Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 541
/ 10.04.2020
година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар
Й. Б. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 258/2020 година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуален
представител на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, против
решение № 131/16.12.2019 година по н.а.х.д. № 293/2019 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е
отменено наказателно постановление № НЯСС - 177/25.09.2019 година на заместник
– председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (НП).
С НП, на Община Сунгурларе за нарушение на чл. 190а
ал. 2 във връзка с чл. 190а ал. 1 т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание
чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лева.
Касаторът счита решението за неправилно. В жалбата се
твърди, че съдът не е отчел правилно фактическата обстановка по спора –
неизпълнение на предписание, което няма пряка връзка с липсата или наличието на
основен изпускател в проверения язовир, защото предписанието е било за
осигуряване на достъп чрез премахване на високата тревна и храстова
растителност.
Иска обжалваното решение да бъде отменено, като НП
бъде потвърдено.
Прокурорът пледира неоснователност на касационната
жалба.
С процесното НП, на общината е наложена имуществена
санкция за това, че при извършена проверка на 18.06.2019 година на общински
язовир „В имот № 000346“, намиращ се поземлен имот № 000346 в землището на село
Садово, община Сунгурларе, е констатирано, че не е изпълнено задължително
предписание, дадено с констативен протокол № 06 – 01 – 10/15.01.2019 година на
ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ в ДАМТН – да се осигури
достъп до основния изпускател на язовира, с определен срок за изпълнение
18.04.2019 година.
РС е отменил НП като е приел за установено, че
язовирът конструктивно не разполага с основен изпускател, поради което
предписанието с невъзможен предмет няма как да бъде осъществено, съответно – не
може да има и нарушение, изразяващо се в неизпълнението му.
Решението на РС е правилно и мотивите му се споделят
напълно от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 141 ал.1 т.1 от ЗВ, собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в
техническа изправност.
Лаконичният текст на закона е пределно ясен. В
императивна форма на собственика (единствено) е възложено задължението за
поддържане на язовирната стена в техническа изправност, т.е. в състояние, в
което тя може да изпълнява пълноценно предназначението си. Съответно, той е и
лицето, което носи отговорността да допуснато административно нарушение на
цитираната разпоредба.
В първоначално издаденото предписание от 15.01.2019
година по осигуряване на безопасната техническа експлоатация е указано в срок
до 18.04.2019 година да бъде осигурен достъп до „основния изпускател“ на язовирната
стена. Това предписание не е оспорено от адресата си (лист 17 – 18 от н.а.х.д.
№ 293/2019 година).
При повторната проверка от 18.06.2019 година е
констатирано наличие на висока тревна и храстовидна растителност в зоната на
въздушния откос, което възпрепятства извършването на обход; гъста храстовидна
растителност в преливника и отводящия канал, и извод за неизправност на тази
част от съоръжението; „основен изпускател:
не установен, няма достъп до висока
тревна и храстовидна растителност“. Констатирано е и неизпълнение на
първоначалното предписание в указания срок (лист 15 – 16 от н.а.х.д. № 293/2019
година).
Неизпълнението на предписанието е квалифицирано като
нарушение, за което е наложена имуществена санкция с НП.
В съдебното производство, обаче, от санкционираното
лице са ангажирани доказателства, че язовирът (конструктивно) не разполага с
„основен изпускател“. Т.е. общината обективно не би била в състояние да осигури
достъп до нещо, което не съществува, дори да беше извършила необходимото почистване
на стената на язовира от храсти и висока тревна растителност. Твърденият
отрицателен факт от санкционираното лице (липса на основен изпускател на
язовира) не е опроверган от наказващия орган в производството по обжалване на
НП, а именно върху органа е възложена доказателствената тежест по установяване
на всички признаци на нарушението, за което е наложена имуществената санкция.
Напълно основателно РС е приел, че невъзможният предмет на предписанието
обуславя извод за незаконосъобразност на НП.
Решението следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/16.12.2019 година по
н.а.х.д. № 293/2019 година на Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: