№ 6194
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100500504 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1433/24.02.2022 г., постановено по гр.д. № 66119/2021 г. на
Софийски районен съд, 128 състав, съдът е отхвърлил исковете на Ж. Ф. Ш., ЕГН
**********, за признаване на установено по отношение на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, че Ж. Ф. Ш. не дължи следните суми, за които е образувано изп.д. №
20168750400854 по описа на ЧСИ З.З., рег. № 875 на КЧСИ: сумата от 3438,62 лева,
представляващи неолихвяема сума, и сумата от 9944,05 лева, представляващи
главница по договор за кредит, сключен между Ж. Ф. Ш. и „Банка ДСК” ЕАД,
вземанията по който договор са прехвърлено на „ОТП Факторинг България” ЕАД,
което ги е прехвърлило на „Еос Матрикс” ЕООД, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РС-Хасково.
Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от Ж. Ф. Ш.. В жалбата
се излагат съображения за неправилност на решението на СРС. Твърди се, че
изпълнителното дело срещу ищцата е образувано на 21.03.2016 г., като не са
предприемани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция.
Поддържа се, че след прекратяване на делото на 21.03.2018 г. не са извършвани
изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Твърди се, че от ЧСИ е
представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 23483/25.03.2016 г., поради
което заповедта за изпълнение е влязла в сила. Излагат се съображения, че в случая не
са предприети изпълнителни действия в разумен срок след снабдяване с
изпълнителния лист, поради което вземанията са погасени по давност преди връчване
на поканата за доброволно изпълнение през 2021 г. Предвид изложеното се моли да се
отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове.
1
Претендират се разноски по делото.
В законоустановения за това срок е постъпил отговор от ответника „Еос
Матрикс” ЕООД, с който се оспорва жалбата. Излагат се съображения, че давността по
изпълнителното дело е прекъсвана в периода 2017 г. – 2020 г, което се установява от
представеното удостоверение от ЧСИ З.З.. Предвид изложеното се моли да се
потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима.
Въз основа на въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 7875/2022 г. на
СГС, II-Г състав. По същото е постановено Решение № 5798/14.11.2023 г., с което
първоинстанционното решение е било потвърдено, но делото е било върнато на СРС
за произнасяне по въпроса за настъпилата перемпция.
С Решение № 6/10.01.2025 г. по гр.д. № 300/2024 г. на I Г.О. на ВКС е
прогласено за нищожно Решение № 5798/14.11.2023 г. по в.гр.д. № 7875/2022 г. на
СГС, II-Г състав, като делото е върнато за ново разглеждане от различен състав на
въззивния съд от етапа на устните състезания.
За да се произнесе по жалбата, настоящият въззивен състав съобрази от
фактическа страна следното:
В исковата молба на Ж. Ф. Ш. се твърди, че покана за доброволно изпълнение
по изп.д. № 854/2016 г. по описа на ЧСИ З.З. е получена през м. септември 2021 г.
Твърди се също, че изпълнителното дело е образувано на 21.03.2016 г., като в хода на
изпълнителното дело не са предприемани действия по принудително изпълнение
спрямо ищцата. Поддържа се, че изпълнителното дело е било прекратено поради
перемпция на 21.03.2018 г., а след тази не са извършвани същински изпълнителни
действия. Твърди се, че дори и искането за налагане на възбрана върху имот на другия
длъжник да е прекъснало давността, то същата е изтекла на 12.04.2021 г.
В депозираните от Ж. Ф. Ш. въззивна и касационна жалби се заявява, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като съдебният изпълнител е представил
покана за доброволно изпълнение с изх. № 23843/25.03.2016 г.
При второто разглеждане на делото от СГС е изискан препис от изп.д. №
854/2016 г. на ЧСИ З.З., от което се установява следното:
С молба с вх. № 187/21.03.2016 г. цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД е
поискал образуването на изпълнително дело срещу солидарните длъжници Ж. Ф. Ш. и
Г.Ю. Ш. за събиране на присъдените на цедента „Банка ДСК” ЕАД суми по
изпълнителен лист от 23.07.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РС-Хасково. С
молбата е поискано да се наложи възбрана върху недвижими имоти, притежавани от
Г.Ю. Ш.. Към молбата са приложени преписи от договор за цесия, пълномощно за
съобщаване на цесията, уведомление по чл. 99 ЗЗД и изпълнителен лист.
