№ 1163
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500481 по описа за 2025 година
и взе предвид следното:
Производството e по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. И. Ц.
чрез адв. Г. С. срещу решение № 7163 от 27.12.2024 г. на СГС, 22 състав по
гр.д.14398/2023 г., с което е отхвърлен като неоснователен искът му срещу Е. Б. Н. иск
с правно основание чл. 99 от ЗЗД, във връзка с договор за потребителски кредит №
***, сключен на 20.07.2007 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, и Е. Б. Н., като
вземането е цедирано на 30.06.2021г. на „С. Г. Груп“ ЕАД, а в последствие и на ищеца
– на 03.06.2022 г., относно заплащане на следното: - сумата от 31 452,83 (тридесет и
една хиляди четиристотин петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) лева -
главница: - сумата от 28 038,47 (двадесет и осем хиляди тридесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки) лева, възнаградителна лихва; - сумата от 9 036,92
(девет хиляди тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лева, мораторна
лихва; и - сумата от 919,22 (деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и две
стотинки) лева - банкови такси.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника Е. Н. чрез адв. Б. Л., в който се
твърди неоснователност на всички оплаквания.
Няма отправени доказателствени искания от страните. Съдът е уведомил страните, че
ответникът по иска има качеството на потребител, поради което съдът има задължение
и служебно да се произнесе по неравноправността на договор за потребителски кредит
№ ***, сключен на 20.07.2007 г. с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишни
наименования „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД и „Юробанк и ЕФ Джи
България“ АД) и допълнителни споразумения от 01.07.2010 г., 04.02.2011 г., 14.09.2011
г., 01.07.2020 г.
Служебно е назначена от съда и изслушана в с.з. от 25.09.2025 г. ССЕ на вещото лице
1
В. Д. П., със следните задачи: 1. Като вземе предвид лихвен процент според договора
за кредит от 20.07.2007 г. в размер на 7.45 %, вещото лице да изчисли с постъпилите
суми колко са непогасените вноски към 20.04.2023 г., като посочи поотделно главници,
лихви, такси. При същия лихвен процент да изчисли и само главници и лихви /без
такси/? 2. Да изчисли при същия лихвен процент непогасените главници за периода от
02.01.2020 г. до 22.12.2023 г., както и непогасените лихви за периода от 02.01.2020 г.
до 22.12.2023 г.? 3. Да изчисли оставащите вноски за главница към 20.04.2023г. с
падежи след тази дата?
В съдебно заседание и в писмени защити, представени съответно на 03.10.2025 г. и в
заседание, въззивният жалбоподател ищец чрез адв. С., а ответникът чрез адв. Л.,
поддържат изложените до момента позиции, не възразяват по приемането на
заключението на ССчЕ.
Жалбоподателят възразява срещу тълкуването на чл. 2, ал. 2 от ЗКИ и чл. 3а от ЗКИ,
предложено от ответника. В чл. 2, ал. 2 от ЗКИ е посочено, че банката може да
извършва и дейности посочени в т. 12 от същата разпоредба, ако са включени в нейния
лиценз, а именно: придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други), като тези дейности следва да бъдат включени в
нейния лиценз единствено за целите на чл. 1, ал. 1 от същия закон с цел да се осигури
стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите,
както и с цел оповестяване на информация от страна на БНБ в областта на
пруденциалното регулиране и надзор върху банките. Т.е., тази разпоредба регулира
дейността на банките като изключително важен фактор за съществуването на
гражданския и търговския оборот в държавата, но не засяга гражданските и
търговските отношения позволени от закона. Нелогично било твърдението на
ответника, че „дори банка не може да извърши такава дейност, ако няма лиценз за
това“.
