№ 1109
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501731 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 44809/20.05.2025г., подадена от С.
Б. Д., ЕГН ********** срещу решение № 1460/28.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 3633/2024 г. по описа на РС – Варна, 26 състав, с което e осъдена С. Б.
Д., ЕГН ********** да заплати на Ж. Б. В., ЕГН ********** сумата от
24024.69 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в
следния имот: поземлен имот с идентификатор 04426.503.9, съгласно
одобрената кадастралната карта и кадастрални регистри за населеното място,
находящ се в село Б., община А., област Варна, местност „М.“ с
административен адрес по кадастрална скица: ул. „Х.Б.“ ***, целият с площ от
1018 кв. метра по кадастрална скица, а по предходен нотариален акт с площ от
960 кв.м, територия -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване до десет метра, номер по предходен план: ******, при граници:
ПИ ********, ведно с построените в имота: Жилищна сграда - еднофамилна,
на един етаж, с идентификатор *****, без посочена площ по предходен -
нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със застроена площ 103 кв.м.;
селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *****, без посочена
площ до предходен нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със
застроена площ 12 кв.м.; Жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с
идентификатор ******, без посочена площ по предходен - нотариален акт, а
съгласно кадастрална скица със застроена площ 70 кв.м. и селскостопанска
сграда на един етаж с идентификатор *****, без посочена площ до предходен
1
нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със застроена площ 9 кв.м.,
които подобрения са извършени в периода 2004 г. – 2018 г. и представляват:
поставяне на входна врата метална с размери 0.80х 1.90-2 броя; демонтаж на
стара каса; монтаж на нова врата; демонтиране на прозорци; зидария с
газобетонни блокчета 2,78 кв.м; вароциментна изравнителна мазилка 157.62
кв.м.; гипсова шпакловка по стени и тавани - 185.70 кв.м.; кофраж за бетонна
плоча на външна тераса 7.31 кв.м.; изравнителна замазка външна тераса 7.31;
направа на плочници с тротоарни плочи 11.60 кв.м.; смяна на ВиК инсталация,
включваща: демонтиране на поцинковани тръби-14, ООм 40/20 до 50/40 ръчно
в тухлена зидария-14 м; улей вътрешни ВиК тръби инсталация ПП за студена
вода - 14 м; смяна на електрическа инсталация, включваща: полагане
проводник под мазилка в тухлена стена /без проводника/ 110 м; кабел силов
110 м; табло апартаментно - 8 кръга-кутия 1 брой; монтаж на ел.табло до 8
модула 1 бр.; монтаж и свързване на авт. ел.предпазител до 25 А - 6 бр.;
обшивка на тавани с дъски и лайсни - 40,43 кв.м; облицовка на тавани с
изолационни плоскости 40,43; топлоизолация на външни стени в къщата с EPS
пенополистирол 50 мм - 108 кв.м.; полагане на хидроизолация на покрива,
включваща: разваляне на дъсчена обшивка по покрива за керемиди - 94,60
кв.м; покриване с глинени керемиди вкл. капаци, мушама и летви - 94,60 кв.
м; направа на дъсчена обшивка за покриване - 4,50 кв.м.; покриване с битумни
керемиди върху готово обшивка 4,50 кв.м; поставяне на дограма алуминиева с
прекъснат термо мост - врата с монтаж 1,52 кв.м.; доставка и монтаж на
армиран бетон клас Б 30 за стълбища; направа и разваляне на кофраж за
стълби в съществуващи сгради от дървен материал- 6 кв.м.; настилка от
теракотни плочи на лепило - 7 кв.м; доставка и полагане на армиран бетон Б15
за основи и фундаментни плочи; кофраж за ст.бетонни плочи до 15 см от
дъски кв.м. 22; доставка и полагане на армиран бетон Б15 за стени и шайби до
15 см куб.м 2.32; кофраж за ст. бетонни стени, канали, парапети и др. с
дебелина до 15 см кв.м; направа и разваляне на кофраж за ремонт на малки
конструкции, корнизи, парапети и др. 3 кв.м; настилка от теракотни плочи на
лепило кв.м. 1; доставка и полагане на армиран бетон Б15 за основи и
фундаментни плочи; кофраж за стомано - бетонни плочи до 15 см от дъски
кв.м 7.29; направа на дъсчена обшивка за покриване 23.20 кв.м.; покриване с
битумни керемиди върху готова обшивка 23.20 кв.м.; мрежа поцинкована
оградна 146.93 кг.; колове поцинковани 50/50/5 - Зм-21 броя;. колове
стоманобетонни 2/12/ 240- 15 бр.; вратник от метална скара и мрежа 1бр.;
врата входна към двора метална рамка 1бр.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Въззивникът не споделя извода на съда, че с изявлението на майката на
страните П.Т.Х. от 2004г. на Ж. В. е прехвърлено и владението върху
процесните имоти, като счита, че е налице само предаване на държането им.
