Решение по адм. дело №849/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с чл.1, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

2. Образувано е по искове, предявени от Д. П. П., [ЕГН], с посочен съдебен адрес *** да бъде осъдено Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], да му заплати сумата от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от м. март 2024 г. до 22.05.2024 г., като последица от нищожна Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта ѝ по точка 2, по силата на която е определен броят и е утвърдено местоположение на действащите две автоматични измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух за [населено място], изразяващи се в чувство на дискомфорт, усещане за безпокойство, паника, стрес, несигурност, безпомощност и обреченост, като определянето със заповедта на погрешно място за разполагане на пунктовете за мониторинг, допълнително е травмирало психиката му, засилило е у него убеждението, че системно е лишаван от адекватна информация за състоянието на средата, в която живее, че е лъган, че качеството му на живот е несравнимо по-ужасяващо в сравнение с данните, които му се предоставят, че многобройната държавна администрация, която издържа с данъците си и която е призвана да осигурява за него и семейството му здравословна среда, съществува напразно и че всичките ѝ планове, анализи, доклади, оценки, писма и прочее, не струват похабената за тях хартия, тъй като не водят до реално подобряване на условията му на живот, а обратно – до тяхното влошаване, че не се предприемат спешни мерки, необходими за създаване на базови условия за нормална градска среда – придобиване на екологични средства за обществен транспорт и на съвременна сметосъбираща техника, изграждане на нормална улична инфраструктура и периодичното ѝ ръчно измиване, ефективен контрол върху строителството и промишлеността, управление на от квалифициран персонал, ограничаване на движението на МПС с високи нива на емисии и прочее, като всичко това го кара да си мисли, че е ограбван, лъган, бавно и преждевременно умъртвяван от собствената си държава, както и обезщетение за забавено плащане на посочената сума, в размер на законната лихва считано от 26.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Иска се също, при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК, да бъде констатирана нищожността на Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта й по т. 2 (така в молба вх. № 17938 от 13.05.2025 г. по описа на съда – л. 9).

3. Поддържа се, че т. 2 от Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите е постановена при съществено противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната нищожност.

Счита се, че събирането на достоверна информация за състоянието на околната среда представлява дейност по нейното опазване, а обективност и правдивост на събраната информация се осигурява, чрез стриктното съблюдаване на установените за дейността правила и норми, което в случая не е направено. В този смисъл се сочи, че автоматична измервателна станция „Каменица“ е разположена в имот с [идентификатор] в озеленен и допълнително залесен участък в [населено място], а автоматична измервателна станция „Тракия“ е разположена в близост до кръстовище в [жк] и е отдалечена от административния център на града. Твърди се, че в случая е допуснато съществено нарушение на закона при определяне на броя на автоматичните измервателни станции в [населено място].

В писмената защита по същество се добавя, че с Решение № 60155 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 2584 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, Община Пловдив и Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив са задължени да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в [населено място], допуснато в периода 2007 - 2011 г., за който е установено системно превишаване на нормите на фините прахови частици в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в града, като в срок от дванадесет месеца от влизане в сила на съдебното решение в сила (т.е. в срок до 22.07.2022 г.) да осигурят достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух на града.

4. Ответното Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], чрез процесуалните представители гл. юрисконсулти Р. и Т., са на становище, че искането да се констатира нищожността на т. 2 от Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите е недопустимо, респективно неоснователно по същество. Сочи се, че въпросната заповед не засяга по никакъв начин персонални права на ищеца или неговото семейство, като не са налице каквито и да е основания същата да бъде прогласена за нищожна. В този контекст се поддържа, че заявеният иск за присъждане на обезщетение също е недопустим, доколкото в случая не е налице отменен незаконосъобразен акт, а процесната заповед не е нищожна. Счита се, че разгледана по същество, исковата претенция е недоказана и неоснователна.

Подробни съображения в тази насока са развити в представените по делото писмен отговор и писмена защита.

