№ 20896
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110102127 по описа за 2025 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба пълномощниците на ищцата С. А. Б. твърдят, че връчената на
доверителката им на 15.11.2024г. заповед № ЧР-127/24.10.2024г. на главния директор
„Човешки ресурси” на Ф”АД, с която е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.328,ал.1,т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовите
й задължения за длъжносттта ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция
Операции” , Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел „Терминали”, е
незаконосъобразна поради неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително
основание, защото към датата на уволнението на ищцата липсата на пропуска , осигуряващ
достъп до зоните за сигурност на територията на Летище София – мястото , на което
ищцата е престирала труда си, и без който пропуск тя изпада в обективна невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения”, се е дължала на бездействие на ответника като нейн
работодател , защото според ищцовата страна „само той като летищен оператор е
единственият компетентен орган да издаде нов служебен пропуск” , след като предишния
пропуск № 109974 на ищцата е бил предаден от нея доброволно на „органите на реда” , за
което е съставен Прототол за доброволно предаване от 08.10.2024г., в който е посочено , че
предадената вещ ще остане на съхранение в ГПУ-София от РД „Гранична полиция” –
Аерогари при ГД”Гранична полиция”- МВР. Допълва се , че ищцата е подала молби за
възстановяване на доброволно предадения от нея пропуск до ГД „Гранична полиция” и до
„ГД”Главна въздухоплавателна администрация” , но с писмо № 99-640/11.11.2024г. от
1
ГД”ГВА” е уведомена , че издаването на нов пропуск е от компететност на летищния
оператор – ответното дружество.Посочва се , че за ищцата не са налице пречките по чл.2.6 ,
букви „а” , „б” , „в” и „г” от Приложение 1-А от НПСГВ за издаване на пропуск до зоните за
сигурност с ограничен достъп на Летище София , тъй като срещу нея няма повдигнато
обвинение за умишлено престъпление от общ характер видно от представеното с исковата
молба Удостоверение от 18.11.2024г. от НСС , а по отношение на нея са извършени само
обиск в дома й и разпит като свидетел от следствените органи във връзка с образуваното
досъдебно производство за липсващ часовник на пътник.
Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта за уволнението й, да я
възстанови на заеманата преди това длъжност ”Агент информация Терминали”, в Главна
дирекция Операции”, Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел
„Терминали” и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
за оставането й без работа поради уволнението в размер на 10 939,56 лв за периода от
16.11.2024г до 16.04.2025г., както и законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това
обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат исковете.
При устните състезания в съдебното заседание на 15.10.2025г. адвокат на ищцата е
пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в
представената на 21.10.2025г. писмена защита от адвоката на ищцата.
Ответникът Ф”АД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление
на пълномощника му в представения на 28.02.2025г. отговор на исковата молба. Посочва
се , че в конкретния случай „пропускът , който дава достъп и позволява на Б. да работи в
зоните с ограничен достъп на Летище София , е отнет от държавен орган , който няма
нищо общо със Ф”АД като работодател и в рамките на процедура, в която Ф”АД като
работодател не взима участие и няма отношение” , а нов пропуск не е издаден от същия
компетентен държавен орган и в рамките на същата процедура , с които ответникът Ф”АД
няма нищо общо. Уточнява се , че според Регламент (ЕО) № 300/2008 и Регламент (ЕО) №
1998/201, както и според ЗГВ и подзаконовата НПСГВ органът , който контролира
функционирането на пропускателната система в летищата и другите обекти на
гражданското въздухоплаване , е ГД”ГВА” , като по силата на посочените нормативни
актове достъпът на физически лица , които изпълняват служебните си задължения до
зоните за сигурност на гражданските летища, се осъществява след извършване на успешна
цялостна проверка от ДАНС по критерии , посочени в НПСГВ и се съгласува с
ГД”Гранична полиция” по критерии , определени в НПСГВ. Изтъква се , че „единственото
участие на Ф”АД се изчерпва с отправяне на искане до ГД”ГВА” за преиздаване на
отнетия пропуск , което и той като работодател е направил” с подаването на писмо, изх.