Съгласно изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РС-
Хасково длъжниците Ж. Ф. Б. и Г.Ю. Ш. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка
ДСК” ЕАД общо сумата от 12 627,13 лева, включващи: сумата от 9944,05 лева –
главница, ведно със законната лихва от 13.07.2012 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1961,46 лева – договорна лихва за периода 28.02.2008 г. – 13.07.2012 г.,
сумата от 721,62 лева – наказателна лихва за периода 29.04.2011 г. – 13.07.2012 г.,
които вземания произтичат от извлечение от счетоводните книги на банката по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2008 г. Длъжниците са осъдени
също така да заплатят направените по делото разноски в общ размер от 755,54 лева, от
които 252,54 лева – държавна такса, и 503 лева – юрисконсулско възнаграждение.
2
С постановление от 25.03.2016 г. на ЧСИ З.З. е образувано изп.д. № 854/2016 г.
Извършени са справки, като на 12.04.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил искане
за налагане на възбрана върху имот на Г.Ю. Ш..
На 18.05.2016 г. е залепено уведомление до Ж. Ф. Ш., с което е указано, че в
двуседмичен срок може да бъде получена от кантората на ЧСИ З.З. покана за
доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение. Уведомлението е залепено,
след като призовкарят е разговарял на адрес в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул.
„******** със свекървата на Ж. Ф. Ш. – С.П., която е отказала да получи книжата по
изпълнително дело. Уведомлението е залепено по регистрирания постоянен и настоящ
адрес на длъжника Ж. Ф. Ш. - гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „********.
С Констативен протокол от 08.06.2016 г. ЧСИ З.З. е приел, че поканата за
доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника Ж. Ф. Ш..
С молба от 04.08.2017 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал
да се извърши справка за банковите сметки на длъжниците и при наличие на такива да
се наложи запор.
Със запорно съобщение от 30.08.2017 г. ЧСИ З.З. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш., получавано от „Римтехно” ЕООД.
На 30.08.2017 г. са изпратени съобщения до „Юробанк България” АД,
„Централна кооперативна банка” АД, „Сибанк” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
„Банка Пиреос България” АД за налагане на запор на банковите сметки на Ж. Ф. Ш..
От банките са получени отговори, че запорите са наложени, но липсват налични
парични средства по сметките на длъжника.
С уведомление, получено на 11.09.2017 г., Ж. Ф. Ш. е узнала, че е наложен запор
върху банковите й сметки във връзка с изп.д. № 584/2016 г. на ЧСИ З.З..
С молба от 13.03.2018 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал
да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш., получавано от
„Римтехно” ЕООД.
С молба от 11.06.2018 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал
да се наложи възбрана върху недвижими имоти на Г.Ю. Ш..
С молба от 05.11.2019 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал
да се извърши справка за налични банкови сметки на длъжника Ж. Ф. Ш. и при
наличието на такива да се наложи запор.
На 06.11.2019 г. са изпратени съобщения до „Банка Пиреос България” АД,
„Обединена българска банка” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Централна
кооперативна банка” АД, „Юробанк България” АД и „Ти Би Ай Банк” ЕАД за
налагане на запор на банковите сметки на Ж. Ф. Ш.. От банките са получени отговори,
че запорите са наложени, но липсват налични парични средства по сметките.
На 29.05.2020 г. е депозирана по изпълнителното дело молба от „Еос Матрикс”
ЕООД, с която се съобщава, че дружеството е придобило от „ОТП Факторинг
България” ЕАД вземанията, за които е образувано изп.д. № 854/2016 г. на ЧСИ З.З.. С
молбата е поискано да се извърши опис на движимите вещи в дома на длъжниците.
Към молбата е приложен договор за цесия, както и пълномощно от цедента в полза на
цесионера за съобщаване на прехвърлянето.
С молба от 07.08.2020 г. „Еос Матрикс” ЕООД е поискало от ЧСИ З.З. да връчи
на Ж. Ф. Ш. препис от уведомлението за извършената цесия.
В изпълнителното дело се намират книжа, от които е видно, че ЧСИ З.З. чрез
ЧСИ М.Б. е опитал да връчи на Ж. Ф. Ш. покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповед за изпълнение и уведомление за извършената цесия. Длъжникът обаче не е
3
бил открит от призовкаря при посещенията на 11.10.2020 г., 25.10.2020 г. 11.11.2020 г.
Не е представен протокол или разписка за залепено уведомление до Ж. Ф. Ш. по реда
на чл. 47 ГПК.
Гореизложеното се установява и от представеното пред СРС удостоверение на
ЧСИ З.З. за извършени действия по изпълнителното дело.
С молба от 26.08.2021 г. Ж. Ф. Ш. е поискала да й се изпратят копия от книжата
по изпълнителното дело, сред които и изпълнителен лист, заповед за изпълнение и
покана за доброволно изпълнение. Документите са изпратени от съдебния изпълнител
до длъжника на 28.09.2021 г., като същите са били получени през м. септември 2021 г.,
видно от изявленията в исковата молба.