Възразява се по отношение на данните, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел, като се сочи, че те не са свързани пряко с предмета на делото.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище, че искането за прогласяване на административния акт за нищожен и искането за присъждане на обезщетение са недоказани и неоснователни.

ІІ. За допустимостта:

6. Процесната Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите, притежава белезите на общ административен акт и макар и пряко да не създава права или да не възлага конкретни задължения за граждани или организации на граждани, повлиява правата и законоустановените интереси на лицата, обитаваща територията за която се отнася. При това положение, следва да се приеме, че искането за констатиране на нищожност на оспорената част от заповедта не е недопустимо.

ІІІ. За фактите:

7. Приобщените по делото писмени документи, съдържат следните данни:

- Със Заповед № РД-66 от 03.02.2011 г. на Министъра на околната среда и водите е назначена работна група, със задача, след посещение на места и с участие на представител на съответната община, да преразгледа местоположението на пунктове за контрол на качеството на атмосферния въздух;

- Според Протокол № 2 от 28.02.2011 г., автоматични измервателни станции „Каменица“ и „Баня Старинна“ Пловдив, отговарят на изискванията на Приложение 6 към член 11 от Наредба № 12/2010 г.

- С писмо изх. № 08-00-1031 от 01.03.2011 г., заместник министъра на околната среда и водите е уведомил кмета на община Пловдив, че с оглед обективното оценяване на качеството на атмосферния въздух в страната, Министерството на околната среда и водите, започва процедура по преразглеждане на разположението на всички действащи към момента пунктове за мониторинг (автоматични и ръчни) от Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух, като за целта с прежде посочената заповед е назначена нарочна комисия;

- В рамките на така възложената от министъра проверка, с писмо изх. № 08-00-8684 от 21.11.2011 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда е уведомил община Пловдив, че поради неизпълнение на изискванията на Приложение 6 към член 11 от Наредба № 12/2010 г. на автоматична измервателна станция „Баня Старинна“ Пловдив, е необходимо нейното преместване на нова площадка. В този смисъл, от общината е изискано да предложи нови площадки за преместване на автоматичната измервателна станция. Указано е, че пунктът е класифициран като транспортен и предложените площадки също трябва да отговарят на това изискване.

- Извършена е била проверка на терен за преместване на автоматична измервателна станция „Баня Старинна“ Пловдив, съставляващ УПИ І-комплексно застрояване, кв. 1, жилищна група А-10,11 по плана на ж.р. Тракия, Пловдив и е установено, че към момента не са налице несъмнени данни за броя на моторните превозни средства, преминаващи през терена, а по данни на общината там преминават около 2000 автомобила за денонощие при нормативно изискване за разполагане на станция при минимум 2500 автомобила за денонощие. Посочено, че за установяване на допълнителни данни, биха могли да бъдат извършени допълнителни проверки. Резултатите са обективирани в Констативен протокол № 0280 от 30.03.2012 г.

- Според писмо № 12-МН-871(1) от 10.12.2012 г. на кмета на община Пловдив до министерство на околната среда и водите, във връзка с констатациите по протокол № 0280 от 30.03.2012 г. е било извършено преброяване на интензивността на транспортния поток за определяне на броя на преминаващите моторни превозни средства в района на кръстовището на [улица]и [улица]в ж.р. Тракия, Пловдив, като е установено, че интензитета е 2862 автомобила на час и усреднена дневна интензивност от 34344 броя автомобили.

- С писмо изх. № 12МН871(2) от 06.02.2013 г., кмета на община Пловдив е уведомил министерство на околната среда и водите, че общината възнамерява да организира и изпълни процедура по изграждане на „Транспортен възел на две нива за връзка на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ и бул. „Марица-юг“, като в тази връзка е необходимо преместване на автоматична измервателна станция „Баня Старинна“, която е разположена в непосредствена близост до транспортния възел.

8. В този хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, като в частта ѝ по точка 2 е наредено продължаване на редовната експлоатация на действащите автоматични измервателни станции, включително станция „Каменица“, Пловдив с класификация „фонова“ и станция „ЖК Тракия“, Пловдив с класификация „транспортна“.

