№ 3927
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110108701 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Г. Р. Р. твърди, че със заповед за незабавно изпълнение и
издаден въз основа на същата изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5467 по описа
за 2013 г. на Районен съд – Варна е осъден да заплати на „Р./Б.//“ ЕАД
следните суми: 4273.18 лв. – главница по Договор за банков кредит от
15.06.2007 г. и сключен към него Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс №
2/16.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.04.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението; 620.11 лв. – изискуема редовна лихва , начислена за периода
07.09.2011 г - до 03.02.2013 г., включително; 196.35 лв. – наказателна лихва за
периода от 05.10.2011 г. до 15.04.2013 г., включително; 82.26 лв. – изискуема
лихва съгласно чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и „г“ от Анекс № 2/16.04.2010 г. към
договора за кредит от 15.06.2007 г., начислена за периода 25.01.2010 г. до
15.04.2010 г., 398.44 лв. – сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба на заявителя на 07.05.2013 г.
било образувано изп. дело № 351 по описа за 2013 г. на ЧСИ Р.Т.. Въз основа
на молба от 01.08.2016 г. ответникът „Е.М.“ ЕООД бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен с „Р./Б.//“ ЕАД
договор за цесия.
Ищецът поддържа, че възможността за принудително изпълнение на
вземането, предмет на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 5467/2013 г.
на ВРС е погасена по давност. Сочи, че на 21.09.2016 г. е наложен запор
1
върху трудовото му възнаграждение, като последната удържана сума е
постъпила по изпълнителното дело на 30.03.2017 г. След посочената дата не
са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което на 30.03.2019
г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че на 30.03.2022 г. се е погасила по
давност и възможността вземането да бъде събрано по принудителен ред.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 5570.34
лева, от които главница по Договор за банков кредит от 15.06.2007 г. и
сключени към него Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс № 2/16.04.2010 г. в
размер на 4273.18 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.04.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението; изискуема редовна лихва за периода от 07.09.2011 г. до
03.02.2013 г. в размер на 620.11 лева; наказателна лихва за периода от
05.10.2011 г. до 15.04.2013 г. в размер на 196.35 лева; изискуема лихва
съгласно чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и „г“ от Анекс № 2/16.04.2010 г. за периода от
25.01.2010 г. до 15.04.2010 г. в размер на 82.26 лева, сторени в заповедното
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 398.44 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
351 по описа за 2013 г. на ЧСИ Р.Т., образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 5467 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна,
поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
развива подробни съображения за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Навежда доводи, че с изтичане на предвидения в закона
давностен срок се погасява не самото вземане, а единствено правото на
принудително изпълнение. Поддържа, че дружеството не е дало повод за
образуване на делото, поради което разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Надлежни страни по него са
длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически
факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на иска. Действително както в теорията, така и в
2
съдебната практика еднопосочно се приема, че прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата
на закона, като постановлението на съдебния изпълнител има само
декларативен характер. Независимо от изложеното формалното наличие на
висящо изпълнително производство засяга правната сфера на длъжника, за
когото съществува правен интерес да се установи със сила на пресъдено нещо
погасяването на правото на принудително изпълнение на вземането. Наред с
това съдът споделя доводите на ищеца, че и самото съществуване на валиден
изпълнителен титул в полза на кредитора засяга правната сфера на длъжника.
При прекратено по силата на закона изпълнително производство не
съществува пречка кредиторът да инициира образуването на ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. В този смисъл -
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК.
С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5467/2013 г. на ВРС в полза на
„Р./Б.//“ ЕАД за следните суми: 4273.18 лв. – главница по Договор за банков
кредит от 15.06.2007 г. и сключен към него Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс
№ 2/16.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.04.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението; 620.11 лв. – изискуема редовна лихва , начислена за периода
07.09.2011 г - до 03.02.2013 г., включително; 196.35 лв. – наказателна лихва за
периода от 05.10.2011 г. до 15.04.2013 г., включително; 82.26 лв. – изискуема
лихва съгласно чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и „г“ от Анекс № 2/16.04.2010 г. към
договора за кредит от 15.06.2007 г., начислена за периода 25.01.2010 г. до
15.04.2010 г., 398.44 лв. – сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; че въз основа
на същия е образувано изп. дело № 351 по описа за 2013 г. на ЧСИ Р.Т.; че
ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело
въз основа на договор за цесия, сключен с „Р./Б.//“ ЕАД; че след 30.03.2017 г.
по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия.
Видно от материалите по приобщеното към доказателствата по делото
изпълнително производство, в рамките на същото е наложен запор върху
банкови сметки на ищеца на 09.05.2013 г. /л. 46/. След тази дата е изтекъл
двугодишен срок, в който не е поискано извършването на други изпълнителни
действия спрямо длъжника и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.05.2015 г. Независимо от това през
2016 г., по искане на ответника, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Г. Р. Р., въз основа на който по изпълнителното дело са
постъпили суми на 22.12.2016 г., 26.01.2017 г., 28.02.2017 г. и 30.03.2017 г.
След тази дата не се предприемани други изпълнителни действия.
Следователно между страните е безспорно наличието на образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесните
вземания. Страните не спорят и относно обстоятелството, че към датата на
образуване на настоящото производство е изтекъл предвиденият в закона
давностен срок и е погасено правото на принудително изпълнение на същите.
3
Именно в такъв смисъл е и формулираният от ищеца петитум на исковата
молба – да се приеме за установено в отношенията му с ответника, че същият
не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение на вземанията. В този смисъл не могат
да бъдат споделени доводите на ответника за неоснователност на предявения
иск.
Поради горното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и претендираното по реда на
чл. 38, ал. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищеца по делото не следва да бъде възлагано в тежест на
ответника. От събраните по делото доказателства се установява, а и между
страните не се спори, че към датата на депозиране на исковата молба
изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като след 30.03.2017 г. ответникът не е
предприел извършването на каквито и да било изпълнителни действия, които
да засегнат правната сфера на ищеца. При липсата на висящо изпълнително
производство и предвид обстоятелството, че след изтичане на давностния
срок кредиторът не е проявил каквато и да било активност във връзка с
принудителното събиране на вземанията, предмет на изпълнителния титул, не
може да се приеме, че с поведението си той е дал повод за предявяване на
иска. Налице е и другата предвидена в процесуалния закон предпоставка за
възлагане на разноските по делото в тежест на ищеца, а именно – с отговора
на исковата молба ответникът е признал наведените от ищеца фактически
твърдения и в частност – погасяването по давност на процесните вземания.
В подкрепа на горното – Определение № 3074 от 16.08.2022 г. на ОС -
Варна по в. ч. гр. д. № 1515/2022 г., Определение № 4254 от 14.11.2022 г. на
ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2261/2022 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Г. Р. Р., ЕГН **********, от гр. ***********, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, сума в общ размер от 5570.34 лева /пет хиляди петстотин
и седемдесет лева и тридесет и четири стотинки/, от които главница по
Договор за банков кредит от 15.06.2007 г. и сключени към него Анекс №
1/15.06.2009 г. и Анекс № 2/16.04.2010 г. в размер на 4273.18 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението; изискуема редовна лихва за
периода от 07.09.2011 г. до 03.02.2013 г. в размер на 620.11 лева; наказателна
4
лихва за периода от 05.10.2011 г. до 15.04.2013 г. в размер на 196.35 лева;
изискуема лихва съгласно чл. 10, вр. чл. 2, б. „в“ и „г“ от Анекс №
2/16.04.2010 г. за периода от 25.01.2010 г. до 15.04.2010 г. в размер на 82.26
лева, сторени в заповедното разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 398.44 лева, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 351 по описа за 2013 г. на ЧСИ Р.Т.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5467 по
описа за 2013 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по
изпълнителния лист по давност, на основание чл. 439 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5