За неправилен счита и извода на съда, че подобренията са извършени в
периода 2004-2018г., които противоречи на самите твърдения на ищцата, които
съобразно уточняващата й молба са извършени в периода 2004-2016г. Счита,
че не е установено по категоричен начин извършването на всички твърдени от
ищцата подобрения, нито периода на същите. Поддържа, че дори и дори
действително да са извършени, то това е било преди С. Д. да придобие
2
собствеността върху имотите, поради което последната не е могла да възрази
или да се противопостави. Излага, че без твърденията на страната в тази
насока, съдът по своя инициатива е извел доводи относно съотношението
между продажната цена и стойността на подобренията и/или увеличената
стойност на имота. Подчертава, че имотът се прехвърля в състоянието му към
момента на сделката. Счита за неправилен и изводът на съда, че вземанията за
подобрения не са погасени по давност, като поддържа, че Ж. Б. е бил
държател, а не владелец на имота. Моли обжалваното решение да бъде
отменено като вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемата страна Ж. Б. В., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита за безспорно доказано, че от
2004г. е добросъвестен владелец на процесните имоти, като подобренията в
тях е извършвала със знанието и съгласието на майка си и на сестра си.
Намира за безспорно доказани от събраните по делото доказателства
извършените от нея подобрения в периода 2004-2016г. Споделя изводите на
първоинстанционния съд досежно погасителната давност. Сочи че
добросъвестният владелец може да иска подобренията както от собственика
на имота по времето на извършването им, така и от купувача-недобросъвестен
приобретател, който го е придобил след това. Излага съображения, че С. Д. е
именно недобросъвестен приобретател. Моли жалбата да бъде отхвърлена и
да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Ж. Б.
В., ЕГН ********** срещу С. Б. Д., ЕГН **********, с която e предявен иск
по чл.74 от ЗС за заплащане на сумата от 24024.69 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения в следния имот: поземлен имот с
идентификатор 04426.503.9, съгласно одобрената кадастралната карта и
кадастрални регистри за населеното място, находящ се в село Б., община А.,
област Варна, местност „М.“ с административен адрес по кадастрална скица:
ул. „Х.Б.“ ***, целият с площ от 1018 кв. метра по кадастрална скица, а по
3
предходен нотариален акт с площ от 960 кв.м, територия -урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване до десет метра, номер по предходен
план: ******, при граници: ПИ ********, ведно с построените в имота:
Жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор *****, без
посочена площ по предходен - нотариален акт, а съгласно кадастрална скица
със застроена площ 103 кв.м.; селскостопанска сграда на един етаж с
идентификатор *****, без посочена площ до предходен нотариален акт, а
съгласно кадастрална скица със застроена площ 12 кв.м.; Жилищна сграда -
еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ******, без посочена площ по
предходен - нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със застроена площ
70 кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *****, без
посочена площ до предходен нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със
застроена площ 9 кв.м., които подобрения са извършени в периода 2004 г. –
2016 г. и представляват: поставяне на входна врата метална с размери 0.80х
1.90-2 броя; демонтаж на стара каса; монтаж на нова врата; демонтиране на
прозорци; зидария с газобетонни блокчета 2,78 кв.м; вароциментна
изравнителна мазилка 157.62 кв.м.; гипсова шпакловка по стени и тавани -
185.70 кв.м.; кофраж за бетонна плоча на външна тераса 7.31 кв.м.;
изравнителна замазка външна тераса 7.31; направа на плочници с тротоарни
плочи 11.60 кв.м.; смяна на ВиК инсталация, включваща: демонтиране на
поцинковани тръби-14, ООм 40/20 до 50/40 ръчно в тухлена зидария-14 м;
улей вътрешни ВиК тръби инсталация ПП за студена вода - 14 м; смяна на
електрическа инсталация, включваща: полагане проводник под мазилка в
тухлена стена /без проводника/ 110 м; кабел силов 110 м; табло апартаментно -
8 кръга-кутия 1 брой; монтаж на ел.табло до 8 модула 1 бр.; монтаж и
свързване на авт. ел.предпазител до 25 А - 6 бр.; обшивка на тавани с дъски и
