№ 806
гр. Шумен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. К.а
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. К.а Гражданско дело №
20253630100848 по описа за 2025 година
Предявени са два иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. К. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 23, вх. 3, ет. 1, ап. 6, със съдебен
адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 15 чрез адв. И. Йорданов срещу А. Р. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „*** № 25.
Ищецът твърди, че на 26.04.2024 г. около 11.30 часа пътувал с личния си л. а. „Рено
Клио“ с peг. № Н3065ВА от гр. Шумен за с. Костена река. По пътя между с. Овчарово и с.
Костена река пред автомобила му излезли няколко кучета, едно от които се блъснало в
предната част на автомобила му. Тогава спрял и установил, че предната броня на
автомобила му е счупена. Докато оглеждал автомобила си до него спряла кола със
силистренска регистрация. От нея излезли двама мъже и една жена, които започнали да му
крещят „Защо уби кучето?“. Излага, че единия от мъжете, ответника А. Р. Х., още със
слизането си от колата извадил нож и нарязал и четирите гуми на автомобила му. След това
ответника го хванал за гърлото с лявата си ръка, а с дясната опрял ножа до гърлото му с
думите „дай пари, кучето е скъпо, иначе ще те заколя“, както и му казал да сваля златните
синджири от врата си, напръсквайки го с лютив спрей в лицето. Сочи, че след това
ответника се обадил на телефон 112 и съобщил, че са му блъснали кучето. До идването на
полицията след около 20-30 минути, ответника продължавал да му вика, че трябва да му
плати кучето.
Ищецът твърди, че след инцидента се наложило да извика пътна помощ за
репатриране на автомобила му, тъй като и четирите му гуми били срязани и негодни за
употреба. Излага, че за репатрация на автомобила и за смяна на 4 бр. автомобилни гуми
заплатил сумата в размер на 220 лв.
Ищецът твърди, че от преживяното изпитал силен страх за живота си, предвид
опрения в гърлото му нож, заканите с убийство от страна на ответника и липсата на други
хора в района, които могат да му помогнат. Изплашил се за живота и здравето си, който
страх продължавал дълго време след инцидента и повлиял негативно на психическото му
състояние. На 02.05.2024 г. отишъл на преглед при клиничен психолог Е. Жечева. В даденото
от нея психологическо заключение било посочено, че непосредствено по време и след
инцидента е получил симптоми на остра стресова реакция с преживяване на уплаха и реален
1
интензивен страх за сигурността и живота си, съпроводени със стеснение на вниманието,
вегетативни прояви /сърцебиене, изпотяване, сухота в устата/ и повишена тревожност. След
инцидента случилото се продължавало да предизвиква в него вътрешен дискомфорт,
мисловна фиксираност към преживяното, повишена сензитивност, тревожност, напрежение
и емоционална лабилност, нарушения на съня, трудности в адаптацията.
Ищецът излага, че извършеното от ответника било квалифицирано като
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. чл. 144, ал. 1 от НК - закана с убийство,
което заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му и същия бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 367/2024 г. по описа на РУ при ОДМВР-
Шумен, приключило със споразумение по реда на чл. 382 от НПК, въз основа на което било
образувано НОХД № 2222/2024 г.по описа на ШРС. С Определение на съда от 17.12.2024 г.
наказателното производство срещу подсъдимия А. Р. Х. било прекратено с одобряване на
споразумение по реда на чл. 382 от НПК, като същия е бил признат за виновен в това, че на
26.04.2024 г. на пътя между с. Овчарово и с . Костена река, общ. Шумен, се заканил с
убийство на И. К. К., с ЕГН ********** от гр. Шумен с конклудентни действия, изразяващи
се в стискане на гърлото му и с думите „ще те заколя“ и това заканване би могло и е
възбудило основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. чл. 144, ал. 1 от НК, като
съдът му е наложил наказание „Пробация“ за 6 /шест/ месеца.
С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати сумата 5 000 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се претърпени психически страдания
за продължителен период от време, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева, ведно със законната лихва от датата на деликта -
26.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът редовно призован, не се явява
лично. За него се явява упълномощен представител – адв. И. Йорданов от ШАК, който
поддържа исковата молба и направените с нея искания, като моли съда да постанови
решение, по силата на което да уважи предявените искове.
Преписи от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран
отговор.