№ 100-8873/14.10.2024г. до ГД”ГВА” , в отговор на което писмо работодателят е получил
писмо № 60-06-1389/18.10.2024г. от ГД”ГВА” , с което е уведомен , че срещу С. А. Б. е
образувано ДП № 81773М109/2024г. за извършено престъпление по чл.204 НК и пропускът
й до зоните за сигурност на летище София е отнет от служители на група ОИД в ГПУ-
2
София в съответствие с правомощията им по точка 1.2.3, подточка 1.2.3.5.1, буква ”в” на
Глава 1 от НПСГВ , като съгласно т.2.6, буква „б” от Приложение 1-А, Глава1 от НПСГВ
тя не отговаря на условията и реда за преиздаване на пропуск , образец „Постоянен” от
ГД”ГВА”, като е добавено , че в конкретния случай е налице отказ от РДГП- Аерогари в
хода на „Процедура за проверка на миналото”, поради което според НПСГВ преиздаването
на пропуска е преустановено ог ГД”ГВА”. Според ответната страна в конкретния случай
уволнителното основание по чл.328 ,ал.1, т.12 КТ е налице , тъй като липсата на нов
пропуск за дъстъп в зоните на сируност на ищцата обективно препятства изпълнението на
трудовите й задължения , като тази обективна невъзможност е настъпила след възникване
на трудовото й правоотношение.
Ответникът е предявил и възражение за прихващане на присъденото евентуално от
съда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ с изплатеното от работодателя на ищцата
обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на 1 823,26 лв.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 15.10.2025г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Аргументи за
неоснователността им са обосновани и в представената на 21.10.2025г. писмена защита от
юрисконсулт на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не
следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В
конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата
молба, вх. № 12021/14.01.2025г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от
тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане)
не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков
ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата
молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на
съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се
разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната
практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се
изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По
3
настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно
производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед
основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата молба или
впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на
чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в
производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за
незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на
защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1
КТ се определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от
него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на
уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито по-
късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на
основанието на конститутивния
иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.214, ал.1 ГПК, не
следва в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на
съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от
съда само в рамките на правния спор , така както е очертан от твърденията и исканията на
ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата съдебна инстанция.
Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава
произнасяне от съда по непредявен иск, т.е. постановяване на недопустимо решение
(чл.270,ал.3,изр.3 ГПК).
В конкретния случай основанието за незаконосъобразност на процесното уволнение,на
които се позовава ищцата, е едно :неосъществяване на посоченото от работодателя
уволнително основание. Но от представените по делото доказателства се установява , че в
конкретния случай е налице посоченото от ответника като работодател основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Страните по делото не спорят , а и от представените трудов договор № 646/
20.04.2007г. и допълнително трудово споразумение № 1355/28.05.2024г. се установява, че
4
между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
последната изпълнявана от ищцата длъжност е била ”Агент информация Терминали”, в
Главна дирекция Операции”, Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел
„Терминали”.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № ЧР-127/24.10.2024г. на
главния директор „Човешки ресурси” на Ф”АД, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.12 КТ поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите й задължения за длъжносттта ”Агент
информация Терминали”, в Главна дирекция Операции” , Дирекция „Оперативно
управление на Терминали”, Отдел „Терминали”. Видно от съответното отбелязване върху
цитираната заповед, удостоверено с подписа на ищцата , тя й е връчена на 15.11.2024г. На
същата дата – 15.11.2024г. на ищцата е връчено и Предизвестие № ЧР-126/24.10.2024г. за
прекратяването на трудовото правоотношение , което е със същото съдържание като
уволнителната заповед.
В уволнителната заповед № ЧР-127/24.10.2024г. и в Предизвестието № ЧР-
126/24.10.2024г. от ответника като работодател е посочено , че „обективна пречка по
смисъла на чл.328,ал.1,т.12 КТ” в конкретния случай се явява „неиздаването на пропуск за
достъп до зоните за сигурност на летище София от ГД”ГВА” като единствено
компетентен орган” на С А. Б. , тъй като „притежанието на пропуск за достъп до зоните
за сигурност на летище София е абсолютна предпоставка за изпълнение на възложените с
длъжностна характеристика задължения” на ищцата. Уточнено е и , че „за отказа
работодателят е уведемен с писмо , изх. № 60-06-1389/18.10.2024г. по описа на ГД „ГВА” ,
заведено с вх. № 100-9060/18.10.2024г. на Ф”АД”. В мотивите на уволнителната заповед и
на предизвестието за уволнение е уточнено , че срещу ищцата е образувано ДП №
81773М109/2024г. за извършено престъпление по смисъла на чл.204 НК и пропускът й до
зоните за сигуност на летище София е отнет от служители на група ОИД в ГПУ – София в
съответствие с предоставените им в точка 1.2.3., подточка 1.2.3.5.1 , буква в) на Глава 1 от
Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ) правомощия.
