МОТИВИ по НОХД № 48  по описа на ВТРС за 2019 година

           

            Повдигнато е обвинение срещу С.Д.Ц. от гр. В. Търново за това, че за времето от месец Май 2016 год. до 29.07.2016 год. в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.Й.Н. *** и М.Л.И. *** при сключване на предварителни договори за продажба на недвижими имот - апартамент, №1-А на 1-ви етаж, че има намерение и възможност да им ги прехвърли и с това им причинил имотна вреда на П.Н. в размер на 15 646 лева и М.Л.И. *** в размер на 4 000 лева или общо в размер на 19 646 лева. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, намира го за доказано по безспорен начин и пледира за налагане на наказание по отношение на подсъдимия около средния размер предвиден в закона, като на основание чл.58 а от НК да се редуцира с една трета. Така определеното и наложено наказание да се отложи за изпълнение на основание чл.66 от НК за срок от 5 години. Предявеният граждански исков да се уважи.

            Подсъдимият лично в съдебно заседание изразява желание производството да протече по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК - признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Отново и в съдебно заседание подробно се признава за виновен /освен изричното признание в хода на досъдебното производство/. Дълбоко се разкайва за извършеното. Изтъква като причини да извърши престъплението неочакван обрат в бизнес делата му, тежко заболяване на майка му и последвалата й смърт, предварително изтеглен кредит при висок лихвен процент и необходимостта от парични средства в този момент. Сочи също и образуваното изпълнително производство срещу него и ипотеката върху същия имот, съответно насочване на изпълнението срещу единственото му жилище, необходимост от средства. Защитникът му - адв. Д. пледира, че смекчаващите вината обстоятелства са в значителна степен повече от отегчаващите и при превес на първите следва да се определи наказание лишаване от свобода, като личната превенция би могла да бъде постигната и с приложението на чл.66 от НК като се отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. Становището му по предявения граждански иск е да бъде уважен в пълния му размер.

            По делото пострадалата И. е предявила и съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане граждански иск от - М.Л.И., като е конституирана в качеството на граждански ищец в настоящото производство срещу подсъдимия С.Д.Ц. за сумата от 4 000 лева, представляваща нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увредата - началото на 29.07.2016 год., до окончателното й изплащане. И. поддържа предявения иск и претендира осъждане на подсъдимия да й заплати сумата, репарираща вредите.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            Ц. развивал бизнес. Открил питейно заведение и се нуждаел от средства. Той и майка му притежавали недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. В. Търново на ул. "Хаджи Д.", № 45, вх.Б, ет.З, ап.2 и прилежащо избено помещение № 1-А на етаж 1 на същия адрес. Предвид нуждата от значителна сума пари взели решение да изтегли кредит, поради което на 05.10.2015 год. учредили върху описания имот договорна ипотека, като обезпечение на кредита отпуснат от „София Комерс Кредит груп" АД гр. София, в размер на 12 782.30 евро с левова равностойност 25 000 лева. Кредитът следвало да бъде върнат на 84 равни месечни вноски от по 413 евро. Подс. Ц. заплатил единствено две месечни вноски. Съответно през м. Ноември и м. Декември на 2015 год. На 03.12.2015 год. сключил нов договор за заем със същото дружество за 5112.92 евро, с левова равностойност 10 000 лева, който следвало да върне също на 84 равни месечни вноски от по 165.20 евро. За обезпечаване и на това вземане сключил нов договор за учредяване на договорна ипотека върху същия имот. По това задължение подсъдимият не заплатил нито една вноска. И двата договора било уговорено, че неплащането в едномесечен срок от датата на падежа - съответната дата на съответния месец, сумата ставала предсрочно изискуема като била предвидена и неустойка. След дата 08.01.2016 год. той дължал цялото задължение по първия договор ведно с лихви и неустойки, а от 08.02.2016 год. и по втория договор. Кредиторът предприел мерки за събиране на вземанията си.

            Подсъдимият продължавал да има необходимост от средства, заради което решил да се сдобие с такива като обяви ипотекираното жилище за продан и съответно да получи цената по предварителен договор. В действителност обаче нямал намерение да продава имота, тъй като отнапред бил наясно, че същият е ипотекиран, както и че не е заплащал  нито една вноска по втория кредит и единствено две по първия. Съзнавал, че целите задължения са предсрочно изискуеми, а ипотеките тежали върху имота. Имал и друго задължение, което се събирало принудително от съдия-изпълнител. Едновременно с това развивал и бизнес в заведението си, което разработвал и средствата все не му достигали и се нуждаел от такива.