Ищецът бил придобил с лични средства процесното вземане за сумата от 265000 лева,
заплатени по банковата сметка на цедента „С.Г. Груп“ ЕАД в деня на нотариалното
изповядване на сделката, което е потвърдено от цедента по настоящото дело,
включително и това, че договорът за цесия е влязъл в сила на 03.06.2022 г. Всички
подписани от банката и кредитополучателя допълнителни споразумения са
действителни и не съдържат неравноправни клаузи. Всъщност банката нееднократно
била предоставяла гратисни периоди на кредитополучателя, и дори с последното
споразумение е обезсилила настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като
страните са договорили нов погасителен план при изключително благоприятни
условия за кредитополучателя. От друга страна, ищецът след придобиването на
вземането, на основание чл. 18 от договора за кредит и чл. 8 от допълнителното
споразумение от 30.06.2020 г. е обявил цялото вземане по договора за кредит за
предсрочно изискуемо.
Ответникът по жалбата поддържа, че физическо лице не може да бъде носител на
вземане по договор за кредит. Договорът за цесия е нищожен поради противоречие със
закона. В подкрепа на доводите се посочват разрешенията на ТР № 1/2020 от
15.03.2024 г. на ОСНК по т.д. № 1 от 2020 г., с което било отменено т.нар.
„лихварство“ като престъпление. След като кредитирането чрез публично набрани
средства е лицензионно, то следва и че събирането на този дълг обратно следва също
да е лицензионно. Същата и дори по-голяма обществена опасност, от това публично
набраните средства да не се раздават за кредити от лице без разрешение, важи според
писмената защита на ответника и за обратното им събиране. Следователно далеч по-
важно било лицето, което събира задължението да е лицензирано, тъй като лошото
събиране на публично набраните средства, вложени в кредити, можело дори повече да
увреди вложителите и публичния интерес.
2
Новоприетият закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити,
изрично регламентирал проблемите, свързани с това кое лице, чрез какъв лиценз, може
да извършва каква дейност, свързана с кредити. До приемането на закона и
предвиждането на тази възможност, законът не е допускал договор с такъв предмет.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден.
По делото се установяват следните факти. Между Е. Б. Н. и „Българска пощенска
банка” АД е сключен договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2007 г. за
предоставяне на потребителски кредит за текущи нужди, в размер на 30 000 лв.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 300 месеца,
считано от 30.07.2007 г. Кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на
равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка
вноска - 220.72 лева с падеж на всяка вноска всяко 30-то число на месеца, след датата
на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на
БПБ АД за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, плюс договорна
надбавка от 0.45 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП за
жилищни кредити в лева е в размер на 7%. Годишната лихва е в размер на 7.45%. При
начисляване на лихвите, месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360 дни (чл.3,
ал.4 от договора). Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят заплаща на банката
следните такси: - такса за управление – 1,5% върху размера на разрешения кредит –
еднократно при първо усвояване; - в началото на всяка следваща година, считано от
датата на откриване на заемната сметка, кредитополучателят заплаща годишна такса за
управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница. При просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
опредЕ. в ал. 1 от на чл. 3 от договора за кредит, плюс наказателна надбавка от 10
пункта.
С допълнително споразумение към договора за кредит от 01.07.2010 г. страните са
предоговорили условията на договора, като са съставили нов погасителен план. На
27.01.2011 г. и 04.02.2011 г. са сключени две нови допълнителни споразумения. И
трите споразумения са подписани след писмени молби от кредитополучателя. На
14.09.2011 г., както и на 30.06.2020 г. са подписани още две допълнителни
споразумения. С последното допълнително споразумение страните декларират, че
направените от банката изявления за предсрочна изискуемост губят своята сила и не
пораждат действие, като задължението се връща в редовност и погасяването става по
нов погасителен план. В него са посочени задълженията към 30.06.2020 г.: -
32537.39 лева - просрочена главница; 1968.03 лева - просрочени лихви по редовна
главница; 10.82 лева - просрочени лихви по просрочия; 26070,70 лева - просрочени
лихви по редовна главница (задбалансови); 9036.92 лева - просрочени лихви по
просрочил (задбалансови); 919.22 лева - просрочени такси; 60.00 лева - разноски по
кредита.
На 30.06.2021 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като продавач (цедент), и „С.Г.