В първото по делото съдебно заседание, ответникът редовно призован, се явява
лично, като моли съда да отложи делото с оглед постигане на спогодба по същото.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът се занимавал с отглеждане на пчели и производство на мед, като пчелните му
кошери били разположени в местност край с. Костена река. На процесната дата - 26.04.2024
г. пътувайки за посоченото място със собственото си МПС – л. а. „Рено Клио“ с peг. №
Н3065ВА, на пътя между с. Овчарово и с. Костена река, общ. Шумен пред автомобила му
излезли няколко кучета, едно, от които се блъснало в предната част на автомобила му. Тогава
ищецът спрял и докато оглеждал автомобила си, до него спрял управляваният от ответника
лек автомобил със силистренска регистрация, като от нея излезли двама мъже и една жена,
които започнали да му крещят „Защо уби кучето?“. Ответникът А. Р. Х. още със слизането
си от колата си извадил нож и нарязал и четирите гуми на автомобила на ищеца, а след това
хванал ищеца за гърлото с лявата си ръка, а с дясната опрял ножа до гърлото му с думите
„дай пари, кучето е скъпо, иначе ще те заколя“, както и му казал да сваля златните синджири
от врата си, напръсквайки го с лютив спрей в лицето. След инцидента се наложило да извика
пътна помощ за репатриране на автомобила му, тъй като и четирите му гуми били срязани и
2
негодни за употреба. В резултат на силният стрес в продължение на месеци ищецът се
страхувал да посещава сам пчелина, като го съпровождала сестра му и ползвал други
автомобили.
Преживеният стрес, предвид опрения в гърлото му нож, заканите с убийство от
страна на ответника и липсата на други хора в района, които могат да му помогнат, наложил
продължителен период на психическо лечение и възстановяване, както и извършването на
преглед при клиничен психолог - Е. Жечева на 02.05.2024 г. От приложеното по делото
психологическо заключение за ищеца И. К. става ясно, че непосредствено по време и след
инцидента е получил симптоми на остра стресова реакция с преживяване на уплаха и реален
интензивен страх за сигурността и живота си, съпроводени със стеснение на вниманието,
вегетативни прояви /сърцебиене, изпотяване, сухота в устата/ и повишена тревожност. След
инцидента случилото се продължавало да предизвиква в него вътрешен дискомфорт,
мисловна фиксираност към преживяното, повишена сензитивност, тревожност, напрежение
и емоционална лабилност, нарушения на съня, трудности в адаптацията.
По делото е приложена Фактура № **********/30.04.2024 г., издадена от „ЖВ
Експрес 2019“ ЕООД, ведно с фискален бон от 30.04.2024 г., от която става ясно, че ищеца е
заплатил сумата от 50.00 лв. за смяна на гуми.
От приложената по делото Фактура № **********/30.04.2024 г., издадена от „ЖВ
Експрес 2019“ ЕООД, ведно с фискален бон от 30.04.2024 г. е видно, че ищеца е заплатил
сумата от 170.00 лв. за пътна помощ.
По силата на Определение № 265 от 17.12.2024 г., с което било одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 2222/2024 г. по
описа на ШРС, ответникът А. Р. Х. бил осъден за това, че на 26.04.2024 г. на пътя между с.
Овчарово и с. Костена река, общ. Шумен, се заканил с убийство на И. К. К., с ЕГН
********** от гр. Шумен с конклудентни действия, изразяващи се в стискане на гърлото му
и с думите „ще те заколя“ и това заканване би могло и е възбудило основателен страх за
осъществяването му, като деянието е извършено виновно, при пряк умисъл - престъпление
по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. чл. 144, ал. 1 от НК, като съдът му е наложил наказание
„Пробация“ за срок 6 /шест/ месеца.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелката Диана
К.а Георгиева, преценени с оглед на нормата на чл. 172 от ГПК , от приетите като писмени
доказателства по делото: Адвокатско пълномощно на адв. И. Йорданов, ведно с Договор за
правна защита и съдействие;заверено копие на Протокол № 265/17.12.2024 г. по НОХД №
2222/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен; заверено копие на Психологично заключение
на И. К. К. с изх. № 56/02.05.2024 г.; Фактура № **********/30.04.2024 г. , на стойност
141.67 лв., за ползване на пътна помощ и Фактура № **********/30.04.2024 г., както и от
материалите, приложени по НОХД № 2222/2024 г. по описа на ШРС.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка – Диана К.а Георгиева,
преценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът ги кредитира като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, се установява, че след отправената спрямо ищеца
закана за убийство от страна на ответника, същият е преживял значителен стрес,
безпокойство и напрежение. Имал подтиснато настроение, прояви на безсъние, за което
свидетелката дава сведения, както и че след извършване на деянието ищецът е предприел
мерки и ползвал други автомобили и свидетелката го придружавала при посещенията му на
пчелина, тъй като е бил уплашен от нов подобен инцидент. Появили се промените в
характера му – прояви на тревожност, напрежение и емоционална лабилност, нарушения на
съня, което наложило извършването на преглед при клиничен психолог и леене на куршум.
За изясняване на изложената фактическа установка в хода на съдебното
производство е била назначена и съдебно-психологична експертиза, по която вещото лице
дава заключение, че състоянието на пострадалия К. по време на деянието и няколко дни след
3
него покрива критериите на остър стрес, като в конкретният случай е изпитал реален, силен
страх и опасения, които се явяват реакция спрямо възприятията му за опасност, свързана с
очаквана /предвиждана/ вреда, като преживяното е довело до нарушение в обичайното му
социално функциониране. В подкрепа на това били неговите действия, като след
отзвучаване на острата фаза е оказал адаптационни нарушения – подтиснато настроение,
нарушения на съня, често руминиране в мислите какво се е случило и какво е можело да се
случи, избягващо поведение, предпазливост, като това състояние е продължило няколко
месеца - до около 6 месеца. Вещото лице заключава, че благодарение на работата с
психолога, както и на подкрепата на семейството, към момента не се откриват данни за
грубо нарушена адаптация, но при спомена за инцидента, емоциите се засилвали и
мисленето ставало кататимно, както и че е възстановено социалното му функциониране.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
който обхваща следните елементи: деяние /действие ли бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване извършеното от ответника противоправно деяние – отправената
закана за убийство от 26.04.2024 г.; настъпване на неимуществените вреди, описани в
исковата молба; причинна връзка между деянието, извършено от ответника, и настъпилите
за ищеца вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в условията
на пълно и главно доказване докаже, че деянието не е извършено виновно.
В настоящия случай по делото е безпорно доказано, а и този факт не се спори между
страните, че ответникът се е заканил с убийство на ищеца И. К. К. с конклудентни действия,
изразяващи се в стискане на гърлото му и с думите „ще те заколя“ и това заканване би могло
и е възбудило основателен страх за осъществяването му, което представлява престъпление
по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. чл. 144, ал. 1 от НК. В подкрепа на изложеното е
Определение № 265 от 17.12.2024 г., с което било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД № 2222/2024 г. по описа на ШРС, влязло в сила на
17.12.2024 г., което съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК и чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е
деецът и наказуемо ли е деянието. В конкретния случай от показанията на разпитаната по
делото свидетелка – Диана К.а Георгиева, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът
ги кредитира като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че
след отправената спрямо ищеца закана за убийство от страна на ответника, същият е
преживял значителен стрес, безпокойство и напрежение. Прояви на тези състояния са
безсънието, за което свидетелката дава сведения, фактът, че след извършване на деянието
ищецът е предприел мерки и използвал други автомобили, както и с придружител е
посещавал пчелина си, тъй като е бил уплашен от нов подобен инцидент, промените в
характера му – прояви на тревожност, напрежение и емоционална лабилност, нарушения на
съня, притеснение за него и близките му. Съдът намира, че всички тези прояви се явяват
закономерни последици от посегателството, извършено спрямо ищеца, като тяхното
настъпване е нормално и очаквано, предвид вида и характера на отправената спрямо ищеца
закана за убийство от страна на ответника. В тази връзка съдът взема предвид и механизма
на извършване на деянието – вербалната заплаха с думите „дай пари, кучето е скъпо, иначе
ще те заколя“ е придружена и с хващане с ръка гърлото на ищеца, както и напръскването му
с лютив спрей в лицето. Тези действия са от естество да предизвикат стрес, напрежение,
тревожност и страх у пострадалия. Видно от приложеното по делото психологичното
заключение от 02.05.2024 г. за извършения на ищеца преглед при клиничен психолог и
4
заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, вследствие на
причинената на пострадалия директна заплаха за живота му ищецът е претърпял остър стрес,
което от своя страна е причинило на увреденото лице редица психически страдания - реален,
силен страх и опасения, явяващи се реакция спрямо възприятията му за опасност, свързана с
очаквана /предвиждана/ вреда, страх от осъществяването на заканата за убийство, отправена
от ответника спрямо ищеца, като преживяното е довело до нарушение в обичайното му
социално функциониране – сърцебиене, изпотяване, сухота в устата, повишена тревожност,
подтиснато настроение, нарушения на съня, често руминиране в мислите какво се е случило
и какво е можело да се случи, избягващо поведение, безпокойство и притеснения от
възникването на нов подобен инцидент. Полученото от К. стресово разстройство,
придружено с безсъние и безпокойство е станало причина за посещение на психолог.
Претърпените от пострадалия неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с извършеното от ответника неправомерно деяние. По отношение наличието на
последния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – вината, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай вината се доказва от влязлото в сила определение, с което било
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, имащо характер на
присъда, което е задължителна за съда и по въпроса за вината на подсъдимия, като в
настоящия случай следва да се приеме за безспорно установено, че деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Факта, че неправомерното и правно укоримо от
субективна гледна точка деяние, е засегнало неблагоприятно чужда правна сфера, налага
извода, че това поведение следва да бъде коригирано, чрез предвидената в закона санкция,
която в случая се изразява в задължение за възстановяване на нанесените щети.
