РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.Ат.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530102384 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от
430,00лв. главница, представляваща неоснователно платена такса за „Динамично плащане”
по Договор за кредит с №........г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата. Претендират се
направените по делото разноски.
Искът е предявен от Н. Ю. П. от гр....... срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД, гр.София. С
исковата молба се твърди, че на ...... ищцата е сключила потребителски Договор за кредит с
№...... с „Би Енд Джи Кредит” ООД за сумата от 1500,00лв. В договора било посочено, че ще
се ползва услугата „Динамично плащане”, за което се дължи сума в размер на 750,00лв.
Заплащането на допълнителната такса „Динамично плащане” било включено към месечните
погасителни вноски по договора, като ищцата била заплатила възнаграждението по клаузата
на чл.9, ал.1. Счита, че не дължи сумата за такса „Динамично плащане” по договора. Това
породило за ищцата правен интерес да иска връщане на сумата, която недължимо е платила
по договора за кредит.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 430,00лв.,
представляваща платена при липса на основание такса за „Динамично плащане” по Договор
за кредит с №........г, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, с който
заявява, че не оспорва факта, че за допълнителното действие „Динамично плащане” (чл.9,
1
ал.2 от Договор за кредит с №........г.) била заплатена сума в размер на 430,00лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Договор за кредит с №......г., ответното дружество е предоставило на ищцата
потребителски кредит в размер на 1 500,00лв., които последната се е задължила да върне в
срок от 11 месеца, на 11 броя погасителни вноски при годишен лихвен процент 32,55% и
годишен процент на разходите – 35,07%. Съгласно клаузата на чл.9, ал.2 от договора, при
кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва
динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V на общите условия.
Съгласно същата клауза от общите условия, „Срещу изрично заявено желание и заплащане
на парична сума, да ползва Динамично плащане по своя кредит. При ползването на тази
възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес
на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то
се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното
време на Кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-
късно от датата на падежа), съобразно следните условия, които Кредитополучателят трябва
да спазва: А. В случай, че няма предварителна уговорка с представителя на Кредитора при
предходно плащане на вноска, да уведоми Кредитора, че желае да извърши плащане на
настоящ адрес или на друго място, различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един)
работен ден преди настъпване на падежа, като се обади на националния номер на Кредитора
- *********. Б. Ако желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия му
адрес, да посочи точен адрес на това място, съобразявайки се и спазвайки условието -
мястото да се намира в квартала по настоящия му адрес, който е декларирал.“ Заплащането
на паричната сума за Динамичното плащане се дължи от Кредитополучателя само в
случаите, когато Кредитът бъде усвоени не се дължи ако искането за отпускане на кредит не
бъде одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от кредитния продукт, за който
Кредитоискателят кандидатства. В случай, че Кредитоискателят изрично пожелае да се
ползва от Динамично плащане по своя Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща
дължимата парична сума за осигурената от Кредитора възможност съобразно погасителния
план, заложен в индивидуалния Договор за кредит. Паричната сума за динамичното плащане
на искането за кредит е в размер на 750,00лв. и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита.
Предвид изявлението на ответника съдът с Определение №2306/07.08.2025г. е приел за
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че е заплатена от ищцата такса за услугата
„Динамично плащане” в размер на 430,00лв. по сключен между страните Договор за кредит
с №.......г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради
2
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищцата от своя страна има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е договор за
потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл.23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи, т.е. тази
недействителност има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
В настоящия случай услугата "Динамично плащане" има за предназначение да улесни
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогне кредитора да управлява по-
добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждение по
управлението на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. С това
допълнително плащание се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тези суми, реално се
увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се
получава едно допълнително възнаграждение. Съдът намира, че чрез клаузата за заплащане
на допълнителна услуга "Динамично плащане", уговорена в процесния договор, се нарушава
императивната норма на чл.10а ЗПК. Формално в него не са вписани такси за действия,
свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тази допълнителна услуга по
естеството си представлява именно заплащане на разходи, свързани с управлението на
кредита. Доколкото в случая за допълнителната услуга е начислена такса, платима по
погасителния план на кредита, по този начин тя се превръща в разход по кредита по смисъла
на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 от същия закон.
Допустимата граница е предвидена да е петкратният размер на законната лихва (или ГПР да
е около 50 %), а с включването на таксата за "Динамично плащане", превишението ще
3
надхвърли това ограничение. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл.19, ал.5 ЗПК,
защото общите разходи на кредита, регламентирани в §1, т.1 от ДР на ЗПК, включват именно
разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тази услуга прикрива разходи, които по
естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл.21,
ал.1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на
императивните изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова посочената клауза по договора за кредит не отговоря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея
води до нейната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази норма от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите, чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договорите не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването им
предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск
сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание
чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните.
Отделно, клаузата нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява
половината от размера на отпуснатия кредит. Съгласно ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г.,
ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Явно несправедливо е кредитодателят
да получи допълнително възнаграждение /освен дължимата възнаградителна лихва/ за
услуга, която от една страна се явява неясна по съдържание, а от друга престациите на
страните по тази клауза са явно нееквивалентни.
Предвид изложеното, клаузата на чл.9, ал.2 от процесния договор се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предвид нищожността на клаузата и предвид безспорния факт, че сумата от 430,00лв. е
платена от ищцата като такса за „Динамично плащане“, то тази сума подлежи на връщане.
Ето защо, като недължима на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да се приеме
заплатената сума в размер на 430,00лв. В тази връзка предявеният иск за неоснователно
обогатяване следва да бъде уважен изцяло и да се осъди ответника да заплати на ищцата
сума в размер на 430,00лв.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ето
защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00лв.,
представляваща заплатена държавна такса, 1,68лв. – банкова такса, 15,00лв. – куриерска
услуга и 1200,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно представения
списък на разноските.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Борис
Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов да заплати на Н. Ю. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ...., сумата в размер на 430,00лв. (четиристотин и тридесет лева),
представляваща недължимо платена такса за „Динамично плащане” по Договор за кредит с
№....г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 23.05.2025г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо 1266,68лв. (хиляда двеста
шестдесет и шест лева и 68 стотинки), представляващи разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка: IBAN ......, с титуляр
адв.Д. М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5