№ 581
гр. Благоевград, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500970 по опИ. за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ТП „ДГСГ“, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с. Г.,
общ. Г., представлявано от директора Д.Ш., чрез юрк. М.Х., против Решение
№ 194/06.06.2025 г., постановено по гр.д. № 368/2023 г. по опИ. на Районен
съд Г.Д. в частта, с която исковете по чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ са уважени.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички релевантни по делото
доказателства, а е постановил решението на база на субективна
съпричастност към ищеца като по-слаба страна. Безспорно било установено
по делото, че ищецът не е изпълнявал качествено трудовите си задължения.
Същият не е представил пред работодателя си документи, с които да докаже,
че е извършил обход на участъка, за който отговаря като горски стражар. Ако
същият е бил направил обход на въпросния участък е щял да установи
нарушенията, които са констатирани по-късно след извършена ревизия.
Практиката била когато се констатират нарушения от горските стражари да се
вземат навременни мерки, с които да се прекратят действията на
нарушителите. Твърди се, че в случая е липсвала каквато и да е информация за
конкретния участък, тъй като служителят не е подал такава. Неправилно било
прието в решението, че в заповедта не е опИ.на датата на нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като констативният протокол от 16.03.2023 г. бил
1
опИ.н в шапката на дисциплинарната заповед, като основание за издаването й.
В случая не броя на незаконно отсечените дървета бил релевантен за
извършеното деяние да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата
дисциплина, а неизпълнението на трудови задължение по охрана на горската
територия и дърветата в нея. Твърди се, че постоянното вземане на отпуски и
болнични от служителя е довело до този резултат. Охраната на гора била
специфична работа и изисквала постоянно присъствие в гората. Установено е
по делото, че от 01.01.2023 г. до освобождаването на служителя, същият не е
депозирал нито един протокол за извършен от него обход в участъка му.
Виновното поведение на служителя се изразявало във виновното му
бездействие за периода от завръщането му след болнични на работа на
06.03.2023 г. до 13.03.2023 г., в който период той не е реагирал своевременно
да подаде информация, че в участъка му се извършва незаконна сеч. Твърди се,
че стойността на изсечените дървета е над 2000 лв. Нарушението на трудовата
дисциплина в случая не било маловажно и било предшествано от други
нарушения на трудовата дисциплина, свързани със системно неизпълнение на
трудовите задължения.
Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната
част, като предявените искове на уволнения служител се отхвърлят.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – Ш. И. К.,
от която в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва
въззивната жалба, като недопустима респективно като неоснователна. Сочи
се, че с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в
неговата цялост, но със същото не са уважени всички предявени искове,
поради което въззивната жалба е недопустима по аргумент, че не е налице
неблагоприятен за жалбоподателя резултат. Недопустимо било и заявеното в
жалбата искане да бъде потвърдена издадената заповед за уволнение, тъй като
настоящото производството не било административно и било недопустимо да
се потвърждава заповед като административен акт.
Твърди се в отговора, че във въззивната жалба липсвали указания в
какво се състои порочността на атакувания акт. Сочи се, че районният съд
правилно е стигнал до извод, че Заповед № РД-00-144/30.03.2023 г. е издадена
в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. От процесната заповед не ставало ясно кога е
извършено нарушението. Отделно от това наложеното наказание било
незаконосъобразно, поради немотивираност на заповедта за налагането й,
съгласно изискванията на чл. 195 КТ.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение.
В о.с.з двете страни се представляват от упълномощени процесуални
представители.
Жалбоподателят, чрез юрисконсулт М.Х., моли жалбата да бъде
уважена, решението на районния съд в обжалваната му част да бъде отменено,
а предявените искове отхвърлени.
Въззиваемият, чрез адв. И. И. прави искане за потвърждаване на
решението на първата инстанция, претендира се присъждане на адвокатско
2
възнаграждение в размер на 1800 лв., като размерът му е оспорен от
жалбоподателя поради прекомерност.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради следните
съображения:
С атакуваното решение съдът е уважил предявените искове на ищеца Ш.
И. К. срещу ответника ТП „ДГСГ“, като е признал за незаконно уволнението
на Ш. И. К. и е отменил Заповед № РД-07-144/30.03.2023 г. на Директора на
ТП „ДГСГ“, с която му е наложено наказание уволнение, възстановен е на
заеманата преди уволнението длъжност - „Горски стражар” в ТП „ДГСГ“ и му
е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 8 661,76 лева за
периода 30.03.2023 г. - 29.09.2023 г., през което същият е останал без работа
поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня
на предявяване на иска - 27.04.2023 г., до окончателното й изплащане.
Районният съд е уважил исковете по чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като в
мотивите си е приел, че атакуваната уволнителна заповед не е мотивирана
съгласно изискванията на чл. 195 КТ, не е доказано извършване на нарушение,
налице е неадекватност на наложената санкция и извършеното нарушение.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства,
назначена е ССчЕ, от които се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение
на длъжността „Горски стражар“ в ответното ТП на ДГС Г.. Не е спорно, че
отговаря за опазването на отдели от 219 до 271 включително и отдел 751 с
обща площ на отделите 891 ха /8910 дка/, част от VIII – ми ОУ ГСУ Г..
Представени са писмени доказателства, видно от които за месеците
януари и февруари 2023г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск за седем
дни, ползвани поотделно. За периода 21.02.2023г. - 06.03.2023г., вкл. е бил в
отпуск по болест за четиринадесет дни, по поставена диагноза – камък в
бъбрека. На 07.03.2023г. е бил на работа, след завръщането му от отпуск по
болест.
В изпълнение на заповед на Директора на ДГС Г. от дата 13.03.2023г. е
извършена проверка на отделите, охранявани от ищеца от комисия в състав –
М.Л., И.М., М.В., Л.Л., като на проверката е присъствал и ищецът.
Резултатите от проверката са отразени в Протокол от дата 16.03.2023г., връчен
на работодателя на 16.03.2023г., както и на ищеца, подпИ.н от него с
възражения. Комисията е констатирала и отразила в протокола, че в района, за
който отговаря Ш. К., са отсечени 31 броя букови дървета без за това да е
издавано позволително за сеч и без да е маркирана отсечената дървесина.
Посочено е, че отсичането на дърветата е станало в началото на календарната
година на 2023г. Впоследствие в писмен доклад комисията посочва, че
нарушенията /незаконната сеч/ са извършени през месец февруари 2023г.
Във връзка с констатациите на комисията работодателят е изискал
писмени обяснения от ищеца и такива са депозирани на дата 24.03.2023г.
3
Впоследствие със Заповед № РД-07-144/30.03.2023 г. на Директора на
ТП „ДГСГ“, на ищеца е наложено наказание уволнение, като в опИ.ние на
нарушението е посочено следното:
В качеството си на длъжностно лице – горски стражар е допуснал в
охраняваните от него отдели да се извърши незаконна сеч на 31 броя букови
дървета, без същите да са маркирани с КГМ и без за тях да е издадено
позволително за сеч. Посочено е, че нарушенията са допуснати поради
неизпълнение на трудовите му задължения по длъжностна характеристика,
изразяващи се в неосъществена достатъчна охрана и контрол на поверения му
участък, при което са нанесени вреди на стопанството в размер на 459, 73 лв.
без ДДС. Посочено е, че е налице неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закона и други нормативни актове. Посочено е също така, че
служителят не е констатирал незаконната сеч, като в тази връзка не е съставил
КП, не е уведомил прекия си ръководител, за да може ТП ДГС Г. да
предприеме мерки за предотвратяването им.
Освен уволнителната заповед е издадена от директора на ТП „ДГСГ“, и
заповед за ограничена имуществена отговорност, видно от която ищецът е
понесъл и имуществена отговорност - да заплати вредата от незаконно
отсечените 31 броя букови дървета на стойност 459,73 лв. без ДДС.
Представени са две заповеди, видно от които преди уволнението
служителят К. е бил наказван дисциплинарно от работодателя си. Така със
Заповед № 639/07.11.2022г. му е наложено наказание „Забележка“, заради
неспазване на работното време, а със Заповед № 691/10.11.2022г. му е
наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ заради това, че не е
открит в охранявания участък за времето, когато е бил дежурен.
В качеството на свидетели пред районния съд са разпитани лицата
извършили проверката, послужила като основание за издаване на
уволнителната заповед, а именно: М.Л., И.М., М.В. и Л.Л..
Свидетелите в своите показания установяват какво са констатирали при
извършване на проверката и показанията им съвпадат с това, което е отразено
в съставения и представен на работодателя протокол от дата 16.03.2023г.
Допълнително св. М.Л. посочва, че след като на ищеца е свършил
отпуска по болест е следвало да направи обход на охранявани от него участък
и да констатира отсечените дървета, да състави протоколи, но такива не са
съставени и представени в горското.
Св. М.В. допълва, че е пряк ръководител на ищеца. Повод за проверката
било това, че ищецът често бил отпуска. По принцип, когато горски излиза
отпуска се замества от друг и се прави приемо - предавателен протокол,
съставен от свидетели и подпИ.н от двамата горски, с който единия горски
предава обекта на другия. За един ден отсъствие това не се прави, прави се
при по - дълги отсъствия. Когато ищецът е бил болен не е правен приемо-
предавателен протокол. По времето на болничния ищецът е заместван от Л.Л.,
който констатирал наличието на отсечените дървета. Принципът на работа е
когато горският констатира нарушение /напр. незаконна сеч/ да състави
констативен протокол, който в 7 дневен срок се завежда в деловодната система
4
на ДГС Г.. Според свидетеля тежестта на нарушението в случая е поради това,
че не е констатирана тази незаконна сеч, а не че реално е извършена такава.
Св. Л.Л. посочва, че замествал ищеца в периода февруари-март 2023г.
/по времето, когато е бил болничен/. Приел участъка без приемо-предавателен
протокол. Извършил обходи и констатирал нарушения – около 25 отсечени
дървета, съставил доклад до директора, който е приложен като доказателство
по делото, но констативен протокол не е съставил, въпреки че такъв се съставя
когато се констатира такова нарушение.
Разпитана е и съпругата на ищеца – св. Н. К., която посочва, че съпругът
й е бил подложен на постоянен тормоз – налагани му били наказания –
забележка, предупреждение за уволнение и уволнение, като това станало в
рамките на няколко месеца. Преди това не е имал проблеми.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на настоящата въззивна проверка е решение на Районен съд
Г.Д., в частта с която са уважени исковете на ищеца Ш. И. К. срещу ответника
ТП „ДГСГ“, с които е признато за незаконно уволнението на Ш. И. К. и е
отменена Заповед № РД-07-144/ 30.03.2023 г. на Директора на ТП „ДГСГ“, с
която му е наложено наказание „Уволнение“, ищецът е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност - „Горски стражар” в ТП „ДГСГ“ и му
е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 8 661,76 лева за
периода 30.03.2023 г. - 29.09.2023 г., през което същият е останал без работа
поради уволнението му, ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от деня на предявяване на иска - 27.04.2023 г., до окончателното й
изплащане.
Видно от въззивната жалба жалбоподателят ТП „ДГСГ“ не атакува
решението в останалата негова част /частта по отхвърления иск и иска, който е
приет за недопустим/, поради което доводите на въззиваемия за
недопустимост на жалбата са неоснователни.
Районният съд е намерил исковете по чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за
основателни.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението като краен
резултат е правилно, макар и да не споделя част от мотивите на районния съд,
послужили като основание за уважаване на исковете.
По иска за отмяна на заповед, с която на ищеца е наложено наказание
„Уволнение“ тежестта да докаже законосъобразното провеждане на
дисциплинарното производство и извършване на вмененото нарушение е на
работодателя.
Според настоящата съдебна инстанция в проведеното дисциплинарно
производство са спазени изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ. В тази
насока не се споделя извода на районния съд за липсва на мотивираност на
издадената заповед.