ГРУП“ ЕАД, като купувач (цесионер), е сключен договор за прехвърляне на вземания
(цесия), вписан в Служба по вписванията - гр. София като акт № 18, том XXV, вх. peг.
№ 39926/30.06.2021 г., с който договор „С.Г. ГРУП“ ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД е
придобило от банката вземането по договор за потребителски кредит № *** от
20.07.2007 г. така, както е описано в допълнителното споразумение от 30.06.2020 г.
3
заедно с всичките привилегии, обезпечения (втора по ред вписана ипотека), и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Кредитополучателите са
уведомени за същото прехвърляне на вземанията на 18.08.2022 г. по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД. Кредитополучателят не е правил плащания към този нов кредитор.
На 03.06.2022 г. между „С.Г. ГРУП“ ЕАД като продавач (цедент), и ищеца С. И. Ц.
като купувач (цесионер), е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия),
вписан в Служба по вписванията - гр. София като акт № 68, том XXXIV, вх. peг. №
55767/26.07.2022 г., с който договор С. И. Ц. на основание чл. 99 от ЗЗД е придобил от
цедента процесното описано по-горе вземане по договор за потребителски кредит №
*** от 20.07.2007 г. с всички допълнителни споразумения към него, и заедно с
всичките привилегии, обезпечения (втора по ред вписана ипотека), и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви. Кредитополучателят е уведомен за
прехвърлянето на вземанията на 18.08.2022 г. чрез адв. К. ((л. 149 от делото на СГС).
След като плащане от Е. Н. не е последвало, с уведомление, получено от длъжника на
20.04.2023 г., кредиторът С. И. Ц. е обявил цялото си вземане по договор за
потребителски кредит № *** от 20.07.2007 г. и всички допълнителни споразумения
към същия договор за предсрочно изискуемо, дължимо и подлежащо на незабавно
плащане в пълния му размер (главница, лихви, такси и разноски).
Пред СГС са изслушани са две заключения на ССчЕ (основно и допълнително) на
вещо лице И. Д..
Пред настоящата инстанция са висящи въпросите валиден ли е договорът за цесия
между „С.Г. ГРУП“ ЕАД и ищеца (валидността на първия договор за цесия не е спорна
пред САС), неравноправни ли са клаузите за лихви в договора за потребителски
кредит, валидни ли са допълнителните споразумения, как следва да се отразят на
погасителните вноски плащанията, извършвани от ответницата, може ли ищецът да
обяви предсрочна изискуемост на договора за кредит, погасени ли са по давност
вземанията.
При изложените по-горе факти се обосновават следните изводи.
Доколкото е свързана с материалноправната легитимация на ищеца, на първо място ще
бъде разгледана действителността на договора за цесия между него и „С.Г. ГРУП“
ЕАД. Неоснователни са доводите на ответника, поддържани и пред настоящата
инстанция. Вярно е, че в чл. 2, ал. 2 от ЗКИ е посочено, че банката може да извършва
дейности посочени в т. 12 от същата разпоредба, ако са включени в нейния лиценз:
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг,
форфетинг и други), като тези дейности следва да бъдат включени в нейния лиценз
единствено за целите на чл. 1, които са да се осигури стабилна, надеждна и сигурна
банкова система и защита интересите на вложителите, както и с цел оповестяване на
информация от страна на БНБ в областта на пруденциалното регулиране и надзор
върху банките. ЗКИ регулира дейността на банките, техните отношения с вложителите,
с кредитополучателите, с ползвателите на платежни услуги, както и с държавата. ЗКИ
не отменя принципа, според което това, което не е изрично забранено, е позволено в
сферата на гражданското право. Като е решила да прехвърли свои вземания, банката е
изчистила портфейла си, за да предоставя по-добри услуги в другите си дейности.