            Имотът бил обявен за продан от подсъдимия, ведно с избеното помещение на първия етаж чрез „Янтра Хоумс" ЕООД гр. В. Търново. Пред представителите на посредническата агенция Ц. отрекъл имотът да е обременен с тежести. Пострадалата св. Н. проявила интерес към апартамента. Договорили се за сумата от 40 000 евро като следвало да се сключи предварителен договор. При подписването на същия св. Н. следвало да заплати левовата равностойност на 8 000 евро като капаро. Подсъдимият настоявал за по-дълъг срок за подписване на окончателен договор, но св. Н. не се съгласила. Договорили се след една седмица да се сключи договора. Подсъдимият настоявал спешно да му се даде някаква сума, дори било то й 2000 лева. Предварителният договор бил сключен на 16.05.2016 год. Свидетелката Н. веднага превела сумата от 15 646 лева по сметка на подсъдимия. Уговорили се да сключат окончателен договор до 27.05.2016 год. Тогава цената следвало да бъде заплатена в пълен размер до окончателната такава. Брокерът извършил проверка и установил наличието на ипотеки, което било обсъдено при сключване на предварителния договор. Пострадалата обсъдила новите факти с адвокат.

            След получаване на капарото в размер на 15 646 лева, подс. Ц. не се явил за сключване на окончателен договор, нито на уговорената дата, нито на следващите такива, като изразходвал получените средства. Всеки път посочвал различни причини за невъзможността си да се яви, съответно да бъде изповядана сделката. Св. П. Трифонова служител в посредническото дружество за продан на имота, многократно разговаряла с подсъдимия Ц. за последствията, но така и не го убедила да подпише окончателен договор. Така имотът не бил прехвърлен. За да защити правата си св. Н. завела гражданско дело, а по отношение на имота било допуснато обезпечение на предявения от нея иск чрез налагане на възбрана на 06.06.2016 год.

            Необходимостта от средства продължавала да е налична пред подсъдимият Ц.. Независимо от изложените по-горе обстоятелства, Ц. решил ползвайки същия механизъм и схема да сключи предварителен договор за покупко-продажба само по отношение на избеното помещение, находящо се на първия етаж, въпреки, че ясно съзнавал абсурдността на желаното /избеното помещение не е обособено като самостоятелен обект вън от жилището, а и вече имало сключен предварителен договор със св. Н. за целия имот, част от който се явява и мазето/. Ц. бил предприел действия за обособяването му като самостоятелен обект още през февруари месец на 2015 год., но същото не било изпълнено. През 2016 год. целта му била да отново да се снабди с необходимите му средства и през месец юли на същата година, заявил за продажбата на ЕТ „Хермес" гр. В. Търново и брокерът - св. Бонка Стойчева, съответно подала обява във в. „Борба" гр. В. Търново. На обявата откликнала пострадалата М.И. ***. С оглед възрастта си, имала желание да се премести да живее в гр. В. Търново, за да е близо до болници и други обществени институции. Ц. се явил на посочения от св. Стойчева  ден за оглед на стаята. На място била постигната договорка относно цената - 11 000 лева. Първоначално обвиняемият поискал капаро от 1200 лева, а след това настоял при сключване на предварителния договор за сумата от 6 000 лева. За да набави тези средства, пострадалата продала къщата си в с. Самоводене на св. Стефка Л..

            На 29.07.2016 год. пострадалата и подсъдимият сключили предварителен договор за избеното помещение при направените уговорки - за цената и окончателен размер на капаро - 4 000 лева. Окончателният договор следвало да се сключи до 30.09 2016 год., когато остатъкът от договорената окончателна сума следвало да се изплати. На 29.07.2016 год. била заплатена на подс. Ц. сумата от 4 000 лв. от страна на пострадалата. С получените средства се разпоредил както намери за добре, без да има намерение и  възможност да изпълни поетото задължение по вече сключения предварителен договор и със св. Л.. Освен това не разполагал със средства за извършване на административната процедура по обособяването на мазето в отделен обект, имал задължения в приблизителен размер на около 80 000 лева, обезпечени с описаните вещни тежести, както и наложена възбрана върху целия имот, за обезпечаване иска на св. Н.. Не отговарял на повикванията по мобилния телефон от страна на постр. Л., не се явил при нотариус за изповядване на окончателната сделка на 30.09.2016 год., за което бил изготвен протокол от самия нотариус. Последният посъветвал Л. да се обърне към адвокат Павлов. От адвоката разбрала за договора на св. Н. и че същият не го бил изпълнил. Поради продажбата на собствения си имот в с. Самоводене се наложило да заживее в с. Страхилово.

            Изложената фактическа обстановка се установява и доказва от чрез обясненията на подсъдимия в хода на ДП и показанията на разпитаните свидетели - пострадалите и брокерите, посредничили при сключване на предварителните договори, както и от приложените по делото веществени доказателства и писмени доказателствени средства.

            Също така в хода на разследването подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата въз основан на които му е повдигнато обвинение. Оказва пълно съдействие и разказва подробности за всеки отделен случай.

            Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, като по безспорен и категоричен начин се извлича от направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимия, подкрепени изцяло от събраните веществени доказателствени средства и доказателства в хода на досъдебното производство, приобщени по предвидения за това ред.