Видно от доказателствата по делото преди налагане на наказанието
директора на ТП ДГС Г. е изискал писмени обяснения от служителя Ш. К.,
5
като последният се е възползвал от правото си по чл. 193 КТ и е дал такива.
На следващо място са спазени изискванията на чл. 194 КТ, тъй като
наказанието е наложено в срок до два месеца от откриване на нарушението. В
случая работодателят е узнал за извършеното нарушение на дата 16.03.2023г.
/когато му е връчен протокола, съставен от нарочно назначената комисия,
която да извърши проверката/, заповедта за дисциплинарната санкция е
издадена на 30.03.2023г., връчена е на същата дата, т.е санкцията е наложена в
законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението.
Процесната заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 195
КТ, посочени са нарушителят, нарушението, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Най-общо е посочено това, че служителят К. се
наказва за това, че в качеството си на длъжностно лице с лесовъдско
образование е допуснал в охранявания от него участък да се извърши
незаконна сеч на 31 броя букови дървета, без да са маркирани с контролна
горска марка и да е издадено позволително за сеч, като по този начин не е
осъществил достатъчна охрана и контрол на повредения му участък, както и
че във връзка с тази незаконна сеч не е съставил КП, които да представи пред
работодателя си. Прието е, че е налице неизпълнение на други трудови
задължения.
ОпИ.ното нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може наказаното лице да разбере за какво деяние се налага санкцията.
По отношение на датата, респ. периода на извършване на нарушението,
съдът не споделя изложеното от районния съд, че липсва дата, респ. период на
извършване на нарушението. Действително в процесната заповед не е
посочено кога нарушението е открито, респ. кога е извършено. В заповедта
обаче се цитира протокол от дата 16.03.2023г., връчен на ищеца, в който е
посочено, че комисията е извършила ревизия на района, охраняван от ищеца,
за резултатните от които е уведомен работодателят на 16.03.2023г. В
протокола е посочено, че нарушението е извършено в началото на
календарната година. Т.е от протокола става ясно кога работодателят е
уведомен за нарушението и кога комисията е констатирала извършването му.
Доколкото се касае за бездействие – допускане извършването на незаконна
сеч, неосъществяване на достатъчна охрана и несъставянето на КП няма как
да се посочи точна дата на извършването му.
В заповедта е посочено, че служителят не е изпълнил други трудови
задължения, предвидени в закон и други нормативни актове. Посочено е, че е
нарушил т. II 2 от длъжностната характеристика. Видно от последната т. II 2
не съществува. Това обаче е без значение, доколкото видно от длъжностната
му характеристика едно от задълженията на ищеца, е да опазва поверените му
горски територии, както и да съставя КП.
На следващо място според настоящата съдебна инстанция липсват
доказателства за това, че нарушението – допускане извършване на незаконна
сеч, изразяващо се в недостатъчна охрана на участъка е извършено именно от
ищеца. Това е така доколкото за периода от началото на 2023г. до датата на
извършване на проверката - 13.03.2023г. ищецът е отсъствал от работа – бил е
6
в платен годишен отпуск за седем дни и в отпуск по болест за четиринадесет
дни. Според извършващите проверката сечта на дърветата е станало в
началото на календарната година, това е отразено в протокола от проверката.
По възражение на ищеца комисията е посочила, че сечта на дърветата е
извършено през месец февруари 2023г. Т.е незаконна сеч на 31 броя букови
дървета е станало в периода януари-февруари 2023г. В рамките на тези два
месеца обаче ищецът е отсъствал за част от периода /общо 20 дни/.
При това положение няма как със сигурност да е ясно, че извършването
на незаконната сеч е било извършено в период, когато ищецът е бил на работа
и е следвало реално да охранява поверения му участък.