Заповедта № ЧР-127/24.10.2024г. на главния директор „Човешки ресурси” на Ф”АД е
законосъобразна, тъй като както към датата на издаването й , така и към датата на
връчването й е било налице посоченото в нея основание за прекратяване на трудовото
правоотнощение с ищцата - обективна невъзможност за изпълнение на трудовите й
задължения по смисъла на чл.328,ал.1,т.12 КТ.
С отговора на исковата молба ответникът е представил заверено копие от писмо , рег.
№ 817700-3128/09.10.2022г. от началника на Гранично полицейско управление – София при
РДГП- Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция” до Ф”АД , с което ръководството
на ответното дружество е уведомено , че в ГПУ – София е образувано досъдебно
производство (ДП) № 8177ЗМ109/2024г. за извършено престъпление по смисъла на чл.201
НК и от проведените ОИМ и ПСД е установено , че С. А. Б. като служител на гише
„Информация” на 07.09.2024г. е приела с протокол от служител на Дирекция „Сигурност”
5
един брой ръчен часовник , след което е унищожила протокола и е отнела часовника с цел да
го присвои, които деяния се потвърждават от приложените по делото видеозаписи от
камерите за видеонаблюдение на летище София и се признават от С. А. Б. в снетите й
писмени обяснения , в които тя е посочила и , че е „взимала и други вещи , които
впоследствие е изхвърляла , без да даде смислени обяснения за деянията си”. В същото
писмо от началника на ГПУ – София е посочено и , че „пропускът на С. Б. е отнет от
служители ОИД в ГПУ- София” , както и , че „материалите по образуваното досъдебно
производство са доклдавни на СРП”.
С отговора на исковата молба по настоящото дело от ответника е представено и
заверено копие от писмо , рег. № 406400-3651/09.10.2022г. от главен разследващ полицай
при Регионална дирекция „Гранична полиция”- Аерогари при Главна дирекция „Гранична
полиция” до изпълнителния директор на Ф”АД , с което ответното дружество отново е
уведомено за „водено разследване по досъдебно производство № 109/24г. по описа на ГПУ
София , прокурорска преписка № 42985/2024г. по описа на СРП за престъпление по
чл.201,ал.1 НК” и са изискани от него трудовия договор и длъжностната характеристика на
С. А. Б. , които са изпратени от ответника с писмо, изх. № 100-8795/09.10.2024г. от
изпълнителния директор на дружеството до РДГП-Аерогари (представено по делото – б.с.).
С исковата молба ищцата е представила Протокол за доброволно предаване от
08.10.2024г. , удостоверяващ приемането от разузнавач в ГОИД от ГПУ – София при РД
„Гранична полиция” – Аерогари от ГД „Гранична полиция”– МВР на пропуска № 109974 ,
издаден на името на С. Б. , който е предаден лично от нея.
Ответникът е представил по настоящото дело заверено копие от писмо, изх. № 100-
8873/14.10.2024г. от главния изпълнителен директор на Ф”АД до главния директор на
ГД”ГВА” , с която е предявено ИСКАНЕ „на основание Приложение 1-А „Условия
(критерии) и ред за издаване на пропуски за лица за зоните за сигурност с ограничен
достъп” от Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване в случай,
че са налице предвидените предпоставки да бъде издаден постоянен пропуск за достъп до
зоните за сигурност на Летище София на С. А. Б.”.
