№ 373
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калинка Георгиева
Членове:Димитрина Ангелова
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора и Андрей М. Андреев
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600833 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 36-та от НПК -
чл. 457, ал. 7 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от а. Д., САК, в качеството му на упълномощен
защитник на осъдения А. Л. Ч. против Определение от 22.01.2025год., постановено по НЧД
№8087/2024 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав. В същата се иска да бъде да изменено
атакуваното определение относно правната квалификация и във връзка със същата
съответно да бъде намален размерът на наказанието „лишаване от свобода“, режимът на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и да бъде приспаднато времето, през
което осъденият Ч. е работел и учил в затвора в Перу на осн. чл. 41, ал. 3 от НК и чл. 178,
ал. 1 от ЗИНЗС. СГП не е изразила становище по жалбата.
Прокурорът от АП - София, в съдебно заседание, оспорва въззивната жалба и
пледира същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а определението на първата
инстанция да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъкват се съображения,
че правилно са установени наличието на предпоставките на чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и
чл. 6, ал. 2, б. „а“ и б. „б“ от Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21.03.1983 год. от
Страсбург, Франция, ратифицирана от Република България и обнародвана през 1995 год. в
ДВ за приемане и изпълнение на присъдата в чуждестранния съд в Р. Перу, а от изложените
факти на деянието, същите изпълват състава на чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 и пр. 3, т. 1, пр. 2
от НК на Република България, в който размера на наказанието е в размера, наложен му с
1
присъдата. Не на последно място се изтъква от прокуратурата, че и режима на изтърпяване
на наказанието правилно и законосъобразно е определен като „строг“ такъв, изводим от
високата степен на обществената опасност на деянието и разпоредбите на ЗИНЗС.
Защитата на осъденото лице А. Л. Ч. – а. Д. от АК - София, пледира жалбата да
бъде уважена по съображенията, изложени в същата, като определението на СГС бъде
изменено, с оглед установеното от фактическа страна и представените пред въззивната
инстанция писмени доказателства във връзка с обучението на осъдения Ч. и дейности във
връзка с квалификация при търпяното наказание в Република Перу, както и тези, които
касаят времето през което осъденият е търпял наказанието „лишаване от свобода“ след
извършения трансфер в Република България. Атакуват се изводите на СГС, че се касае за
правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 от НК относно това деянието да е било
извършено по поръчение или изпълнение на решение на ОПГ, на публично място и относно
разширителното тълкуване на приетото от съда на Р. Перу, че се касае за „утежнен вид“ на
деянието. В предвид на направените възражения се иска да бъде прието от САС, че
престъплението за което е осъден Ч. в Р. Перу, съответства на чл. 354а, ал. 1 или пък по чл.
354а, ал. 2, изр. 1 от НК на Р. България, където максимално предвидения срок на наказанието
„лишаване от свобода“ е съответно осем и дванадесет години, до които максимални размери
следва да бъде изменен размерът на наказанието „лишаване от свобода“ съобразно чл. 457,
ал. 4 от НПК. Претендира се и изменение на режима от „строг“ на „общ“ такъв на осн. чл.
57, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, с оглед данните за личността на осъдения Ч., преценени в
съотвествие с критериите за обществена опасност на дееца. Прави се искане и за приспадане
на времето през което осъденият Ч. е полагал труд и участието му в общообразователно
обучение, курсове, придобити специалности и квалификация в затвора в Р. Перу. По
отношение на това искане, защитата се позовава на обстоятелството, че трансфера на
осъденото лице Ч. е на Принципа на реципрочност, не на Договор, както е прието в
мотивите на обжалваното определение на СГС, поради което не може да намери приложение
Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 год. и касае само трансфер на осъдени
лица в страни членки на ЕС или приложението на Конвенцията, която е приета и
ратифицирана от Р. България, но по която не е страна Р. Перу.
Осъденото лице Ч., в лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника
си, а в предоставената му последна дума е заявил, че иска да бъде уважена жалбата му.
Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и
материалите по делото, прие следното:
С посоченото обжалвано определение е приета за изпълнение присъда
/решение/ от 03.05.2022 год. на Надпровинциален колегиален наказателен съд на северна
зона – централата на Чинча, постановена по дело № 00965 – 2018 – 68 - 1411 – JR – PE - 02,
потвърдена с решение от 04.11.2022 год. на Наказателно – апелативен състав на Писко и
Чинча, влязла в сила на 04.11.2022 год., с която българският гражданин А. Л. Ч., роден на
*** год., в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, осъждан,
2
неженен, ЕГН **********, е признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от
свобода“, за срок от петнадесет години, за извършено престъпление по чл. 297, ал. 6 и ал. 7,
вр. чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Перу, изразяващо се в това, че:
на 06.05.2018 год., в 10.30 ч., Република Перу, провинция Писко, на брега на
плажа „Лоберия“, разположен от дясната страна на пътя, който води от район Сан Андреас
до окръг Паракас /референтен километър 13/, е благоприятствал незаконен трафик на
наркотици в утежнен вид, като деянието е извършено от три или повече лица или като
членове на престъпна организация, занимаваща се с незаконен трафик на наркотици и
наркотикът, който ще се предлага на пазара надвишава двадесет килограма кокаинова паста
или нейните незаконни производни – кокаинов алкалоид, с бруто тегло 381.400 кг. /триста
осемдесет и един килограма и четиристотин грама/ и нето тегло 320.636 кг. /триста и
двадесет килограма и шестстотин тридесет и шест грама/, разпределени в 320 /триста и
двадесет/ опаковки от тухлен тип - престъпление по чл. 297, ал. 6 и ал. 7, вр. чл. 296, ал. 1 от
НК на Република Перу, съответстващо на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 и пр.
3, т. 1, пр. 2 от НК на Република България.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, СГС е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието и е приспаднал времето през което осъденият
Ч. е бил задържан под стража в Република Перу, /периода от 06.05.2018 год. до 04.11.2022
год./, както и времето, през което същият е изтърпявал в Република Перу наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, от 04.11.2022 г. до фактическото му предаване на
компетентните български власти на 26.11.2024 г., а също и времето, през което е задържан
след трансфера му в Република България, считано от 27.11.2024 г. до влизане на настоящото
определение в сила.
Приложеното решение от 03.05.2022 год. на Надпровинциален колегиален
наказателен съд на северна зона – централата на Чинча, постановена по дело № 00965 – 2018
– 68 - 1411 – JR – PE – 02, е изменено с решение на Върховен съд на ИКА, наказателно –
апелативен състав на Писко и Чинча № 11 от 04.11.2022 год. само в частта относно размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като същият е намален от 17 години на 15
години и потвърдено по отношение на правната квалификация и изводите на първата
инстанция относно вината и съучастието. Видно от същите, подсъдимите А. Л. Ч. и Г. Ц. Н.
са осъдени като съавтори и наказателно отговорни за престъплението против общественото
здраве под формата на Незаконен трафик на наркотици, подтип ПОДПОМАГАНЕ НА
НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА НАРКОТИЦИ В УТЕЖНЕНИЯ МУ ВИД, предвидени и
наказани в чл. 297, ал. 6 и ал. 7 от НПК, в съответствие с чл. 296, ал. 1 на същия правен
орган, в ущърб на перуанската държава, представлявана от прокуратурата във връзка с
незаконния трафик на наркотици. Окончателното решение /диспозитив/ на акта на първата
инстанция, относно общите разпоредби на закона и друга идентифицираща информация,
препраща в уводната част на решението /Приложение 1, л. 167/.
При така посоченото, САС приема препращането към мотивната /уводната/ част
на решението относно конкретиката на деянието. Видно от същата, се касае за съучастие на
3
осъденото лице Ч. и другото осъдено лице Н., във формата му на съизвършителство -
помагачество /квалификация във връзка чл. 20, ал. 4 от НК на Р. България/ във връзка с
незаконен трафик на високорискови наркотични вещества /приложение 1, л. 142 и л. 143/,
позовавайки се на Докладът за намеса на полицията от 06.05.2018 год. Цитати от въпросния
доклад се намират в Приложение 1, л. 111 -118. В последният е посочена датата 06.05.2018
год., когато в 10,30 часа перуанските граждани Е. С. Р. и Л. Е. О. С., придвижвайки се с
автомобил марка „Хюндай“ с рег. № *-* са имали намерение да извършат доставка за
високорискови наркотични вещества с българските граждани А. Ч. и Г. Н.. Последните са
били на борда на лек автомобил марка „КИА“ с рег. № *** – ***. При проведената
полицейска операция са били конфискувани общо 320 пакета от тухлен тип, като веществото
в тях е реагирало положително за кокаинов алколоид с общо брутно тегло 381, 400 кг и
нетно тегло 320, 644 кг, което представлява особено големи размери. При претърсването на
автомобила, в който е бил и осъденият Ч., не са били установени наркотични вещества, но са
намерени двигател, два радиоапарата с батерии - радиосъоражения, ключове от жилище,
пари – 4 900 евро, метална пръчка от 1,40 метра, осем чувала съдържащи три
полипропиленови торбички с размери 90 на 55 см в бяло /общо 24 чувала/, които торбички
се използват за кондициониране на не повече от 25-30 килограма наркотици, за да се улесни
транспортирането на същите. Подсъдимият Е. С. Р. е признал за участието си и
наказателната отговорност. Установен е и предходен контакт преди 10,30 часа на 06.05.2018
год., между осъдения Ч. и Р., станал в близост до търговски център Мега Плаза на гр. Писко,
на булевард Фермин Тангис, след което двата автомобила са се отправили посока
магистрала Сан Андрес – Паракас и към плажа „Лобериас“. По този начин е установено, че
се касае за съвместна дейност на осъдените Ч. и Н. с осъдения Е. С. Р., като същите са
„поели решаваща роля в опаковането, транспортирането и получаването на наркотиците“
/Приложение 1, л. 146/. Според българското законодателство при тези обстоятелства следва
да се приеме, че по отношение на осъденото лице Ч. е налице държане с цел
разпространение, тъй като в уводната част на решението на перуанския съд е прието за
доказано, че осъденият Ч. е участвал при движението /транспортирането/ на наркотиците от
едно място на друго, като предходна дейност, която според тяхното законодателство е част
от престъпна структура - „Незаконният транспорт е част от цикъла на разпространяване на
наркотици до трети страни или потенциални потребители“ и в предвид на приетото за
доказано, че тримата /Ч., Н. и осъдения Е. С. Р./ са „поели решаваща роля в опаковането,
транспортирането и получаването на наркотиците“. При така изложеното, настоящият
съдебен състав приема че осъденият Ч. е имал във всеки един момент възможност да
осъществява контрол върху наркотичините вещества, т. с. държи по смисъла на закона.
Доказана е и целта – с цел разпространение, изводима от фактологията по делото и от
количеството на високорисковото наркотично вещество – 320, 644 кг. кокаин. В разпоредбата
на чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 от НК е предвидено изпълнителното деяние държането с цел
разпространяване на наркотични вещества, да е извършено на публично място. Държането
като продължавана дейност, е било установено с начален момент от полицейските органи
пред търговски център „Мега Плаза“, с последвало придвижване по булевард „Фермин
4
Тангис“, магистрала „Сан Андрес – Паракас“ и плажа „Лобериас“, където осъденият Ч. и
другите осъдени лица, са били задържани. Установеният от полицейските органи контакт на
06.05.2018 год. между осъдения Ч. и Е. С. Р., касае търговски център, с посещаемост от
много хора и достъпен за такива, с последващо придвижване по булевард и магистрала до
достигането до така наречения „пуст плаж“, при което е налице възможност деянието на
осъденият Ч. да бъде възприето от повече хора, т. с. налице е и квалифициращия елемент за
публично място. В тази връзка, САС взе в предвид и изложеното в мотивите на присъдата,
че „част от проследяването е увековечено във фотографии или видеоклипове, но има
ситуации, в които не може да се направи, защото са твърде близо до целта или защото в
района има хора“ /л. 127, приложение 1 – св. Д. Р. М./.
При така изложеното, САС приема изводите на СГС, че са налице условията, но
само на тези на чл. 453 – 457 от НПК.
По отношение на правната квалификация на деянието по смисъла на НК на Р.
България, САС въз основа на изложеното в мотивната част на присъдата на перуанския съд
прие, че се касае за деяние по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 /публично място/, пр. 2 /държи с цел
разпространение/ и пр. 4 /особено големи размери/ във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, а именно: На
06.05.2018 год., на публично място - в близост до търговски център Мега Плаза на гр.
Писко, по булевард „Фермин Тангис“, посока магистрала „Сан Андрес – Паракас“ и към
плажа „Лобериас“ до 10,30 часа, в съучастие, в качеството си на помагач, е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери – кокаин с
общо брутно тегло 381, 400 кг и нетно тегло 320, 644 кг, придвижвайки се с лек марка
„КИА“ с рег. № *** – ***, заедно с осъдения Н. и съпътстващи лек автомобил марка
„Хюндай“ с рег. № *-*, с осъденият Е. С. Р. и Л. Е. О. С..
Не се установява от мотивите на присъдата на Р. Перу, осъденият Ч. да е
участвал в престъпна организация, което според перуанския съд е останала само в степен на
вероятност, основаваща се само на разузнавателен доклад, който дори не е приложен като
документално доказателство по делото /Приложение 1, л. 158/. При тази вероятност,
перуанският съд, е приел само съизвършителство – общ план, престъпно разделение на
труда и принос по време на фазата на изпълнение на наказуемото поведение. Според
изложението в увода на решението /пак там/ участието на подсъдимите Ч. и Н. е било
относимо или съществено, тъй като те са имали функционален контрол върху деянието и
като отегчаващо вината обстоятелство е прието, че деянието е извършено от три или повече
лица, съгласно разпоредбата на чл. 297, ал. 6 от НК на Р. Перу. Ето защо следва да бъде
приета квалификация на деянието и във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, каквото не е било
сторено от СГС, като квалифициращия елемент на чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 5 във вр. т. 1,
пр. 2 от НК /деянието е извършено от лице в изпълнение на решение на ОПГ/ следва да
отпадне.
В предвид на изложеното до тук, настоящият съдебен състав прие, че исканията
на защитата на осъдения за квалификация на деянието като такова по чл. 354а, ал.1 от НК
или като такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 от НК, с изменение на размера на наложеното
5
наказание „лишаване от свобода“ до предвидения максимум в посочените текстове,
съответно до 8 години или съответно до 12 години, са неоснователни.
По отношение на режима при който следва да се търпи наказанието „лишаване
от свобода“, САС възприема мотивите на СГС в тази им част и направените изводи за
„строг“ такъв на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Неоснователни са
възраженията, че се касае за наличие на всички обстоятелства по чл. 57, ал. 3 от НК за
определяне на „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Действително пред двете съдебни инстанции са представени доказателства относно
личността на осъдения Ч., но както правилно и законосъобразно е приел СГС се касае за
деяние, с висока степен на обществена опасност, с наличието на няколко квалифициращи
елементи, включително и извършено в съучастие с други двама, под формата на
помагачество. Макар и неосъждан, Ч. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 15 години, което също е ръководещо при определяне на обществената опасност на дееца
като висока такава. Съгласно чл. 457, ал. 3 от НПК, съдът определя първоначален режим,
независимо, че осъденият вече е изтърпял част от наказанието в издаващата държава.
Доколкото неговото поведение в затвора е свързано с награди за дисциплинираност,
отговорност при изпълнение на задълженията, добро поведение, спазване на заложените в
плана на присъдата цели, същите биха могли да послужат като обстоятелства, водещи до
изменение на режима на изтърпяване на наказанието, но в последствие и то от
администрацията на затвор по реда на ЗИНЗС.
По отношение на приложението на чл. 59 от НК: Видно от материалите по
делото, осъденият Ч. е бил задържан под стража в периода от 06.05.2018 год. до 04.11.2022
год., като от края на този период /04.11.2022 год./ е започнал да търпи наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение в Р. Перу. Искането за
трансфер на осъденото лице Ч. е към Звено за международно сътрудничество и екстрадиция
към Главна прокуратура въз основа на Принцип на реципрочност, не Договор, както е
прието в мотивите на обжалваното определение на СГС. Същото е посочено изрично в
изпратения доклад - заявление за прехвърляне на лице, което е осъдено в Перу. Въз основа
на този принцип, спрямо осъдения Ч., на 26.11.2024 год. е бил извършен трансферът му от Р.
Перу в Р. България, като на 27.11.2024 год. е бил настанен в Затвора – София до решаване на
въпросите, свързани с изпълнението на влязлата в сила присъда на съд на Р. Перу.
Посочените периоди, правилно и законосъобразно са били приспаднати от СГС от размерът
на наказанието „лишаване от свобода", което осъденият Ч. следва да търпи, поради което
определението в тази му част също следва да бъде оставено в сила.
По отношение на останалата част на жалбата, във връзка с искането за
приспадане от изтърпяване и на времето през което осъденият Ч. е полагал труд и се е
обучавал, пред САС бяха представени писмени доказателства.
Видно от представената справка № 027 – 2025 - INPE - EP - CHN - ATC от
28.02.2025 год., осъденият Ч. е участвал в курсове по конфекция и ръчен труд, с трудова
дейност за месеците септември – декември 2018 год. /конфекция/; месеците януари –
6
ноември 2020 год. /ръчен труд/ръчни занаяти/; месеците август – декември 2022 год. /ръчен
труд/ръчни занаяти/ и месеците януари - октомври 2023 год. /ръчен труд/ръчни занаяти/.
Същата удостоверява участието на осъдения Ч. в трудови занимания от Националния
институт за изпълнение на наказанията, Център за настаняване на лица, лишени от свобода,
в Чинча, Отдел за обучение „Труд и маркетинг“. При така отразеното в посочената справка,
САС намира, че тази дейност по своя характер представлява положен труд в посочените
периоди, който следва да бъде взет в предвид при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, с приспадане на времето през което осъденият Ч. е осъществявал посочената
трудова дейност от размера на наказанието „лишаване от свобода".
Представен е и доклад № 005 - 2025 - INPE / ORL - EPCHN – DE /
CETPRO.VDF – D на Националния институт за изпълнение на наказанията, Регионален офис
Лима, Център за настаняване на лица, лишени от свобода, в Чинча, Отдел „Обучение“. Този
доклад удостоверява, че осъденият Ч. е изучавал специалности през м. януари 2019 год. и
периода м. март – м. декември 2019 год. /ръчни занаяти/ в периодите м. февруари – м. юни
2021 год. /конфекция и текстил/ и м. септември – м. декември 2021 год. /електротехника и
електроника/.
Разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗИНЗС приравнява на работни дни и дните,
през които осъденото лице е присъствало на занятия, след като е било включено в
квалификационни курсове, образователни програми и програми за въздействие. Така
формулираното занятие "изучавани специалности", според настоящия състав изпълва
съдържанието на квалификационни курове, поради което времетраенето им също следва да
бъде отчетено чрез редукция при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение
12 - ти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Определение № 252 от 22.01.2025год., постановено по НЧД
№8087/2024 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав, в ЧАСТТА относно правната
квалификация, като приема че се каса за такава по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 и пр. 4 във
вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
ПРИСПАДА времето от размера на наказанието „лишаване от свобода", през
което осъденият Ч. е участвал в курсове по конфекция и ръчен труд, с трудова дейност за
месеците от септември до декември 2018 год. /вкл./; месеците от януари до ноември 2020
год. /вкл./; месеците от август до декември 2022 год. /вкл./ и месеците от януари до
октомври 2023 год. /вкл./ от размера на наказанието „лишаване от свобода", което осъденият
Ч. следва да търпи.
ПРИСПАДА времето през което осъденият Ч. е изучавал специалности през м.
7
януари 2019 год., периода от м. март до м. декември 2019 год. /вкл./, периода от м. февруари
до м. юни 2021 год. /вкл./ и периода от м. септември до м. декември 2021 год. /вкл./ от
размера на наказанието „лишаване от свобода", което осъденият Ч. следва да търпи.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8