Присъда по НОХД №101/2021 на Районен съд - Горна Оряховица
| Номер на акта: | 2 |
| Дата: | 28 януари 2022 г. |
| Съдия: | Павлина Тонева |
| Дело: | 20214120200101 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 февруари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
по ПРИСЪДА по НОХД № 101/2021 г.
по описа на РС – Горна Оряховица
Обвинението на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица е срещу
М. С. Х. от с. В., общ. Г. О., с ЕГН **********, за това, че на 12.06.2020 г. в с.
Върбица, общ. Горна Оряховица, на ул. „Константин Кисимов“, пред дом №
5, нанесъл удари с тръба по главата на Р. Е. А. от с. В., и с това му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК
прокурорът повдига ново обвинение на Х. и съдът е допуснал изменение на
обвинението, като същото се счита предявено за това, че на 12.06.2020 г. в с.
В., общ. Г. О., на ул. „К. К.“, пред дом № 5, чрез блъскане в областта на
гърдите на Р. Е. А. от с. В. и реализиралият се от падането удар на главата на
А. в тухления зид, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
черепно – мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето,
временно опасно за живота на А. - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа измененото обвинение и счита, че същото е
безспорно доказано от събраните по делото доказателства. От тях безспорно
се установява както механизма на причиняване на телесната повреда, така и
авторството и нейния характер. Счита, че условно наказание, ориентирано
към минимума на предвиденото за това престъпление наказание би
отговаряло на тежестта на извършеното престъпление и обществената
опасност на подсъдимия. По отношение на гражданския иск счита същият за
основателен, но завишен по отношение на размера и предоставя на съда да
прецени по справедливост размера на обезщетението, което следва да се
присъди на пострадалия.
По делото е предявен своевременно и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалия Р. Е. А. против подсъдимия М. С. Х. за
претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на 40 000,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.06.2020 г.
до окончателното изплащане.
Пострадалият Р. Е. А. е конституиран като ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ и
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ на основание чл. 85 и чл. 76 от НПК. Същият
поддържа обвинението и предявеният иск.
ПОВЕРЕНИКЪТ на гражданския ищец и частен обвинител адвокат Р.И.
от ВТАК споделя изложеното от прокурора относно характера на телесната
повреда и механизма на причиняването й. Счита, че обвинението е безспорно
1
доказано от събраните по делото доказателства. Предвид тежестта на
деянието и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства намира, че
единствено ефективна присъда би могла да изиграе своята превъзпитателна
роля. Намира, че не са налице основания за постановяване на условно
осъждане на подсъдимия. Счита, че пострадалият е претъпял значителни
болки и страдания, срам и унижение и гражданският иск е доказан по
основание и размер. Моли съда да уважи гражданския иск в пълния му
претендиран размер. Претендира разноските за платено адвокатско
възнаграждение.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат В. Ф. от ВТАК счита, че в настоящото
производство са извършени всички възможни действия по разследване и са
събрани всички възможни доказателства, но обвинението е останало
недоказано. Поддържа, че е недоказан механизма на получаване на
нараняванията на Р.А., както и авторството на деянието. Счита, че това се
дължи на недобросъвестното поведение на частния обвинител и граждански
ищец, чиито показания са непоследователни и противоречиви в хода на
досъдебното производство и на съдебното следствие. Сочи, че едва на втория
разпит в хода на съдебното следствие А. е заявил, че е бил блъснат от
подсъдимия в стената, което кореспондира със заключението на изслушаната
съдебно – медицинска експертиза, от която се установява, че вероятният
механизъм на получаване на уврежданията на А. е блъскане и удар на главата
в стена. Излага, че свидетелските показания са разнопосочни относно
механизма на получаване на уврежданията на А.. Счита, че са налице
доказателства, че когато Р.А. се е ударил в стената, подсъдимият е бил на
земята в резултат на пробождане. Имало данни и за евентуален механизъм от
самонараняване на А. в резултат на счупване на вилата. Предвид недоказване
на механизма на получаване на телесните увреждания на Р.А. и авторството
на деянието моли съда да признае подзащитния му за невинен и го оправдае
по повдигнатото обвинение, като отхвърли предявения граждански иск.
