Решение по НАХД №887/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 28

 

гр. Силистра, 21.02.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от председателя АНД № 887 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.Х.Д. с ЕГН-********** *** срещу Наказателно постановление № 1, издадено на 10.12.2019 г. от Т. Й. ***, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл. 84, ал. 1, предложение второ от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД)  - глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. На основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години. На основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловно оръжие - карабина марка “Арсенал”, модел  SLR-95, калибър 7.62х39, сериен № IK450259, два броя патрони калибър 7.62х39   и брезентов колан за ловно нарезно огнестрелно оръжие.

Жалбоподателят оспорва да е извършил нарушението. Позовава се на незаконосъобразност, непълнота на доказателствата и неправилно приложение на закона. Моли за отмяна на процесното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

В с.з. жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от него защитник. Поддържат жалбата. В хода по същество защитникът му излага своя поглед във връзка със събраните доказателства. Посочва, че съгласно Правилника за корабоплаване по р. Д. и Двустранната конвенция между РБ и Р. за определяне на речната граница по р. Д., границата се определя от талвега на реката. От приложената сателитна карта обаче се установява, че талвегът минава от северната страна на о. В. между острова и румънския бряг. Изтъква, че съответния речен километричен 394 е монтиран на р. бряг от северната страна в началото на о. В., който се намира в землището на с. Ч., Р.. На другият бряг е о. В., който е под р. власт. При това положение речен километър 394 няма допирателна точка с българска територия и се намира на разстояние не по-малко от 2 км. северно по права линия от рибарско селище А.. Посочва още, че каналът между А. и о. Д. не е плавателен, не е снабден с километрични знаци и навигация. Допълва още, че упоменатия в акта и НП речен километър 394 не съответства на мястото, където е установено нарушението. Счита, че с оглед посоченото актосъставителят не е изпълнил изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, защото не е посочил правилно мястото на нарушението. Освен това АНО се е произнесъл извън териториалната си компетентност, защото не е компетентен да наказва за нарушения, извършени на р.км. 394. Уточнява, че ЛСР с. В. също има излаз на Р.. Отделно посочва, че квалификацията е променена и в НП е добавена привръзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Счита, че с това е извършено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Изтъква, че съгласно ЗЛОД, за да е налице съставомерно нарушение, то трябва да е извършено извън населено място. Счита, че рибарското селище е такова. Твърди, че драскотината за АНО не представлява подпис на НП. Счита, че събраните доказателства сочат на незначителност на деянието и липса на обществена опасност. Изразява мнение, че наложените наказания не съответстват на степента и тежестта на извършеното деяние. Навежда доводи, че доколкото на самото залавяне на неговия подзащитен са присъствали директора на ОДМВР, лица от ДГС, ЛРС, наказващият орган е превишил правомощията, издавайки оспорваното НП. Моли за отмяна на процесното НП.

За въззиваемата страна се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата. Изразява мнение, че акта и НП са издадени при спазване на процесуалните правила, установени в ЗАНН, от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила в ЗАНН. Счита, че събраните доказателства по безспорен начин доказват визираното в акта и НП нарушение. Пояснява, че в чл. 43, ал. 2 и по-конкретно ал. 3 на закона се съдържа легална дефиниция на понятието ловуване. Приема, че с оглед събраните доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателя е ловувал по смисъла на чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД като се е придвижвал на точно определено ненаселено място при 394 р. км. на р. Д. в местността лодкостоянка А., което според представената карта представлява неурегулиран имот. Изтъква, че жалбоподателят е заловен с извадено от калъфа сглобено ловно оръжие и без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба. Посочва, че няма значение, че оръжието не е било заредено. Няма значение дали е имало улов и т.н. Моли съда за вземе под внимание явните различия в обясненията на жалбоподателя. Изтъква още, че жалбоподателят е отдавна ловец и добре познава района, поради което няма как да не знае откъде да премине за землище Розована, доколкото разстоянието е голямо за преминаване пешком, а по брега на реката е непроходимо за придвижване.  Посочва, че жалбоподателя вече има други прояви в този район и това води до извод за повторност. Посочва, че свид. М. също посочва, че лицата са били с оръжия, извадени от калъф. Изразява мнение за неоснователност на изтъкнатите от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения. При определяне на наказанието АНО правилно е съобразил, че случаят не е маловажен. Моли съда да присъди в полза на ОДМВР - Силистра направените по делото разноски за ценова експертиза. Претендира юрисконсултстко възнаграждение.

