№ 20004
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110128757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 162360/17.05.2024 г. на К. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. „К. Б“ № 17, ет. 2, ап. 6, чрез адв. А. К., упражняващ
дейност при Адвокатско дружество „Д Г К, ... В“, със служебен адрес и адрес за връчване на
призовки и съобщения по делото: бул. „Цар О“ № 8А, ет. 4, София 1000, България, тел.
02/....., против И. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. П, бул. „К В“ № 10, със съдебен адрес
в гр. П, ул. Висла № 4, ет. 3 и 4, чрез адвокат А. М С, като са предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от публикация във
фейсбук на 20.06.2023 г. в личния профил на ответника в социалната мрежа, изразяващи се в
здравословни проблеми, морални, житейски и емоционални терзания и разстройства, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.05.2024 г., до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2023 г. ответникът публикувал в личния си
профил в социалната мрежа Фейсбук публикация, която касаела ищеца К Ц, със следния
текст: „За сведение на експремиера К. П, огромното количество хора, които е управлявал
новият заместник-министър на МВР г-н Ц. в НСО са ДЕСЕТ човека! За сравнение, в МВР
има близо 50 000 служители! Да не говорим, че сферите на действие на МВР и НСО са
много различни! Не може да назначаваме своите шофьори, фризьори, готвачи и градинари
на постовете заместник-министри и да твърдим, че действаме принципно, съобразявайки
единствено качествата и компетенциите на кандидатите! Много, много лош знак към хората
в и извън системата! И много лош подход, който гарантира провал! За съжаление не само за
една или няколко политически сили, а за държавата и народът ни, който повече не може и не
трябва да търпи подобни прояви на безотговорно кадруване на най-висшите политически
нива!“. Посочва, че с публикацията си ответникът е разгласил лъжливи и позорни
твърдения, че „огромното количество хора“, които ищецът е ръководил в Националната
служба по охрана („НСО“), „са ДЕСЕТ човека“, като същата съдържала неистински и
позорящи личността на ищеца твърдения, излагащи публично неверни и негативни
обстоятелства за това, че полковник Ц. е некадърен и некомпетентен да изпълнява
1
длъжността на заместник-министър на вътрешните работи. Сочи, че тези клеветнически
твърдения са повлияли върху положителната оценка на полковник Ц. в българското
общество непосредствено след назначаването му на длъжност заместник[1]министър на
вътрешните работи, като посочва, че са касае за лъжливи и накърняващи достойнството на
ищеца думи, над които се надгражда с неверни твърдения, за назначение на „шофьори,
фризьори, готвачи и градинари“, с които ищецът бил оприличен. Процесуалният
представител на ищеца твърди, че публикацията съдържа клеветнически твърдения, които
пряко дискредитират ищеца и накърняват честта, достойнството и доброто му име в
обществото, като е повлияла негативно върху общественото мнение по отношение на
личността на ищеца и го е засегнала пряко и лично, компрометира кариерата,
професионалните успехи, качествата и репутацията му, язвително и подигравателно било
заявено, че „огромното количество хора“, които полковник Ц. е ръководил, „са ДЕСЕТ
човека!“ и е оприличен на неспособен, неопитен и нискоквалифициран „шофьор, фризьор,
готвач и градинар“, каквито длъжности той въобще не бил заемал. Излагат се твърдения, че
публикацията била представена в публичното пространство от повечето електронни медии в
страната и така била прочетена стотици хиляди пъти, като по този начин, обидните и
клеветнически твърдения на ответника станали достояние на широк кръг от лица, много
приятели, познати и колеги на ищеца, както и на широката общественост. Допълва, че на
04.07.2023 г. ответникът е дал интервю в предаването „Тази сутрин“ по БТВ, където заявява:
„Точно така. Слушах едно интервю на г‑н К. П, в което той на няколко пъти повтори, че този
човек е управлявал огромно количество хора. Направих си труда да направя една справка и
установих, че това огромно количество хора са 10 човека, които той е управлявал в
Националната служба за охрана. Не знам дали се прави така ясен паралел между близо 50-те
хиляди служители на Министерството на вътрешните работи и 10 човека, които ти
управляваш в структура, която като компетенции няма нищо общо с компетенциите на
Министерството на вътрешните работи. Такъв сигнал към хората в системата не е добър“.