ПОДСЪДИМИЯТ М. С. Х. не се признава за виновен. Възползва се от
правото си да не дава обяснения. Присъединява се към изложеното от
защитника.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
М. С. Х. е роден на ******* в гр. Г. О., български гражданин, с постоянен
адрес гр. Г. О., ул. „Г. С. Р.“ № .... и настоящ адрес с. В., общ. Г. О., ул. „К. К.“
№ ***, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан
/реабилитиран на основание чл. 88а от НК относно предходни седем
осъждания/, с ЕГН **********.
Р. Е. А. живее в с. В., общ. Г. О., ул. „К. К.“ № **. Известен е като
„Шошо“.
През 2019 г. А. заживял на съпружески начала с М. А. М. от с. В..
2
Против съвместното им съжителство били майката на М. – Ф.Й. и близките на
М. – дядо й Ш.Ш. и леля й Б.А., както и подсъдимия М.Х., с когото Ф.Й.
живее на съпружески начала.
М.Х. и Ф.Й. живеят в къщата на сестрата на Й. – Б.А., находяща се в с.
В., ул. „К. К.“ № ***.
На 11.06.2020 г. вечерта М.Х., Ф.Й., Ш.Ш. и Б.А. се събрали в дома на
последната, за да се почерпят, тъй като А. се прибрала от чужбина. От дома
им звучала силна музика.
По същото време Р.А. бил в дома си заедно сестра си Ф. Е. А., М.М., С.
С. Д. и малолетния син на последния Р. С. С.. Към полунощ А. се обадил на
ЕЕН 112 и се оплакал от силната музика в къщата на А.. След няколко
минути пристигнал полицейски автопатрул и А. им посочил къщата на А..
След като полицейският автопатрул си заминал музиката в дома на А.
спряла. Ф.Й., Б.А., М.Х. и Ш.Ш. разбрали, че Р.А. е подал сигнала за силната
музика и се насочили към дома му. Й., А., Х. и Ш. викали Р.А. да излезе
навън, за да се разправят, псували го, обиждали го и се заканвали да го убият.
А. и М. сочат, че М.Х. носел метална тръба, Ф.Й. носела нож, Ш.Ш. носел
дърво, а Б.А. носела тесла. Ф.А. и М.М. затворили вратата, за да не излезе А.
навън. Хората навън продължили да крещят.
Р.А. се ядосал, взел вила и излязъл навън през друга врата. Тръгнал към
тях, а те го наобиколили. Насочил вилата към корема на М., тъй като той бил
най - силен и го „боцнал“, като му нанесъл охлузни рани по слабините и
пениса. Преди това М. бил подпрял тръбата. След боцването, М. хванал с
ръка острата част на вилата и я счупил. Подсъдимият паднал на земята. Й. му
помогнала да стане. След като станал, Х. се пресегнал, взел металната тръба и
ударил А. в дясната част на главата два пъти. По същото време Ф.Й., която А.
нарича „Ф.“ го одраскала с нож по гърба, а останалите му нанасяли удари по
тялото. От втория нанесен от подсъдимия удар в дясната част на главата, А.
паднал на колене. Бил обърнат с лявата си част към стената /тухления зид/.
Тогава подсъдимият Х. го блъснал с ръце в областта на гърдите към стената и
А. си ударил главата. След този удар паднал на земята по очи и не си спомня
нищо. М.М. легнала върху А., за да го предпази от ударите и ритниците на
другите. М. също пострадала, като най – много удари понесла от майка си. А.
започнала да вика за помощ, да спрат и че са убили брат й и те се
отдръпнали. А. бил в съзнание, но трудно дишал. Бил целият в кръв. С
помощта на С., М. и А. изправили А. и го откарали в болница.
Видно от Епикриза на МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД гр. Велико
Търново, Неврохирургично отделение /л.114-л.116/ Р.А. претърпял
оперативно лечение на тежка черепно - мозъчна травма. В продължение на
една година се възстановявал и пил лекарства.