Целта на лицензирането на дейностите на банката е да не се застрашават публично
набраните средства от вложителите. Събирането на просрочени задължения от
кредитополучателите не засяга негативно към тези средства. Неоснователен е доводът,
че по-важно е лицето, което събира задължението, да е лицензирано, тъй като лошото
събиране на публично набраните средства, вложени в кредити, може дори повече да
увреди вложителите и публичния интерес.
На следващо място, съгласно чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ в редакцията към 30.06.2022 г., за да
4
възникне необходимостта лицето, което придобива вземания по кредити, да бъде
вписано в публичния регистър на БНБ, същото лице следва да извършва такава
дейност по занятие. Не се установява по делото придобиването на вземането да е
извършено от него по занятие, независимо че с договора за цесия ищецът е купил
вземания по още три договора за кредит със същия длъжник. Видно от справка от
НАП с данни за осигуряването на ищеца за период от 01.06.2020 г. - 31.07.2024 г., той
е работил по трудов договор в „КАРДИФ ЖИ.ТОЗАСТРАХОВАНЕ, клон БЪЛГАРИЯ“
и е получавал доходи само от тази трудова дейност. От една страна, доходите са високи
и позволяват купуването на вземанията, като следва да се отбележи, че уговорената
цена е 265 000 лева, което е малко над половината от размера на купените вземания.
От друга страна няма регистрирана друга професионална или търговска дейност, която
да е източник на доходи за ищеца.
Съдът не приема тезата на ответника, че до приемането на Закона за лицата,
обслужващи кредити и купувачите на кредити, българското законодателство не е
допускало договор с такъв предмет. В чл. 3 от закона изрично е предвидено, че не се
прилага за т. 4. прехвърлянето на вземания по необслужвани договори за кредит,
предоставени от кредитна институция, извършено преди влизането в сила на този
закон и т. 5. физически лица, които придобиват вземания по необслужвани кредити,
предоставени от кредитни институции, извън своята търговска, стопанска или
професионална дейност. Спорният договор от една страна е преди влизане в сила на
закона, а от друга купувачът е лице, което е придобило вземането извън своята
професионална или търговска дейност.
Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския
парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити, и
купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (OВ, L
438/1 от 8 декември 2021 г.). Срокът за транспониране е бил 30.12.2023 г.,
следователно не се прилага директно преди тази дата, а спорната цесия е от 30.06.2022
г., като съобщението за нея е получено от адв. К. на 18.08.2022 г.
Във връзка с доводите, черпени от ТР № 1/2020 от 15.03.2024 г. на ОСНК по т.д. № 1
от 2020 г. съдът посочва следното. В това тълкувателно решение е даден отговор на
въпросите дали предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение осъществява
състава на чл. 252, ал. 1 от НК и отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Вярно е,
че в мотивите е посочено, че в светлината на отправеното питане това означава, че
режимът, при който се извършва кредитиране (заемане на средства) по занятие като
банкова дейност, успоредно с публично влогонабиране, е разрешителен (лицензионен).
В тълкувателното решение не е обсъждан режимът на сделките, с които кредитна или
финансова институция прехвърля свои вземания, а режимът на предоставянето на
заеми.
По изложените съображения неоснователни са възраженията за нищожност на
договора за цесия от 30.06.2022 г.
Договорът за цесия е съобщен на длъжника на 18.08.2022 г. и от тази дата има
действие за него. Прехвърлянето на вземанията и плащането на цената по договора е
потвърдено с писмено изявление на цедента (л. 209-210 от делото пред СГС).
Претенцията на ищеца съобразно уточнителна молба от 10.01.2024 г. е за общо
69 447,44 лева, изискуеми предсрочно, като включва 31 452,83 лева – главница, 28
038,47 лева - възнаградителна лихва; 9 036,92 лева - мораторна лихва и 919,22 лева -
банкови такси със законната лихва върху главницата от 28.04.2023 г. до плащането.
Твърдението на ищеца е, че това е вземането му така, както го е придобил от „С.Г.
5
ГРУП“ ЕАД на 30.06.2022 г., а последното е придобило от „Юробанк България“ АД на
30.06.2021 г. Вземанията за лихви и такси са във вида, описан в последното
допълнително споразумение между банката и ответницата от 30.06.2020 г.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на пар.13, т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.
