Решение по дело №570/2020 на Районен съд - Бургас

                                               .

                                                   Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

    Номер 260541                        29.10.2020г.                                      град Бургас

                         

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            шести граждански състав

На двадесет и втори октомври                                              през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

                                            

                                                                                                                                                                                                                

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 570 по описа за  2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на ”БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19, представляван от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Лиляна Присандикова – РЦ Пловдив, със съдебен адрес:***, която са предявени срещу ответниците В.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Е.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** в качеството им на наследници по закон на С.Л.Й.ЕГН: **********, поч. на 05.05.2011г., приели наследството на починалия кредотополучател по опис в производството по гр.д. № 109/2016г. по описа на РС-Велинград, искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за установяване по отношение на ответниците, че същите дължат разделно по равно сумата от общо 633.04 лв., представляваща главница по сключения между банката –ищец и наследодателя им –кредитополучател договор за кредит от 15.09.2003 г., с настъпил краен падеж на 03.04.2012г., сумата от общо 95.44лв., представляваща неплатена редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 19.09.2019 г., и сумата от общо 120 лв., представляваща заемни такси по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания  ищецът се е снабдил срещу ответниците със заповед № 3519 от 25.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7882/2019г. по описа на БРС.  

Ищецът твърди, че горепосочените суми по горепосочения договор за кредит, дължими от починалия кредитополучател преживе не са заплатени от него до смъртта му на 05.05.2011г., а впоследствие и след настъпване на крайния падеж на договора -03.04.2012г. - от ответниците като негови наследици. Затова претендира установяване дължимостта им в настоящото исково производство по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Претендира за присъждане на направените в в настоящото дело разноски за платената държавна такса, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Посочил е, че представя писмени доказателства, които липсват към исковата молба. Направил е искане по чл. 195 от ГПК. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище. Ищецът не е представил описаните като приложение на исковата молба писмени доказателства и не е заплатил определения от съда депозит по допуснатата по негово искане съдебно-икономическа експертиза.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който са оспорили исковете по подробно изложение съображения, в т.ч. са изложени доводи за неравноправност на договорната клауза за определяне на таксите и лихвите, както и е направено правопогасяващото възражение, че претендираните от ищеца вземания са погасени по давност. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, ответниците, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат писмения си отговор и молят за отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

            Предявени са обективно съединени искове по искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

По делото се установява, че ответниците са наследници по закон наС.Л.Й., ЕГН: **********, поч. на 05.05.2011г., като същите са приели наследството на починалия кредотополучател по опис в производството по гр.д. № 109/2016г. по описа на РС-Велинград.

 Със заповед със заповед № 3519 от 25.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7882/2019г. по описа на БРС е разпоредено ответниците В.С.Й. и Е.С.Й. заплатят разделно  на банката –ищец „БАНКА ДСК” ЕАД сумата от общо 633.04лв., представляваща главница по сключения между банката –ищец и наследодателя им –кредитополучател С.Л.Й.договор за кредит от 15.09.2003 г., с настъпил краен падеж на 03.04.2012г., сумата от общо 95.44лв., представляваща неплатена редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 19.09.2019 г., и сумата от общо 120 лв., представляваща заемни такси по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 93.67 лв.

С оглед възраженията на ответните длъжници, подадени в срока по чл. 414 от ГПК в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си  срещу тях по издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по които искове е образувано настоящото дело.

Съдът контатира, че въпреки дадените указания по чл. 127, ал. 2 от ГПК, ищецът не е представил нито в оригинал, нито в заверен от него препис описаните като приложение към исковата молба писмени доказателства, в т.ч. не е представил изискания от него по молба на ответниците на основание чл. 183 от ГПК оригинал на описания като приложение към исковата молба, но непредставен договор за кредит от 15.09.2003, сключен с наследодателя на ответниците.

Следва да се отбележи, че действително в преписката по изисканото заповедно производство по ч.гр.д.№ 7882/2019г. по описа на БРС, банката е представила  заверено от нея копие на процесния договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2003г., като от съдържанието му се установява, че банката е предоставила на С.Л.Й.като кредитополучателя от друга страна, банката -ищец му е предоставила в заем сумата от 2000лв. със срок за издължаване на равни месечни вноски от по 57.18 лв. с краен падеж на 15.11.2005г. Независимо от това обаче, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 183, ал. 1 от ГПК за представянето на договора за кредит в оригинал, следват последиците по чл. 183, ал. 2 от ГПК. Това означава, че представения в приложеното към настоящото дело заповедното производство препис от процесния договор за кредит, от който документ банката извежда основанието на предявените срещу ответниците претенции за заявените с исковата молба вземания, следва да се изключи от доказателствения материал по делото.

По гореизложените съображения съдът приема, че въпреки доказателствената тежест, която носи и която му е изрично указана, ищецът не доказа, че в негова полза са възникнали твърдяните в исковата молба вземания спрямо ответниците по процесния договор за кредит, поради което предявените искове се явяват недоказани и следва да се отхвърлят като като такива.

Поради установената недължимост на вземанията по предявените искове, съдът не следва да разглежда правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла погасителна  давност.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради изцяло отхвърляне на исковете в полза на ответницата Е.С. Йовчева следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на ”БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” №19, представляван от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Лиляна Присандикова – РЦ Пловдив, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Лиляна Присандикова – РЦ Пловдив, със съдебен адрес:***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Е.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** в качеството им на наследници по закон на С.Л.Й.ЕГН: **********, поч. на 05.05.2011г., приели наследството на починалия кредотополучател по опис в производството по гр.д. № 109/2016г. по описа на РС-Велинград, на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, че същите дължат на банката-ищец разделно по равно сумата от общо 633.04 лв., представляваща главница по сключения между банката –ищец и наследодателя им –кредитополучател договор за кредит от 15.09.2003 г., с настъпил краен падеж на 03.04.2012г., сумата от общо 95.44лв., представляваща неплатена редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 19.09.2019 г., и сумата от общо 120 лв., представляваща заемни такси по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания  ищецът се е снабдил срещу ответниците със заповед № 3519 от 25.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7882/2019г. по описа на БРС.  

ОСЪЖДА на ”БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” №19, представляван от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Лиляна Присандикова – РЦ Пловдив, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Лиляна Присандикова – РЦ Пловдив, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3от ГПК сумата от 360 лв., представляващи направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                       

                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.