№ 297
гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000377 по описа за 2025 година
С решение № 402/9.5.25 г., постановено по т.д. № 639/24 г.
на Пловдивски окръжен съд, се ПРЕКРАТЯВА търговско дружество
„ДЕНЕСТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ЕИК ********* по реда на чл.517 ал.4 от
ГПК по иск на В. К. С. ЕГН ********** като взискател на Д.Д.П. по ИД №
437/2022г. по описа на ЧСИ Росен Раев с рег. № 910 на КЧСИ, овластен с
Постановление от 16.10.2024г. поради неудовлетворени вземания в общ
размер на 21 793.98лв.
„ДЕНЕСТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е осъдено да плати на
В. К. С. разноски по делото в размер на 1 080лв. /хиляда и осемдесет лв/.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от
„ДЕНЕСТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД чрез процесуален представител адв. С.
Н.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск за прекратяване на дружеството на
основание чл. 517, ал.4 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна В. К. С. оспорва изцяло въззивната
жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
1
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 517, ал.4 от ГПК, предявен
от В. К. С. - овластен взискател по изп.д. № ИД № 437/2022г. по описа на ЧСИ
Росен Раев с рег. № 910 на КЧСИ, за прекратяване на ответното дружество
„ДЕНЕСТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД.
Установено е качеството на ищеца като взискател на Д.Д.П.
ЕГН ********** по четири изпълнителни листа, издадени в заповедни
производства, както следва:
ИЛ № 3440 от 14.06.2023 г. по ч.гр.д. № 8551/2023 г. на
ПРС, за сумата от 3 000 лв. главница, законна лихва от 12.06.2023 г. и разноски
от 510 лв.;
ИЛ № 3484 от 16.06.2023 г. по ч.гр.д. № 8552/2023 г. на ПРС
за сумата от 2000 лв. по запис на заповед, ведно със законна лихва от
12.06.2023 г. и разноски от 440 лв.;
ИЛ № 3612 от 21.06.2023 г. по ч.гр.д. № 8553/2023 г. на ПРС
за сумата от 2 000 лв. по запис на заповед, ведно със законна лихва от
12.06.2023 г. и разноски от 440лв.;
ИЛ № 3547 от 19.06.2023г. по ч.гр.д. № 8550/2023 г. на ПРС
за 7200 лв. по запис на заповед и разноски от 804 лв.
Установено е съгласно Удостоверение изх. № 6854 от
20.09.2024 г. на ЧСИ Росен Раев с рег. № 910 на КЧСИ, че въз основа на
горните изпълнителни листове ищецът е образувал срещу Д.П. изп.д. №
437/2023г., по което дължимата сума е 21 793.98 лв. и за събирането й
принудителното изпълнение е насочено срещу всички дружествени дялове,
притежавани от длъжника в ответното дружество „Денест Корпорейшън“
ЕООД, върху които е наложен запор, вписан в ТР по партидата на
дружеството.
С Постановление от 16.10.2024 г. ЧСИ Росен Раев е
констатирал, че по изпълнителното дело размерът на дълга е 21 793.98 лв.,
обезпечен е с вписания запор върху дяловете от капитала на ответното
дружество и е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на
търговското дружество.
Горните обстоятелства не се оспорват във въззивната жалба.
Съгласно чл. 517, ал.4 от ГПК когато изпълнението е
насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му
може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват
изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на
изявление за прекратяване на дружеството или на участието на
длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото
заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което
се извършва ликвидация.
Първоинстанционният съд е приел, че е изпълнена
2
хипотезата по чл. 516, ал.4 от ГПК – в случая по образуваното изпълнително
производства от ищеца като взискател, поради несъбиране на дължимите
суми, е поискано и ЧСИ е наложил запор върху всички дялове от капитала на
ответното дружество, които се притежават от длъжника, като след вписване на
запора, съгласно законовата възможност и липса на плащане, ЧСИ е овластил
взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че
неправилно първоинстанционният съд не е възприел, че са налице плащания
по изпълнителното дело, образуващи 20 % от дълга като процесуална пречка
за завеждане на иск по чл. 517, ал.4 от ГПК. Неправилно не били възприети и
съображенията за това, че Д.П.- ЕСК на дружеството-жалбоподател е длъжник
по изп.д. 437/23 г. на ЧСИ Раев, по което били присъединени вземанията по
изп.д. №№ 434, 435 и 436, и трите от 2023 г. на ЧСИ Раев, и вземанията по
издадени изпълнителни листове по гр. д. № 15406, 15407 и 15408, и трите от
2023 г., на РС Пловдив. Излагат се оплаквания за това, че не било проучено
имущественото състояние на длъжника Пищялова, както и за това, че целта на
ищеца била да се прекрати дружеството без да е налице необходимост от
такова прекратяване, а само за да се удовлетвори субективното право на
ищеца. Нямало данни за посочена сметка на взискателя по изпълнителното
дело, поради което била налице забава на кредитора, който не можел да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
Горните оплаквания се преценяват като неоснователни.
Законосъобразно е прието в обжалваното решение, че по
предявения иск по чл. 517, ал.4 от ГПК не се ревизират действията на съдия -
изпълнителя, респективно тяхната законосъобразност, което може да бъде
предмет на жалба на страните по изпълнението чрез защита по чл.435 и сл. от
ГПК. Неотносими към предмета на делото са обстоятелствата, свързани с
проучването на имуществото на длъжника по изпълнителното дело - дали и
как взискателят и съдия - изпълнителят са проучили или не имуществото на
длъжника Пищялова, срещу кое секвестируемо имущество са избрали да
насочат принудителното изпълнение при липса на доброволно плащане.
Същественото в случая е обстоятелството, че изпълнението е насочено срещу
притежаваните дружествени дялове в ответното дружество, върху които е
наложен запор, което е право на избор на взискателя. Неотносими за
хипотезата на чл. 517, ал.4 от ГПК са обстоятелствата дали длъжникът има
друго имущество, върху което да бъде насочено изпълнение, в т.ч. банкови
сметки, движимо и недвижимо имущество, извършвани ли са публични
продани и т.н. Правната норма ясно очертава юридическите факти, при
осъществяването на които законът предвижда прекратяване на търговското
дружество, респ. тези, обуславящи отхвърляне на иска. В случая не се твърди
и не се доказва удовлетворяване на вземанията на ищеца, което би
представлявало основание за отхвърляне на иска. Законът не изисква ищецът
да доказва, че няма други способи за удовлетворяване на вземането освен
изпълнението върху дружествените дялове и предявяването на иска по чл.
517, ал.4 от ГПК не е обусловено от подобни процесуални предпоставки.
Процесуална предпоставка за предявяването на иска е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
търговското дружество на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл.
3
ГПК. Предмет на иска е потестативното право за прекратяване на
търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, в което
да бъде удовлетворено вземането на ищеца. Не намират опора в закона
твърденията във въззивната жалба за това, че наличието на частични
плащания представлява процесуална пречка за предявяване на иск по чл.517,
ал.4 от ГПК. Съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството
само ако в хода на разглеждането му се установи, че вземането на взискателя
вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето
лице – такова погасяване в случая безспорно не е налице /няма дори твърдения
в тази насока/. Несъстоятелни са и оплакванията за забава на кредитора
поради липса на посочена банкова сметка на взискателя по изпълнителното
дело – при образувано изпълнително дело изпълнението следва да се извърши
по сметка на съдебния изпълнител.
Предвид посоченото въззивният състав на ПАС намира
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. С оглед този изход на делото следва да се
присъдят разноски за втора инстанция в полза на въззиваемата страна в размер
на 1200 лв. – платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/9.5.25 г., постановено по
т.д. № 639/24 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ДЕНЕСТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на В. К. С. ЕГН ********** 1200 лв. - разноски за
втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4