Решение по КНАХД №576/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 189/15.07.2025 г. на PC Сливен, постановено по АНД № 697/2025 г. С оспореното решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП /Закон за пътищата/, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ на „Дорис“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушението е безспорно установено, правилно е определен субекта на отговорността и РС е постановил неправилно решение, като е приел, че не е предвидена законова възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди ЕФ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер, определен съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Заявено е възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар.

В с. з. касаторът, редовно призован се представлява от пълномощник – юриск. С., която поддържа касационната жалба. Моли съда да я уважи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата – „Дорис“ ООД гр. Сливен, не изпраща представител в о.с.з. Чрез процесуалния си представител – адв. М. П. АК Сливен, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна, а решението намира за правилно, законосъобразно, мотивирано и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд – Сливен, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на „Дорис“ ООД гр. Сливен е ангажирана за това, че на 16.04.2022 г. в 15:53 часа, в община Сливен по път I-6 км 407+136, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е установено нарушение № DD 9АСF89D6172FA7E053011F160AD51F, като за пътно превозно средство (ППС) автобус И. Д., с рег. номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 4500 т., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, собственост на „Дорис“ ООД гр. Сливен, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40541, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6 км 407+136. Въз основа на това на собственика на ППС бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „Дорис“ ООД гр. Сливен е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Електронният фиш бил връчен на дружеството на 27.05.2025 г.

С Решение № 189/15.07.2025 г. на PC Сливен, постановено по АНД № 697/2025 г. е отменен ЕФ № **********. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва възможност нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъде санкционирано посредством издаването на ЕФ, а това следва да стане със съставяне на АУАН.

Решението на РС Сливен е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, при правилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил и анализирал е всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал правилни изводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция изцяло възприема.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В конкретния случай правилна е преценката на РС Сливен, че е нарушена съществено процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касацията - „Дорис“ ООД гр. Сливен. В случая касационният жалбоподател АПИ незаконосъобразно е допуснал смесване на хипотезите на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в относимата към датата на извършване на нарушението - 16.04.2022г. редакция/ при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на „Дорис“ ООД гр.Сливен е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност, а не задължение за наказващия орган/, когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, законът не е предвиждал да се издава ЕФ, считано към момента на сочената дата на извършване на нарушението - 16.04.2022 г. Необходимо е да се посочи, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 от ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Ето защо приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това.

Като е стигнал до този извод и като е обосновал резултат за незаконосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника по касацията, на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на „Дорис“ ООД гр. Сливен следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 660 лева (л. 17 от делото), който размер съдът не намира за прекомерно завишен.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен, касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189 от 15.07.2025 г., постановено по АНД № 697 по описа на Районен съд – Сливен за 2025 г.

 

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" София да заплати в полза „Дорис“ ООД ЕИК *********, представлявано от Т. Т. Е., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]**** съдебни разноски в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.