Прехвърлянето на вземането на банката на трети лица не го лишава от това му
качество.
По повод валидността на чл. 3, ал. 1 от договора, възможността банката да променя
едностранно лихвата по договора, както и валидността на допълнителните
споразумения, с които е преоформена главницата, като в нея са сключени изтекли до
момента лихви, съдът съобразява установената трайна практика на ВКС. От една
страна доколкото по делото не е доказано индивидуално договаряне на отделните
клаузи в договора за банков кредит, при отпускане на кредит банката не е
предоставила на клиента си в писмена форма данни метода за изчисляване на лихвата,
както и за условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Ето защо, уговорката по чл. 3, ал. 1 е неравноправна, тъй като е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя на финансовата
услуга (решение № 77/2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на III ГО, решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на III ГО, решение № 95/2016 г. по т. д. №
240/2015 г. на II ТО, решение № 205/2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на I ТО, решение №
165/2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на I ТО, № 384/2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на II
ТО, решение № 314/2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на II ТО, решение № 51/2016 г. по т.
д. № 504/2015 г. на II ТО, решение № 9/2020 г. по т. д. № 62/2019 г. на I ТО, решение №
67/2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. I ТО, решение № 146/2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на
I ТО, решение № 30/2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на I ТО, решение 60160 от 08.06.2021
г. по т.д. 2751/2019 на I ТО на ВКС).
От друга страна, следва да се съобрази решение № 66/29.07.2019 г. по т.д.№ 1504/2018
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е даден следният отговор на обуславящия изхода на спора
материалноправен въпрос: уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на
осн. чл.294 ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм., действаща към момента на процесните
споразумения/ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл.10 ал.3 ЗЗД.
Не е нищожна клаузата за лихва за забава в размер на възнаградителната лихва за
съответната вноска с надбавка от 10 пункта. Този уговорка не е неравноправна, тъй
като не нарушава баланса между интересите на по-слабата икономически страна и
интереса на кредитора да получи в срок дължимите плащания.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице И. Д., изслушано от СГС, с
всяко от допълнителните споразумения е капитализирана лихва (отговори на въпроси
C и H), а лихвеният процент е изменян на 31.10.2007 г., 31.03.2008 г., 30.06.2008 г.,
31.07.2008 г., 31.10.2008 г. (отговор на въпрос С). В отношенията между страните
следва да се прилага изрично договореният в договора за потребителски кредит
лихвен процент от 7,45 %, който потребителят е възприел и се е съгласил с него.
Последващите промени на лихвения процент и начина на погасяване, посочен в
допълнителните споразумения, са недействителни по изложените мотиви. Ето защо, за
определяне на дължимите вземания на банката, съответно на ищеца, съдът ще
6
използва изчисленията на ССЕ пред въззивната инстанция в отговор на служебно
поставените от съда въпроси.
Според това заключение постъпилите суми, с които са погасявани главници, лихви и
такси по процесния договор за кредит, са общо в размер на 10925.85 лв. Същата сума
е посочена и от вещото лице, назначено от СГС. Извършено е погасяване на главници,
лихви и такси по първоначален погасителен план по първоначален ПП: главница - 1
905,27 лв., възнаградителна лихва - 8 673,96 лв., такси управление - 346,63 лв. С
платените суми по кредита се погасяват изцяло 47 броя месечни вноски по
първоначален погасителен план, за периода от 30.08.2007 г. до 30.06.2011 г.
включително. Вноска № 48 с падеж 30.07.2011 г. е погасена частично. От тази вноска
остава непогасена главница в размер на 15.33 лв. Всички вноски след вноска № 48 са
непогасени. Непогасените вноски към 20.04.2023 г. (датата на получаване на
изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем), са с падеж от
30.07.2011 г. /вн.48/ до 30.03.2023 г. / вн.188 / и включват главница 10 316.88 лв.,
възнаградителна лихва 20 599.30 лв., годишни такси 832.23 лв. или общо 31 748.36 лв.
Оставащите вноски за главница към 20.04.2023 г. с падежи след тази дата са общо в
размер на 17 777.80 лв.
Предвид заключенията и на двете вещи лица е неоснователно възражението на
ответника, че цялото задължение е платено.
Предвид приетото от съда прилагане на първоначалния погасителен план с лихвен
процент от 7,45 % и съответните изчисления на вещото лице П. за погасяване на 47
вноски и част от 48-а сумите, дължими към 20.04.2023 г. преди разглеждане на
възражението за погасяване по давност, са: главница с настъпил падеж - 10 316.88 лв.,
главница с ненастъпил падеж - 17 777.80 лв., възнаградителна лихва 20 599.30 лв.,
годишни такси 832.23 лв.
По повод възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от ищеца
съдът съобразява решение №204 от 25.01.2018 г. по т.д.№2230/2016 г. на ВКС, ТК,
Първо отделение и решение № 147 от 10.03.2021 г. на ВКС, ТК, II отделение по т.д.
№2356/2019 г. Възприетото от ВКС виждане, което се споделя от настоящия състав, е,
че цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 от
ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл.
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост, респективно при липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия, върху цесионера
преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Възражението за изтекла погасителна давност на цялото вземане съдът намира за
неоснователно. За него не са наведени конкретни твърдения, поради което и съдът не
излага мотиви в тази връзка. Основателно е обаче възражението за изтекла петгодишна
на главниците, съответно тригодишна давност на лихвите преди датата на исковата
молба (22.12.2023 г.) по вноските съобразно първоначалния договор за кредит.
Главниците от вноските с падеж от 30.08.2011 г. до 30.11.2018 г. в общ размер 5410,90
лева, изчислени от съда като сбор от вноските в приложение 1 на заключението на
ССЕ пред САС, са погасени поради изтичане на петгодишна давност от настъпване на
съответния падеж. Дължимата главница към 20.04.2023 г. е 4905, 98 лева (разликата на
10 316,88 лв. и 5410,90 лв.). Дължимата главница с ненастъпил падеж е 17 777, 80 лв.
и искът за главница следва да се уважи за 22 683,78 лева (4905,98+17777,80). Тя се
дължи със законната лихва според претенцията в исковата молба – 28.04.2023 г., денят,
в който е изтекъл седемдневният срок, даден на ответницата с изявлението, получен от
нея на 20.04.2023 г.
Извън изложените мотиви относно дължимостта на възнаградителната лихва според
7
първоначалния погасителен план, а не според изчисленията на банката, претенцията за
28 038,47 лева - възнаградителна лихва (сбор от 1968,03 просрочени лихви по редовна
главница и 26070,70 – просрочени лихви по редовна главница (задбалансови) с
уточнението, че разликата от 26 стотинки не се претендира, е погасена изцяло по
давност. Към 30.06.2020 г., когато е сключено последното допълнително споразумение
между банката и ответницата, нейната изискуемост вече е била настъпила, поради
което на 22.12.2023 г. тригодишната давност е била изтекла. Двете лихви, чийто сбор
се търси от ищеца, са посочени в това допълнително споразумение като изискуеми.
Последващото прехвърляне на вземанията не е факт, който влияе на течението на
давността. Без отношение към изтичането на давността е и спирането на давностните
срокове на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), тъй като началната дата, от
която тече давността, е 30.06.2020 г.
По същите съображения е погасена по давност и претенцията за 9 036,92 лева
мораторна лихва и за 919,22 лева за банкови такси. Към 30.06.2020 г., когато е
сключено последното допълнително споразумение между банката и ответницата,
тяхната изискуемост вече е била настъпила, поради което на 22.12.2023 г.
тригодишната давност е била изтекла.
Изводите на двете инстанции не съвпадат и решението следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът на С. И. Ц. срещу Е. Б. Н. с правно основание чл. 99 от ЗЗД
във връзка с договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.07.2007 г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Е. Б. Н., като вземането е цедирано на 30.06.2021 г. на
„С. Г. Груп“ ЕАД, а на 03.06.2022 г. от „С. Г. Груп“ ЕАД на ищеца – за заплащане на
главница от 22 683,78 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки) със законната лихва от 28.04.2023 г. до плащането, като
вместо това осъдителният иск бъде уважен. Решението следва да бъде потвърдено в
частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на 28 038,47 (двадесет и осем
хиляди тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лева възнаградителна
лихва; 9 036,92 (девет хиляди тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лева
мораторна лихва; и 919,22 (деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и две
стотинки) лева банкови такси.
Разноските пред СГС следва да се променят предвид изхода на спора. В полза на
ответника по иска са присъдени разноски, които следва да се намалят от 6600 лева на
4444 лева (6600х46763,66/69447,44) и решението да се отмени за разликата между
двете суми. В полза на ищеца следва да се присъдят 2682 лева
(8211,12х22683,78/69447,44).
Въззивният жалбоподател претендира за производството пред САС 1390 лева, 3000
лева адвокатски хонорар и 800 лева депозит за ССЕ. Предвид изхода на спора, следва
да се присъдят 1708 лева (5190х22683,78/69447,44).
Ответникът по въззивната жалба претендира заплащане на 6000 лева адвокатски
хонорар, като представя доказателства за плащане на 5700 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, като съдът не подценява
положените от адвоката усилия при отговора на въззивната жалба и писмената защита.
Доколкото е за въззивна инстанция със същите спорни въпроси като пред първата
инстанция, съдът счита за уместно да го намали до 4500 лева. Предвид изхода на
спора, следва да се присъдят 3030 лева (4500х46763,66/69447,44).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7163 от 27.12.2024 г. на СГС, 22 състав по гр.д.14398/2023 г. в
частта, в която е отхвърлен искът на С. И. Ц. ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Г.
И. С. /Софийска адвокатска колегия, личен номер на адвокат – ********** срещу Е. Б.
Н. ЕГН **********, адрес *** чрез. адв. Б. Л., Адвокатско дружество “М.“ с правно
основание чл. 99 от ЗЗД във връзка с договор за потребителски кредит № ***, сключен
на 20.07.2007 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Е. Б. Н., като вземането е
цедирано на 30.06.2021 г. на „С. Г. Груп“ ЕАД, а на 03.06.2022 г. от „С. Г. Груп“ ЕАД
на ищеца за заплащане на главница от 22 683,78 лв. (двадесет и две хиляди
шестстотин осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) със законната лихва
от 28.04.2023 г. до плащането, както и в частта, в която С. И. Ц. е осъден да плати на
Е. Б. Н. разноски за разликата от 4444 лева до 6600 лева за производството пред СГС
и вместо това:
ОСЪЖДА Е. Б. Н. ЕГН **********, адрес *** чрез. адв. Б. Л., Адвокатско дружество
“М.“ да заплати на С. И. Ц. ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Г. И. С. /Софийска
адвокатска колегия, личен номер на адвокат – ********** на основание чл. 99 от ЗЗД
във връзка с договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.07.2007 г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Е. Б. Н., като вземането е цедирано на 30.06.2021 г. на
„С. Г. Груп“ ЕАД, а на 03.06.2022 г. от „С. Г. Груп“ ЕАД на ищеца главница в размер на
22 683,78 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и седемдесет и
осем стотинки) със законната лихва от 28.04.2023 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7163 от 27.12.2024 г. на СГС, 22 състав по
гр.д.14398/2023 г. в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Б. Н. ЕГН **********, адрес *** да
заплати на С. И. Ц. ЕГН **********, адрес *** разноски за производството пред СГС
в размер на 2682 лева и за производството пред САС в размер на 1708 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. И. Ц. ЕГН **********, адрес *** да
заплати на Е. Б. Н. ЕГН **********, адрес *** разноски за производството пред САС в
размер на 3030 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9