Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, в закрито заседание на 12.09.2019 г., в състав:
Председател:
Богдана Желявска Членове:
Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
разгледа
докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. No. 7 453 по описа за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
I.
Твърдения и
искания
1.
На жалбоподателя
[1]
На 24.04.2019 г. З. „О.“ АД (ОЗК) е подал жалба срещу разпореждане от
22.05.2019 г. на ЧСИ С.П.по изп. дело 20198380402032. С него ЧСИ П. е отказал да
измени постановлението си за разноските, като намали адвокатското
възнаграждение на взискателя с 206,44 лева. ОЗК твърди, че търсеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно. Затова ОЗК моли съда да измени постановлението за
разноските на ЧСИ П. (жалбата, л. 4-6).
2.
На ЧСИ
[2]
ЧСИ П. е заявил, че адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя се
дължи, защото размерът му не е прекомерен. Затова той моли съда да потвърди разпореждането
му (мотивите, л. 18-19).
3.
На взискателя
[3]
Взискателят е оспорил жалбата, като е заявил че размерът на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен (възражението, л. 14).
II.
Обстоятелства,
които съдът установява
[4] Не
се спори по фактите по делото. Те са следните: на 07.02.2019 г. СРС е издал
изпълнителен лист в полза на ЗАД „А.Б.“ (А.) (л. 2 от изп. дело). На 15.03.2019
г. А. чрез адвокат Б. е подал до ЧСИ П. молба за образуване на изпълнително
дело срещу ОЗК (л. 1 от изп. дело). За водене на изпълнителното дело А. е
заплатил на адвокат Б. 240,00 лева с ДДС (л. 4 от изп. дело).
[5] На
21.03.2019 г. ОЗК е получил покана за доброволно изпълнение (л. 8 от изп.
дело). В срока за доброволно плащане ОЗК не е платил. Затова на 12.04.2019 г.
адвокат Б. е поискал от ЧСИ П. да извърши справка за банковите сметки на А. (л.
13 от изп. дело). На 15.04.2019 г. адвокат Б. е поискал от ЧСИ П. да наложи
запор върху откритите банкови сметки на ОЗК, както и да присъди на А. още
206,44 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, които А.
е заплатил на адвокат Б. (молбата, л. 14; фактурата, л. 15 от изп. дело). ЧСИ П.
е наложил запор и е увеличил дължащото се на А. адвокатско възнаграждение с
206,44 лева (л 17-34 от изп. дело). ОЗК е поискал от ЧСИ П. да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя с 206,44 лева, но той е отказал с
обжалваното разпореждане (л. 55 от изп. дело).
III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото
право и решение на съда
1. По жалбата срещу постановлението за
разноски
[6]
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за
разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).
[7]
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е неоснователна.
[8]
Съдът установява, че взискателят е заплатил твърдяното от него адвокатско
възнаграждение. Съдът приема, че в случая се дължи както адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство, въпреки че длъжникът е сигурен платец. Това е така, защото от
една страна длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а вземането
е било събрано едва след налагането на запор. От друга страна съдът установи,
че адвокатът на взискателя е извършил действия по събиране на вземането, извън
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. Присъденото от ЧСИ П.
адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Затова съдът потвърждава обжалваното
разпореждане. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
[9] ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.05.2019
г. на ЧСИ С.П.по изп. дело 20198380402032.
[10]
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.