При преценка на иска за обезщетение на посочените неимуществени вреди, съдът
като прецени степента на причинените на пострадалия психически страдания, вследствие на
осъщественото спрямо него престъпно деяние по чл. 144, ал. 3, т.1 от НК, във вр. чл. 144, ал.
1 от НК - на 26.04.2024 г. около 11.00 часа на пътя между с. Овчарово и с. Костена река, общ.
Шумен, ответникът се заканил на ищеца с убийство с конклудентни действия, изразяващи се
в стискане на гърлото му и с думите „ще те заколя“, като съобрази и заключението на
съдебно-психологическата експертиза в тази насока - изпитаните от ищеца чувства на
уплаха за живота и здравето му, чувство на непрекъснат и основателен страх, тревожност,
напрежение и емоционална лабилност, нарушения на съня, както и на притеснение и
безпокойство за продължителен период от време, счете за справедливо да уважи същия
изцяло за сумата от 5 000 лева.
В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т. е.
отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано
всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието, на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието
/чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на
което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените
вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието на ответника, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи
нямат цена. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 от ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
5
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – вида и характера на
увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, вида и характера
на търпените неимуществени вреди, техният интензитет и периода от време, в който ищецът
ги е търпял и пр. Съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендирания иск да бъде уважен изцяло в предявения размер 5 000 лв.
/пет хиляди лева/, като се вземат предвид претърпените психически страдания в резултат от
деянието на подсъдимия и причинната връзка между тях. При преценка на иска съдът
съобрази и събраните в хода на съдебното производство доказателства относно характера и
интензитета на отправената спрямо него закана за убийство, същата е от естество да
предизвика продължителни негативни усещания у пострадалия, продължителността на
претърпените психически страдания след инцидента, както и преживяната психологическа
травма от негова страна по този повод, макар и с намаляващ интензитет с изминаването на
времето, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на
извършване на деянието. При определяне размера на иска съдът съобрази освен изложените
по-горе обстоятелства и константната съдебна практика в тази насока, съгласно която на
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. В този смисъл е Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 24 от 25.06.2013 г. на ВКС по т.д. №
767/2011 г., ІІ т.о., ТК, Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., ІІ т.о.,
ТК, Решение № 134 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр.дело № 529/2009 г., ІV г.о., ГК и др.
Съгласно решение № 139 от 9.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г. о., при
определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да вземе предвид
обстоятелствата, посочени в Постановление на ВС № 4/1968 г., но също така
общественоикономическите условия в страната. Размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква също
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.
По отношение претенцията за причинени имуществени вреди съдът намира, че от
страна на ищеца са представени достатъчно писмени доказателства - Фактура №
**********/30.04.2024 г., ведно с фискален бон от 30.04.2024 г. и Фактура №
**********/30.04.2024 г., ведно с фискален бон от 30.04.2024 г., издадени от „ЖВ Експрес
2019“ ЕООД, от които става ясно, че ищеца е заплатила сумата в общ размер на 220.00 лв.,
от които от 50.00 лв. за смяна на гуми и 170.00 лв. за пътна помощ. В тази връзка съдът
намира, че претенцията за имуществени вреди се явява основателна и доказана за сумата от
200.00 лева и следва да бъде уважена изцяло.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава, като съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът се счита в забава и без покана. Като носимо
парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена
от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради
това уваженият размер на иска, както за имуществени, така също и за неимуществени вреди
следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на увреждането, а именно – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на тази сума.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото делото е решено в
полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати
държавна такса, съобразно уважената част от иска в размер на 250.00 лева, както и сумата от
489.97 лева, представляваща изплатено възнаграждение за вещо лице.
6
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1 000.00 лева,
включващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Върбица, обл. Шумен,
ул. „*** № 25 да заплати на И. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 23, вх. 3, ет. 1, ап. 6, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 15 чрез адв. И.
Йорданов сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща причинени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на извършено от ответника на 26.04.2024 г.
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т.1 от НК, във вр. чл. 144, ал. 1 от
НК, за което е бил признат за виновен с Определение № 265 от 17.12.2024 г., с което било
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
2222/2024 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.12.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деянието – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА А. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Върбица, обл. Шумен,
ул. „*** № 25 да заплати на И. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 23, вх. 3, ет. 1, ап. 6, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 15 чрез адв. И.
Йорданов сумата от 220.00 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща причинени
имуществени вреди, настъпили вследствие на извършено от ответника на 26.04.2024 г.
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т.1 от НК, във вр. чл. 144, ал. 1 от
НК, за което е бил признат за виновен с Определение № 265 от 17.12.2024 г., с което било
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
2222/2024 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.12.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деянието – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА А. Р. Х., ЕГН ********** да заплати на И. К. К., с ЕГН **********
сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Р. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 739.97
лева /седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
държавна такса по делото, съобразно уважената част от иска и възнаграждение за вещо
лице, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7