            Предвид изложеното доказано по делото се явява от обективна страна, че подсъдимият Ц. в периода от началото на м. май 2016 год. до 29.07. 2016 год. в гр. В. Търново, създал у П.Й.Н. *** - от началото на м. май 2016 год. до 16.05.2016 год.-датата на получаване на капарото от последната и у М.Л.И. *** - от началото на м. юли 2016 год. до 29.07.2016 год.-датата на получаване на капарото по предварителния договор, неверни представи и поддържал същите при последващи преговори и сключване на предварителни договори за продажба на недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. В. Търново, ул. "Хаджи Д.", №45, вх.Б, ет.З, ап.2 и прилежащо избено помещение № 1-А, етаж 1 на същия адрес, че има намерение и възможност да им ги прехвърли. Ц. нямал нито намерение, нито възможност да прехвърли имота, поради обременяването им с вещни тежести за обезпечаване на надхвърлящи стойността на имота парични задължения и липсата на каквито и да е средства за това - отнасящо се до св. Н.. По отношение на деянието, отнасящо се до пострадалата Л. - и поради невъзможността да се продаде като самостоятелен обект - избено помещение от жилището и наложената възбрана върху целия имот. Липсата на намерение и възможност се доказва и от поведението на Ц., свързано с непрехвърляне на имота с окончателен договор и в двата случая. В резултат на създадените и поддържани неверни представи пострадалите се разпоредили в негова полза с парични средства като капаро по сключените договори. По описания начин и механизъм им била причинена имотна вреда в размер на заплатените като капаро суми - 15 646 лева на св. Н. и 4 000 лева на св. Л. или общо в размер на 19 646 лева. Тези средства пострадалите не биха заплатили при изградена у тях вярна представа, че няма да получат правото на собственост върху желания от тях недвижим имот.

            От субективна страна доказано е, че престъплението е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Ц. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е и специалната цел - да набави за себе си имотна облага, демонстрирана чрез получаване и разпореждането с описаните по-горе суми. В конкретния случай не се касае за неизпълнение на договорни задължения от някоя от страните по тях, а се касае до касае за измама, когато към момента на сключване на договора подсъдимият не е имал намерение и реална възможност да изпълни задълженията си по поетите ангажименти по конкретните договори, какъвто е настоящия случай. Инициирането на продажбата на имота и част от него /каквото по закон не е допустимо, единствено при надлежно обособяване на и промяна на предназначението/ е имало единствена цел да създаде предпоставки да бъдат заплатени съответните суми като капаро, с което Ц. се разпоредил в своя полза.

            Двете отделни деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка - по отношение на един и същ имот, и при еднородност на вината - пряк умисъл, поради което второто се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното /първото/, а това от своя страна запълва фактическия състав на продължаваното престъпление, каквото е квалифицирано - по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. 

            Обществената опасност на деянието е завишена предвид широко разпространение през последните години на деяния от подобен вид, при които се увреждат важни обществени отношения.

            Обществената опасност на подсъдимия е ниска предвид чистото му съдебно минало.

            Смекчаващи вината обстоятелства - критично отношение към извършеното, изявено силно емоционално разкаяние. Добри характеристични данни. Проявата е възникнала инцидентно, в неговия живот. Оказал е съдействие на разследващите органи за разкриване авторството на деянието, и не на последно място самопризнания в хода на досъдебното производство.

            Отегчаващи вината обстоятелства - размера на вредата надвишаваща 47 броя минимални работни заплати за страната, за съответния период, както и обстоятелството, пострадалата Л. е останала без жилище.

            Съдът след като прецени и обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, като взе предвид разпоредбата на чл.372, ал.2 от НПК вр. чл.58а и чл.54 от НК с оглед баланса между смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващите такива намери, че адекватно на извършеното както спрямо личността на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото се явява наказание по вид лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца, за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.58а вр. чл.54 от НК. Последното съобразно посочените разпоредби следва да бъде редуцирано с 1/3 , му се определи наказание в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.

            Предвид чистото му съдебно минало към момента на извършване на престъплението, както и към настоящия момент, добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното, готовността му за репариране на вредите от престъплението и ангажираността му в последствие с полагане на общественополезен труд мотивираха настоящата инстанция да приложи институтът на чл.66 от НК и да отложи изпълнението на наложеното наказание и като подходящ срок определи 3 години.

            По отношение на гражданския иск. Предвид това, че законът свързва възможността причинените от деянието вреди да бъдат репарирани, когато са резултат от виновно поведение, явяващо се противоправно /каквото в случая е безспорно установено и доказано в настоящото производство/ и между това противоправно поведение и вредите съществува причинна връзка. Това обосновава основателността на исковата претенция на гражданската ищца, доколкото бяха установени вредите, за всеки един от тях, от противоправното поведение на подсъдимия, причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на подсъдимия Ц., както и установения и доказан размер. В този смисъл исковата претенция на пострадалата и граждански ищец М.Л.И. като доказан по основание и размер беше уважена в размер на 4000 лева, представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата - 29.07.2016 год. до окончателното й изплащане.

            Предвид уваженият граждански иск и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ц. да заплати в полза на държавата по сметка на ВТРС сумата от 160 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на иска. Постановено бе и в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС да се събере от подсъдимия и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за издаването на изпълнителния лист.

            По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

           

Председател: