№ 364
гр. В., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200801 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Р. С. И., с
ЕГН **********, адрес гр.В., обл. В., ж.к. "Х. ", бл. 10, вх. „Б“, ап. 47, против
Наказателно постановление № 307 от 24.04.2024 г. на Директора на РДГ-Б., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания – „Глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2
от Закона за горите, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във връзка със
Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.1 на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният
представител на жалбоподателя заема становище в с.з., с което се иска отмяна
на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна се представлява в с.з. от процесуален представител, който
заема становище, съдържащо искане да се потвърди атакуваното наказателно
1
постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е установено, че като лице упражняващо лесовъдска практика
Р. И. е издал последващ превозен билет /ПБ/ № 7555/00241/28022024/130499-
1СА81FE от 28.02.2024 г. за 4.00 пр.м3 дървесина /1.00 пр.м3 дърва за огрев от
дървесен вид благун и 3.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер/ въз
основа на първичен ПБ № 7555/00049/17012024/153553-669543С от 17.01.2024
г. за 8.00 пр.м3 дървесина -дърва за огрев от дървесен вид благун, по който
дървесината вече е била експедирана с ПБ № 7555/00054/18012024/091847-
2D36Т48 от 18.01.2024г., 7555/00221/23022024/085615-57Y6OV6 от 23.02.2024
г. 7555/00228/26022024/090710-РWЕ96Е от 26.02.2024 г. при което надвишава
количеството дървесина по предходния първичен ПБ
№7555/00049/17012024/153553-669543С от 17.01.2024 г. с 1.00 пр.м3
дървесина от дървесен вид благун. Нарушението е извършено на 28.02.2024 г.
на територията на РДГ - Б., СЗДП ТП ДГС - В., землище с. Т., общ. Б., обл. В.,
място на издаване на превозен билет.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г. Б. Б. -
актосъставител и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба: „
Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 2.
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
2
планове и програми“, като е счел, че е нарушена т. 11.7.2 от Заповед № ЗАП -
1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. С. за определяне на образци на превозни
билети за транспортиране на дървесина, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
В чл. 9а (Нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г. ) от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии е посочено, че лицата,
издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното
получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени
със заповедите за определяне на съответните образци.
В АУАН и НП не е отразено да е нарушен от жалбоподателя законов състав
с изпълнително деяние транспортиране на дървесина, а се касае за издаване на
превозен билет в нарушение на правилата за това, установени със съответния
нормативен акт.
Посочената норма не въздига ясно задължение и не съдържа конкретен
императив за поведение.
Посочената като нарушена норма в наказателното постановление е т.11.7.1
от Заповед № ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. С. за определяне на
образци на превозни билети за транспортиране на дървесина, съгласно която:
„11.7. Забранява се: 11.7.1. издаването на последващ превозен билет за
количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни
превозни билети, въз основа на които се издава;“. Вярно е, че към нея
препраща разпоредбата на чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, но това не променя правната природа. Тя
няма нормативен характер, а представлява административен акт, с който
общозадължителни правила за поведение не могат да бъдат създавани.
Заповедите не са посочени като такива по смисъла на чл. 7 от ЗНА и
несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните разпоредби не
може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите.
Действително, §. 37 от ПЗР на Закона за горите предвижда изпълнителният
директор на ИАГ да издава образци на документи по същия закон, но по
никакъв начин процесната заповед не може да е основание за пораждане на
административнонаказателна отговорност, доколкото тя определя само даден
3
образец, но не делегира възможност на нейния автор да въвежда императивни
правила за попълването . Касае се за един вътрешноведомствен акт без
задължителен характер и невъзлагащ задължения на даден кръг от лица.
Въз основа на горното съдът приема, че неправилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя.
В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 307 от 24.04.2024 г. на Директора
на РДГ-Б., с което на жалбоподателя Р. С. И., с ЕГН **********, адрес гр.В.,
обл. В., ж.к. "Х. ", бл. 10, вх. „Б“, ап. 47, е наложено административно
наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и
ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – „Глоба“ в
размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено административно нарушение по
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във
връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.1 на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4