лайсни - 40,43 кв.м; облицовка на тавани с изолационни плоскости 40,43;
топлоизолация на външни стени в къщата с EPS пенополистирол 50 мм - 108
кв.м.; полагане на хидроизолация на покрива, включваща: разваляне на
дъсчена обшивка по покрива за керемиди - 94,60 кв.м; покриване с глинени
керемиди вкл. капаци, мушама и летви - 94,60 кв. м; направа на дъсчена
обшивка за покриване - 4,50 кв.м.; покриване с битумни керемиди върху
готово обшивка 4,50 кв.м; поставяне на дограма алуминиева с прекъснат
термо мост - врата с монтаж 1,52 кв.м.; доставка и монтаж на армиран бетон
клас Б 30 за стълбища; направа и разваляне на кофраж за стълби в
съществуващи сгради от дървен материал- 6 кв.м.; настилка от теракотни
плочи на лепило - 7 кв.м; доставка и полагане на армиран бетон Б15 за основи
и фундаментни плочи; кофраж за ст.бетонни плочи до 15 см от дъски кв.м. 22;
доставка и полагане на армиран бетон Б15 за стени и шайби до 15 см куб.м
2.32; кофраж за ст. бетонни стени, канали, парапети и др. с дебелина до 15 см
кв.м; направа и разваляне на кофраж за ремонт на малки конструкции,
корнизи, парапети и др. 3 кв.м; настилка от теракотни плочи на лепило кв.м. 1;
доставка и полагане на армиран бетон Б15 за основи и фундаментни плочи;
кофраж за стомано - бетонни плочи до 15 см от дъски кв.м 7.29; направа на
дъсчена обшивка за покриване 23.20 кв.м.; покриване с битумни керемиди
върху готова обшивка 23.20 кв.м.; мрежа поцинкована оградна 146.93 кг.;
колове поцинковани 50/50/5 - Зм-21 броя;. колове стоманобетонни 2/12/ 240-
15 бр.; вратник от метална скара и мрежа 1бр.; врата входна към двора
метална рамка 1бр.
4
В исковата молба са изложени твърдения, че майката на страните П.Т.Х.
- бивш жител на с. Б., починала на 12.10.2023 г., приживе притежавала
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 04426.503.9,
съгласно одобрената кадастралната карта и кадастрални регистри за
населеното място, находящ се в село Б., община А., област Варна, местност
„М.“ с административен адрес по кадастрална скица: ул. "Х.Б." ***, целият с
площ от 1018 кв. метра по кадастрална скица, ведно с построените в имота:
жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор *****, със
застроена площ съгласно кадастрална скица от 103 кв. м.; селскостопанска
сграда на един етаж с идентификатор *****, със застроена площ съгласно
кадастрална скица от 12 кв. м.; жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж,
с идентификатор ******, със застроена площ със застроена площ съгласно
кадастрална скица от 70 кв. м. и селскостопанска сграда на един етаж с
идентификатор *****, със застроена площ със застроена площ съгласно
кадастрална скица от 9 кв. м. През 2004 г. П.Т.Х. провела разговор с двете си
дъщери – ищцата и ответницата, при определила, а и страните се съгласили
коя от тях коя къща и коя част от дворното място ще получи след смъртта й.
Съобразно тази уговорка за ищцата била определена сградата с
идентификатор № ****** и селскостопанската сграда с идентификатор №
*****. От този момент тя получила владението върху частта от имота и
посочените сгради и започнала постепенно да извършва подобрения в имота.
В този период тя работела извън страната и се връщала всяка година, като
всички изработени средства влагала в изграждане на сграда като жилище, в
което може да живее. В исковата молба подробно са описани извършените от
ищцата подобрения по вид, време на извършването им (в периода от 2004 до
2016г.) и стойност на вложените средства. Сочи, че през всичките тези години
ответницата не се е противопоставяла на извършваните от ищцата ремонти и
подобрения, не е твърдяла нещо различно от уговореното през 2004г., не е
била в имота и не е участвала с труд и средства. През 2017 г. се установило, че
майката на ищцата е прехвърлила на ответницата гореописания недвижим
имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №13,
том 3, рег. №3502, дело №349/2016 г. Въпреки това от 2004 г. и до момента на
подаване на исковата молба ищцата владеела имота. Твърди, че всички
посочени подобрения е извършила със знанието и без противопоставянето на
своята майка и ответницата по делото. Претенцията на ищцата е за общата
стойност на разходите по извършване на подобрения в къщата и дворно място,
които възлизали на сумата от 24024.69 лева.