9. Със Заповед № 1069 от 26.11.2021 г., Министърът на околната среда и водите, отново е назначил нарочна комисия, със задача: да направи преглед на условията за разполагане на пунктовете за контрол качеството на атмосферния въздух от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух за спазване на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/2010 г. и конкретно приложимите изисквания и условия от Приложения № 2 и 3 от Наредба № 7/1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

Според Протокол от 16.03.2022 г., комисията е извършила проверка на автоматична измервателна станция „Каменица“ Пловдив, разположена в пространството между [улица], [улица], [улица]и [улица], като е отбелязано, че пунктът е от вид „градски фонов“, окръжаващата среда е градска, зоната е жилищна, основните източници на емисии са горивни процеси и природни процеси, като пунктът отговаря на изискванията на Наредба № 12/2010 г.

Според Протокол от 16.03.2022 г., комисията е извършила проверка на автоматична измервателна станция „Тракия“ Пловдив, до кръстовището на [улица]и [улица], като е отбелязано, че пунктът е от вид „транспортно ориентиран“, окръжаващата среда е градска, зоната е жилищна, основните източници на емисии са горивни процеси, пътен транспорт и природни процеси. Отбелязано е, че трафикът се характеризира с движение на МПС по широка улица и булевард с поток от над 10000 моторни превозни средства дневно. Пунктът е позициониран на около 30 м. от средата на кръстовището и на около 5 м. от бордюра. Заключението е, че пунктът отговаря на изискванията на Наредба №1 2/2010 г.

10. Със Заповед № РД-257 от 25.03.2022 г. на Министъра на околната среда и водите са утвърдени показателите, по които се оценя чистотата на атмосферния въздух и минималния брой пунктове. За агломерация Пловдив те са три пункта, като показателите са ФПЧ10 и ФПЧ2,5 SO2 NO2 O3 CO I6H6 Pb Cd Ni As ПАВ.

11. Представена по делото е Заповед № КМ-161 от 03.06.2019 г. на Министър-председателя на Република България, относно командироване на Министъра на околната среда и водите за срок от три дни, считано от 25.06.2019 г. и Заповед № РД-451 от 10.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е наредено Н. К., на длъжност заместник министър на околната среда и водите, да осъществява функциите на министър.

12. По делото са представени Доклади за влиянието на атмосферния въздух върху здравето на населението на [населено място] през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Във всеки един от тези доклади е посочено, че броят на пунктовете за мониторинг на територията на община Пловдив е в съответствие с нормативните изисквания, съгласно Приложение № 7 към чл. 12 на Наредба № 12/2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксил, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (Обн.. ДВ. бр. 58/2010 г.) и Заповед № РД-969/21.12.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, в която е посочен броят на пунктовете за мониторинг на АВ в страната, в т. ч. и за „Агломерация Пловдив", но този брой не е достатъчен, за да може да се съберат достатъчно данни за оценката на град като Пловдив със специфични климатични условия създадени от географското му разположени и релеф.

13. В съдебно заседание е разпитан свидетеля П. Т. Т., който твърди да са колеги с ищеца и да работят в една кантора. Свидетелят заявява, че ищецът му е споделял, че дъщеря му имала здравословен, респираторен проблем, който според лекарите се дължал на замърсения въздух. След като детето заминало да учи в Нидерландия, респираторният проблем бил преодолян. Във връзка с този проблем, се наложило ищецът да се премести да живее от центъра на града в друг район. Подобни проблеми е имало и при другото дете на ищеца. Т. твърди, че ищецът е приел като лична кауза борбата за подобряване на чистотата на въздуха в града. Според свидетеля, след като ищецът получил процесната заповед, ползвайки се от правото си на достъп до обществена информация, бил шокиран от нейното съдържание, доколкото не можел да приеме, че държавен орган, който е длъжен да предприема действия в полза на обществото, на практика върши обратното. Приел всичко това емоционално, не бил вече толкова комуникативен, получил няколко паник атаки, сърцебиене, изпитвал чувство на обреченост, уплаха. Имало е случаи, при които се е налагало да се вика линейка.

ІV. За правото:

14. Правните основания за издаване на процесната Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите са чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 13, ал. 1 от Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 14.05.1999 г.) и Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г.).

15. Първо посочените два нормативни текста определят кой е материално компетентния административен орган, в правомощията на когото е да издаде административен акт от категорията на процесната заповед.

Според чл. 8, ал. 1 от ЗООС, държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите. Съобразно така очертаната обща компетентност на министъра, в чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗООС, са изброени актовете, които министърът на околната среда и водите издава при разрешаване на въпросите свързани с опазване на околната среда и това са: заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики. Тоест, всяко конкретно властническо волеизявление в тази насока, трябва да е във формата на писмен акт и да има предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание.

16. Според чл. 13, ал. 1 от Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, министърът на околната среда и водите разрешава оборудването на нови, закриването и преместването на съществуващи пунктове за мониторинг в рамките на Националната система за наблюдение и контрол. Този текст определя конкретните правомощия на министъра, свързани с пунктовете за мониторинг.

В случая, трябва да бъде съобразено и правилото на чл. 8, ал. 2 от ЗООС, според което, министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.

17. Както се посочи в т. 11 от настоящото решение, със Заповед № РД-451 от 10.06.2019 г. на министъра, на Н. К., на длъжност заместник министър на околната среда и водите са делегирани функциите на министър за период от три дни, считано от 25 юни 2019 г. Това означава, че Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган. Същата съдържа фактическите и правни основания за издаването ѝ, както и останалите данни предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

18. В чл. 4, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е предвидено, че основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на: суспендирани частици; фини прахови частици; серен диоксид; азотен диоксид и/или азотни оксиди; въглероден оксид; озон; олово (аерозол); бензен; полициклични ароматни въглеводороди; тежки метали - кадмий, никел и живак; арсен.

19. Според чл. 7, § 2 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, изискването при оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид е във всяка зона или агломерация, където постоянните измервания са единствен източник на информация за оценка качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби за всеки съответен замърсител да не е по-малък от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение V.

В Раздел А на Приложение V от Директива 2008/50/ЕО е предвидено, че минималният брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в зоните и агломерациите с население от 250 000 до 499 000 е 3 пункта.

Това изискване на директивата е транспонирано в чл. 12, ал. 1 и Приложение № 7 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г.

20. Съобразно чл. 4, § 7, изр. второ от Директива 2004/107/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, минималният брой пунктове за вземане на проби при постоянни измервания на концентрации от всеки замърсител е определен в раздел IV на приложение III, като в случаите когато извършваното постоянно измерване е единствен източник на данни за концентрациите в нея, те се инсталират във всяка зона или агломерация, в която е необходимо измерване.

В Раздел ІV на Приложение ІІІ от Директива 2004/107/ЕО е предвидено, че минималният брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в зоните и агломерациите с население от до 749 000 е 1 пункт.

Това изискване на Директивата е транспонирано в чл. 10 и Раздел ІV на Приложение ІІІ от Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

21. Според статистическите данни, които са използвани при издаване на Заповед № РД-257 от 25.03.2022 г. на министъра на околната среда и водите, агломерация Пловдив, включваща общини Пловдив, Асеновград, Куклен и Родопи е с население 441889 души.

Явно е, че минималните изисквания, както на двете Директиви, така и на двете Наредби са спазени. Действително, както се посочи в т. 12 от настоящото решение, във всеки един от представените по делото Доклади за влиянието на атмосферния въздух върху здравето на населението на [населено място] за седем последователни години е отбелязано, че броят на пунктовете е недостатъчен за да може да се съберат достатъчно данни за оценката на град като Пловдив със специфични климатични условия създадени от географското му разположени и релеф, но това само по себе си не означава, че процесната Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите в оспорената ѝ част е постановена в радикално противоречие с материалните норми, налагащо класифицирането ѝ като нищожна.

22. На следващо място, според чл. 7, § 1 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година, местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух се определя посредством критериите, изброени в приложение III.

В т. 1 от Раздел А на Приложение ІІІ от Директива 2008/50/ЕО е предвидено, че качеството на атмосферния въздух навсякъде, освен на местата изброени в точка 2, се оценява в съответствие с критериите, установени в раздели Б и В за разполагането на пунктове за вземане на проби с постоянно измерване. Принципите, установени в раздели Б и В, също се прилагат, доколкото те са съобразени с определяне на конкретните пунктове за мониторинг, в които концентрациите на съответните замърсители се установяват в случаи, когато качеството на атмосферния въздух се измерва с индикативно измерване или моделиране.

Съобразно т. 1 от Раздел Б на Приложение ІІІ от Директива 2008/50/ЕО, условия за разполагане на пунктовете за вземане на проби в макромащаб, относно опазване на човешкото здраве са следните:

- пунктовете за вземане на проби да са ориентирани към опазване на човешкото здраве, така че да предоставят данни за: районите в рамките на зони и агломерации, в които са налице най-високите нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването за период, който е значим в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимата(ите) стойност(и); нива в други райони в зоните или агломерациите, които са представителни в това отношение за експозицията на населението;

- пунктовете за вземане на проби по принцип се разполагат по такъв начин, че да се избегне измерване в непосредствена близост до много малки микрохабитати, което означава, че пунктът за вземане на проби трябва да бъде разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха за участък от улица с дължина не по-малка от 100 m в транспортно ориентирани площадки и поне 250 m × 250 m на промишлени площадки, когато това е осъществимо;

- градските фонови пунктове за мониторинг се разполагат така, че техните нива на замърсяване да се повлияват от интегрираните емисии от всички източници, които се намират от наветрената страна спрямо станцията. Нивото на замърсяване следва да не бъде доминирано от един източник, освен ако това не е обичайна ситуация за по-голям градски район. Тези пунктове за вземане на проби следва по общо правило да са представителни за няколко квадратни километра;

- пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, също са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до тях;

Тези изисквания на Директивата са транспонирани в чл. 11 и Приложение № 6 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г.

23. Съобразно чл. 4, § 7, изр. първо от Директива 2004/107/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година, критериите за определяне на местоположението на пробоотборните точки при измерването на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, с оглед на оценяване съответствието с целевите стойности, са изброени в раздел I и II на приложение III.

В Раздел І на Приложение ІІІ от Директива 2004/107/ЕО е предвидено, че разполагането на пунктовете за вземане на проби в макромащаб, се избира по такъв начин, че те да:

- осигуряват данни за районите в рамките на дадени зони или агломерации, в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на най-високите нива на замърсяване (концентрации) осреднени за една календарна година;

- осигуряват данни за нивата в други райони в рамките на дадени зони или агломерации, които са представителни за експозицията на населението в тях;

- осигуряват данни за нивата на отлаганията, представляващи косвената експозиция на населението по цялата хранителна верига.

По принцип, пунктовете за вземане на проби се разполагат така, че да се избягва извършването на измервания в много ограничени пространства в непосредствена близост до тях. Като правило, даден пункт за вземане на проби следва да е представителен за качеството на атмосферния въздух върху заобикаляща площ, която е не по-малка от 200 m за транспортно-ориентираните пунктове и не по-малка от 250 m × 250 m за градските фонови пунктове.

В случаите, когато е необходимо да се оценят фоновите нива, точката за вземане на проби не трябва да се повлиява от дадени агломерации или промишлени обекти, които са в непосредствена близост до нея, т.е. обекти, разположени на разстояние по-малко от няколко километра.

В случаите, когато това е възможно, пунктовете за вземане на проби следва да са представителни за сходни места, които не са в непосредствена близост до тях. Когато това е целесъобразно, точките следва да се разполагат съвместно с пунктове за вземане на проби по отношение на фракцията PM10.

Тези изисквания на Директивата са транспонирани в чл. 114 и Раздел І на Приложение ІІІ от Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

24. Както се описа в т. 9 от настоящото решение, автоматична измервателна станция „Каменица“ Пловдив е разположена в пространството между [улица], [улица], [улица]и [улица]. Пунктът е от вид „градски фонов“, окръжаващата среда е градска, зоната е жилищна, основните източници на емисии са горивни процеси и природни процеси.

Автоматична измервателна станция „Тракия“ Пловдив, е разположена до кръстовището на [улица]и [улица], [населено място]. Пунктът е от вид „транспортно ориентиран“, окръжаващата среда е градска, зоната е жилищна, основните източници на емисии са горивни процеси, пътен транспорт и природни процеси. Трафикът се характеризира с движение на МПС по широка улица и булевард с поток от над 10000 моторни превозни средства дневно. Пунктът е позициониран на около 30 м. от средата на кръстовището и на около 5 м. от бордюра.

25. По делото не се посочиха и не се представиха данни, които да налагат извод за нещо различно от констатациите на нарочно назначената комисия, обективирани в двата протокола от 16.03.2022 г. Всъщност, от страна на ищеца, не се представиха каквито и да е доказателства, във връзка с твърденията за разполагане на двете автоматични измервателни станции в нетърпимо противоречие с изискванията на цитирания материален нормативен ред.

Описаните до тук факти, съотнесени към относимите материални правила за поведение, не позволяват да се направи ясен и несъмнен извод, че Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите е постановена в такова противоречие с материалния закон, което да обоснове извод за нейната нищожност.

26. Впрочем, при липсата на каквито и да е представени от ищеца доказателства, изложените в исковата молба твърдения би следвало да се определят по-скоро като чисто субективна преценка на страната, отколкото като еднозначно установени факти по делото.

Все в тази насока, трябва да се добави, че при спазване на посочените изисквания на двете Директиви, ЗЧАВ и Наредбите, решението на кое точно място да бъдат разположени автоматичните измервателни станции е въпрос на преценка на административния орган за конкретна целесъобразност на управленското решение. Дали тази преценка е удачна и се възприема от част от местната общност или пък, според друга част от общността тя не е удачна, е въпрос, който не повлиява материалната законосъобразност на административния акт. Мислима в този контекст е хипотезата, при която част от местната общност, която живее в близост до автоматичната измервателна станция да възприема изцяло решението на административния орган и да счита същото за правилно и обосновано, съответно частта от общността, която живее в отдалечен от станцията район на населеното място да счита същото решение за неправилно и необосновано. Ето защо, конкретната преценка за целесъобразност при определяне на точното място на станцията при спазване на материалните правила, съобразно които то може да бъде определено, е факт, който не само не може да има за последица квалифицирането на акта като нищожен, но и определянето му като материално незаконосъобразен.

В случая, освен общото твърдение в исковата молба, не са заявени и не е установено по делото, наличие на конкретно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица нищожността на процесния административен акт. Спазена е и типичната цел, която закона преследва с издаването на заповеди от категорията на процесната такава.

Крайният извод при това положение е, че исковата претенция е недоказана поради липсата на нищожен административен акт като последица от който, ищецът да е претърпял заявените от него неимуществени вреди.

V. За разноските :

27. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 200 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, предявени от Д. П. П., [ЕГН], с посочен съдебен адрес [населено място], ***, да бъде осъдено Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], да му заплати сумата от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от м. март 2024 г. до 22.05.2024 г., като последица от нищожна Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта ѝ по точка 2, по силата на която е определен броят и е утвърдено местоположение на действащите две автоматични измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух за [населено място], изразяващи се в негативни психически преживявания, подробно описани в мотивната част на настоящото съдебно решение, както и обезщетение за забавено плащане на посочената сума, в размер на законната лихва считано от 26.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Д. П. П., [ЕГН], с посочен съдебен адрес [населено място], ***, да заплати на Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица], сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.