№ 1537
гр. Варна, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две Х.яди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. С.
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. С. Гражданско дело №
20213100102875 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
Ищците С. Г. М. и Г. Т. М., редовно уведомени за съдебно заседание, не се явяват,
представляват се от адвокат Г. И. от АК – София, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ищцовото дружество „ВИП БИЛД“ ЕООД, редовно уведомено за съдебно
заседание, не се явява законния представител, представлява се от адвокат Г. И. от АК –
София, редовно упълномощен и приети от съда от преди.
Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно уведомен за
съдебно заседание, представлява се от ю. к. А. С., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответникът „КОНАМИ“ ЕООД, редовно уведомен за съдебно заседание, не се
явява законния представител, представлява се от адвокат А. М. от АК - София, редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице помагач на страната на „КОНАМИ“ ЕООД - „АРБУСТО ЕНЕРДЖИ“
ЕООД, редовно призовано за съдебно заседание, не се явява законния представител,
представлява се от адвокат К. Н. от АК – Варна, редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Вещото лице К. С. К., редовно призован за съдебно заседание, явява се.
СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ПРОВЕРИ И КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало
заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Ю. К. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
29483/14.10.2025 г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице К. С. К.: 29 годишен, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. К.: Поддържам представената от мен експертиза.
На страница 13 и на страница 15, абзац 5 от експертизата, където пише „В Н. А. на
„КОНАМИ“ ЕООД (Н. А. № 122, том III, дело № 447, рег. № 2777 от 28.06.2007 г. на
нотариус Д. Б.)“ съм пропуснал да изпиша „поземлен имот № 358 с площ от 945 кв. м.,
идентичен с УПИ IX-***“.
Адв. М. към вещото лице: Част от задачата Ви е била да установите идентичност с
имотите, описани в Нотариален акт № 89/2019 г. Това е актът, с който се легитимира ищецът
и съответно актът, с който се легитимира „Конами“ ЕООД от 28.06.2007 г. Това е акт № 122.
Можете ли да ми посочите в документите къде се намира този акт?
В. Л. К.: Нотариалният акт на „Конами“ ЕООД е приложен по делото.
Адв. М. към вещото лице: Вие към експертизата прилагал ли сте го?
В. Л. К.: Нотариален акт № 122 е приложен от „Конами“ ЕООД.
Адв. М. към вещото лице: В самата експертиза при нас го нямаше.
В експертизата, на страница 11, първи абзац първо разглеждате актовете от 2019 г. и
после разглеждате актовете от 2007 г. чисто хронологично.
В. Л. К.: Тук в случая го разглеждам, защото проследявам след 1999 г., където има
изменение от кадастралния план, след което, с одобряването на ПУП, тогава вече го
разглеждам като два дяла, както е описано в двата договора за доброволна делба.
Адв. М. към вещото лице: Тези договори за доброволна делба легитимират
„Конами“ ЕООД, тъй като те са на праводателите на „Конами“ ЕООД. Те каква връзка имат с
актовете на ищеца?
Хронологията е такава - Вие първоначално проследявате собствеността на ищцовата
страна, стигате до този договор, който реално обособява два поземлени имота, но този
договор е между праводателите на „Конами“ ЕООД. Нали така?
В. Л. К.: Така е.
Адв. М. към вещото лице: Реално имотите се обособяват в момента, в който след
това се прехвърлят на „Конами“ ЕООД. „Конами“ ЕООД купува единия дял. Правилно ли е?
В. Л. К.: „Конами“ ЕООД купува дял две от поземлен имот с площ от 6434 кв. м.,
както е описано в нотариалния акт от 2007 г.
Адв. М. към вещото лице: Т. е. когато имаме обособяване, т. е. имаме нова регулация
с двата поземлени имота, това става от праводателите на „Конами“ ЕООД, след което те
прехвърлят 2022 г. на „Конами“ ЕООД. Правилно ли разбирам? Говоря не за юридическата, а
за чисто техническата страна – обособяването се извършва с договор, който е от
праводателите на „Конами“ ЕООД. Така ли е?