С Постановление от 29.11.2021 г. ЧСИ З.З. е спрял изп.д. № 854/2016 г. въз
основа на издадена по настоящото производство обезпечителна заповед.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност във въззивната жалба съдът приема следното:
Вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с
общата петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение
№ 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022
г. по гр.д. № 4063/2021 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. №
1030/2022 г. на IV Г.О. на ВКС.
Според настоящия въззивен състав не може да се сподели доводът на
въззивницата Ж. Ф. Ш., че заповедта за изпълнение в процесния случай е влязла в
сила през 2016 г., когато ЧСИ З.З. е изпратил до нея покана за доброволно изпълнение
с изх. № 23483/25.03.2016 г. От материалите по делото не се установява тази покана и
приложената към нея заповед за изпълнение да са били получени от длъжника Ж. Ф.
Ш..
На 18.05.2016 г. до длъжника Ж. Ф. Ш. е залепено уведомление, съгласно което
преписи от покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение могат да бъдат
получени в канцеларията на съдебния изпълнител в двуседмичен срок. Въззивният съд
обаче намира, че не е било осъществено редовно връчване на заповедта за изпълнение
чрез залепеното уведомление.
До изменението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК през 2017 г. трайната
съдебна практика е приемала, че когато при първото посещение връчителят не намери
адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят трябва
да потърси сведения за това дали адресатът пребивава там. При получени сведения, че
търсеното лице не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В
случаите, при които се установи, че лицето пребивава на адреса, връчителят трябва да
положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там адресатът, за да се
направи следващо посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение,
4
като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При
последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на
поставянето му и го подписва. В този смисъл са разясненията, дадени с Решение №
233/03.07.2014 г. по гр.д. № 7723/2013 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 70/22.05.2018 г.
по гр.д. № 342/2017 г. на I Г.О. на ВКС, Решение № 96/22.07.2019 г. по гр.д. №
2116/2018 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 68/05.07.2023 г. по гр.д. № 1039/2023 г. на
III Г.О. на ВКС, Решение № 77/22.07.2023 г. по гр.д. № 1033/2023 г. на IV Г.О. на ВКС.
В случая не се установява призовкарят да е събирал данни за това дали
длъжникът Ж. Ф. Ш. пребивава на регистрирания постоянен адрес, съвпадащ с
вписания настоящ такъв. Не се установява и призовкарят да е посетил адреса поне три
пъти, но да не е намерил длъжника Ж. Ф. Ш. или лице от домашните, съгласно да
получи съобщението и приложенията към него. Удостоверено е само едно посещение
на 18.05.2016 г., при което свекървата на длъжника Ж. Ф. Ш. е отказала да получи
книжата по изпълнителното дело. На същата дата е било залепено и уведомлението.
Предвид горното въззивният съд счита, че през 2016 г. поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, не са били надлежно връчени на Ж. Ф.
Ш. и за същата не е започнал да тече срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.
Поради това поканата за доброволно изпълнение не е влязла в сила през 2016 г.
Направеният през 2020 г. опит за връчване на препис от покана за доброволно
изпълнение, заповед за изпълнение и уведомление за извършена цесия, също не е
поставил начало на срока за Ж. Ф. Ш. за подаване на възражение по чл. 414 ГПЩ
срещу заповедта за изпълнение. Действително призовкарят е посетил имота три пъти в
продължение на един месец, като е отбелязал, че не е открил Ж. Ф. Ш. на
регистрирания постоянен и настоящ адрес. Не се установява обаче призовкарят да е
събрал данни за това дали Ж. Ф. Ш. пребивава на адреса. Освен това в кориците на
изпълнителното дело няма данни през 2020 г. да е било залепено до Ж. Ф. Ш.
уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
Предвид горното въззивният съд споделя извода на СРС, че в настоящия случай
заповедта за изпълнение е влязла в сила през м. октомври 2021 г. Това е така, защото
едва през м. септември въз основа на собствената си молба до съдебния изпълнител Ж.
Ф. Ш. е получила копие от материалите по изп.д. № 854/2016 г. на ЧСИ З.З., вкл.
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По делото липсват данни да е било
подадено възражение по чл. 414 ГПК след получаване на книжата.
Длъжникът може да оспори съществуването на изпълняемо право въз основа на
факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо. Тоест отрицателният
установителен иск по чл. 439 ГПК може да се основава само на новонастъпили
факти. В този смисъл са Решение № 5/20.02.2012 г. по гр.д. № 658/2011 г. на III Г.О. на
ВКС, Определение № 3501.02.2016 г. по гр.д. № 5873/2015 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 57207.10.2009 г. по ч.т.д. № 305/2009 г. на ВКС, Определение №
266/07.03.2011 г. по гр.д. № 1082/2010 г. на ВКС, Решение № 129/30.05.2013 г. по гр.д.
№ 475/2012 г. на IV Г.О. на ВКС.
Ако срещу длъжника е имало издадена заповед за изпълнение, той може да
основе иска си по чл. 439 ГПК само въз основа на факти, които са настъпили след
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение – така Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г.
на IV Г.О. на ВКС.
Следователно в производството по чл. 439 ГПК съдът проверява само това дали
след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл петгодишен срок, в който
кредиторът да е бездействал и да не е инициирал действия по принудително
изпълнение, с които да прекъсне погасителната давност. В настоящия случай исковата
5
молба е депозирана на 19.11.2021 г. – почти два месеца, след като на длъжника Ж. Ф.
Ш. е изпратено копие от материалите по изп.д. № 854/2016 г. на ЧСИ З.З..
Следователно към датата на исковата молба не е изтекъл петгодишен давностен срок,
считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Несъстоятелен е доводът на въззивницата Ж. Ф. Ш., че поради непредприетите
изпълнителни действия в разумен срок следва да се приеме, че в случая право на
принудително изпълнение не съществува. Бездействието на кредитора да получи
заповедта за изпълнение и да образува изпълнително дело би могло да е от значение за
давността само при предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК,
но не и при отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. След като длъжникът сам
е пропуснал да се позове на бездействието на кредитора чрез възражение по чл. 414
ГПК, то настъпва преклузия и този въпрос не може да се повдига от длъжника за
първи път в производството по чл. 439 ГПК. Страната следва да понесе
неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие. До същите изводи
правилно е достигнал и първоинстанционният съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да беше правилен
доводът на въззивницата Ж. Ф. Ш., че заповедта за изпълнение е влязла в сила през
2016 г., исковете по чл. 439 ГПК отново биха били неоснователни. Това следва от
обстоятелството, че на 30.08.2017 г. и 06.11.2019 г. по искане на взискателя са били
изпратени съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на Ж. Ф. Ш..
Обстоятелството, че е върнато съобщение от банката, че липсват средства по сметките,
е ирелевантно – така Решение № 448/04.07.2024 г. по гр.д. № 3976/2022 г. на IV Г.О. на
ВКС и Решение № 50014/15.01.2025 г. по гр.д. № 787/2022 г. на IV Г.О. на ВКС. От
значение е единствено, че взискателят е бил активен и е поискал извършването на
действия по принудително изпълнение. Следва да се държи сметка, че съгласно
Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност се прекъсва и от действия, извършени по изпълнително дело,
по което е настъпила перемпция.
След като давността е била прекъсната на 06.11.2019 г., то към датата на
исковата молба – 19.11.2021 г., не са изтекли пет години от последно извършеното
действие по принудително изпълнение. Необходимо е да се посочи, че според
практиката на ВКС в хода на производството по чл. 439 ГПК давност не тече на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – така Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. №
1030/2022 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 50099/28.11.2023 г. по гр.д. № 3614/2020 г.
на III Г.О. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на III Г.О. на
ВКС. Отделно от това в настоящия случай изпълнителното дело е било спряно въз
основа на издадена от съда обезпечителна заповед, поради което взискателят
обективно не е могъл да изисква извършването на действия по принудително
изпълнение.
Предвид изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само въззиваемият „Еос
Матрикс” ЕООД. Същият обаче не е представил доказателства за извършването на
деловодни разходи, поради което не следва да му се присъждат разноски.
С Решение № 6/10.01.2025 г. по гр.д. № 300/2024 на I Г.О. на ВКС е указано, че
въззивният съд следва да се произнесе по разноските за касационното производство.
„Еос Матрикс” ЕООД не е доказало разноски, сторени пред ВКС. Следователно с
настоящото решение не следва да се присъждат разноски на никоя от страните по
делото.
6
Предвид изложеното дотук съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1433/24.02.2022 г., постановено по гр.д. №
66119/2021 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което са отхвърлени исковете на
Ж. Ф. Ш. с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено по отношение
на „Еос Матрикс” ЕООД, че Ж. Ф. Ш. не дължи изпълнение на следните суми, за които
въз основа на изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РС-
Хасково е образувано изп.д. № 20168750400854 по описа на ЧСИ З.З., рег. № 875 на
КЧСИ: сумата от 9944,05 лева, представляващи главница по договор за кредит, както
и сумата от 3438,62 лева, представляващи неолихвяема вземания, от които: 1961,46
лева – договорна лихва за периода 28.02.2008 г. – 13.07.2012 г., 721,62 лева –
наказателна лихва за периода 29.04.2011 г. – 13.07.2012 г., 252,54 лева – заплатена
държавна такса, и 503 лева – дължимо юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7