Решение по адм. дело №258/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. от 205 АПК.

Пред Административен съд - Ямбол е предявен иск от община Стралджа против Национална агенция за приходите - София, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 11 489,59 лева, от които 11 189,59 лева, представляващи дотоворен и заплатен адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г. и 300 лева, съставляващи пътни и дневни разноски, направени във връзка с пътуването му за явяване в съдебни заседание в Административен съд Ямбол по адм. д. № 219/24 г., ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат доводи, че вследствие на незаконосъобразно издаден Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., отменен по надлежния ред след осъществено обжалване по административен и съдебен ред, община Стралджа претърпяла претендираната имуществена вреда в общ размер на 11 489,59 лева. Сочи се, че претендираната сума, заплатена за административното обжалване на РА, (което е задължително по ДОПК), съставлява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от отменения ревизионен акт, тъй като този разход не би бил направен, ако не е бил издаден незаконосъобразният административен акт. Обосновава се и твърдение, че пряка и непосредствена последица от от увреждането се явява и сумата от 300 лева, изплатена по договор на адвокат Г. за пътуването му от [населено място], където е кантората му, до [населено място] и обратно, и наложилият се в тази връзка престой, тъй като те са неотменимо присъщи разходи по административното и съдебно обжалване, и не биха били направени, ако не се е налагало обжалване на незаконосъобразния административен акт. По изложените съображения се иска уважаване на предявената искова претенция, като доказана по основание и размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът община Стралджа, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано Становище вх. № 2320 от 13.10.2025 г. чрез процесуалния представител адвокат П. Г. исковата молба се поддържа изцяло на основанията, избложени в нея, като се прави искане за уважаването й в пълен размер. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

Ответната страна Национална агенция за приходите - София, редовно призована, се представлява от Главен юрисконсулт Д. И. - К., редовно упълномощена, която оспорва иска като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с материалния интерес по делото. Прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца и иска присъждане в размер под нормативноустановения минимум предвид липсата на фактическата и правна сложност по делото, приключването му в рамките на едно съдебно заседание, както и с оглед количеството и обема на адвокатската работа.

Участващият в делото прокурор дава заключение за основателност на иска при пълно споделяне на развитите в исковата молба доводи и съображения.

По делото са приобщени писмени доказателства, включително и адм. д. № 219/2024 г. по описа на ВАС, ведно с адм. д. № 11893/2024 г. по описа на ВАС.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

След извършена финансова ревизия от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас против община Стралджа е издаден Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., с който са установени неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски. За обжалването на така издадения РА пред горестоящия орган ищецът потърсил квалифицирана адвокатска помощ от адвокат П. Г., за което бил сключен Договор за правна защита и съдействие № Д-264 от 26.03.2024 г. (том II, л. 675 от приобщеното адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС) с предмет административно и съдебно обжалване на ревизионния акт (чл. 1 от договора). С чл. 2 от договора за правна защита и съдействие било уговорено заплащането на адвокатски хонорар съобразно материалния интерес в размер на 15 189,59 лева с ДДС, изчислен въз основа на минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г., и пътни и дневни разноски в размер на 250 лева. Според чл. 3 от договора така уговорените суми за извършената работа следва да бъдат заплатени по банков път в десетдневен срок с две отделни платежни нареждания по посочена в договора банкова сметка. Договореното в тази връзка възнаграждение и пътни разноски били заплатени съгласно уговореното с две платежни нареждания от 05.04.2024 г. (том II, л. 676 и л. 677 от приобщеното адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС).

От наличните по делото доказатества се установява, че адвокат Г. се е запознал с обжалвания акт и е изготвил жалба до компетентния горестоящ орган, заведена във входящия регистър на ТД на НАП - Бургас под вх. № 04-О-Ж-25 от 05.04.2025 г., по която било постановено Решение № 63 от 03.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас - атакуваният РА бил отменен в едната част и потвърден в другата, но не били присъдени разноски по административното обжалване в отменената част на акта. Това решение на горестоящия орган било оспорено по съдебен ред, за което било образувано адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС, приключило с Решение № 1233 от 23.10.2024 г. за отмяна на ревизионния акт в частта, с която същият е бил потвърден с Решение № 63 от 03.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас. Впоследствие решението на Административен съд Ямбол е оставено в сила с Решение № 2784 от 18.03.2025 г. по адм. д. № 11893/2024 г. по описа на ВАС. От приобщевите доказателства е видно, че в проведените по адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС открити съдебни заседания адвокатът се е явявал лично, като за извършените в тази връзка пътни и дневни разходи му била изплатена сума в размер на 300 лева с платежно нареждане от 10.09.2024 г. Същите обаче не били присъдени от съда по съображения, че тези разходи не могат да бъдат претендирани, тъй като не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът е приел, че при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на Наредба № 1/2004 г., не се включват сумите за пътни разходи и престой. Съдът е присъдил в полза на жалбоподателя - община Стралджа адвокатски хононрар от 4 000 лева съобразно материалния интерес по делото (37 767,78 лева, посочен в придружителното писмо по изпращане на преписката), като приел, че в претендирания размер от 15 189,59 лева с ДДС е включено и адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред, което обаче следва да се потърси в отделно исково производство поради неприложимост на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като същата урежда въпроса за разноските в съдебното производство.