В. Л. К.: Да.
Адв. М. към вещото лице: И практически на база този договор се прехвърля имота
на „Конами“ ЕООД, единия дял?
В. Л. К.: Да, представляващ южния дял.
Адв. М. към вещото лице: Които са реално процесните имоти. Нали за тях става
въпрос?
В. Л. К.: Да – 2051 и 2052 по кадастъра.
Адв. М. към вещото лице: Тъй като Вие сте тръгнали от 2019 г., от момента, в който
се извършва тази делба и се обособяват тези два имота, по-нататък разглеждали ли сте
сделки?
2
В. Л. К.: Да. Аз съм разглеждал сделките.
Адв. М. към вещото лице: Колко сделки?
В. Л. К.: Нотариален акт № 123 за учредяване на договорна ипотека. Тук,
договорната ипотека е собствеността на „Конами“ ЕООД, представляващ същият този южен
дял, след което през 2019 г. вече имаме договор за покупко-продажба, където Н. Х. продава
на С. Г. и „ВИП БИЛД“ ЕООД.
Адв. М. към вещото лице: В този документ, с който се легитимира, който е предмет
на експертизата от 2019 г., предходните документи, които са от праводателите на „Конами“
ЕООД, цитирани ли са? Те на какво основание се легитимират, при условие, че Вие
приемате, че обособяването е станало на базата на документите на праводателите на
„Конами“ ЕООД?
В. Л. К.: Първоначално има издаден един констативен нотариален акт през 2002 г., с
който праводателите на „Конами“ ЕООД се легитимират като собственици. След това има
договори за доброволна делба, те са два броя – единият е за поправка и 2007 г. вече се
продава южния дял на „Конами“ ЕООД.
Адв. М. към вещото лице: Имаме един договор за продажба – нотариален акт, който
е от 18.10.2002 г. Има ли при Вас такъв акт? Той е описан като документ, легитимиращ
прехвърлителите на „Конами“ ЕООД.
В. Л. К.: Имам номер 183/18.10.2002 г. - нотариален акт за придобиване по давност.
Адв. М. към вещото лице: Има последващ акт за продажба - № 75 от същата дата.
Има ли при Вас такъв?
В. Л. К.: Такъв няма.
Адв. М. към вещото лице: Имате ли нотариален акт за продажба № 97/2004 г.?
В. Л. К.: Не, нямам такъв.
Адв. М. към вещото лице: Имате ли нотариален акт за продажба № 154/15.07.2004
г.? Аз чета легитимацията, обосноваваща делбата, която от своя страна обосновава
разделянето. Между договора за доброволна делба и констативния акт, който цитирате, има
още три сделки.
АДВ. И.: Моля да бъде уточнено в каква връзка се поставят тези въпроси, защото
трябва да се изясни с оглед на кое обстоятелство се цели задаването.
АДВ. М.: Цели се, с оглед обстоятелството, че във всеки един от тези нотариални
актове, които не са констативни, а са прехвърлителни, има описание на обекти, които обекти
съответно са формирали впоследствие, след извършването на делбата собствеността.
АДВ. И.: Вещото лице не е имало поставена задача да ги изследва.
АДВ. М.: Напротив.
АДВ. И.: В задачите на вещото лице няма посочен и формулиран въпрос, свързан с
текущо цитираните от колегата актове. Не е поставена задача вещото лице да изследва
идентичност по тези актове, така че това е извън предмета на експертизата. Моля да
отхвърлите въпросите. Всички са неотносими и нямат връзка.
АДВ. М.: Чета въпросите: „Имотите, описани в нотариалния акт на „Конами“ ЕООД
и в документите за собственост на техните праводатели.“ - така е зададен въпроса.
Аз питам за документите на техните праводатели.
Аз именно затова съм го задал, защото практически, както вещото лице е изследвало
легитимацията на ищеца, така би следвало, и такава е, и задачата да изследва движението,
историческото на легитимацията на ответника, защото ние установяваме, че той констатира
разделянето на обектите, които са предмет на спора именно въз основа на документ,
легитимиращ моите доверители като собственици, т. е. техните праводатели. От тази гледна
точка, движението на праводателите, а ние имаме четири прехвърлителни сделки преди
това, преди цитираната делба, е от съществено значение за установяване предмета на
задачата. Аз не случайно съм казал „и на техните праводатели“. Точно така е записано.
Имаме Нотариален акт № 173/2022 г., № 175/2022 г., № 97/2004 г., № 147/2004 г. и 154.
В. Л. К.: Гледам, че контура на имота не се е променил през годините. Т. е. след
изменението на кадастралния план, за който съм приложил от Община Варна преписката,
3
имотът си остава в същите граници.
АДВ. М.: Аз настоявам да се изследва този въпрос, както е изследван по отношение
на ищеца, с оглед обстоятелството, че основанието за възникването на тези имоти с тези
идентификатори, с тези граници, е на базата именно на сделки на праводателите на моя
доверител, а не на действията на ищеца.
АДВ. И.: Според мен се поставя задача за нова експертиза. Искането е
несвоевременно.
Искам да напомня, че по отношение на „Конами“ ЕООД имаме влязло в сила съдебно
решение, което е решило въпроса за собствеността на имота. Така че има още едно
основание за недопустимост на въпроса, тъй като се прави опит за преразглеждане на влязло
в сила съдебно решение.
Въпросът е принципен, че когато се поставят въпроси на вещото лице, те трябва да
бъдат част от предмета и задачите, които са му били допуснати и указани от съда.
В. Л. К.: По Нотариален акт № 175 Р. К. и Д. К.а продават на Р. П. ½ идеална част от
дворно място с площ от 12.260 дка, а по скица – 11.997 дка, съставляващ ПИ ***, кв. 48 по
плана на 21 м. р., съгласно нотариален акт № 175/2022 г.
АДВ. М.: Значи, въпреки всичко, този акт също трябва да се изследва.
В. Л. К.: Съгласно нотариален акт № 97/15.04.2004 г. Р. К. и Д. К.а продават на
„Балкански имоти Развитие“ ЕАД ¼ (една четвърт) от дворното място в същия имот, само че
тук сме писали съставляващ УПИ, където е грешно, защото още към този момент
регулацията не е приложена.
АДВ. И.: Каква е задачата в крайна сметка, при положение, че на страница 14 от
заключението са описани тези два акта.
АДВ. М.: Те не са два, те са повече.
АДВ. И.: Прави се опит за ново забавяне на процеса.
В. Л. К.: Аз съм изследвал нотариален акт № 175/2022 г.; нотариален акт № 97/2004 г.,
след което продължавам с договорите за доброволна делба от 15.09.2004 г., поправката и
документите, които са описани. Нотариален акт № 173/2002 г. е изследван, с него сме
започнали (страница 14, първи абзац).
Заключението ми е, че установявам, че дял две, представляващ южната част от ПИ
*** е идентичен с поземлен имот от нотариален акт 2019 г.
АДВ. С.: Аз подкрепям колегата в неговите въпроси, които зададе.
Аз също имам един въпрос: На страница 10 от експертизата, втори абзац, където
цитирате предходните идентификатори и в следващия абзац цитирате нови идентификатори,
не видях представени към експертизата нито тази заповед, нито предходните скици, нито
настоящите скици, за да се запознаем кой имот какво е представлявал.
В. Л. К.: Аз съм представил цялата преписка от СГКК още с входящия номер, с който
е входирано това заявление за изменение на кадастралната карта в СГКК и съм ги цитирал.
В скицата, в приложение 6 са ПИ 390.566 преди измененията и след изменението - вече
2050, 2051 и 2052, т. е. след одобряване на заповедта на началника по АГКК.
АДВ. С.: Има ли скици с всеки отделен идентификатор - нов и стар.
В. Л. К.: Преди изменението единият дял е 390, а другият е 566, т. е. имат
идентификатори. След изменението вече са 2050, 2051 и 2052 със съответния
идентификатор, като подложката е на кадастралния план от 1997 г. със съхранени граници
на ПИ ***. Както и на приложение 7 също ги има насложени по последния въпрос, който
беше зададен в предходно заседание, където на комбинираната скица са отразени границите
на всеки един имот към съответния кадастрален план или карта.
АДВ. Н.: Присъединявам се към въпросите.
АДВ. И.: Когато изследвате делото и материалите, имахте ли възможност да се
запознаете с приложените към исковата молба съдебни актове, а именно Решение №
1404/02.04.2012 г. по гражданско дело № 1674/2009 г. на Районен съд - Варна, 21 състав;
Решение № 1734/17.11.2017 г. по въззивно гражданско дело № 3334/2012 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, Втори състав и Определение № 156/27.03.2019 г. по гражданско дело
№ 4603/2018 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. Ако сте се запознал с тези
4
документи, можете ли да кажете дали имотите, описани в диспозитива на това съдебно
решение са идентични с имотите, които са описани в нотариалния акт за учредяване на
ипотека?
АДВ. М.: Такъв въпрос не е имало. Няма такава задача.
АДВ. И.: Това е уточняващ въпрос, свързан с идентификацията. Ние го бяхме
поставили.
В. Л. К.: Това не беше обявено като въпрос, което означава, че на мен ще ми трябва
време да се запозная и не мога да го кажа конкретно сега, но това, което беше приложено
като документи и с договора от банката, става въпрос за южния дял. В южният дял, описан в
документите на „Конами“ ЕООД с договора за доброволна делба от 2007 г., имот 2051 и 2052
са идентични. Дял едно е идентичен с 2050 по сега действащата, което е по нотариалния акт
от 2019 г. на „ВИП БИЛД“ ЕООД.
Тези два имота тук представляват два дяла с отделни идентификатори преди
изменението на кадастралната карта, т. е. те съставляват един имот ***, от който
произхождат. Т. е. това е най-първичният документ, който „Конами“ ЕООД го имат с
констативния нотариален акт от 2002 г. От там произхожда. Аз за това съм започнал
историята на „Конами“ ЕООД, като съм започнал с този нотариален акт, с изменението на
кадастралния план и те нататък се проследяват вече с договора за доброволна делба,
поправката и последния на „Конами“ ЕООД от 2007 г., с който „Конами“ ЕООД вече са
собственици на дял две, представляващ южния дял от бившия ПИ ***.
Аз решението не мога да го коментирам.
АДВ. М.: Моля да се приеме заключението, като моля да бъде допълнено, с оглед
изясняване съобразно легитимацията на страните на статута и предвид документите за
собственост, легитимиращи „Конами“ ЕООД, с оглед изясняване на регулационния статут на
имота, а също така и ако се допусне експертиза, с оглед установяване, съобразно съдебните
решения.
АДВ. С.: Да се приеме експертизата.
АДВ. Н.: Да се приеме експертизата.
АДВ. И.: Да се приеме експертизата. Считам, че не е необходимо допускането на
допълнителна експертиза, тъй като въпросите, които са поставени са получили своя отговор.
Налице е подробна обосновка. Вещото лице в съдебно заседание направи съответните
уточнения по поставените му въпроси. Считам, че не се налага.
По отношение на въпроса, който зададох - то е очевидно, дори от елементарен
прочит, че не са необходими специални знания, след като се съпостави текста на съдебното
решение, неговия диспозитив и се съпостави текста на процесния нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека се вижда, че става въпрос за едни и същи имоти. Но ако
бъде допусната допълнителна задача, държим на вече поставения от нас въпрос за
установяване на тази идентичност и съгласно описанието на цитираните от мен съдебни
актове.
Моля вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да прецени
приложените към исковата молба съдебни актове, цитирани от мен по-рано дали имотите,
описани там съответстват и са идентични с имотите, посочени в процесния нотариален акт
за договорна ипотека.
АДВ. М.: Моля вещото лице, след запознаване с цялостната легитимация и историята
на прехвърлителните и придобивните сделки, установяващи собствеността на доверителя
ми, да се анализират движението от гледна точка на кадастър, регулация и идентичност.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме заключението на вещото лице към материалите
по делото.
С оглед поставените въпроси, съдът следва да даде възможност на страните, както на
процесуалния представител на ответниците, така и на процесуалния представител на ищеца
в седмичен срок, считано от днес, с нарочна молба да формулират конкретна задача към
вещото лице по отношение на легитимацията, като посочат конкретните актове за сравнение
относно индивидуализиране на имота.
Предвид горното, СЪДЪТ
5
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 29483/14.10.2025 г.
ДОКЛАДВА постъпила от вещото лице справка-декларация в размер на 7500 лева.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на вещото лице.
АДВ. И.: По отношение на възнаграждението, след като е направена обосновка, която
съответства на изискванията за отчитане на дейността на вещото лице, аз не съм специалист
вещо лице, не бих могъл да преценя по какъв начин, колко време, какви дейности, какво
трябва да се извърши. Понеже нито съда, нито ние можем да ги направим, затова сме
ангажирали вещо лице. Евентуално, да се прецени, с оглед поставените от страните задачи
съответното разпределение на депозитите и възнагражденията. Не мога да преценя, не съм
специалист в областта на изготвянето на експертизи. Не мога да дам конкретна оценка.
СЪДЪТ, с оглед наведеното възнаграждение за прекомерност на възнаграждението
на вещото лице, съобразно изложеното становище от страните, съдът ще се произнесе в
закрито съдебно заседание.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
СЪДЪТ ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че ще се произнесе по депозираната справка-
декларация на вещото лице К. С. К. в закрито съдебно заседание.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице от внесения депозит в размер на 300
лева /издаден РКО в общ размер на 300 лева/
ДОПУСКА допълнителна задача по СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
УКАЗВА на страните в седмичен срок, считано от днес, да формулират конкретно
задачите към вещото лице, като по тяхното поставяне, съдът ще се произнесе в закрито
съдебно заседание, след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца и от „Първа
инвестиционна банка“ АД в едноседмичен срок от днес, с представяне на доказателства за
внасянето им в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
АДВ. И.: Водим свидетелите.
Носим оригинали на документи за сверка. Моля да продължите срока за това,
включително да се продължи срока за разпит на свидетелите, но държим на съвместен
разпит.
Поддържаме искането за лингвистична експертиза.
СЪДЪТ, по отношение на гласните доказателства:
Страните са заявили искане за разпит на свидетелите в едно съдебно заседание. Съдът
следва да постанови разпита им в едно съдебно заседание, в което да се отстранят
евентуално възникнали противоречия между свидетелските показания.
По отношение на представените писмени доказателства:
Съдът е указал на ищцовата страна да представи писмените доказателства. Отложил е
произнасянето си по тяхното приемане и представяне по реда на чл. 143 от ГПК, след
изслушване на заключението на вещото лице. В този смисъл, съдът следва да продължи този
срок, като укаже на ищеца, че задължението да представи в оригинал документите изтича
след приемането на заключението на вещото лице. Към настоящия момент същото не е
6
прието, тъй като съдът е допуснал допълнителна задача.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРОДЪЛЖАВА срока, предоставен на ищеца да представи в оригинал писмените
документи, след изслушване на вещото лице.
ПОСТАНОВЯВА разпитването на свидетелите да се осъществи в следващо съдебно
заседание.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 11.02.2025 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:58 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7