№ 19730
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110168556 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо
ЗЗД от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 5,08 лева с ДДС, представляваща сбор от платени без основание такси,
едностранно начислени от ответника по фактура № . за периода 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни услуги
съгласно сключен с ответника Договор № ., ведно с Приложение № 1 от
03.12.2021 г. за 2 161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия,
интернет пакети). Сочи, че за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. ответното
дружество е издало фактура № ., съдържаща месечните абонаментни . за
мобилни услуги на номера, както следва: . – 11,49 лева без ДДС, . – 18,40 лева
без ДДС, . – 18,40 лева без ДДС, . – 18,40 лева без ДДС, . 11,49 лева без ДДС, .
– 11,49 лева без ДДС, . – 11,49 лева без ДДС. Твърди, че е заплатил пълния
размер на фактурираните суми, с включено ДДС, но при справка установил, че
е надплатил 4,24 лева без ДДС, съответно 5,08 лева с ДДС. Сочи, че
многократно опитвал да получи съдействие от ., но безуспешно, поради което
била подадена жалба до .. за причинени финансови щети. Твърди, че било
отказано образуване на досъдебно производство. Сочи, че сумата от 5,08 лева
с ДДС е надплатена поради едностранно начислени от ответника суми за
такси в по-голям размер. Претендира и законна лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Признава, че между страните са налице
облигационни отношения съгласно сключения Договор № ., ведно с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. и Приложение № 2 от 03.12.2021 г., както и
1
че сумата от 5,08 лева му била заплатена. Твърди, че в посочената фактура
било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, уговорени
съгласно „Приложение № 1от 14.10.2019 г.и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.
Оспорва твърдението, че именно ищецът „.“ ЕООД е заплатил процесната
фактура, включително претендираната в производството сума. Сочи, че
сключеният между страните договор е за предоставяне на 2 161 услуги, както
и че ищецът имал персонал по-малък от 10 души. Прави извода, че ищцовото
дружество не било ползвател на всички предоставяни услуги, поради което
сумата била заплатена в брой от лице, ползвател на услугата, а не от самия
ищец. Твърди, че дружеството ищец не осъществявало дейност от 2019 г. по
смисъла на Закона за счетоводството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне.
В тежест на ищеца е да докаже твърдението, че е платил сумата от 5,08
лева на ответника, който не е имал основание да я получи.
В тежест на ответника е да докаже основание за получаване на сумата.
Между страните не е спорно, че между тях е налице облигационно
отношение, възникнало в резултат на сключен Договор № . от 03.12.2021 г.,
ведно с приложения, както и че ответникът е получил сумата от 5,08 лева,
начислена по фактура № . за мобилни услуги на № .., ., ., **********, ., ., ..
Допълнително е отделено като безспорно по делото, че е издадено кредитно
известие във връзка с процесната фактура, което е на стойност 5,08 лева с
ДДС.
Предвид липсата на спор относно плащане на сумата от 5,08 лева,
начислена по фактура № ., следва да бъде обсъдено дали е имало основание
ответникът да получи плащане на процесната сума. В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника изразява становище, че с
оглед промяна на тарифните планове, дължимите суми за процесните
телефонни номера е следвало да бъдат начислявани по новия план и
възстановявани по стария. Поради настъпила грешка в алгоритъма на
изчисляване били налице начислени в повече суми. С оглед на това и не се
оспорва издаването на кредитно известие, поради което като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството относно издаването на
кредитно известие във връзка с процесната фактура на стойност 5,08 лева с
ДДС. По своята същност кредитното известие е първичен счетоводен
документ, основание за издаването на който възниква в случаите при
разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът
вече е издал данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена
фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се обезщети купувача при
получени некачествени стоки, за които също е била издадена вече фактура.
2
Предвид това съдът намира, че издавайки кредитно известие към процесната
фактура за сумата от 5,08 лева с ДДС ответникът извънсъдебно е признал, че е
допуснал грешка в издадената фактура, като е начислил в повече недължима
към процесния период сума, респективно с извършеното плащане е налице
получена без основание сума.
Ответникът релевира възражение, че плащането не е извършено от
ищеца, което съдът намира за неоснователно. Видно от представената по
делото фактура № . от 10.01.2022 г., отнасяща се за периода 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г. същата е издадена от ответника на дружество – ищец, което е
задължено лице по нея и с което безспорно се намира в договорно
правоотношение, като с извършеното в случая плащане е погасено именно
задължение на ищцовото дружество към ответника. Въз основа на отделеното
като безспорно, че е издадено кредитно известие към процесната фактура,
съдът намира, че именно на ищцовото дружество е прието, че се дължи
връщане на погрешно начислената сума, респективно то следва да се приеме
за кредитор по отношение на претендираното по настоящото дело вземане.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде изцяло
уважен, като ответникът бъде осъден да възстанови на ищеца сумата 5,08
лева, която е платена без основание.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът. Същият претендира разноски в общ размер на 200,00 лева, от
които 50,00 лева – държавна такса и 150,00 лева – адвокатски хонорар, за
които разходи са представени доказателства. В законоустановения срок
ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 150,00
лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото същото не може
да се приеме, че излиза извън разумните и обичайни пазарни размери.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . да
заплати на „.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. .., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата 5,08 лева, която
представлява сбор от платени без основание такси, едностранно начислени от
ответника по фактура № . за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно съд
законната лихва, считано от 14.11.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. . да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. .. сумата 200,00 лева – разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4