В законоустановения срок ответницата е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че е собственик
на процесния имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №13, том 3, рег. №3502, дело №349/2016 г., като при
продажбата продавача П.Т.Х. си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на поземления имот и сградите. Твърди, че като
собственик на имота до 12.10.2016 г. П.Х. е била в правото си да прецени кого
и при какви условия да допуска в имота и какви действия да извършва. До
тази дата отношенията между ищцата и П.Х. по повод имота не засягали
ответницата, тъй като претендираните подобрения от ищцата били извършени
в имота на П.Х. и претенциите следвало да бъдат насочени към собственика
5
на имота към момента на извършването им. В исковата молба липсвали
твърдения, че ищцата е извършвала подобрения след като ответницата е
станала собственик на имота, поради което и нямало как да се приеме, че
подобренията са вършени със съгласието и без противопоставянето на
ответницата. Счита, че искът е недопустим, тъй като е следвало да бъде
предявен към собственика на имота към момента на извършване на
подобренията. Ответницата оспорва извършването на описаните в исковата
молба подобрения, като прави и възражение за погасяване на вземанията по
давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №191, том І,
дело №482/1974 г. на РС – Варна, Т.К.К. е бил признат са собственик, на
основание давностно владение на дворно място с площ от 960 кв.м.,
съставляващо парцел **** от кв. първи по плана на с. Б., обл. Варна, при
посочените съседи.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт ***8, том Х, дело
№3718/1980 г. на ВРС, Т.К. е дарил гореописания имот на П.Т. П.а, като в
нотариалния акт е посочено, че се дарява дворното място, заедно с къщата и
стопанските постройки върху него.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13, том 3,
рег. №3502, дело №349/2016 г. се установява, че на 12.101.2016г. П.Т. П.а е
продала на дъщеря си С. Б. Д. за цена от 5000 лева притежавания от нея
недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор 04426.503.9,
съгласно одобрената кадастралната карта и кадастрални регистри за
населеното място, находящ се в село Б., община А., област Варна, местност
„М.“ с административен адрес по кадастрална скица: ул. "Х.Б." ***, целият с
площ от 1018 кв. метра по кадастрална скица, ведно с построените в имота:
жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор *****, със
застроена площ съгласно кадастрална скица от 103 кв. м.; селскостопанска
сграда на един етаж с идентификатор *****, със застроена площ съгласно
кадастрална скица от 12 кв. м.; жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж,
с идентификатор ******, със застроена площ със застроена площ съгласно
кадастрална скица от 70 кв. м. и селскостопанска сграда на един етаж с
идентификатор *****, със застроена площ със застроена площ съгласно
кадастрална скица от 9 кв. м.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници П.Т. П.а е
починала на 12.10.2023г. и е оставила за наследници дъщерите си Ж. Б. В. и С.
Б. Д. и съпруга си Х.Д.Х.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – Е.К. и И.Т..
Съгласно показанията на св. К., която е съсед на процесния имот (през
улицата), ищцата Ж. живеела в една от сградите в имота, поне от 15 години
(периода, в който самата свидетелка живее постоянно в селото). Преди това
познавала П. и родителите и знаела, че Ж. ходи през летния сезон в Гърция да
6
работи и после се връщала в България. В дворното място имало две къщи,
като Ж. живеела в предната и направила там много ремонти със собствени
средства, подпомагана от майка си и съпругът й, който бил строител. Преди 7-
8 години майката на Ж. поканила св. К. да види какъв ремонт Ж. е направила
на старата къща. Вътре видяла осъвременена стая с добре направени под,
стени и врата, коридорче, баня и кухня. Ж. сменила и покрива на къщата,
която преди тя да се нанесе била стара и изоставена. Дворът около къщата бил
ограден и имал желязна входна врата. В него имало градинка от рози и
овощни дървета. П. казвала, че Ж. прави ремонтите, тъй като знае, че къщата е
отредена за нея. За задната къща, която имала три стаи ,майката на ищцата
казвала, че едната е за нея, другата – за мъжа й, а третата – за другата й
дъщеря.
