№ 1687
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело №
20231100101413 по описа за 2023 година
Предявен е от Л. Г. Т. иск за признаване на чуждестранно съдебно
постановление и решение за осиновяване № 922-0S5, постановено от
Районния Съд на Първи съдебен район на щата Юта, в и за Окръг Кеш, с
което е осиновено детето Л. Г. Г. Т. от К.Р. А. и М.М.А..
Съдът намира, че искът за признаване на чуждестранното съдебно
решение е недопустим по следните съображения:
С нормата на чл. 118 от КМЧП са уредени два вида признаване на
чуждестранно съдебно решение (с изключение на осъдителните решения,
които са предмет на съдебната процедура по чл. 119 от КМЧП): пряко
признаване от органа, пред който решението се представя, без необходимост
от съдебно производство - чл. 118, ал. 1 от КМЧП, и непряко признаване по
съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред Софийския градски
съд - чл. 118, ал. 2 от КМЧП.
Законодателят е предвидил признаването на чуждестранното съдебно
решение да се извършва пряко от органа, пред който то следва да се предяви -
съответното длъжностно лице по гражданското състояние. При положение, че
този орган откаже признаване на решението и неговият отказ, обективиран в
съответния индивидуален административен акт, влезе в сила, се поражда спор
и едва тогава може да се предяви установителният иск пред Софийския
градски съд, който се разглежда по реда на чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 117
от КМЧП.
Именно длъжностното лице по гражданското състояние трябва да
прецени условията за признаване на чуждестранния съдебен акт, защото то
разполага със съответната информация за евентуалното наличие на друго
решение, противоречащо на решението, чието признаване се иска (напр.
постановено вече друго решение, с което ищецът е осиновен). В този смисъл е
и съдебната практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост
на установителния иск, която константно приема, че писменият отказ на
органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на
иска (напр. Определение № 416/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 149/2009 г., Г.К., III
Г.О. на ВКС; Решение № 23/13.02.2006 г. по гр.д. № 638/2005 г., II Г.О. на
ВКС, и др.). Очевидно настоящата хипотеза не е такава, тъй като в исковата
1
молба липсват каквито и да било твърдения за спор досежно признаването
(зачитането) на процесното чуждестранно решение.
В настоящия случай ищецът не е използвал способа на прякото
признаване (зачитане) от съответния орган, а той директно е сезирал съда.
При това положение, предвид липсата на спор относно условията за
признаване (зачитане) на чуждестранното съдебно решение, установителният
иск се явява недопустим.
Ето защо, поради наличието на друг ред за признаване (зачитане) на
чуждестранното съдебно решение, искът, предявен от Л. Г. Т., е недопустим.
Ищецът няма правен интерес от съдебното признаване (зачитане).
По изложените правни аргументи исковата молба с приложенията
следва да бъдат върнати, а производството по делото - да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, Софийският
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №11228/07.02.2023 г. по описа на СГС с
приложенията и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело №
1413/2023 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение-
Брачни състави, Трети брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Апелативен съд- София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2