По отношение на нарушението посочено в заповедта - че след
констатиране на нарушението /незаконната сеч/ не е съставил необходимите
документи /КП/, с които да сигнализира работодателя си следва да се има
предвид следното:
Доколкото не е ясно кога точно е извършена незаконната сеч на
процесната дървесина /ясно е, че е в периода януари – февруари, без по - ясна
конкретика/, обстоятелството, че до 06.03.2023г. ищецът е бил в отпуск по
болест, т. на 07.03.2023г. е бил на работа, заповедта за извършване на
проверката е от 13.03.2023г., то периодът от 07.03.2023г.до 13.03.2023г. е
твърде кратък, за да може ищецът да обходи проверявания от него участък,
който е с площ от приблизително 9 ха, да констатира нарушения, да състави
КП и да ги депозира пред работодателя си. По делото няма данни в какъв срок
при констатиране на нарушения горският следва да състави КП, не е посочена
и разпоредба на закона или на длъжностната характеристика, която да е
нарушил при несъставяне на необходимите документи. Тук следва да се
посочи и това, че след като св. Л. е констатирал незаконната сеч в участъка,
охраняван от ищеца, то той също не е съставил КП, а доклад, т. е той също не е
изпълнил задълженията си, но липсват данни да е санкциониран.
Дори и да се приеме, че горският служител е извършил вменените му
нарушение, изразяващи се в бездействие, според настоящата съдебна
инстанция наложеното наказание уволнение е несъразмерно тежко на
извършеното нарушение. Касае се за отсичането на 31 броя букови дървета на
обща стойност 459, 73 лв. в рамките на обект от 891 ха. Освен това
служителят е понесъл и имуществена санкция, като е разпоредено да заплати
стойността на вредата. Действително по делото са налични други две заповеди
/издадени в рамките на три дни през ноември 2022г./, с които на служителя К.
са наложени две санкции – „Забележка“, заради това, че не е спазвал
работното си време, като е управлявал частния си автомобил и
„Предупреждение за уволнение“ за това, че по време на дежурство не е открит
в района на кв. К. Дори и като съобрази тези две санкции и тежестта на
извършените с тях нарушения, според настоящия съдебен състав уволнението
се явява прекалено тежка санкция за констатираното нарушение.
Посоченото във въззивната жалба, че стойността на вредата е над 2000
лв. съдът намира за неоснователно и недоказано. В доказателствата
представени пред първата инстанция, вкл. и в процесната уволнителна
7
заповед е посочено, че вредата за горското е в размер на 459, 73 лв., поради
което твърденията за по-голяма такава са изцяло неоснователни и недоказани.
Твърдяното във въззивната жалба, че ищецът често отсъствал от работа
поради ползван платен годишен отпуск и болест и по този начин не е
изпълнявал задълженията си по опазване на гората е ирелевантно. На първо
място по закон ищецът има право в рамките на календарната година да ползва
платен годишен отпуск, който освен това се разрешава от работодателя.
Ползването на отпуск по болест е по обективни причини и няма как да се
вменява вина на служителя, че не опазва гората, когато е болен.
С оглед на изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира,
че уволнението е незаконно, ето защо иска по чл. 344, т. 1 КТ правилно е
приет за основателен и е уважен. Поради основателността на иска по чл. 344,
т. 1 КТ основателни се явяват и исковете по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ, като срещу
същите доводи във въззивната жалба не са развивани.
Поради всичко изложено по-горе ще следва решението на първата
инстанция в атакувана му част да се потвърди.
С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба,
въззивемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за
въззивното производство. Претендираните такива са в размер на 1800 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е
неоснователно касае се за въззивна проверка на решение по три предявени
иска, като делото се отличава с фактическа сложност. Ето защо същото не
следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194/06.06.2025 г. постановено по гр.д. №
368/2023г. по опИ. на Районен съд Г.Д., в обжалваната му част, с която са
уважени исковете на Ш. И. К., с ЕГН ********** срещу ТП „ДГСГ“, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: с. Г., общ. Г.,
представлявано от директора Д.Ш. по чл. 344, т.1, т. 2 и т. 3 КТ.
ОСЪЖДА ТП „ДГСГ“, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: с. Г., общ. Г., представлявано от директора Д.Ш., да заплати на Ш.
И. К., с ЕГН ********** сторените по делото разносни в размер на 1800 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9