При така установените факти, безспорни между страните и подкрепени от приложените писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, предявен е от правоспособен субект срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК. НАП е ЮЛ, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, а органите по приходите действат в структурата на тази администрация и именно упражняването на тази власт от името на НАП е основание за ангажиране отговорността на агенцията по реда на ЗОДОВ. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението на съда, с което е отменен административния акт. Тези въпроси не са спорни между страните, както впрочем и обстоятелството, че във връзка със задължителното административно обжалване ищецът община Стралджа е заплатил уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение.

Производството по оспорване на РА в конкретния случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило във фазата на оспорването по съдебен ред. В глава осемнадесета на ДОПК „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“, в която систематично място намират разпоредбите на чл. 152 - чл. 155, липсва норма, уреждаща въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Разпоредбата на чл. 161 от ДОПК, чието систематично място е в глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги намери за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно (ал. 2 и 3 на същия текст). Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ този въпрос изобщо не е засегнат. Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденият административен акт - Решение № 63 от 03.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас не съдържа разпореждане относно разноските. В конкретния случай съдебно производство по оспорване на ревизионния акт е проведено, но в него не може да намери отговор претенцията за направените разноски във фазата по административното оспорване, както е приел и първоинстанционният съд в своето Решение № 1233 от 23.10.2024 г. по адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС, потвърдено с Решение № 2784 от 18.03.2025 г. по адм. д. № 11893/2024 г. по описа на ВАС. В този смисъл за страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо искът е допустим при предпоставките по чл. 203-204 от АПК, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Към този ред препраща и изричния текст на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия текст обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна като отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

В случая РА е отменен с решението на горестоящия орган за установените задължения в размер на 225 802,83 лева, а в развилото се съдебно производство досежно потвърдената от Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас част от РА същият е отменен и в останалата част - за установените задължения в размер на 37 767,78 лева, т.е. издаденият против ищеца община Стралджа Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., с който са установени неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски, е изцяло отменен като незаконосъобразен. Това удовлетворява изискването на АПК, предвидено в чл. 204, ал. 1 от АПК. Безспорно е и това, че административното обжалване е задължително по силата на специалния процесуален закон (чл. 156 от ДОПК). Съгласно ДОПК и константната съдебна практика в съдебното производство по оспорване на актове на органите по приходите не се присъждат разноски, направени за обжалване на тези актове по административен ред. ДОПК не предвижда възможност за възстановяването им, както и общият процесуален закон - АПК. Безспорно на настоящия етап не съществува друг ред за възстановяване на разноски, направени във връзка с обжалването по административен ред на акт на административен орган. При това се касае за обжалване, посочено в специалния кодекс като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване.

Следователно направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение по повод административното обжалване не подлежат на възстановяване от администрацията, издала незаконосъобразния акт по нито една от предвидените в ДОПК и АПК възможности, което обуславя приложението на исковата защита по чл. 1 от ЗОДОВ. Аргумент в тази посока е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, постановено по аналогичен проблем, свързан с липсата на процесуален ред за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение по повод обжалване на НП в хипотезата преди промяната в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г. В това ТР е застъпен принципът, че когато не е предвидена друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати направените разноски при обжалването, включващи и адвокатски хонорар, то това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от с.з.

Взаимовръзката между производството по издаване на ревизионен акт и потърсената от ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена; те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е образувано производство, приключило с акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от оспорване на констатацаиите в ревизионния акт, което е законово регламентирано като задължителна предпоставка и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от актове или действия административния орган.

В административното производство по повод обжалването на ревизионния акт пред ДОДОП ищецът община Стралджа е ползвал адвокатска защита, тъй като представляващият общината не притежава необходимите знания и умения. Договореният и заплатен в тази връзка хонорар за осъществяване на тази защита действително е имуществена вреда, която е пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт на администрацията – ревизионния акт за установени в тежест на община Стралджа публични задължения в общ размер на 263 571,61 лева (съставляваща материалния интерес в производството по административното обжалване на ревизионния акт), отменен по административен ред в частта за установените задължения в размер на 225 802,83 лева (съставляващи частта, в която жалбата против ревизионния акт е била основателна). От една страна, адресатът на акта не разполага с правото на избор за оспорване пред съд или административен орган, тъй като в производствата по ДОПК е задължителен административният контрол, а от друга страна, полагането на дължима грижа от представляващия общината чрез ангажиране на специалист за защита на интересите й, не следва да води до увреда на ищеца чрез понасяне на разноските при благоприятен изход на спора.

В контекста на изложеното съдът намира предявения иск за имуществени вреди за доказан по основание – безспорно доказано е в настоящото производство, че незаконосъобразният акт, постановен при изпълнение на административна дейност, е довел до намаляване на имуществото му. Договорът за правна защита и съдействие и уговореното адвокатско възнаграждение безспорно са свързани именно със защитата срещу ревизионния акт при обжалването му по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП – Бургас предвид изрично договореното в чл. 1 от този договор. При това причинената от отменения акт на администрацията вреда за имуществената сфера на ищеца е пряка последица от неговата незаконосъобразност. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение при административно обжалване е доказана по основание.

Легална дефиниция на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия „пряка и непосредствена последица от увреждането“ законодателят не е дал, но в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд е изяснен въпросът какво е съдържанието на тези понятия. В правната теория и в съдебната практика са приети критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от защитата по обявения впоследствие за незаконосъобразен РА, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Вярно е, че не е задължително обжалването по административен ред да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както посочи вече, би било изключително трудно да осъществи качествена защита без неговата помощ.

Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства страната е ползвала адвокатска защита, защото не е могла сама да се защити, то хонорарът, платен на адвоката за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – не би била потърсена адвокатска помощ, ако срещу не беше образувано производство по издаване на ревизионен акт, увреждащ законни права и интереси на обжалващия. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица и от издадения ревизионен акт, тъй като възражението срещу този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че няма данъчни задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В обобщение на изложеното до тук, съдът намира, че претенцията за обезвреда на имуществената вреда, изразяваща се в заплатено в производството по административно обжалване на Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., с който са установени неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски адвокатско възнагаждение за осъществено процесуално представителство пред административния орган, е доказана по основание, доколкото са налице всички визирани в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки – незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред, нанесена имещуствена вреда на ищеца, изразяваща се в разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на този акт по административен ред, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

По отношение размера на иска съдът съобрази следното:

Съгласно приетото по т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин, например по банков път. В случая Договорът за правна защита и съдействие № Д-264 от 26.03.2024 г. урежда заплащането на 15 189,59 лева за административно и съдебно обжалване на ревизионния акт, съставен на община Стралджа. Плащането е извършено по банков път, което обстоятелство е доказано по делото с оглед представените платежни нареждания. В тази връзка съдът счита за доказано, че за защита срещу ревизионния акт, включваща както обжалването по административен ред, така и оспорването по съдебен ред, ищецът е ангажирал адвокат и му е платил адвокатско възнагрждение в пълния уговорен размер от 15 189,59 лева. С това имуществената сфера на ищеца е накърнена, съответно е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на загуба в размера на платения адвокатски хонорар. Тук следва да се има предвид обаче, че договореното между ищеца и адвоката възнаграждение е не само за административното обжалване, но и за оспорването по съдебен ред, каквото е осъществено с оглед частичната отмяна на РА от горестоящия орган, в която връзка е образувано адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС, с решението по което РА е отменен в останалата му част, като в полза на ищеца община Стралджа са присъдени разноските по производството, включващи внесената държавна такса от 50 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер е определен на 4 000 лева съобразно материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Т.е. от договорения общ размер 15 189,59 лева вече са признати разноски за адвокатски хонорар, сторени при съдебното обжалване на РА, възлизащи на определения от съда размер на адвокатския хонорар от 4 000 лева. Това решение, посчи се, е потвърдено от касационната инстанция и е влязло в сила.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този текст от закона (справедлив и обоснован). Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив, т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Страните по договорите за правна защита и съдействие са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд безспорно е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава. При реализиране на тези отговорности тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост (в този смисъл Решение № 451 от 14.01.2021 г. по адм. д. № 7099/2020 г. на ВАС).