Към настоящия момент А. продължава да има главоболие и
световъртеж при силно слънце и пие лекарства.
На местопроизшествието бил извършен оглед, като били фиксирани и
3
иззети натривки от кръв от земята и стената на оградата на А., както и чук и
щанга /Протокол за оглед на местопроизшествие на л.4-л.6, ведно с
Фотоалбум /л.7-л.12/. С протокол за доброволно предаване св. Ф.А. предала
парче дърво с дължина 1,17 м. /л.119/. При извършено претърсване в дома на
Б.А. /одобрено с разпореждане № 192/12.06.2020 г. по ЧНД № 407/2020 г. по
описа на ГОРС – л.13/ били намерени и иззети метална част от вила с 4 рога и
метална тръба със засъхнало по нея червено – кафяво петно /Протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи на л.14-л.16, ведно с Фотоалбум
/л.16-л.19//.
От назначената комплексна съдебно – биологична, трасологична и
дактилоскопна експертиза, отразена в Протокол № II-12 от 08.09.2020 г. /л.65-
л.78/ се установява, че представените парче дърво и метална част от вила са
част от едно цяло. По част от представените на вещите лица обекти е
установено наличие на кръв, а именно: по иззети с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.06.2020 г. обект № Д 7720 представен като „Марля
с натривка от стена на ограда“, обект № Д 17721 представен като „Марля с
натривка от земята“ и обект № Д 7858 представен като „Метална тръба с
дължина 75 см“; по иззет с Протокол за доброволно предаване от 12.06.2020
г. от Ф. Е. А. обект лаб. № ВТ20.12.01 представен като „Парче дърво с
дължина 1,17 м. и диаметър 4 см“. По иззетите с Протокол за доброволно
предаване от 12.06.2020 г. от Р. Е. А. обект лаб № ВТ20.12.02 представен като
„Дрехи опаковани в черен найлонов чувал /…/ - долнище от анцуг, бяла
тениска с черни орнаменти и черни чорапи“, носени от Р. Е. А. и подобекти и
иззетите с Протокол за доброволно предаване от 12.06.2020 г. от М. С. Х.
обект лаб. № ВТ20.12.03 представен като „Дрехи опаковани в черен найлонов
чувал /…/ - зелен панталон 7/8 и синя тениска с къс ръкав“, носени от М. С. Х.
и подобекти са установени петна, съмнителни за следи от кръв, като при
изследването е установено наличие на следи от кръв с човешки произход,
носител на кръвногруповия фактор „А“. Кръвногрупов фактор „А“ се
съдържа в кръв на лицата от кръвна група „А“, каквито са Р.А. и М.Х..
Според този резултат установените следи от човешка кръв е възможно да
произхождат от тези лица, както и от всяко друго лице – носител на
кръвногруповия фактор „А“.
Съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Н. В. Г. на 19.08.2020 г.
/л.42-л.44/, Р. Е. А., на 34 г. е получил: закрита тежка черепно – мозъчна
травма – счупване на лявата фронтална кост, епидурален мозъчен кръвоизлив,
субарахноидна хеморагия, оперативно лечение – краниотомия и премахване
на кръвоизлива, данни за постравматична кома /загуба на съзнание/.
Описаните травматични увреждания са в резултат от удари с или върху
твърди тъпи предмети и по начин описан в делото е възможно да са получени
– удари с тръба по главата. Черепно – мозъчната травма е причинила на А.
разстройство на здравето, временно реално опасно за живота, до време на
стабилизиране и премахване на опасността. Срокът на лечение и
4
възстановяване е не по – малко от 10 месеца при нормално протичащ
възстановителен процес. В СЗ на 16.06.2021 г. вещото лице д-р Г. посочва, че
е възможно и след срока на възстановяване от такава травма 10-12 месеца,
пострадалият да има световъртеж и главоболия.
От заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Г. на 18.11.2020 г. /л.48-л.49/ се установява, че Р.
Е. А., на 34 г. е получил: закрита тежка черепно – мозъчна травма – счупване
на лявата фронтална кост, епидурален мозъчен кръвоизлив, субарахноидна
хеморагия, оперативно лечение – краниотомия и премахване на кръвоизлива,
данни за постравматична кома /загуба на съзнание/, разкъсно – контузна рана
неустановена по вид и размер. Описаните травматични увреждания в
областта на главата са в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и
като възможен механизъм на получаване е напълно реално и възможно
черепно – мозъчната травма да е в резултат от удар с глава в областта на
посочения тухлен зид, показан на снимки № 8, 9, 10 в приложения по делото
Фотоалбум. В СЗ на 16.06.2021 г. вещото лице д-р Г. пояснява, че ако е бил
описан вида на раната на пострадалия, е можел категорично да изключи
евентуалното действие на удължен цилиндричен предмет, каквито са тръбите,
сапа и желязото от действието на предмет с твърд, тъп и с широка
повърхност, какъвто е тухления зид. Сочи, че в показанията си пострадалият
съобщава за удари с тръбата в дясната половина, но категорично удари в
дясната половина не могат да причинят травмата в лявата челна половина.
Показанията на пострадалия относно удар на главата в дувара, след което той
вече няма спомен е в резон с факта, че той най – вероятно тогава е получил
тази тежка черепно – мозъчна травма.
Съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Г. на 19.08.2020 г. /л.53-
л.55/, М. С. Х., на 50 г. е получил: прободна рана на лява длан, разкъсно –
контузна рана на пениса, оток с кръвонасядане и охлузване по главата.
Описаните травматични увреждания са в резултат от удари с или върху
предмет с остър връх и тъпа травма по главата и по начин описан в делото е
възможно да са получени – удари с вила. Телесните увреждания са
причинили на Х. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със
срок на лечение и възстановяване около 25 дни при нормално протичащ
възстановителен процес.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвена от
вещо лице д-р Г. на 19.08.2020 г. /л.59-л.61/ се установява, че М. А. М., на 22
г. е получила: отоци, кръвонасядания и охлузване по лицето и горна устна,
кръвонасядане с оток на ляв лакет, кръвонасядания по двете мишници,
кръвонасядания с охлузвания по двете длани, кръвонасядане по дясно бедро,
кръвонасядане по дясно коляно, кръвонасядане по ляво коляно. Описаните
травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети и по начин описан в делото е възможно да са получени – удари с
юмрук. Телесните увреждания са причинили на М. болки и страдания, като
срокът на лечение и възстановяване е около 10 дни при нормално протичащ
5
възстановителен процес.
В хода на досъдебното производство и на съдебното следствие
подсъдимият не се признава за виновен и не дава обяснения.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите Р. Е. А., М. А. М., Ф. Е. А., С. С. Д., Ф. Ш. Й., Ш. А. Ш., Р. С. С.
и Б. Ш. А., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетеля Ф. Е. А., дадени пред орган на досъдебното производство на
26.06.2020 г., в частта относно механизма на получаване на телесните
увреждания от брат й, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, от заключението на четирите
съдебно – медицински експертизи, заключението на комплексната съдебно –
биологична, трасологична и дактилоскопна експертиза, както и от останалите
приложени и приети писмени доказателства, подробно описани в протокол от
СЗ, проведено на 24.01.2022 г.
Съдът дава вяра и кредитира като достоверни показанията на
свидетелите Р. Е. А., М. А. М. и Ф. Е. А., тъй като същите са логични и
непротиворечиви, взаимно се подкрепят и допълват и пресъздават факти,
които съответстват помежду си, като изясняват механизма на извършеното
деяние. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на
съдебно – медицинската експертиза, изготвена от вещо лице д-р Н. В. Г. на
19.08.2020 г. /л.42-л.44/, заключението на допълнителната съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Г. на 18.11.2020 г. /л.48-
л.49/ и заключението на комплексната съдебно – биологична, трасологична и
дактилоскопна експертиза, отразена в Протокол № II-12 от 08.09.2020 г /л.65-
л.78/, както и от приетите по делото писмени доказателства – Протокол за
оглед на местопроизшествие на л.4-л.6, ведно с Фотоалбум /л.7-л.12/,
Протоколи за доброволно предаване, Протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи на л.14-л.16, ведно с Фотоалбум /л.16-л.19/, медицинска
документация и др.
Голословно е твърдението на защитника на подсъдимия за вътрешно
противоречие в показанията на свидетеля Р.А.. Действително е налице
известна непоследователност в показанията на А. между дадените от него
показания в СЗ, проведено на 16.06.2021 г. и дадените от него показания в СЗ,
проведено на 24.01.2022 г. в частта относно местоположението на тялото му
спрямо тухления зид и страната, от която е ударил главата си в стената, като
първоначално твърди, че спрямо зида, тялото му е било на една страна, на
дясната и след блъскането от подсъдимия е ударил дясната част на главата. В
СЗ, проведено на 24.01.2022 г. А. сочи, че боцнал М. с вилата и посочва
областта на корема; М. хванал вилата и я издърпал от ръцете му; Фанка го
боцнала с нож по гърба и докато се обърне, М. го ударил с метална тръба в
дясно на главата. Когато М. го е блъснал с ръце в стената е бил до нея, до
дувара, обърнат на лявата си страна; М. го блъснал с ръце и той си ударил
главата в стената от лявата страна и след като паднал на земята, вече всичко
6
му се губело и нищо не помни. От блъскането в стената си е ударил в главата
в ляво, а от дясната страна на главата има удар с тръбата. Когато М. го е
блъснал в стената е бил на колене, като преди това е бил ударен от него с
тръба в дясната част на главата. А. пояснява, че от двете страни на главата
има операции, като белегът отляво е от блъскането в стената. Има ясен
спомен за случката от излизането от дома му до бутването му в стената. След
този удар не си спомня нищо. Твърди, че не е излъгал в предишно заседание и
сега казва истината.
Констатираната непоследователност в показанията на А. съдът отдава
на получената тежка черепно – мозъчна травма и свързаната с нея загуба на
съзнание. Безспорно и при двата разпита на А., същият твърди, че е бил
ударен от подсъдимия с тръба в дясната част на главата, от удара паднал на
колене, след което подсъдимият го е блъснал с ръце към стената и той е
ударил главата си в нея.
Не следва да се коментират твърденията на защитника за противоречие
между показанията на А., дадени пред орган на досъдебното производство и
показанията, дадени в хода на съдебното следствие, тъй като такива не са
констатирани от съда и първите не са приобщени към доказателствения
материал по предвидения процесуален ред.
Голословно е и твърдението на защитника, че показанията на А. са
съобразени със заключението на съдебно – медицинските експертизи, тъй
като видно от протокола за проведеното СЗ на 16.06.2021 г. А. е дал
показания преди прочитане на заключенията на СМЕ и изслушване на вещото
лице, в които е посочил, че докато е бил на колене, подсъдимият го е блъснал
към стената и той е ударил главата си в нея.
Както вече беше посочено, показанията на Р.А. се потвърждават от
други гласни и писмени доказателства, заключенията на двете съдебно –
медицински експертизи и заключението на комплексната съдебно –
биологична, трасологична и дактилоскопна експертиза, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Съдът дава вяра и кредитира като достоверни показанията на
свидетелите С. С. Д. и Р. С. С., но в тях не се съдържат факти и обстоятелства,
относими към предмета на доказване.
Съдът не дава вяра и не кредитира като достоверни показанията на
свидетеля Ф. Ш. Й. в частите, в които сочи, че Р.А. е викал през дувара си
след заминаването на полицаите и ги е предизвиквал, че баща й Ш. не е
тръгнал с тях към дома на А., че не са носели нищо, че М. не е удрял Р. и че
когато Р. е мушнал М. със силата се е ударил в стената. Съдът не дава вяра и
не кредитира като достоверни показанията на свидетеля Ш. А. Ш. в частите, в
които сочи, че Р.А. е викал през дувара си след заминаването на полицаите и
ги е предизвиквал, че не са носели нищо, че М. не е удрял Р., че Ш. блъснал
М. с вилата по слабините, а той с тикане го приближил към дувара, Ш. счупил
7
вилата със сила, ударил се в дувара и паднал. В тези части показанията на Й.
