№ 4075
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110104288 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
А., ж.к.“ Н.“ ***** срещу „Б. Е.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
С., р-он С., бул.“Б.“№ 1 иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.7, ал.1, б.„б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004г. за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 250евро,
представляваща дължимо на основание чл.7, ал.1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г.
обезщетение за отменен полет № FB 973 от летище С. до летище Варна, РБългария,
предназначен за дата 31.01.2025г. за 20:30часа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 12.02.2025г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 783/13.02.2025г. по ч.гр.д. № 1759/2025г. по описа на ВРС, 19 състав.
Претенцията се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца
в исковата молба: Ищецът е сключил договор за въздушен превоз с ответника в качеството
му на превозвач, като последният се задължил да изпълни полет № FB 973 по направление
С. - Варна на 31.01.2025г. с час на излитане по разписание в 20:30часа и час на кацане по
разписание в летище Варна в 21:20часа. След извършена регистрация на летище С.,
пътникът бил уведомен от служители на превозвача, че полет № FB 973 ще излети със
закъснение. Впоследствие почти четири часа след първоначалния час за излитане по
разписание - в 00:13 часа на 01.02.2025г. пътникът получил имейл от превозвача, съгласно
който полет № FB 973 бил отменен и било посочено разписание на полет № FB 973 за
следващия ден - 01.02.2025г. от 13:30 часа, което било със седемнадесет часа по-късно от
първоначално обявеното разписание. Твърди, че полет № FB 973 по направление С. - Варна
не е осъществен на 31.01.2025г. в 20:30 часа съгласно първоначално обявеното разписание.
Счита, че в настоящия случай не се касае за извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане
на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който иска се
оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Сочи, че полет № FB 973,
планиран за 31.01.2025г. с маршрут С. - Варна е отменен поради наличие на метеорологични
условия, несъвместими с безопасното му изпълнение, а именно - гъста мъгла в района на
летището на пристигане, водеща до критично намалена видимост. Предвид невъзможността
да бъде осигурено безопасно приземяване на въздухоплавателното средство, планирано да
изпълни процесния полет, било взето оперативно решение същият да бъде пренасочен до
летище Бургас. Междувременно метеорологичната обстановка на летище Бургас също се
влошила значително. Била получена прогноза от компетентните метеорологични служби,
като очакването било запазване на гъстата мъгла и отсъствие на тенденция за подобряване
на видимостта преди 08:00 - 09:00 ч. местно време на 01.02.2025г. За преодоляване на
създалата се ситуация и с оглед осигуряване на алтернативен превоз на засегнатите пътници,
бил планиран полет с № FB975 по маршрут летище С. - летище Варна, изпълнен на
01.02.2025г. с час на излитане 13:30 ч. местно време (11:30 UTC). Сочи, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото извънредно обстоятелство - гъста мъгла,
довела до критично намалена видимост на летище Варна, и отмяната на процесния полет.
Твърди, че въздушният превозвач не е разполагал с реална възможност да предприеме други
мерки, които биха могли да предотвратят отмяната, без това да създаде риск за
безопасността на пътниците и екипажа. Ответното дружество предприело всички разумни и
практически възможни мерки, насочени към ограничаване на неудобствата и минимизиране
на последиците за засегнатите пътници. В тази връзка бил организиран наземен трансфер с
автобуси между летищата във Варна и Бургас. Пътниците, останали в С. били настанени в
хотел за сметка на превозвача. Всички предприети мерки били в пълно съответствие с
изискванията за дължима грижа съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004. С тези аргументи
моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
В проведеното открито съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат,
като страните доразвиват доводите си.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Правният интерес от търсената защита по реда на чл.422 ГПК се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1759/2025г. по описа на Районен
съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника в указания срок. Налице е субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това,
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
Между страните не се спори, че същите са обвързани облигационно по силата на
договор за въздушен превоз - полет № FB975 от летище С. до летище Варна, както и че
полетът предназначен за посочената дата и час - 31.01.2025г. за 20:30часа е бил отменен и
изпълнен на 01.02.2025г., с час на излитане 13:30ч.
Спорът между страните е правен и се свежда единствено до това дали отмяната на
полета е била неизбежна с оглед наличието на гъста мъгла на летище Варна и въпреки
предприетите необходими мерки превозвачът в лицето на ответника е бил в невъзможност
да изпълни така планирания полет.
Правата на пътниците и отговорността на опериращия въздушен превозвач при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз – какъвто е настоящият случай, са уредени в
разпоредбите на чл. 5–8 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., транспониран в българското законодателство с Наредба № 261 от 13
юли 2006г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ
2
на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при
отменяне или забавяне на полет към чл. 16а, т. 10 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Съгласно чл. 5, §1, б. „в“ от Регламента, при отмяна на полет пътниците имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за
отмяната в определени конкретно посочени срокове. Размерът на дължимото обезщетение е
определен в чл. 7, като съгласно §1, б. „а“, същият възлиза на 250евро за всички полети до
1500 километра. Предвидено е в чл. 5, §3, че опериращият въздушен превозвач не е длъжен
за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
Направеното възражение от ответника, че отмяната на полета се дължи единствено на
наличието на гъста мъгла и критично намалена видимост, както и че въпреки предприетите
необходими мерки същият е бил в невъзможност да изпълни така планирания полет, възлага
в негова доказателствена тежест да установи пълно и главно: че са били налице извънредни
обстоятелства неприсъщи на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач
и че поради естество си те са се намирали извън ефективния контрол на последния. /в този
см. практика на СЕС: Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp. решения от 22
декември 2008г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:C:2008:771, т.23, от 31 януари 2013г.,
McDonagh, - 12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015г., van der Lans, C257/14,
EU:C:2015:618, т.36., Решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/ 07 и C - 432/ 07,
EU:C:2009:716, т. 69 и от 31 януари 2013г., McDonagh, C-12/11, EU:C:2013:43, т. 38/.
С доклада си по реда на чл. 140 ГПК съдът е указал на ответника, че не сочи
доказателства за твърденията си, че мъглата е довела до критично намалена видимост, респ.
до невъзможност да бъде осигурено безопасно приземяване на въздухоплавателното
средство, а допълнително в о.с.з., и за това, че ищецът е бил настанен в хотел за сметка на
превозвача, както и че му е предложен алтернативен начин за извозване до крайната
дестинация – гр. Варна.
В тази връзка ответникът е представил единствено справка метеорологичен доклад.
От същата обаче не може да се презюмира наличието на гъста мъгла и критично намалена
видимост, които да са неприсъщи за ежедневното упражняване на дейността на превозвача.
Съгласно Решение на СЕС от 17.09.2015г., Corina van der Lans, С257/14 сами по себе си
лошите метеорологични условия не биха могли да бъдат обхванати от понятието
"извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004. Въздушният
превозвач обичайно експлоатира самолетите си при условия, в т.ч. метеорологични, които са
трудни, дори екстремни.» В съображение 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004г. е
прието, че извънредни обстоятелства съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с
този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за
избягване на закъснения или отменени полети. По делото липсват доказателства за решение
за управление на въздушния трафик, което да ограничава възможностите за кацане при
ниска видимост или влошени метеорологични условия. По делото не бяха представени
никакви доказателства, че твърдяната намалена видимост е възникнала изненадващо,
непредвидимо и непосредствено преди осъществяването на предвидения полет. На следващо
място в нарушение на задълженията си по Регламент № 261/2004г., превозвачът не е
предложил на пътника извозване с друг полет или алтернативен транспорт за същия ден,
позволяващ пристигане в крайната дестинация на пътуването му съобразно първоначално
обявения час на пристигане съгласно сключения между страните договор за превоз, а също
така не се доказа и твърдението му да го настанил за своя сметка в хотел на територията на
гр. С..
3
В заключение по делото не се установи безспорно, че превозвачът е взел всички
необходими мерки, но възникналите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат
избегнати въпреки тях. Съответно, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 5, §3
от Регламент (ЕО) № 261/2004, освобождаваща превозвача от отговорността по чл. 7.
Изложените съображения обуславят извод за доказаност на иска, както по основание,
така и по размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в
заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както следва:
501,25лева, сторени в настоящото исково производство от които 21,25лева - държавна такса
и 480лева – адв. възнаграждение сълг. договор за правна защита и съдействие от
04.06.2025г., както и 501,25лева, сторени по ч. гр. д. № 1759/2025г. по описа на РС-Варна, от
които 21,25лева - държавна такса и 480лева – адв. възнаграждение сълг. договор за правна
защита и съдействие от 04.02.2025г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Б. Е.“
АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., р-он С., бул.“Б.“№ 1 ДЪЛЖИ
на ищеца Д. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр. А., ж.к.“ Н.“ *****, сумата от 250евро,
представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г.
обезщетение за отменен полет № FB 973 от летище С. до летище Варна, РБългария,
предназначен за дата 31.01.2025г. за 20:30часа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 12.02.2025г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 783/13.02.2025г. по ч.гр.д. № 1759/2025г. по описа на ВРС, на осн. чл.422
ГПК вр. чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г.
ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., р-он
С., бул.“Б.“№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр. А., ж.к.“ Н.“ *****
сумата от 501,25лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., р-он
С., бул.“Б.“№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр. А., ж.к.“ Н.“ *****
сумата от 501,25лева, представляващи съдебно – деловодни разноски, сторени по ч.гр.д. №
1759/2025г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4