В случая, както вече бе посочено по-горе, за административното и съдебното обжалване е договорена сумата от 15 189,59 лева, от която в съдебното производство са признати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева. Действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и фактическо реализиране на защитата е редакцията на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., предвиждаща при интерес от 100 000 лева до 500 000 лева минимален размер на възнаграждение от 8 650 лева плюс 4 % за горницата над 100 000 лева. Материалният интерес по установените задължения по ревизионното производство в отменената с решението на горестоящия орган част е 225 802,83 лева, при което на ищеца се следва адвокатско възнаграждение в размер на 13 682,11 лева – това е дължимата сума при защитата срещу ревизионния акт в производството по обжалването му по административен ред пред горестоящия орган. Тъй като в случая с исковата молба се претендира заплащане на сумата от 11 189,59 лева, то това е и размерът, в който искът следва да бъде уважен, независимо от обстоятелството, че реално следващото се адвокатско възнаграждение за защита срещу ревизионния акт в производството по обжалването му по административен ред пред горестоящия орган е в размер на 13 682,11 лева.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС върху сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди се дължи лихва за забавено изпълнение, като началният момент при унищожаемите административни актове, какъвто е настоящият случай, това е датата на влизане в сила на решението, с което актът е отменен. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдена и законната лихва върху тади сума, считано от влизане в сила на частта от Решение № 63/03.06.2024 г. на Директора на Д“ОДОП“ – Бургас, с което е отменен ревизионния акт за задължения в размер на 225 802,83 лева, а именно 03.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

Не така обаче стои въпросът за претендираната от ищеца сума в размер на 300 лева за заплатени пътни и дневни разходи в провелото се впоследствие съдебно производство по обжалване на частта от ревизионния акт, която е потвърдена. Както се посочи вече, против решението на горестоящия орган в потвърдителната му част е подадена жалба до съда с искане за отмяна. По тази жалба е образувано адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС, приключило с Решение № 1233 от 23.10.2024 г. за отмяна на ревизионния акт в частта, с която е потвърден с Решение № 63 от 03.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас (за размер на установени задължения от 37 767,78 лева), оставено в сила с Решение № 2784 от 18.03.2025 г. по адм. д. № 11893/2024 г. по описа на ВАС. Видно от мотивите на съда досежно разноските, претендираната в производството сума от 300 лева за пътни и дневни разходи по делото, заплатена с платежно нареждане от 10.09.2024 г., не е присъдена по съображения, че тези разходи не могат да бъдат претендирани, тъй като не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК; съдът приел, че при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на Наредба № 1/2004 г., не се включват сумите за пътни разходи и престой. В този смисъл е налице произнасяне по предявения в настоящото производство иск в размер на 300 лева с влязъл в сила съдебен акт, поради което и същият се явява недопустим, като производството в тази част следва да бъде прекратено.

Предвид изложените мотиви, доколкото за заплатеното адвокатско възнагрждение, свързано с административното обжалване не е налице друг процесуален ред за възстановяването му, то искът се явява доказан по основание и следва да бъде уважен в размера от 11 189,59 лева, като е основателно и искането за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на ИМ с оглед акцесорността на вземането. В останалата част досежно сумата от 300 лева, съставляваща пътни и дневни разноски на адвоката във връзка със съдебното обжалване, исковата претенция се явява недопустима и производството в тази част следва да се прекрати.

При този изход на делото частично основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото. Дължими са разноските за платената държавна такса от 50 лева и за адвокатско възнаграждение. Предвид материалния интерес по делото – 11 189,59 лева, и с оглед възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника по иска, съдът намира, че претендираното възнаграждение в размер от 2 000 лева не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено в претендирания размер, доколкото не надхвърля значително разписаният в чл. 8, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. минимум от 1 407,06 лева. Неоснователна е обаче претенцията за заплащане на пътни и дневни разходи на процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство от 300 лева. Макар да са извършени във връзка с образуването и воденето на производството, разходите на страната за пътуване до седалището на съда (пътни и дневни пари) не се включват в понятието за разноски, регламентирано в нормативната уредба. Под разноски в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни, т.е. разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и други подобни, не представляват разноски, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. При това положение общият размер на дължимите в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатски хонорар възлиза на 2 050 лева.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ при частично отхвърляне на иска съдът осъжда ищеца да заплати на ответника в полза на юридическите лица възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът е защитаван от юрисконсулт, като предвид разпоредбата на чл. 37 от ЗПП във връзка с разпоредбата на чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), следва да му се присъдят разноски в минимума от 130 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на община Стралджа, с която се претендира сумата от 300 (триста) лева, представляваща причинена имуществена вреда за заплатени пътни и дневни разходи на адвоката в производството по адм. д. № 219/2024 г. по описа на ЯАС и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази част.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ГР. СОФИЯ да заплати на ОБЩИНА СТРАЛДЖА сумата от 11 189.59 лева (единадесет хиляди сто осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за административното обжалване на Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ГР. СОФИЯ да заплати на ОБЩИНА СТРАЛДЖА разноски по делото в размер на 2 050 (две хиляди и петдесет) лева.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТРАЛДЖА да заплати на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ГР. СОФИЯ разноски по делото в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, същото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му.