Като писмено доказателство в настоящото съдебно производство е прието и
представеното от ответника заверено копие от писмо, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. от
главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”
(ГД”ГВА) до изпълнителния директор на Ф”АД в отговор на неговото писмо, изх. № 100-
8873/14.10.2024г. В това писмо главният директор на ГД”ГВА” посочва отново
образуваното срещу С А. Б. досъдебно производство (ДП) с № 8177ЗМ109/2024г. за
извършено престъпление по чл.204 НК , като изрично отбелязва , че „пропускът , даващ й
достъп до зоните за сигурност с ограничен достъп на летище София, е отнет от
служители на група ОИД в ГПУ – София в съответствие с предоставените им в точка
1.2.3. , подточка 1.2.3.5.1 , буква в) на Глава 1 от Националната проглама за сигурност в
гражданското въздухоплаване (НПСГВ) правомощия”, като е уточнено , че съгласно
цитираната т.1.2..3.5.1.от Глава 1 от НПСГВ „летищни пропуски и идентификационни
6
карти се отнемат в случаите , когато лицата нарушават мерките и процедурите за
сигурност или не отговарят повече на условията в Приложения 1-А и 1-Д”.
В същото писмо, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. е отбелязано и ,че С. А. Б. „не
отговаря на условията и реда за преиздаване на пропуск , образец „Постоянен” от Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД”ГВА”) с оглед т.2.6, буква
б) от Приложение 1-а, Глава 1 от НПСГВ.
В предпоследния абзац на цитираното писмото, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. е
написано следното : „В изпълнение на НПСГВ и одобрена „Процедура за проверка на
миналото” при отказ , даден от една от институциите , в случая от РДГП- Аерогари”
, процедурата по издаване /преиздаване на пропуск се преустановява”.
В последния абзац на писмото, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. главният директор
на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД”ГВА) изрично е
посочил , че въз основа на изложеното в това писмо „към настоящия момент ГД ГВА не
следва да преиздаде отнетия от РГП-Аерогари постоянен пропуск на лицето С. А. Б.”.
Ищцовата страна е представила по настоящото дело Удостоверение FО-13175
/2024г. от 18.11.2024г. и Удостоверение FО-10922 /2025г. от 13.10.2025г., издадени от
завеждащ служба „ Документно обслужване” в НСлС, в които е посочено , че към
18.11.2024г. , съответно към 13.10.2025г. срещу С А. Б. „няма данни за обвинения по
неприключени наказателни производства”,което е установено „след извършване на
проверка в Централизирана информационна система на следствените служби , свързана с
централна компонента (ядро) на Единната информационна система за противодействие на
престъпността”.
С исковата молба е представено и писмо , рег. № 817700-3358/30.10.2024г. от
началника на ГПУ – София до ищцата , с което тя е уведомена , че предаденият от нея
пропуск № 109974 е бил предоставен незабавно „на ГДГВА , която е „службата , издала
пропуска и имаща право да се разпорежда с него”.
Ищцовата страна е представила и писмо , изх. № 99-640/11.11.2024г. от главния
директор на ГД ГВА до ищцата , в което е посочено , че „отнетите документи (пропуски-
б.с.) се връщат на издаващия орган” , като „същите се унищожават незабавно”, а „за
преиздаване на пропуска следва да бъдат предоставени документи от летищен
операторФ”АД ”.
Установените горепосочени факти обосновават правният извод, че уволнението на
ищцата е законосъобразно. В конкретния случай е било налице основанието за уволнение по
чл.328,ал.1,т.12 КТ , на което се е позовал работодателят в оспорваната заповед -
съществувала е пречка за продължаване изпълнението на трудовите функции на ищцата
на длъжносттта ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция Операции” , Дирекция
„Оперативно управление на Терминали”, Отдел „Терминали” поради отказа на
компетентния орган - Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”
(ГД”ГВА)” да преиздаде отнетия от РГП-Аерогари пропуск, образец „Постоянен”,
7
предоставящ достъп до зоните с ограничен достъп на Летище София.
Видно от изричното изявление на пълномощника на ищцата в откритото заседание на
15.10.2025г. по настоящото дело ищцовата страна не оспорва , че „за изпълнение на
трудовите задължения на ищцата е бил необходим пропуск до зоните с огреничен достъп
на летището”.
При прекратяване на трудовото правоотношение между страните- 15.11.2024г. (към
който момент се преценява законосъобразността на извършеното уволнение) ищцата не е
притежавала необходимия за изпълнението на трудовите й функции пропуск, образец
„Постоянен”, предоставящ достъп до зоните с ограничен достъп на Летище София,
като причината за това е отказът на компететния орган – ГД”ГВА” да го преиздаде, което
е изрично посочено в писмото, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. от главния директор на
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД”ГВА) до
изпълнителния директор на Ф”АД.
Според т.2.1от глава І на Приложение 1-А „Условия (критерии) и ред за издаване на
пропуски за лица за зоните за сигурнтост с ограничен достъп към НПСГВ (представени по
настоящото дело от ищцовата страна , неоспорени от ответника – б.с.) пропуск, образец
„Постоянен” се издава САМО от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация” (ГД”ГВА) ,т.е. работодателят (в конкретния случай – ответното
дружество Ф”АД) няма правомощия да издава такъв допуск. Твърденията на ищцовата
страна в обратния смисъл противоречат на изричните нормативни разпоредби.
Видно от т.2.3 от глава І и т.2.1 от глава ІІ на Приложение 1-А „Условия (критерии)
и ред за издаване на пропуски за лица за зоните за сигурнтост с ограничен достъп към
НПСГВ летищният оператор може да издава само пропуски , образец „Временен без
придружител” и „Временен с придружител”, но тези пропуски не са били достатъчни за
изпълнението на трудовите функции на ищцата , което не е спорно между страните.
Съгласно т.2.6от глава І на Приложение 1-А „Условия (критерии) и ред за издаване
на пропуски за лица за зоните за сигурнтост с ограничен достъп към НПСГВ преди
издаването на пропуск от упълномощения орган (ГД”ГВА”-б.с.) се извършва цялостна
проверка на лицето от Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) , а ако
пропускът дава достъп и до гранична зона , същият се съгласува и от органите на ГД
„Гранична полиция” (ГД”ГП”) положително.
Според т.2.6от глава І на Приложение 1-А „Условия (критерии) и ред за издаване на
пропуски за лица за зоните за сигурнтост с ограничен достъп към НПСГВ летищният
оператор има правомощие само да подаде съответните документи за лицето , за което е
поискано издаването на пропуск, образец „Постоянен”. Това задължение е ИЗПЪЛНЕНО
от ответното дружество чрез изпратеното от него писмо, изх. № 100-8873/14.10.2024г. до
главния директор на ГД”ГВА” , с което е предявено ИСКАНЕ за издаване на „постоянен
пропуск за достъп до зоните за сигурност на Летище София на С. А. Б.”. Именно в отговор
на това писмо на ответника е изпратено писмото, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. от
главния директор на ГД”ГВА като компетентен орган , с което е отказано издаване на нов
8
пропуск , образец „Постоянен” на ищцата.
Следователно причините за наличието на пречката за изпълнението на трудовите
функции на ищцата – липсата на пропуск, образец „Постоянен”, предоставящ достъп до
зоните с ограничен достъп на Летище София, се дължат не на бездействие на ответника
като работодател (каквото е неоснователното твърдение на ищцовата страна- б.с.) , а на
изричен отказ от компетентния орган – ГД „ГВА” за издаване на такъв пропуск.
Според съдебната практика и според трудово правната доктрина , когато причините
за невъзможността за продължаване на изпълението на трудовите функции са непреодолими
както за работника , така и за работодателя и не зависят от техните действия и
искания , е налице фактическият състав на основанието по чл.328,ал.1,т.12 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя (в този смисъл–
Коментар на КТ”, изд. 2002г. ,стр.787).
Възраженията на ищцовата страна , касаещи конкретните причини за отказа на
компетентния орган ГД „ГВА” да издаде нов пропуск на ищцата , по-конкретно за липсата
на повдигнато обвинение срещу ищцата по образуваното срещу нея досъдебно наказателно
производство, са НЕОТНОСИМИ към предмета на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Предметът
на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ (за отмяна на уволнение) не включва проверка на
законосъобразността на упражняването на правомощия на органите с компетентност по
националната сигурност , включително при отнемане и издаване на пропуск за достъп до
зоните за сигурност на летищата в страната . По настоящото дело е относим единствено
въпросът за наличието на правомощия на ответника като работодател при издаването и
отнемането на пропуска на ищцата като служител до зоните за сигурност на Летище София ,
съответно за упражняването на тези правомощия от ответника, но не и от органите с
компетентност , касаеща националната сигурност – ДА”НС” , ГД”ГВА”, ГД”ГП” и
други.
Казано по-опростено : Гражданският съд , разглеждащ трудово-правен иск по
чл.344,ал.1, т.1 КТ (за отмяна на уволнение) няма правамощия да проверява
законосъобразността и правилността на проверките и решенията на органите с
компететност по националната сигурност , каквито са ГД”ГВА”, ДАНС , ГД „ГП”, нито
да ги отменя или изменя, включително и когато те касят откази за издаването на
пропуски , имащи значение за изпълняване на трудовите функции на съответното лице.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че в конкретния случай видно от
написаното в предпоследния абзац от писмото, рег. № 406400-3651/09.10.2022г. от главния
директор на ГД”ГВА, причината за отказа за преиздаване на пропуск на ищцата не е само
неизпълнение на условието по т.2.6, буква б) от Приложение 1-а, Глава 1 от НПСГВ, но и
„отказ , даден от една от институциите, в случая от РДГП- Аерогари” в хода на
извършена „Процедура за проверка на миналото” по НПСГ , с оглед на който отказ
„процедурата по издаване /преиздаване на пропуск се преустановява”.
Доколкото посочените от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнението й
9
не са налице , искът по чл.344,ал.1 ,т.1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ :Този иск също е
НЕОСНОВАТЕЛЕН. Той е обусловен от иска по чл.344,ал.1,т. КТ.Щом уволнението не е
отменено, ищцата не може да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност.
Относно осъдителния иск по чл.344,ал.1 ,т.3 във връзка с чл.225,ал.1 КТ :
И този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Поради отхвърлянето на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ
не е налице първият от комулативно изискуемите елементи на правопораждащия фактически
състав на обезщетението по чл.344, ал1, т.3 КТ - незаконосъобразност на извършеното
уволнение. Следователно за ищцата не се е породило правото на обезщетение по чл.225,ал.1
КТ.
Относно възражението за прихващане :
Ответната страна е обусловила разглеждането на това възражение от осъществяването
на процесуално условие - уважаването на осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ. Следователно
възражението за прихващане в конкретния случай е евентуално - съдът дължи произнасяне
по него само при уважаване на иска по чл.225,ал.1 КТ. Тъй като с настоящото съдебно
решение този иск се отхвърля, възражението за прихващане следва да бъде оставено без
разглеждане.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищцата , тъй като исковете са отхвърлени
изцяло.
Ответното дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Това искане следва да бъде уважено, тъй като ответното дружество , което е юридическо
лице , е представлявано по настоящото дело от юрисконсулти. Съдът следва да присъди на
ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да
бъде определен според чл.23,т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /2006г./ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 ГПК /редакция– изм. ДВ,
бр.8/2017г./ , а именно 150 лв, от които : за конститутивните искове по чл.344,ал.1, т.1 и т.2
КТ- 50 лв и за осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ- 100 лв .
Безплатността на производството по трудовоправните спорове , установена в
разпоредбата на чл.359 КТ , се отнася до задължението на работника или служителя за
плащане на разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не
го освобождава от отговорността му за разноските, направени от другата страна по
делото за адвокат , когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи платения от
противната страна адвокатски хонорар не може да бъде за сметка на бюджета на съда , както
е с останалите разноски по делото. Порди това съдът следва да присъди на ответното
дружество полагащото му се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от С. А. Б., ЕГН: **********,
гр.София, ул. ****, със съдебен адрес : град София, бул. *** , чрез адв. В. Ж и адв. П. Б.,
против Ф”АД, ЕИК: *** град София, район „Слатина” , ***, обективно съединени искове по
чл.344, ал.1 , т.1 КТ за отмяна на заповед № ЧР-127/24.10.2024г. на главния директор
„Човешки ресурси” на Ф”АД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл.328,ал.1,т.12 КТ; по чл.344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване ищцата на
заеманата от нея преди уволнението й длъжност ”Агент информация Терминали”, в Главна
дирекция Операции”, Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел
„Терминали” при ответника; по чл.344,ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225,ал.1 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението в размер на 10 939,56 лв (десет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и
петдесет и шест стотинки) за периода от 16.11.2024г до 16.04.2025г.,и по чл.86,ал.1 ЗЗД за
законната лихва върху това обезщетение за периода от предядяването на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноските.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. ****, със съдебен адрес : град
София, бул. *** , чрез адв. В. Ж и адв. П. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Ф”АД, ЕИК: *** град
София, район „Слатина” , ***, на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал. ГПК
сумата от 150 лв (сто и петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното
дружество юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11