Св. Т. също споделя, че от 2007г. живее постоянно в с. Б., познава
процесния имот и знае, че Ж. живее във външната къщичка. Първоначална тя
не била удобна за живеене, и понеже Ж. работела сезонно лятото в Гърция,
като се връщала влагала средства в строежа. Направила външните стени на
къщата, покрила покрива, отливала плоча, като в последните дейности
участвал и самия свидетел. Ремонтът на покрива бил наложителен, защото
всичко течало вътре. Св. заявява, че е участвал и при частична подмяна на ел.
инсталацията в къщата, поставяне на контакти и ключове, знаел че с
ремонтира и водопроводната инсталация. За всичко помагал и Х. – съпругът
на П.. Отвътре в къщата било извършено шпакловане и боядисване. Свидетеля
носил плочки за банята със своята кола. Всички ремонтни дейност се плащали
със средства на Ж..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни и
несъдържащи вътрешни противоречия или такива с останалия доказателствен
материал.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че описаните подобрения в исковата молба са налични в
процесния имот – в жилищната сграда, селскостопанската сграда и в дворното
място/, като всички СМР и РСМР са описани в количествено-стойностна
сметка, приложение към експертизата. Подобренията в еднофамилната
жилищна сграда и селскостопанската постройка са в размер на 19600 лева, а
тези в дворното място – 7160 лева. Пазарната стойност на сградите и дворното
място с изпълнените в тях подобрения е 109200 лева, а без подобрения – 80400
лева. Увеличената стойност на имота е 28800 лева.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.74, ал.1 от ЗС. Ищцата е
навела твърдения, че е владелец на процесния имот по силата на изявление на
нейната наследодателка, направено приживе, че след смъртта й имотът ще
остане за нея и предаване на владението. Отправен е петитум за присъждане
само на разходите за извършените в имота подобрения, а не и за увеличената
стойност на имота. В този смисъл с оглед конкретните твърдения на ищцата
първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал иска по чл.74, ал.2 във с
чл.72, ал.1 от ЗС, поради което и въззивният съд намира, че искът следва да
7
бъде преквалифициран на чл.74, ал.1 от ЗС. Доколкото фактите и
обстоятелствата, които следва да бъдат разгледани са идентични по двете
квалификации, решението не е недопустимо.
Оплакванията във въззивната жалба касаят няколко извода на районния
съд, а именно: че ищцата е владетел на имота (а не държател) по силата на
постигнато с наследодателката на страните споразумение за разпределение на
дворното място и сградите в него след смъртта й; че периодът на извършените
подобрения е 2004-2018г., което е в противоречие със самите твърдения на
ищцата; че са извършени подобрения в посочения от ищцата обем; че е налице
вземане на ищцата за извършените подобрения спрямо ответницата, която не е
била собственик на имота към момента на извършването им, а е последващ
приобретател; че възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По възражението, че ищцата е само държател, а не и владелец на
процесния имот въззивният съд намира следното:
Твърдението на ищцата, че през 2004г. майката на страните П.Т.Х. в
разговор с двете си дъщери – ищцата Ж. В. и ответницата С. Д., е определила
коя част от притежавания от нея поземлени и от двете къщи в него за кого ще
останат след смъртта й и те са изразили съгласие с това нейно намерение, само
по себе си не е оспорено от ответницата. Дори и във въззивната жалба
въззивницата само е оспорила извода, че с факта на разговора на ищцата е
предадено владението върху имота, като категорично заявява становището си,
че е предадено само държането. Не се оспорва от ответницата и
обстоятелството, че ищцата е живяла в процесния имот по волята на майка си,
включително и след продажбата в полза на С. Д. през 2016г. при запазено
право на ползване на П.Х.. Ответницата изрично е подчертала, че докато
собственик на имота е била майка й, а и впоследствие предвид запазеното
право на ползване, не е можела да се противопостави на допускането на
сестра й в имота. От показанията на св. К. също става ясно, че Ж. В. живее в
процесния имот поне от 15 години и е пребивавала в него в периодите, в които
не е била в Гърция по работа, че наследодателката П.Х. не се е
противопоставяла на извършваните от дъщеря й подобрения в имота, като
дори се е хвалела с тях, както и че е споделяла, че ремонтите са само в
предната къща, тъй като тя е отредена за Ж.. От изложеното следва извода, че
действително между страните и тяхната наследодателка е имало договорка за
разпределение на имота и къщите след смъртта на П.Х., както и че след това
Ж. В. е живяла в съответната къща и е извършвала подобрения в нея и в
дворното място.
В практиката на ВКС изрично се възприема, че ако приживе едно лице е
предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че
последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерение да придобие собствеността от този момент, като фактът на
наследяване не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт приживе на
наследодателя – в този смисъл решение № 32/08.02.2016г. по гр.д. №
4591/2015г. по описа на ВКС, I г.о. Приема се още, че е възможно предаване
на владението от предишния собственик или владелец /квазивладение/, като
това не е формален акт – може да стане с конклудентни действия или да се
8
изрази словесно. Когато владението е установено по този начин, или чрез
предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа
презумпцията на чл.69 от ЗС и чл.83 от ЗС – приема се, че имотът се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване – така решение № 3/25.01.2016г. по гр.д.
№ 3937/2015г. по описа на ВКС, I г.о. Допълнително в решение №
60/07.06.2018г. по гр.д. № 2420/2017г. по описа на ВКС, I г.о. и решение №
357/14.06.2024г. по гр.д. № 3005/2023г. по описа на ВКС, I г.о. изрично е
посочено, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството на
негова наследник по закон /хипотеза, аналогична на настоящата/, следва да се
приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността.
При гореизложената фактическа установеност по делото и посочената
съдебна практика, въззивният състав изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че ищцата има качеството на владелец на процесния
имот /в частта, по отношение на която владението й е предадено/, макар и
недобросъвестен такъв, тъй като основанието на което е придобила
владението само по себе си не е била годно да я направи собственик. В този
смисъл ищцата разполага с правата по чл.74 от ЗС да претендира съответната
сума за подобренията, които е направила в имота. Доколкото е
недобросъвестен владелец това е по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения.
Действително, както е посочено във въззивната жалба, периодът на
извършваните от ищцата подобрения не съвпада с посочения в диспозитива на
съдебното решение, а именно от 2004 до 2018г., доколкото след указанията за
отстраняване на нередовности в исковата молба самата ищца при
конкретизацията на всички твърдени подобрения по време на извършване е
посочила, че последното от тях е от 2016г. Очевидно в случая става въпрос за
техническа грешка на съда, провокирана от посоченото в първоначалната
искова молба. В мотивите съдът само формално е посочил, че след 2016г. има
извършвани и други подобрения съгласно посоченото от св. Т., но липсва
конкретизация, от която да се направи извод, че е оценявано непретендирано
от ищцата подобрение, извършено след наведения период, в който случай
решението в посочената част би било недопустимo.
По отношение на конкретните твърдени от ищцата подобрения
настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че същите действително са извършени в процесния период.
Съгласно експертизата всички подобрения, посочени в исковата молба, са
налични в имота, а от свидетелските показания се установява, че те са изцяло
извършени от ищцата. Ремонтните дейности и според двамата свидетели са
ставали поетапно, като Ж. Б. всяка година след завръщането си от сезонната
си работа в Гърция е влагала още средства. Св. Т. лично е участвал в част от
ремонтните дейности, макар и да не може да посочи кога точно са
извършвани. Св. К. от своя страна също е възприела поетапното извършване
на дейностите, като изрично е посочила, че моментът, в който е видяла
завършеният ремонт е бил преди 7-8 години, т.е. към 2016г. Следователно
9
подобренията са извършени именно преди този момент.
Следващото възражение на въззивницата, че не дължи стойността на
извършените подобрения, тъй като не е била собственик на имота към
момента на извършването им, също се явява неоснователно. В практиката на
ВКС принципно се приема, че отговорност за заплащане на извършените от
владелеца разноски за подобрения в чужд имот се носи от лицето, което е било
собственик на имота към момента на извършването на подобренията. Налице
са обаче и решения, в които се приема, че отговорността за разноските за
подобрения се носи от последващия приобретател, ако последният е бил
недобросъвестен, т.е. знаел е преди или по време на придобиването, че
подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца - в този
смисъл са ТР № 48 от 3.IV.1961 г. по гр. д. № 26/61 г., ОСГК / в контекста на
правото на задържане/; решение № 3324 от 18.X..1978 г. по гр. д. № 1638/78 г.
на ВКС, I г. о., решение № 37 от 11.02.1988 г. на ВКС, IV г. о. В решение №
1324 от 29.07.2009 г. по гр. д. № 4275/2007 г. на ВКС, IV г. о. се приема още, че
купувачът е недобросъвестен и отговаря за подобренията в случаите, когато е
знаел, че с извършената сделка се увреждат интересите на подобрителите. В
решение № 50133 от 13.02.2022 г. по гр. д. № 4605/2021 г. на ВКС I г. о., макар
и по казус за публична продан, изрично е подчертано и значението на
обстоятелството, че подобренията не са формирали цената на имота, тъй като
именно купувачът се обогатява с цента на подобренията, които не е заплатил.
Следователно може да се направи извод, че практиката допуска изключения от
принципа, че стойността на подобренията се дължи от собственика на имота
към момента на извършването им, когато последващият приобретател е бил
недобросъвестен и на практика се е обогатил със стойността на подобренията.
В конкретния казус се установи, че подобренията са извършвани от Ж.
В. явно и в продължителен период от време, като действията й са били
известни на С. Д.. Възражението на последната е, че тъй като не е собственик
на имота, същата не е могла да се противопостави на извършването им, но не
и че не е знаела за същите. При положение, че към момента на покупко-
продажбата, с която е придобила имота от майка си, въззивницата е знаела, че
подобренията не са извършени от праводателката й, а от сестра й Ж. в
качеството й на владелец на имота (т.е. лице на което наследодателят приживе
е предал владението), то същата е била недобросъвестна. Отделно от
изложеното, в решение № 37 от 11.02.1988 г. на ВКС, IV г. о. и решение №
3324 от 18.X..1978 г. по гр. д. № 1638/78 г. на ВКС по аналогия от чл.135, ал.2
от ЗЗД се приема, че знанието се предполага, ако приобретателят е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя, какъвто е и настоящия
случай. На следващо място, установи се, че продажната цена на целия
недвижим имот (а не само на частта, която е владяна от въззиваемата), заедно
с двете къщи в него е 5000 лева, докато съобразно заключението на СТЕ само
извършените от Ж. В. подобрения в сградата, стопанската постройка и частта
от дворното място, които е владяла, са на стойност 26760 лева. В този смисъл
очевидно същите не са включени в продажната цена на имота и купувачът С.
Д. е именно лицето, което се е обогатило със стойността им. Предвид
изложеното същата следва да заплати стойността им на ищцата.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането на ищцата също е неоснователно. Съгласно т.VI-13 от ППВС №
10
6/1974г. погасителната давност за вземане на добросъвестния или
недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от
момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със
съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от
собственика с предявяване на иск за имота. Това разрешение все още е
актуално и се поддържа и в практиката на ВКС – напр. решение
№229/02.06.2011г. по гр.д. № 524/2010г. по описа на ВКС, I г.о. В процесния
случай безспорно се установи, че Ж. В. е живяла в имота и го владяла през
продължителен период от време, като владението й не е било смущавано нито
от нейната майка в периода до 2016г., нито от нейната сестра след като е
закупила имота. Владението е смутено едва през 2024г. с иска за собственост,
който С. Д. е предявила срещу Ж. Б., по който е образувано гр.д. №
2520/2024г. по описа на ВРС.
Като недобросъвестен владелец дължимата от ответницата на ищцата
сума е в размер на по-малката сума между вложените разходи и увеличената
стойност от името. Установи се от съдебно-техническата експертиза, че това е
именно сумата на вложените разходи в размер на 26760 лева , която е по-
голяма от претендирания ищцата размер от 24024,69 лева.
По всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира,
че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемaта страна направените в настоящото
производство разноски в размер на 1200 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1460/28.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 3633/2024 г. по описа на РС – Варна, 26 състав, с което e осъдена С. Б. Д.,
ЕГН ********** да заплати на Ж. Б. В., ЕГН ********** сумата от 24024.69
лева, представляваща стойността на извършени подобрения в следния имот:
поземлен имот с идентификатор 04426.503.9, съгласно одобрената
кадастралната карта и кадастрални регистри за населеното място, находящ се в
село Б., община А., област Варна, местност „М.“ с административен адрес по
кадастрална скица: ул. „Х.Б.“ ***, целият с площ от 1018 кв. метра по
кадастрална скица, а по предходен нотариален акт с площ от 960 кв.м,
територия -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до
десет метра, номер по предходен план: ******, при граници: ПИ ********,
ведно с построените в имота: Жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с
идентификатор *****, без посочена площ по предходен - нотариален акт, а
съгласно кадастрална скица със застроена площ 103 кв.м.; селскостопанска
сграда на един етаж с идентификатор *****, без посочена площ до предходен
нотариален акт, а съгласно кадастрална скица със застроена площ 12 кв.м.;
11
Жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ******, без
посочена площ по предходен - нотариален акт, а съгласно кадастрална скица
със застроена площ 70 кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с
идентификатор *****, без посочена площ до предходен нотариален акт, а
съгласно кадастрална скица със застроена площ 9 кв.м., които подобрения са
извършени в периода 2004 г. – 2016 г. и представляват: поставяне на входна
врата метална с размери 0.80х 1.90-2 броя; демонтаж на стара каса; монтаж на
нова врата; демонтиране на прозорци; зидария с газобетонни блокчета 2,78
кв.м; вароциментна изравнителна мазилка 157.62 кв.м.; гипсова шпакловка по
стени и тавани - 185.70 кв.м.; кофраж за бетонна плоча на външна тераса 7.31
кв.м.; изравнителна замазка външна тераса 7.31; направа на плочници с
тротоарни плочи 11.60 кв.м.; смяна на ВиК инсталация, включваща:
демонтиране на поцинковани тръби-14, ООм 40/20 до 50/40 ръчно в тухлена
зидария-14 м; улей вътрешни ВиК тръби инсталация ПП за студена вода - 14
м; смяна на електрическа инсталация, включваща: полагане проводник под
мазилка в тухлена стена /без проводника/ 110 м; кабел силов 110 м; табло
апартаментно - 8 кръга-кутия 1 брой; монтаж на ел.табло до 8 модула 1 бр.;
монтаж и свързване на авт. ел.предпазител до 25 А - 6 бр.; обшивка на тавани
с дъски и лайсни - 40,43 кв.м; облицовка на тавани с изолационни плоскости
40,43; топлоизолация на външни стени в къщата с EPS пенополистирол 50 мм
- 108 кв.м.; полагане на хидроизолация на покрива, включваща: разваляне на
дъсчена обшивка по покрива за керемиди - 94,60 кв.м; покриване с глинени
керемиди вкл. капаци, мушама и летви - 94,60 кв. м; направа на дъсчена
обшивка за покриване - 4,50 кв.м.; покриване с битумни керемиди върху
готово обшивка 4,50 кв.м; поставяне на дограма алуминиева с прекъснат
термо мост - врата с монтаж 1,52 кв.м.; доставка и монтаж на армиран бетон
клас Б 30 за стълбища; направа и разваляне на кофраж за стълби в
съществуващи сгради от дървен материал- 6 кв.м.; настилка от теракотни
плочи на лепило - 7 кв.м; доставка и полагане на армиран бетон Б15 за основи
и фундаментни плочи; кофраж за ст.бетонни плочи до 15 см от дъски кв.м. 22;
доставка и полагане на армиран бетон Б15 за стени и шайби до 15 см куб.м
2.32; кофраж за ст. бетонни стени, канали, парапети и др. с дебелина до 15 см
кв.м; направа и разваляне на кофраж за ремонт на малки конструкции,
корнизи, парапети и др. 3 кв.м; настилка от теракотни плочи на лепило кв.м. 1;
доставка и полагане на армиран бетон Б15 за основи и фундаментни плочи;
кофраж за стомано - бетонни плочи до 15 см от дъски кв.м 7.29; направа на
дъсчена обшивка за покриване 23.20 кв.м.; покриване с битумни керемиди
върху готова обшивка 23.20 кв.м.; мрежа поцинкована оградна 146.93 кг.;
колове поцинковани 50/50/5 - Зм-21 броя;. колове стоманобетонни 2/12/ 240-
15 бр.; вратник от метална скара и мрежа 1бр.; врата входна към двора
метална рамка 1бр.
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“,
бл.****** да заплати на Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. А., обл.
Варна, ул. „Х.Б.“ 15, сумата от 1200 лева, представляваща направени във
въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта по иска за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди пред Върховен касационен
12
съд в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13