Поддържа, че ответникът, почти две седмици след разпространяването на публикацията, не
само, че не преустановил своите неправомерни действия и не се въздържал от бъдещи
такива, но и продължил своето противоправно поведение като потвърдил и преповторил
първоначалните си клеветнически твърдения, като дори посочил, че е извършил справка. В
исковата молба са изложени подробно данни относно професионалните качества и
ръководния опит на полковник Цекин, като се твърди, че последният притежава над
седемгодишен опит като началник на отдел в НСО, където е ръководил повече от сто
служители на НСО, а не както лъжливо твърдял ответникът – „ДЕСЕТ човека“. Посочва се,
че твърденията от публикацията, че „огромното количество хора, които е управлявал новият
заместник-министър на МВР г-н Ц. в НСО са ДЕСЕТ човека! Не може да назначаваме
своите шофьори, фризьори, готвачи и градинари на постовете заместник[1]2 Този файл е
копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Veneta Stoyanova
Georgieva-Ivanova на 12.09.2024 г. в 15:16:47 ч. Актът е постановен на 12.09.2024
министри...“ са клеветнически, тъй като същите са неверни и позорящи личността на
полковник Ц.. Били неверни, тъй като полковник Ц. е ръководил повече от сто служители на
НСО в период от седем години. Позорящи били, тъй като пряко зА.гат професионалното
име, престиж, репутация и чест на полковник Ц. като му вменяват липса на
професионализъм и ръководни качества, за да заема длъжността на заместник[1]министър
на вътрешните работи. В условията на евентуалност се сочи, че твърденията на ответника са
обидни. Излагат се твърдения, че публикацията, препотвърдена и в интервюто, е влошила
здравословното състояние на ищеца, разстроила е нормалния му ежедневен ритъм и е
нарушила работоспособността му, отразила се е неблагоприятно върху контактите му с
колеги, близки, приятели и познати, като и към настоящия момент, ищецът вече като
публична фигура, въпреки новоизградената си по-висока степен на толерантност към
острите и язвителни оценки и критики, изпитвал срам от отправените клеветнически
твърдения пред подчинени, близки, познати, колеги и приятели. Силният стрес, активирал
предишни забоволявания, вследствие на което на 11.02.2023 г. ищецът бил приет в
Университетска болница „Александровска“ с диагноза „Пароксизмално предсърдно
2
мъждене - спонтанно възстановен синусов ритъм. ЛК диастолна дисфункция.
Дислипидемш.“, като му било назначено поддържащо лечение с лекарствения продукт
Ритмонорм. Поддържа се, че ищецът се е затворил в себе си, обзела го е апатия и липса на
желание да се среща с хора, загубил и около четири килограма от своето тегло, претърпял е
неудобство от свързаните с името му клеветнически твърдения и дълбоко притеснение от
неоснователното публично зА.гане на неговия личностен и професионален авторитет, чест,
достойнство и добро име. Поради изложеното, подробно описано в исковата молба, се прави
искане да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 2 000 лева, представляваща
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди и да присъди разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като оспорва
предявения иск. Признава публикуването в личния си профил във Фейсбук на сочения от
ищеца текст, като допълва, че в процесната публикация не се съдържат твърдения, че
полковник Ц. е некадърен, както и некомпетентен в сферата на неговата дейност. Излагат се
твърдения, че процесната публикация не е повлияла върху положителната оценка на
полковник Цекин в българското общество, доколкото оценката му се формира от
собственото му представяне в обществото, както и от публично известните факти за него,
намерили отражение в редица медийни публикации. Допълва, че в деня на оповестяването
на назначението на ищеца за заместник-министър на МВР, както и в предходните дни, в
медийното пространство били публикувани редица материали, които извеждат на преден
план обстоятелството, че за заместник-министър на МВР е назначен „гард“, „охранител“,
„бивш охранител на К. П“, „личният гард на К. П“ и прочие, като някои медии акцентирали
и на близките контакти на ищеца с бащата на К. П. Излага твърдения, че въпросът за
компетентността на К. Цекин да бъде заместник-министър на МВР е повдигната от много
други хора и медии преди процесната публикация. По подробно изложените твърдения в
отговора, моли за отхвърляне на исковете претенции. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установеното следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че ответникът е публикувал на личния си фейсбук профил на 20.06.2023 г. текст
със съдържание: „За сведение на експремиера К. П, огромното количество хора, които е
управлявал новият заместник-министър на МВР г‑н Ц. в НСО са ДЕСЕТ човека! За
сравнение, в МВР има близо 50 000 служители! Да не говорим, че сферите на действие
на МВР и НСО са много различни! Не може да назначаваме своите шофьори, фризьори,
готвачи и градинари на постовете заместник-министри и да твърдим, че действаме
принципно, съобразявайки единствено качествата и компетенциите на кандидатите!
Много, много лош знак към хората в и извън системата! И много лош подход, който
гарантира провал! За съжаление не само за една или няколко политически сили, а за
държавата и народът ни, който повече не може и не трябва да търпи подобни прояви
на безотговорно кадруване на най-висшите политически нива!“, на основание чл. 146 от
ГПК.
Съдът не кредитира и не обсъжда представените извлечения от интернет
публикации, тъй като същите не са заверени от нотариус за достоверност на тяхното
съдържание към момента на снемането им от интернет пространството, нито са били
предмет на експертна проверка относно достоверността им.
По делото са събрани множество доказателства, в това число писмени документи и
такива на електронен носител, в това число документи, свързани със завършеното
образование от ищеца, диплома за завършено висше образование, служебна характеристика,
договор за военна служба, заповеди на началника на НСО, Епикриза от 11.02.2023 г. от
Клиника по кардиология при УМБАЛ „Александровска“, приложени на л. 83-124, л. 196-
197, Справка от НСО от 14.10.2024 г. (л.174) и диск с предаването „Тази сутрин“ на „БТВ
Медиа Груп“ ЕАД от 4.7.2023 г. (л.284).
От писмените документи се установява, че ищецът има завършено висше образование
3
със степен бакалавър и специалност „Спорт“ в НСА, втора специалност „Физическо
възпитание“, допълнителна квалификация, придобита при двугодишен курс в НСА по
специалността „Спортна журналистика“ и квалификация „Редактор в спортен отдел на
вестник, радио и телевизия“, завършена образователно-квалификационна степен на висше
образование магистър във Военна академия „Г.С.Раковски“, гр. София, Факултет „Командно-
щабен“ с придобита специалност „Логистика на сигурността и отбраната“ и квалификация
„Изпълнение на ръководни длъжности в системата на националната сигурност“. Установява
се, че ищецът е постъпил на служба в Национална служба „Охрана“ на 01.04.2002 г., като
правоотношението е прекратено по взаимно съгласие, считано от 13.06.2023 г. Същият е с
присвоено звание „лейтенант“ от 01.04.2002 г., повишен в звание „старши лейтенант“ на
30.08.2004 г., в звание „капитан“, считано от 01.09.2007 г., в звание „майор“, считано от
01.09.2010 г., в звание „подполковник“, считано от 13.11.2014 г., в звание „полковник“,
считано от 13.11.2018 г. Обща оценка от последната му атестация през 2022 г. е Първа
атестационна група. Ищецът е бил награждаван осем пъти, няма наказания, като е назначен
на кадрова военна служба в Национална служба за охрана при Президента на РБ, считано от
01.04.2002 г., назначен на длъжност „разузнавач“ в отдел „Охранителен“. Преназначаван е на
различни длъжности в Национална служба за охрана, като е изпълнявал същата длъжност и
в други сектори, както и на длъжността „инспектор“, „старши инспектор“, „главен
инспектор“, „началник отдел“ на отдел „министерски съвет“, считано от 13.11.2014 г. Със
Заповед № 265 от 28.01.2021 г. на началника на НСО, считано от 28.01.2021 г. ищецът е
освободен от заеманата от него длъжност „Началник на отдел“ на отдел 02 и е назначен на
длъжност „главен инспектор“ в група 03 на сектор 04 на отдел 01. В последствие е бил
преназначаван на същата длъжност в различни групи и сектори в НСО. Със Заповед № 116
от 27.01.2023 г., считано от 01.02.2023 г. ищецът е освободен от заеманата от него длъжност
„главен инспектор“ в група 02 в сектор 04 на отдел 01 и е бил назначен на длъжност „главен
инспектор“ в група 03 в сектор 05 на отдел 02, като заповедта е била обжалвана от ищеца и
било образувано адм.д. № 1409/2023 г. на АССГ.
На 13.11.2014 г. е подписан безсрочен Договор за военна служба № ВС-267 с
Национална служба за охрана при президента на РБ, като ищецът е назначен на длъжност
„Началник отдел“ със звание „подполковник“. Със Заповед рег. № 8121з-973 от 08.09.2016 г.
ищецът е бил включен в създадена междуведомствена група със съпредседатели подп. К. Ц.,
началник на отдел 02 – НСО; гл. инспектор Георги Георгиев – началник сектор „Патрулно-
постова дейност“ в Отдел „Охранителна полиция“ в ГДНП и 35 души членове на групата.
Възложените задачи на групата са били изготвяне и предлагане на Министъра на
вътрешните работи и началника на НСО проект на инструкции за взаимодействие между
МВР и НСО.
От представената служебна характеристика от 20.07.2023 г. е видно, че ищецът е
преминал по йерархията в Национална служба за охрана от постова охрана, лична охрана,
началник на отдел и преди да напусне службата е работил като лична охрана, изпълнявал е
стриктно служебните си задължения и поставените задачи, без да допуска отклонения от
изискванията, посочени в длъжностната характеристика и вътрешните нормативни
документи в НСО. Характеризиран е като отговорен, дисциплиниран, спазващ етичния
кодекс на НСО, адаптивен, но и податлив на странично влияние, компетентен по въпросите,
касаещи професионалните му задължения. Умее да работи в екип и да сътрудничи с колегите
си, справя се добре в критични ситуации, а към учебния процес се отнА. отговорно,
поддържа високо ниво на физическа подготовка и постига високи резултати на изпитите.
Служебното му правоотношение е прекратено на 13.06.2023 г. по негово лично желание.
Видно от Справка от НСО от 14.10.2024 г. за периода на изпълнение на длъжността
„началник отдел“ в НСО, а именно от 13.11.2014 г. до 28.01.2021 г., ищецът е ръководил
повече от 100 служители от НСО.
В периода 11-13.02.2023 г. ищецът е бил приет в УМБАЛ „Александровска“, Клиника
по кардиология с диагноза „Пароксизмално предсърдно мъждене – спонтанно възстановен
синусов ритъм. Дислипидемия.
4
Изслушана и приета е и техническа експертиза, която е извършила анализ на
предоставен от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД по делото запис на телевизионно предаване "Тази
сутрин" на „Би Ти Ви“, с продължителност 17 минути и 21 секунди, съдържащ интервю с И.
П. Д., който е основен участник, заедно с водещата Ванина Недкова, Статия със заглавие „И.
Д.: Ролята ми на общественик ще продължи, дали ще прерасне в политическа – ще видим“ и
вградена в нея препратка към аудио-визуално съдържание - интервю, проведено с И. П. Д. в
телевизионното предаване „Тази сутрин" на „Би Ти Ви“ с водеща Ванина Недкова,
публикувано на интернет страницата на медията в 08:05 ч. на 04.07.2023 г. и приложен по
делото оптичен диск, доказателство №4 с аудиовизуален запис на излъчено на 04.07.2023 г.
по „БТВ“ интервю на ответника в предаването „Тази сутрин“. Осъщественият сравнителен
анализ на съдържанието на трите аудиовизуални записа установява пълна идентичност. Снет
е и текстът на цялото интервю, като съдът счита, че не е необходимо неговото
възпроизвеждане в мотивите към решението.
Свидетелят Деан И.ов Дуков, воден от ищеца и негов приятел от повече от 20
години, споделя, че заедно са състезатели в един и същи отбор в НСА. През годините
развили добро приятелство, като свидетелят е кум на семейството на ищеца. Знае, че към
момента на разпита ищецът не работи. Имат чести контакти, често организирали общи
семейни почивки. Знае за интервюто и за фейсбук публикацията. Видял е публикацията и е
уведомил ищеца за нея. Тогава свидетелят бил в София и живеел в дома на ищеца.
Изненадал се от реакцията на ищеца, тъй като той, според свидетеля е уравновесена
личност. Той бил смутен, което било неприсъщо за него. Още на следващия ден той се
почувствал зле, казал, че го стяга нещо в гърдите. След като свидетелят се прибрал в
Каварна, установил, че общуват все по-рядко. Ищецът му споделил, че много хора са му се
обадили под влиянието на тази публикация. Свидетелят познавал кариерното развитие на
ищеца, който му споделял, че след публикацията бил смутен и се чувствал недостойно в
службата от колегите си. Обяснява, че когато има публикация, свързана с ищеца, те я
коментирали заедно. Свидетелят бил попадал на подобни публикации, тъй като ползва
социални медии. В този период ищецът се почувствал зле и от това, че трябвало да обяснява
на своите деца за въпросните публикации. В съвкупност от много твърдения се чувствал зле.
Според свидетеля, това, което прочел, че ищецът бил принизен с един градинар и
нарицателно „бодигард“ било обидно и не отговаряла на фактическата истина. Свидетелят
счита, че това е лъжа, така го е почувствал. Знае, че ищецът се почувствал зле.
Свидетелката Ваня Филипова Шумлева, водена от ищеца и негова тъща, е лекар с
практика повече от 40 години, анестизиолог, реаниматор, спешен медик. Живеят с ищеца
заедно, тъй като той е женен за дъщерята на свидетелката. Вечер се събирали заедно, в
добри отношения са. Виждат се често. Свидетелката знае за публикацията във фейстбук и за
интервюто в „БТВ“. След публикацията била извикана от дъщерята на свидетелката у тях, за
да види състоянието на ищеца. Свидетелката обяснява, че всички здравни проблеми в
семейството са нейна грижа. Заварила ищеца с учестен пулс, потиснат, с ниско кръвно
налагане. При друга стресова ситуация през месец февруари ищецът лежал в болница с
предсърдно мъждене. Свидетелката разбрала, че и в този случай ищецът е получил такъв
пристъп и му приложил лечение с бета блокери, което коригира ритъма на сърцето. Цялото
семейство било потиснато и разстроено. Ищецът бил разстроен и според свидетелката било
ясно, че стресът довежда до такива инциденти. Счита, че стресовата ситуация е била
причината за предходното постъпване на ищеца в болницата. Не помни колко време е бил в
болничен, знае, че е бил дълго вкъщи, поне две седмици. Сочи, че се касае за сериозно
заболяване. След като прегледала ищеца, свидетелката му приложила посоченото лечение и
се получил добър резултат. Бързо отшумяло. Към момента на изслушване на свидетеля,
ищецът бил безработен.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаването на такава искова претенция в
доказателствена тежест на ищцовата страна е установяването на противоправно поведение
на ответника, вследствие на което (наличие на пряка причинна връзка) са причинени
5
описаните в исковата молба неимуществени вреди на претендираната стойност, по вина на
ответника. Респективно, всеки, който е възложил работа на едно лице, което е извършило
противоправно действие или се е въздържало от действие, когато е било длъжно да действа,
при и/или по повод на тази възложена работа, отговаря за вредите, които са нанесени на
увредените лица по реда на чл.49 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на увреденото лице. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република
България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го
разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
установени в ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията,
касателно гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ
от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който
въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава
във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се
разпростира до пределите, до които зА.га други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите.
Спецификата на настоящия случай е обществената значимост на дейността,
извършвана от ищеца от една страна като служител в Национална служба за охрана, от
друга значимостта на позицията, на която е бил назначен като заместник-министър в
Министерство на вътрешните работи. Не е спорно, че думите, чрез които ищецът сочи, че
ответникът му е причинил твърдените неимуществени вреди, са били написани и изречени
от него, както във фейсбук, така и по телевизия „Би Ти Ви“ в предаването „Тази сутрин“,
излъчено на 04.07.2023 г. Същото е било публикувано на интернет страницата на медията в
08:05 ч. на същия ден.
Безспорно е, че обществото не бива да е търпимо към случаи на назначаване на лица
без достатъчно квалификация, опит и знания на висши длъжности в Министерски съвет или
на други държавни постове, като достъпът до информация за такива обстоятелства е в
обществен интерес. Правото на информираност и свободата на словото обаче не бива да се
упражняват и да се реализират по начин, който да уврежда когото и да е, в това число чрез
накърняване на доброто име, достойнството и неприкосновеността на личния и семейния
живот на лицата. Дали има увреда от превратно упражняване на правото на свободата на
словото, респективно правото на информираност, е въпрос на конкретна преценка във всеки
отделен случай. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат
да ангажират отговорността на ответника, само ако позорят адресата и са неверни. Оценките
(мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника
само ако представляват обида (вж. Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на
ВКС, ІV ГО; Решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение №
62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290
ГПК). Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено зА.гащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
6
обществен въпрос, свързан с негово занятие (вж. Решение по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС,
III г. о., постановено по чл. 290 ГПК), както и не може да се носи отговорност за верни
фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при положение че авторът
е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да провери достоверността им
(вж. Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
Безспорно се установява, че процесните изявления на ответника са публикувани от
него във фейсбук на 20.06.2023 г., а в последствие са потвърдени в интервюто, излъчено в
предаването „Тази сутрин“ по телевизия „Би Ти Ви“ на 04.07.2023 г. Ищецът твърди, че в
процесните изявления на ответника е налице клевета, евентуално обида. Следва да се
извърши проверка относно наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, причинено от клевета, а при недоказаност на осъществяването на
фактическия състав на деянието клевета, да се извърши проверка за осъществяване на
фактическия състав на деянието обида.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс,
разглА.ването на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, се
явява клевета. Безспорно е, че не може да се приеме, че е осъществена хипотезата на
деянието клевета във втората част на законовата разпоредба, а именно чрез приписване на
престъпление, тъй като изявлението на ответника не съдържа такива твърдения. Ето защо,
следва да се изследва хипотезата на разглА.ване на позорно обстоятелство за другиго.
Съдът счита, че с извършените действия по публикуване на процесните изявления във
фейсбук и повторното им заявяване в интервюто в предаването „Тази сутрин“ по „Би Ти Ви“
не са разпространени позорни за ищеца обстоятелства, нито му е приписано престъпление.
Твърдението, че ищецът ръководи десет души в НСО не може да се квалифицира като
позорно обстоятелство. По делото се установява по безспорен начин, че ищецът е ръководил
повече от десет души в НСО, а именно – над сто души. Установява се, че същият се е
ползвал с доверие в работата си, поради което и е израствал в йерархията на Национална
служба за охрана. Установява се също, че ищецът има завършено висше образование със
степените бакалавър и магистър и специалности, които го правят компетентен да изпълнява
съответните длъжности, на които е бил назначаван и преназначаван в НСО по време на
професионалната си кариера там. Участвал е в комисия от 35 души, която е била сформирана
Позорящите обстоятелства обаче следва да са такива, че с оглед на установените нравствени
и морални разбирания да зА.гат обществената оценка за оклеветения (вж. Решение на
Решение № 9 от 28.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1805/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Б Троянов). В настоящото производство не се доказва ответникът да е изнесъл позорящи
обстоятелства за ищеца, които да са въздействали на обществената оценка за последния в
сочения в исковата молба аспект, а именно същият да бъде възприеман в българското
общество като некадърен и некомпетентен да изпълнява длъжността на заместник-министър
на вътрешните работи, тъй като бил оприличен на „шофьори, фризьори, готвачи и
градинари“. Съгласно Речника на българския език, глаголът „оприлича“ се тълкува като
„възприемам нещо или някого, като друго или друг; припознавам се“. Съответно, думата
„оприличен“ е производна дума на глагола „оприлича“, тоест възприет като нещо или
някого, припознат. В настоящия случай ответникът, съдът приема, че с процесните изказване
и публикация във фейсбук ответникът не е изнесъл позорящи обстоятелства, доколкото
оприличаването с професии като шофьор, фризьор, градинар нито са позорни, нито са
обществено укорими, а са различни от длъжността, на която ищецът е бил назначен в
Министерството на вътрешните работи.
По отношение на твърдението, че с процесните изявления ответникът е реализирал
деянието „обида“, което се осъществява, съгласно чл. 146, ал. 1 от НК чрез казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. В чл. 148, ал. 1 от НК са регламентирани квалифицираните случаи на деянието
„обида“, в това число, когато е нанесена публично или е разпространена чрез средствата за
масова комуникация. Безспорно и неоспоримо право на автора на дадена публикация,
респективно на даващия едно интервю, е да изрази собствено мнение, оценка или
7
становище, стига обаче с това да не зА.га личната сфера на останалите. В процесните
изявления съдът счита, че не са налице обидни думи или изрази, такива, които да са
унизителни за честта и достойнството на ищеца. Нито твърдението, че същият е ръководил
десет души в НСО, нито твърдяното оприличаване на професиите шофьор, фризьор, готвач
и градинар е такова. Чрез посочване на изброените професии ответникът е направил
отграничаване на длъжността, на която ищецът е бил преди да бъде назначен за заместник-
министър в Министерство на външните работи, което обаче само по себе си не се явява
унизително за честта и достойнството. Такова отграничаване не може да се възприеме като
унизително, респективно обидно и такова, което накърнява честта и достойнството на
ищеца.
Заемайки пост в Министерство на вътрешните работи ищецът става публична
личност, чийто не само професионален, но и личен живот стават обект на интерес на
обществото и последното има право да бъде информирано за обстоятелства, касаещи
неговото управление, още повече в чувствителната сфера на Министерство на вътрешните
работи. Съгласно константната и безпротиворечива практика на ЕСПЧ, публичните
личности, включително такива от политически кабинет на министър, следва да имат по-
висок праг на чувствителност към подобни изявления от страна на трети лица. Ответникът е
изразил своята лична оценка и мнение, като съдът приема, че същият не е използвал обидни,
респективно унизителни квалификации или внушения, насочени към личността на ищеца.
Касае се за два вида права: правото на зачитане на лично достойнство, чест и добро име и
правото на свободно изразяване на мнение, свобода на словото. Тези два вида права следва
да бъдат в равновесно положение, а не да се дава превес на едните за сметка на другите.
С оглед на горното, съдът приема, че не е осъществен състав на деянието обида.
Предвид това, че се установи, че не е налице и състава на деянието клевета, съдът счита за
недоказано наличието на елемента противоправност от фактическия състав на деликта. При
недоказаност на един от кумулативно изискуемите елементи на деликта, съдът приема за
недоказан предявения иск като цяло, тъй като е без значение дали следствие на изявленията
на ответника ищецът е претърпял вреди, ако тези изявления не се явяват противоправни
действия или бездействия.
Следва исковата молба да бъде отхвърлена, а на ответника да се присъдят разноски,
който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3, предложение трето от Закона за адвокатурата, тоест като на друг юрист.
Съгласно предвидените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, минималният размер в случая, съобразно
цената на иска, възлиза на 500 лв., като с оглед на това, че делото е разгледано в повече от
две заседания, сумата се увеличава с още 500 лв., съгласно чл. 7, ал. 9 от наредбата
(проведени са реално четири открити съдебни заседания, едно е пренасрочено, поради
отсъствието на съдията-докладчик по здравословни причини). Така, минималният размер за
адвокатско възнаграждение се явява такова от 1000 лв., в който размер и съдът присъжда
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „К. Б“
№ 17, ет. 2, ап. 6, чрез адв. А. К., упражняващ дейност при Адвокатско дружество „Д Г К, ...
В“, със служебен адрес и адрес за връчване на призовки и съобщения по делото: бул. „Цар
О“ № 8А, ет. 4, София 1000, България, тел. 02/....., против И. П. Д., ЕГН **********, с адрес
в гр. П, бул. „К В“ № 10, със съдебен адрес в гр. П, ул. Висла № 4, ет. 3 и 4, чрез адвокат А.
М С, като са предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер
на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени от публикация във фейсбук на 20.06.2023 г. в личния профил на ответника в
8
социалната мрежа, изразяващи се в здравословни проблеми, морални, житейски и
емоционални терзания и разстройства, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 17.05.2024 г., до окончателно изплащане на вземането, като недоказан.
ОСЪЖДА К. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „К. Б“ № 17, ет. 2, ап. 6
да заплати на адвокат А. О. Манджукова-Стоянова от АК – Видин, ЛН **********, съдебен
адрес: гр. П, ул. Висла № 4, ет. 3, за предоставена на ответника И. П. Д. правна помощ по
делото, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, предложение трето от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9