№ 696
гр. Б., 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120202129 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл.59-63 от ЗАНН по жалба на
Ч. Д. М. с ЕГН ********** с адрес в *********** и съдебен адрес в *****,
чрез адв.А.А. АК-Б. против наказателно постановление № 25-0769-000594 от
19.05.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна
полиция“-Б., с което на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 (сто) лева за нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание Наредба Із-
2539 от 17.12.2012г на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят оспорва нарушението. Твърди, че неправилно е
отразена фактическа обстановка в акта и в НП. Не представя нови
доказателства, не претендира за разноски.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Явява се негов процесуален представител.
Административнонаказващият орган редовно призован, изпраща
представител. Счита НП за правилно и законосъобразно, не представя нови
доказателства. Претендира се ЮК възнаграждение. Представя се и писмено
становище.
Жалбата е подаден в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда
1
от легитимно лице посочено в наказателното постановление като нарушител и
съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и
териториално компетентен съд и производството пред Районен съд-Б. е
редовно образувано.
Б.ки районен съд, като взе в предвид събраните по делото доказателства
и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 12.01.2025г, около 17, 58 часа, в гр.Б., водач на лек автомобил
марка ***** при управлението му, на кръстовището с ****** регулирано със
светофарна уредба работеща в нормален режим на работа, навлиза на червен
сигнал в посока ул.“Одрин“.
По същото време на работа и при обход със служебен автомобил
свидетелят Х. Х. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“-Б.
забелязал нарушението и спрял водача на цитирания по-горе лек автомобил.
След проверка се оказало, че това е жалбоподателят Ч. Д. М. с ЕГН
********** от гр.Б.. В същия ден му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (лист 7 от делото) серия GA и бланков
№3343682. В него като фактическа обстановка е написано, че М. като водач на
лек автомобил ***** на 12.01.2025г, в 17,58 часа, в гр.Б., на кръстовището на
**** регулирано със светофарна уредба работеща в нормален режим на
работа, навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал в посока
ул.“Одрин“. С това нарушил нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП –не съобразил
поведението си със светлинните сигнали. Актът бил подписан от
актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на нарушителя за
запознаване и подпис. М. прочел акта и не вписал в него възражения, подписал
го и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не депозирал писмени възражения.
На 19.05.2025г като взел предвид съставения акт,
административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №25-0769-000594 (лист 6 от делото), при пълна идентичност с
обстоятелствената част и правните квалификации в акта. На основание чл.185
ал.5 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба от 100 лева. На
основание Наредба №Із-2539 от 17.12.20212г на МВР са отнети 10 контролни
точки.
2
В хода на съдебното следствие беше разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят Х. В. Х.. Според настоящата инстанция, показанията на този
свидетел са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си по
отношение на главния факт на доказване. Съдът ги кредитира. По повод
възражението, че жалбоподателят навлязъл в кръстовището на зелен светофар,
който по време на престоя му станал жълт, а не излизане станал червен не се
събраха доказателства. Свидетелят Х. твърди, че е бил на достатъчно близко
разстояние за да види добре описаното нарушение. Категоричен е, че водачът
М. навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства –писмени и гласни.
С оглед така установената фактология съдът направи следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
по закона по аргумент на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. (лист 15-17 от
делото) и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.
Б.кият районен съд счита, че при издаването на акта и НП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
От обективна страна се доказа по несъмнен начин извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, тъй като на 12.01.2025г,
в 17,58 часа, в гр.Б., на кръстовището на **** регулирано със светофарно
уредба работеща в нормален режим на работа, навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал в посока ул.“Одрин“. Съдът намира, че
правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по
чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложил наказание
от 100 лева (в редакцията от ДВ бр.60/2012г в сила от 07.08.2012г действала
по време на нарушението), като правилно е отнесъл фактите към хипотезата
на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци, светлинните
сигнали и пътната маркировка. Правилно е избрана
административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП,
съгласно която наказва се водач, който не съобразява поведението си със
3
светлинните сигнали, в която размерът на глоба е фиксиран на 100 лева. На
основание чл.6 ал.1 т.20 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г са отнети 10
контролни точи за нарушение на чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за
правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва
да се произнесе, като осъди жалбоподателя да ги заплати в полза на ОДМВР-
Б..
Мотивиран от изложеното по-горе Б.ки районен съд, V наказателен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0769-000594 от
19.05.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна
полиция“-Б., с което на Ч. Д. М. с ЕГН ********** с адрес в *********** на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за
нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г
на МВР са му отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Ч. Д. М. с ЕГН ********** с адрес в *********** да
заплати в полза на ОДМВР-Б. ЮК възнаграждение в размер от 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
4
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5