Решение по адм. дело №423/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Н. Д. А. от [населено място] против Заповед № 10-00-901 от 18.03.2025г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на строеж „паянтова стопанска постройка № 76“, изградена от тухлена зидария, с дървена покривна конструкция, с покритие керемиди, с площ от 20,2 кв.м., находящ се в ПИ идент. 68850.308.828 по КК на [населено място], държавна частна собственост, вид територия – горска, НТП – широколистна гора по КККР на града. Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с материален закон. Оспорва фактите, удостоверени чрез съставения констативен акт, че строежът е изграден в имот частна държавна територия, че строежът е незаконен и е извършен от неизвестен извършител. Твърди, че поземленият имот, върху който е построена жилищна сграда от 60 кв. м. е закупен от А. през 2012г. от друго лицеи тя е добросъвестен владелец на имота. При закупуване на имота в него съществували две постройки, в които семейството й се нанесло. Твърди, че по силата на договора си за покупко –продажба от 2012г. същата е собственик на ПИ идент. 68850.308.828 и на построените в него две сгради с №№ 75 и 76. Иска се отмяна на заповедта.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заповед № 10-00-901 от 18.03.2025г. е издадена от Зам. Кмет „УТСБД“ при Община Стара Загора срещу неизвестен извършител и съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на недвижимия имот, за който се отнася и на информационното табло в сградата на община Стара Загора, извършено на 25.03.2025г. /л.31/ и с изричното указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок, считано от този момент. Жалбата е подадена на 04.04.2025г. /чрез Община Стара Загора/ от лице, което твърди, че е владелец на посочения строеж, предвид на това съдът намира оспорването за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

Административен съд Стара Загора при съобразяване на събраните доказателствата намира за установено следното:

Жалбоподателката е с регистриран постоянен и настоящ адрес на [улица] [населено място] от 08.01.2002г. /вж. л.104/. От представена справка на отдел МДТ /л.103/ е видно, че същата не е декларирала притежание на недвижимо имущество на територията на Община Стара Загора, не е подавала документи за участие в тръжни процедури в периода от 2023-2025г. /л.102/, нито е заявила искане да бъде картотекирана като крайно нуждаеща се от жилище /л. 101/.

Незаконният строеж, описан в жалената заповед, е установен с Констативен акт №27 от 13.02.2025г, съставен от специалист в отдел „Кадастър и регулация“ и от главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ при Община Стара Загора при спазване на формалния ред на чл. 225а, ал.2, вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Сградата е описана като паянтова стопанска постройка, изградена в [ПИ] по КК на [населено място], който имот е със статут на частна държавна собственост, видно от скица №15-287435/16.03.2023г от КК / л. 62/, АЧДС № 14236 /л.60/, копие от геодезическо заснемане –приложение 1 / л.18/ и приложение 2 / л. 19/.

При тези установявания, изцяло неоснователни са твърденията на оспорващата, че същата е собственик на ПИ с идент. 68850.308.828 и че постройката, описана в обжалваната заповед е законен, съотв. търпим строеж.

Сградата не е търпим строеж по см. на ЗУТ, защото, съгласно представеното цветно копие – извадка от Общия устройствен план на [населено място] /л.105 -106/ поземленият имот, в който е изграден процесният строеж, е извън строителните граници на града и за него не е изработван подробен устройствен план. Задължително условие за определяне на един строеж като „търпим“ е той да е допустим по подробния устройствен план, действал към момента на изграждането на строежа или към настоящ момент, т.е., извършеното строителство трябва да е съответно на конкретното предназначение за застрояване на поземления имот, предвидено по подробен устройствен план /чл.12 ал.2 от ЗУТ/. Застрояване се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато такава се изисква по силата на закон, а в случая такова се изисква, защото начинът на трайно ползване на поземления имот с идент. 68850.308.828 е горска територия. Не е спорно, че строежът е извършен без строителни книжа. Неговото премахване е правно основано на чл.225а, вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ. Според КР поземленият имот, върху който е изграден незаконният строеж е с площ от 794 671кв.м. и представлява широколистна гора, според начина на трайно ползване и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен приложения с преписката Акт №14236/29.04.2024г. и е предоставен за управление на ЮИДП, [населено място], ДГС –Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота, който се стопанисва от ТП Държавно горско стопанство, Стара Загора е подаден сигнал на 11.08.2022г. /л.56/ от Директора на стопанството до Областния управител за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот. Според извадка от ОУП на [населено място] територията е означена като горска. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, което означава, че неговото предназначение не е било за жилищно застрояване.

При това фактическо положение не е налице първото и основно условие от всеки един фактически състав на „търпимост“ по §16 от ПР на ЗУТ, съответно §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ / в сила от 26.11.2012г./ - допустимост на строежа, т.е. предвидено застрояване по силата на подробен устройствен план към момента на извършването му или към настоящия момент. При отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, то не подлежат и на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му. Безспорно е, че към 11.07.2012г. /към който момент А. претендира да е закупила недвижимяи имот, в който се намира и процесната постройка/, няма действащ подробен устройствен план, който да допуска застрояване на горската територия. Към настоящият момент и ОУП на [населено място] не е променил предназначението на територията и тя е горска.

За пълнота на изложението Съдът намира, че следва да посочи и следното: в случая не е налице нарушение на гарантираното право на жилище, защото първо, правото на неприкосновеност на жилището не отменя задължението за спазване на разрешителния режим за изграждане на строеж и не е довод за изключване на неговото прилагане. Правото на неприкосновеност на жилището не се състои в това да не се премахват незаконните строежи, които не са допустими по действащите актове за устройство на територията, а изисква да се предостави възможност за жилищно настаняване на лицата, които поради своето лично положение ще останат без дом. В случая обаче разпореденият за премахване строеж дори не е с предназначението на жилище за жалбоподателката, а доказателстата по делото сочат и че същата е адресно регистрирана като живееща на различен административен адрес. Жалбоподателката не е използвала предоставени й от законовия ред възможности да придобие собственост върху земя, съответно да бъде настанена в общинско жилище под наем. Изграждането на дом не следва да се въздига в безусловно /абсолютно/ и неприкосновено право, което да се упражнява вън от закон.

Заповедта е мотивирана, съгласно изискванията на чл.225а ал.2 от ЗУТ – с фактите, установени от констативния акт и представляващи правни основание по чл.225 от същия закон за премахване на незаконно строителство. Условието е изпълнено, защото са посочени изрично местоположението, вида, материалите, предназначението на строежа, както и отсъствието на строителни книжа. Заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на Заповед № 10-00-391/01.03.2024г. /л.54/ на Кмета на община Стара Загора за оправомощаване на Заместник кмета по устройство на територията, строителство и безопасност на движението да издава заповеди по чл.225а от ЗУТ.

Фактите, които определят конкретния строеж като незаконен, са констатирани от компетентни служители при община Стара Загора – специалист в отдел Кадастър и регулация и главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол на строителството“. Съобщен е на мястото на строежа, с което е дадена възможност на всички, които го ползват да се защитят в хода на производството. Допустимо е да се издават заповеди за премахване и срещу неизвестен извършител, защото установяването му има значение за понасяне на разходите, а предмет на мярката е самият строеж, чието съществуване не е допустимо по действащите устройствени планове. Предвид на горното оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.

По разноските – такива се дължат на ответната страна, която заявява своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. А. от [населено място], против Заповед № 10-00-901 от 18.03.2025г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „паянтова стопанска сграда № 76“, находящ се в ПИ идент. 68850.308.828 по КК на [населено място], държавна частна собственост, вид територия – горска, НТП – широколистна гора

ОСЪЖДА Н. Д. А., [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. /сто/ по адм.д.№423/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.