№ 1235
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110203905 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. М. Т., против НП № 24-0436-000518 от 13.08.2024год. на
Началник сектор в ОДМВР, 02 РУП- Варна, с което на основание чл.178Д от
ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200лв. за нарушаване разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Й. А.- ВАК, поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява.
Депозирано е писмено становище, в което моли НП да бъде потвърдено. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 29.06.2024г., в 06:52 часа, в гр. Варна на ул. „Студентска“ бл.14,
южната страна, срещу вх. Е, жалбоподателката Т. паркирала личния си
автомобил марка „Пежо 607“, с рег. № В6263ВА на място определено за хора с
трайно увреждане, обозначено с пътен знак „Д-21“, без да има това право. Св.
1
А. подал жалба във 02 РУП-Варна, с която сезирал органите на реда, че възз.
Т. системно паркирала личния си автомобил на паркомясто предназначено за
хора с трайно увреждане.
Св. К.- актосъставител, извършил проверка и установил собствеността
на автомобила, отишъл на място и съставил АУАН за извършено нарушение
на чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП. Последният бил подписан с възражения от възз. Т.
и такива постъпили в законоустановения срок.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП, гласните доказателства, съдебно-
техническа експертиза и други доказателства приобщени към делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
С оглед констатираното нарушение на въззивника е бил съставен АУАН,
които въззивника подписал с възражения, такива постъпили и в
законоустановеният срок.
Поради това и въз основа на акта било издадено процесното НП, като
наказващия орган е възприел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от
ЗДвП и на основание чл. 178д от същия закон му наложил административно
наказание глоба в размер на 200лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В хода на въззивното производство е разпитан св. К., който лично е
възприел мястото на което е бил паркирал лекият автомобил на въззивника, а
именно на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен
знак „Д-21“. Местоположението на паркиралия автомобил описано в
документите е установено по безспорен начин и не се оспорва от
въззивницата. В хода на делото се оспорва факта на паркиране на лекия
автомобил, доколко обозначеното със знак паркомясто за инвалиди е било
пуснато в експлоатация, поради липсата на пътна маркировка и попадането му
в очертанията на място за инвалиди.
Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателят бил спрял
лекият си автомобил на паркомясто без да има това право.
2
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по делото свидетели,
като обективни, а и същите не са оборени в процеса, поради което приема за
безспорно установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС на
място, определено за хора с трайни увреждания, без да има това право, в
нарушение на въведената с закона забрана. По делото не е спорно, че се касае
за място обозначено с пътен знак „Д-21“ и че е предназначено за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Доказателства за
такива увреждания на жалбоподателя, които да ги удостоверяват, не са
представени. Не са представени и доказателства автомобилът да е пригоден за
хора с трайни увреждания. Налице е ясно поставен пътен знак, чието спазване
е задължително за водачите на пътни превозни средства. В случая
жалбоподателят е паркирал срещу поставения пътен знак Д21, който е бил
ясно видим за него и е бил длъжен да се съобрази с неговото предписание.
Съдът изцяло кредитира изготвената от вещото лице съдебно-техническа
експертиза, като изготвена от компетентно лице, непротиворечива и в унисон
с всички представени по делото гласни и писмени доказателства.
Разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП предвижда, че са забранен престоят и
паркирането на пътни превозни средства на места определени за хора с трайни
увреждания. С оглед установените по делото факти, съдът намира, че
правилно е формиран от АНО изводът, че с поведението си жалбоподателката
е допуснала нарушение на цитираната норма.
Съгласно чл. 178д наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има
това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания. Санкцията е във фиксиран размер,
който правилно е приложен от наказващият орган.
Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото общественото му опасност не е явно незначителна или отсъстваща.
Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се
засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната
материална разпоредба. Извършеното нарушение е свързано с обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП. Целта на тези норми е
да осигурят/защитят възможността за преференциално паркиране и престой
на лицата с увреждания на места, специално определени за целта.
Нарушителят не е лице с трайно физическо увреждане, и не е представил
доказателства за такова. Бил е поставен ясен пътен знак, обозначение за това,
че се касае за пяркомясто предназначено за хора с трайни увреждания и по
никакъв начин не налага паркирането на специално обозначено за хората с
трайно влошено здравословно състояние място.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението е правилно установено
и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което
обжалваното наказателно постановление като издадено от компетентен оран,
съобразно законоустановения ред и срокове, поради което се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. АУАН и
НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН от към съдържание, налице
е пълно описание на нарушението, така щото жалбоподателят е разбрал в
какво точно нарушение е бил обвинен. АУАН е съставен въз основа на
писмени данни, след спазване на процедурата по чл. 186 ал.2 от ЗДвП и чл. 39
ал.3 от ЗАНН. Нарушението е правилно описано и даващо безспорна
възможност на въззивника да разбере описаното административно
нарушение.
Въз основа на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал.
1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради
3
това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът
прецени, че следва да определи на ОД МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., тъй като процесуалното представителство
се свежда единствено до изготвяне на писмено становище.Предвид
основанията за потвърждаване на НП не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП 24-0436-000518 от
13.08.2024г. на Началник сектор в ОДМВР- Варна, 02 РУП-Варна, с което на
Д. М. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лв. на основание чл. 178д ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.4
от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. М. Т., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- Варна,
сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4