е налице правен интерес да предявят
отрицателен установителен иск срещу ответника за защита на правото си на
собственост върху притежаваните от тях 300/800 идеални части от дворно
място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ. Иваново,
обл. Русе и предствляващо ************* в кв.33 по плана на с.
*************, придобити на основание покупко-продажба с нотариален акт
на недвижим имот №**********, том І, рег. №***********, нот.д.
№************* г. Интересът им произтича от факта, че ответника се е
снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство
и давностно владение № *************** г. и за техните 300/800 ид. ч. от
процесния имот. Тоест, налице е оспорване от страна на ответника на правото
на собственост на ищците върху тези идеални части от процесния имот.
Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за
собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, поради
което в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот
на заявените от него основания. Ако той не стори това, отрицателният
установителен иск следва да бъде уважен и да се признае за установено по
отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на процесния имот.
В случая ответникът заявява като придобивно основание за 300/800
идеални части от имота – наследяване от майка му и давностно владение.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.
Действително водените от ответника свидетели посочват, че тези 300/800
идеални части той е придобил в наследство от майка си, а след нейната смърт
продължил да се грижи за имота, но доказателства относно обстоятелството,
че майка му е притежавала тези 300/800 идеални части липсват. Освен това, за
да се придобие по давност имот, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, необходимо е
едно лице да е упражнявало фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да
придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази
давност, каквито доказателства също липсват. Според св.Д.Д. ищецът и
ответникът се карали за имота от 10 години, освен това свидетеля призна, че
от около десет години ответника не е можел да си влезе в имота.
6
Противоречиви са показанията и на водения свидетел И.И. според когото
къщата, която се намирала в процесния имот и в която е живяла майката на
ответника се била съборила много отдавна – преди 25 години. Свидетелят
призна, че не знае какво се намира в момента в имота, дали имотът е ограден
или не, тъй като отдавна не е минавал от там. Според свидетеля ответникът е
владял имота постоянно и непрекъснато докато къщата се срутила. Това
означава, че ответникът е владял имота най-късно до преди 25 години.
Следователно по делото не са доказаха елементите от фактическия състав на
владението – явно и необезпокоявано повече от 10 години. Напротив,
водените от ищеца свидетели установиха, че след като ищците закупили имота
от Г.Г., те оградили имота с нова ограда от мрежа, като коловете поставяли на
мястото на старите. Ищците започнали да отглеждат животни в този имот,
като за целта построили стопанска постройка- обор, освен това били
складирали и техника, която им била необходима за селскостопанската им
дейност.
За пълнота следва да се посочи, че по делото ответника не установи
откъде черпи права да е съсобственик по наследство на именно 300/800
идеални части от процесния имот. Същото би било от значение за
съобразяване на дадените с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС указания по приложение на чл. 69 ЗС. В
случая обаче твърдения не са наведени, поради което и съдът не следва да
обсъжда презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците.
По изложените съображения предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 от
ГПК отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на отрицателния установителен иск, следва да
бъде уважено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, като издаденият в полза на
ответника нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство
и давностно владение № *************** г. на Нотариус Адриана Филчева,
рег. №629 на НК, с район на действие Русенски районен съд да бъде отменен.
В тежест на ответника на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се
възложат направените по делото разноски, съобразно представения списък в
размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание 124 от ГПК,
предявен от Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. *************, общ.
Иваново, ул. „***************“ № 5 и Б. Р. Т., ЕГН **********, садрес: с.
*************, общ. Иваново, ул. „***************“ № 5, против Д. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: град Русе, общ. Русе, бул. „************“ № 123,
вх. 3,ет.1, ап. 1, че Д. В. М., ЕГН ********** не е собственик въз основа на
осъществено давностно владение в продължение на 10 години на недвижимия
имот по НА за собственост по обстоятелствена проверка № ***********, дело
*************/22.08.2024 г. на СлВп-град Русе за 300/800 идеални части от
дворно място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с. *************, общ.
Иваново, обл. Русе и предствляващо ************* кв.33 по плана на с.
*************.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на
ответника Д. В. М., ЕГН ********** Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност и наследство № *************** г. на Нотариус
Адриана Филчева, рег. №629 на НК, с район на действие Русенски районен
съд, с който Д. В. М., ЕГН ********** е признат за собственик на 300/800
идеални части от дворно място, цялото от 800 кв.м., намиращо се в с.
*************, общ. Иваново, обл. Русе и предствляващо *************
кв.33 по плана на с. *************.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 от ГПК Д. В. М., ЕГН
**********, с адрес: град Русе, общ. Русе, бул. „************“ № 123, вх.
3,ет.1, ап. 1 да заплати на Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с.
*************, общ. Иваново, ул. „***************“ № 5 и Б. Р. Т., ЕГН
**********, садрес: с. *************, общ. Иваново, ул. „***************“
№ 5 направените по делото разноски в размер на 1500 лева (хиляда и
петстотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8