В осигуреното право на реплика процесуалният представител на жалбоподателя оспорва становището на другата страна за деяние, извършени при условията на повторност на нарушението и напомня, че няма приложени доказателства в тази посока. Посочва също, че в селата и по-малките населени места всички ловци се събират в ЛСР, придвижвайки се пешком, пренасяйки оръжията на ремък. Изтъква, че клиентът му е бил тръгнал в посока Р. и по независещи от него причини не е пристигнал там. Посочва още че се касае за карабина и тя не подлежи на сглобяване и разглобяване. Не са установени други нарушения. Освен това целта му е да стреля по цел, а не да ловува. Счита случаят за маловажен и моли съда да отмени процесното НП.

Редовно призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.11.2019 г. жалбоподателят Д. и Р. А. се срещнали и по инициатива на двамата тръгнали с цел ловен излет. В автомобила били и техните оръжия.  По черен път покрай р. Д. те достигнали до рибарско селище А.. Макар и да нямали разрешение за ловуване в този район, те тръгнали в посока островите срещу българския бряг. Двамата били с оръжие, тип карабина, в сглобено състояние. Около 12:30 ч. актосъставителят М.М. и началникът на Участък А. свид. Т.Г. посетили района на Природен резерват „С.“. Проверката се наложила във връзка с подаден сигнал за изстрели откъм реката в района на ПР „С.“. Обикаляйки по черен път те достигнали до брега на р. Д., захранващият канал към ПР „С.“. На самият бряг установили два автомобила – спортен джип „Мицубиши“ и „Сеат Инка“. При по-внимателен оглед забелязали в двете МПС калъфи от ловни оръжия в багажниците. Единият от калъфите бил в багажника, а другият – между двете предни седалки. Тъй като се виждали само калъфи на оръжия, двамата започнали оглед на местността. Разбрали, че лицата от автомобилите са на острова, който се намира точно срещу паркираните автомобили на българския бряг – на о. В.. Подозренията на проверяващите били, че именно там двете лица извършват нерегламентиран лов. На място пристигнали членове на ЛРД „С.-…“, директорът на ОДМВР – С. и заместник-директора. С техническо средство – бинокъл, предоставен на полицейските служители от ЛРД, те провели наблюдение към острова. Забелязали, че две лица се придвижват пешком между двата острова – В. и Д.. Това било възможно, поради изключително ниското ниво на реката.

Останали на място, тъй като от същото се виждала горната част на острова и долната част, ако някой тръгне да излиза. Чрез наблюдение с помощта на бинокъл, актосъставителят и колегата му забелязали две лица с оръжие на ремък. Лицата прескачали от островите в посока към българския бряг. Поискали съдействие от Регионалното звено на „Гранична полиция“, които пристигнали със служебен катер. В 13:35 ч. служителите на „Гранична полиция“ сформирали екипа, част от който бил и свид. М.. В 14:10 ч. пристигнали на място и на по-малък ход започнали да правят обход и оглед в района. Около 15:30 ч. те забелязали синя пластмасова лодка, в момент на заставане на лодкостоянка А. на българския бряг. Служителите на „Гранична полиция“ подали сигнал и се насочили в посока рибарското селище. С помощта на високоговорител свид. М. разпоредил на лицата да останат на място. Установени били три лица. Две от лицата били въоръжени. Жалбоподателят бил с оръжие, без калъф, в сглобен вид. Оръжието нямало поставен заключващ механизъм. Лицата били облечени с дрехи за сезона. В джоба на връхната дреха на жалбоподателя имало два броя боеприпаси. Свидетелят изготвил протокол за доброволно предаване на оръжията и боеприпасите. След това с катера лицата били отведени по-надолу на около 500 метра, където ги очаквали полицейските служители. Там оръжията били предадени на полицейските служители. Актосъставителят и колегата му установили отново самоличността на лицата – лицата били жалбоподателя Д. и Р. А.. Била изготвена цялата необходима документация във връзка с предаването на лицата и техните оръжия. След това жалбоподателят и А. били отведени в РУ – С., където били задържани от полицейски орган за срок от 24 часа. Задържането се наложило с оглед предстояща проверка на касите, където съхраняват оръжията и боеприпасите си. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят Д. не притежава разрешително за лов.

На същата дата актосъставителят снел сведение от жалбоподателя. Обяснил му, че трябва да напише данните си в горната част, а по-надолу да впише в свободен разказ какво се е случило. Обяснено му било също така, че трябва при описание на обстоятелствата да посочи дата, с кое лице е бил. При снемането на сведението полицейските служители не диктували на жалбоподателя какво да впише в съдържанието на сведението. Сам той посочи пред съда, че не му е оказван натиск при снемането на сведението. От съдържанието му става ясно, че жалбоподателят и А. се придвижили с автомобили до захранващия канал на с. С.. След това помолили един случаен рибар да ги закара до о. Д.. Вървели из острова въоръжени, с оръжие на ремък и без патрони в цевта. Жалбоподателят посочва, че е оставил заключващия механизъм на спусковата скоба в автомобила си. Били на острова няколко часа, след което в горния край видели рибар, който ги откарал с лодката си до лодкостоянката, където били задържани от служителите на „Гранична полиция“.

От отговора на СНЦ – ЛРД „С.-…“ става ясно, че жалбоподателя не притежава разрешително за лов на какъвто и да е дивеч в ловно стопанския район на с. В., лодкостоянка А.. Същият е член на ловната дружина в с. С. с. при ЛД – Т..

При така събраните факти актосъставителят М. съставил и предявил на 21.11.2019 г. АУАН срещу жалбоподателя. В същият като обстоятелства посочил, че на 20.11.2019 г. около 15:30 ч. е установено в землището на с. С., община С., при 394-ти речен километър на р. Д. в местността А. при проверка, че жалбоподателят се придвижва на ремък с огнестрелно оръжие – карабина „АРСЕНАЛ/SLR-95“, калибър 7.62х39, сериен № IK450259 в сглобено състояние, извадено от калъф и без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба, с поставен пълнител, без патрони в него. Посочил, че Д. държи два броя боеприпаси, калибър 7.62х39 в джоба на връхната си дреха. Отразено е също, че при проверката жалбоподателят представя ловен билет № 326155, членска карта № Б070797, както и валидно разрешение за съхранение и употреба с рег. № 20140067385 ведно с приложение № 20140067385. Посочено е, че жалбоподателя не е представил писмено разрешение за лов. Изводът на актосъставителя, който е вписан в акта е, че жалбоподателя е ловувал без издадено писмено разрешение за лов. Актосъставителят преценил, че с посоченото жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Иззел като веществени доказателства: един брой ловно огнестрелно оръжие карабина „АРСЕНАЛ/SLR-95“, калибър 7.62х39, сериен № IK450259, един пълнител и два броя боеприпаси, калибър 7.62х39. При предявяването жалбоподателят вписал, че пълнителят е бил в джоба му.

В хода на административно наказателното производство с постановление от 25.11.2019 г. наказващият орган възложил ценова експертиза на иззетите вещи от актосъставителя. От заключението на назначеното вещо лице е видно, че определена цена на ловното нарезно огнестрелно оръжие 620 лева, двата броя патрони – 1,50 лева и брезентов колан на стойност 10 лева. Общо в размер на 631,50 лева. С постановление от 04.12.2019 г. наказващият орган определил възнаграждение на вещото лице в размер на 151,20 лева.

Към доказателствата са приложени освен акта и процесното НП следните документи: Заповед с рег. № Iз-1763/28.08.2012 г. на Министъра на МВР, Служебна бележка от 18.09.2019 г., издадена от Началник на сектор КАПОЧР при ОД на МВР – С., Докладна записка рег. № 1886р-18712/22.11.2019 г. на РУ – С., Докладна записка рег. № 4439р, 4439 от 20.11.2019 г. от ГД „ГП“-РД „ГП“ – Р., Протокол за приемане – предаване с рег. № 4439р-14438/20.11.2019 г., Предавателно-приемателен протокол с УРИ 1886р-18633/20.11.2019 г., Сведение от М.Й.М. от 21.11.2019 г., сведение от Т.Х.Д. от 21.11.2019 г., Карта Серия Б № 070797 на Т.Х.Д. за членски внос за 2019 г., издадена от Национално ловно-рибарско сдружение, Удостоверение за подборно ловуване № 059111, издадено на Т.Х.Д. на дата 15.01.2013 г. от МЗХ-ИАГ, Билет за лов № 326155, Серия Х № 0066246, издаден на Т.Х.Д. на дата 04.12.2018 г. от МЗХ-ИАГ-ДГС/ДЛС гр. Т. и валиден до 31.12.2019 г., Приложение към разрешение с № 20140067385/21.12.2015 г. и с бланков № 0673298, издадено от МВР и Разрешение № 20140067385/21.12.2015 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, издадено на Т.Х.Д. от МВР и валидно до 20.12.2020 г., писмо с рег. № 188600-7322/22.11.2019 г. от Началника на РУ – С. до СНЦ-ЛРД „С.-…“ – гр. С., писмо с изх. № 38/22.11.2019 г. от Председателя на УС на СНЦ-ЛРД „С.-…“ – гр. С. до РУ – гр. С. при ОД на МВР, сведение от М. А. М. от 25.11.2019 г. /л. 21/, Постановление за назначаване на експертиза с УРИ 1886р-18811/25.11.2019 г. на Началника на РУ – С., Заключение по извършена ценова експертиза от инж. В. Г. А. до РУ – С. с УРИ 188600-7528/02.12.2019 г., Постановление за определяне възнаграждението на вещо лице от 04.12.2019 г. с УРИ 1886р-19431/05.12.2019 г. на Началника на РУ – С., Докладна записка с рег. № 1886р-19656/10.12.2019 г. на РУ – С.  и Докладна записка с рег. № 1886р-20214/17.12.2019 г. на РУ – С., както и приетите писмени доказателства в с.з.

С Наказателно постановление № 1, издадено на 10.12.2019 г. от Т.Й. ***, вземайки предвид фактите, установени по съставения АУАН, издал обжалваното НП, определяйки наказание на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл. 84, ал. 1, предложение второ от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. На основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години. На основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловно оръжие - карабина марка “Арсенал”, модел  SLR-95, калибър 7.62х39, сериен № IK450259, два броя патрони калибър 7.62х39   и брезентов колан за ловно нарезно огнестрелно оръжие.  Посочена е пазарната стойност на иззетите вещи – общо 631,50 лв.

Горната фактическа обстановка се установява чрез събраните гласни доказателства –  показанията на актосъставителя М. и свидетелите Т.Г. и М.М., които се подкрепят от писмените доказателства по АНП, приобщени към делото. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели като обективни, незаинтересовани, логични, последователни. Те съответстват на представените по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на жалбоподателя и свид. М. за фактите от значение по делото. Прави впечатление, че обясненията на жалбоподателя противоречат на посоченото от него в снетото му сведение. Житейски нелогично е твърдението му, че са излезли с Р. А., за да простреля, поради проблем с оръжието му. Същият посочва, че целта им е била да се придвижат до местността Р.. Последното противоречи на посоченото от него в снетото му сведение. Още повече, че събраните доказателства сочат, че  полицейските служители са забелязали две въоръжени лица на островите, а Р. не е в същата посока.  Жалбоподателят и свид. М. сочат, че са видели лица с камуфлажни дрехи и куче. Прави впечатление начина, по който независимо един от друг сочат едни и същи обстоятелства, без да изпадат в подробности при описанието на лицата, освен посочване на обстоятелства, от които е невъзможно да се установи самоличността на никое лице. Не е без значение и факта, че свид. М. не е посочил такива факти в снетото му сведение. Съдът прецени, че посоченото от свид. М. представлява даване на неверни показания, за което впрочем свидетелят носи наказателна отговорност.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:

С оглед приложената на л. 9,10 и чл. 96 от закона съдът приема, че актосъставителя и АНО са компетентни да се произнесат при такова нарушение. Относно тяхната териториална компетентност, съдът ще изложи мотиви по-нататък, за да не се повтаря.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата на извършване на нарушението, както и място на извършването му. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Посочено е коя разпоредба е нарушена. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението (важи посоченото и за АУАН). Отразеното за жалбоподателя безспорно дава възможност за неговото идентифициране. Посочени са данните  относно актосъставителя,  както и тези, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът единствено не е съгласен с определянето на мястото на нарушение от актосъставителя и АНО. С оглед събраните доказателства не се установява жалбоподателят да е ловувал в местността лодкостоянка „А.“. Налице са обаче доказателства, че същият с оръжие в сглобено състояние, извадено от калъф и без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба е забелязан на островите срещу българския бряг – В. и Д.. В сведението си именно жалбоподателят е посочил, че е бил в оръжие на ремък и без заключващ механизъм на спусковата скоба на остров Б. (друго наименование о. Д.).  Категорично о. Д. е част от българската територия. Впрочем съдът с оглед Конвенцията, подписана от България и Р. през 1908 г. прима, че о. В. също е на българска територия. Споразумението от тогава сочи, че речната граница ще следва средата на реката при най-ниските ѝ води, които текат в едно единствено легло и средата на ръкава, който съдържа талвега на реката, когато се раздели на два или повече ръкава. В този смисъл в този участък от реката границата трябва да бъде определена от талвега – най-дълбоката точка, а о. В. минава от северната му страна, т.е. това е българска територия. След това следва ново споразумение между двете държави през 1956 г. с уговорка, че двустранна междудържавна комисия има право да заседава на всеки десет години, за да определи дали по поречието на Д. не са настъпили промени, които да коригират талвега на водите, така че остров В. да се окаже територия, чиято принадлежност трябва отново да се уточнява. Доколкото такава не е решавала този въпрос, а последният подписан двустранен акт сочи, че острова е българска територия, съдът счита, че актосъставителя и АНО са териториално компетентни да се произнесат за нарушение, извършено както на о. Д., така и на о. В.. Съответно съдът е компетентен да разгледа НП, извършено на територията на островите Д. и В.. Категорично островите не са населено място.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила посочването на привръзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД в НП. Това е така, защото фактите не са променени, а са същите, по които жалбоподателят се защитава от образуването на административно наказателното производство със съставянето на акта. Освен това текста на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД не сочи на деяние, представляващо нарушение, а е обяснителна правна норма на понятието „ловуване“, т.е. само може да подпомогне защитата на обвиненото лице.

Възражението за подписа на АНО е ирелевантно. Няма значение как се подписва наказващия орган. Единствено е посочено, че следва да има подпис, какъвто присъства в процесното НП.

Не е налице нарушение по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП:

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Според чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Събраните доказателства сочат именно такива обстоятелства: жалбоподателят Д. е забелязан да се придвижва на островите и между тях с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Сам признава, че е бил на единия от островите. Няма значение, че оръжието му не е било заредено при установяването му. Освен това същият няма писмено разрешение за лов на дивеч в ловно стопанския район на с. В., а територията на ПР „С.“ е защитена територия, т.е. няма как да му бъде издадено такова разрешение, видно от разпоредбите на ЗЗТ. Следователно съдът приема, че с действията си жалбоподателят е ловувал без писмено разрешение за лов, поради което правилно е преценено, че е налице нарушение по чл. 84, ал.1 от ЗЛОД.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Не са налице обстоятелства, които да сочат, че извършеното нарушение от жалбоподателя е с по-ниска обществена опасност от останалите случаи от този род. Вземайки предвид фактите по делото, съдът прецени, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

При тези обстоятелства съдът съобрази, че наказващия орган правилно е преценил, че следва да наложи административно наказание на жалбоподателя за извършеното от него деяние.  

Наказващият орган е определил минималното наказание по чл. 84, ал. 1, поради това съдът прецени като безпредметно обсъждането на справедливостта  му.

Съгласно чл. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 от закона се лишава от право да ловува за срок от три години. С оглед извършеното от жалбоподателя, правилно наказващият орган е наложил наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години.

Според чл. 95, ал. 1 при нарушения по чл. 84 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Поради това правилно АНО е отнел иззетите вещи като веществени доказателства в полза на държавата: ловно оръжие - карабина марка “Арсенал”, модел  SLR-95, калибър 7.62х39, сериен № IK450259, два броя патрони калибър 7.62х39   и брезентов колан за ловно нарезно огнестрелно оръжие.

С оглед разноските:

В с.з. въззиваемата страна претендира разноските за експертиза, направени в хода на административно наказателното производство, а именно 151,20 лв. Доколкото обаче в НП не са посочени разноски, а съдът разглежда случая с оглед посоченото в процесното НП, съдът отказва да се произнесе по такова искане.

Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на ОДМВР – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1, издадено на 10.12.2019 г. от Т. Й. ***, с което на Т.Х.Д. с ЕГН-********** *** и съдебен адрес:***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл. 84, ал. 1, предложение второ от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД)  - глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. На основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД на Т.Х.Д. е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години. На основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловно оръжие - карабина марка “Арсенал”, модел  SLR-95, калибър 7.62х39, сериен № IK450259, два броя патрони калибър 7.62х39   и брезентов колан за ловно нарезно огнестрелно оръжие.

ОСЪЖДА Т.Х.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на ОДМВР – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................................

  (Силвина  Йовчева)