и Ш. се опровергават от показанията на свидетелите А., М. и А., от
заключението на съдебно – медицинската експертиза от 19.08.2020 г. /л.42-
л.44/ и заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза от
/л.48-л.49/.
Съдът не дава вяра и не кредитира като достоверни показанията на
свидетеля Б. Ш. А. в частите, в които сочи, че Р.А. е викал през дувара си
след заминаването на полицаите и ги е предизвиквал, М. бил на земята, когато
с дръжката на вилата Р. със сила се хвърлил към дувара, Р. одраскал и нея с
вилата сред М., който паднал и тогава Р. паднал и вилата е изкарана. В тези
части показанията на А. са непоследователни, нелогични и противоречиви,
още повече, че на места сочи, че не е видяла как Р. е ръгнал М. и как е паднал
Р. до дувара. От друга страна в частта, в която сочи, че когато Росен се е
хвърлил към дувара М. е бил на земята, показанията на А. са изолирани и не
се подкрепят от останалите гласни доказателства. И не на последно място,
показанията на А. в посочените части се опровергават от показанията на
свидетелите А., М. и А., от заключението на съдебно – медицинската
експертиза от 19.08.2020 г. /л.42-л.44/ и заключението на допълнителната
съдебно – медицинска експертиза от /л.48-л.49/.
Съдът съобрази, че свидетелите Й., Ш. и А. са в близки отношения с
подсъдимия и са заинтересовани от изхода на делото и предвид
констатираната недостоверност в показанията им в посочените части, ги
изключва от събрания по делото доказателствен материал.
В подкрепа на установеното в хода на съдебното следствие, чрез
показанията на свидетелите Р.А., М.М. и Ф.А. са заключението на съдебно –
медицинската експертиза от 19.08.2020 г. /л.42-л.44/, заключението на
допълнителната съдебно – медицинска експертиза от /л.48-л.49/,
заключението на съдебно – медицинската експертиза от 19.08.2020 г. /л.53-
л.55/, заключението на съдебно – медицинската експертиза от 19.08.2020 г.
/л.59-л.61/, заключението на комплексната съдебно – биологична,
трасологична и дактилоскопна експертиза, отразена в Протокол № II-12 от
08.09.2020 г. /л.65-л.78/, които съдът кредитира като компетентни и
обосновани, и изясняващи характера и механизма на получените телесни
увреждания от Р. Е. А., М. С. Х. и М.А.М..
Приетата от съда фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че на 12.06.2020 г. в с. В., общ. Г. О., на ул. „К. К.“, пред дом № **,
чрез блъскане в областта на гърдите на Р. Е. А. от с. В. и реализиралият се от
падането удар на главата на А. в тухления зид, М. С. Х. му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в черепно – мозъчна травма, представляваща
разстройство на здравето, временно опасно за живота на А., с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и следва да се ангажира наказателната му
отговорност.
8
От обективна страна подсъдимият чрез блъскане в областта на гърдите
на Р. Е. А. от с. В. и реализиралият се от падането удар на главата на А. в
тухления зид, му е причинил закрита тежка черепно – мозъчна травма –
счупване на лявата фронтална кост, епидурален мозъчен кръвоизлив,
субарахноидна хеморагия, наложила оперативно лечение – краниотомия и
премахване на кръвоизлива, и последвала постравматична кома /загуба на
съзнание/.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Н. В. Г. на 19.08.2020 г. /л.42-л.44/, черепно –
мозъчната травма е причинила на А. разстройство на здравето, временно
реално опасно за живота, до време на стабилизиране и премахване на
опасността, т.е. налице са медико – биологичните признаци на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като при
получената черепно – мозъчна травма е била налице реална опасност за
живота на пострадалия до време на медицинската интервенция и премахване
на опасността.
Механизмът на причиняване на средната телесна повреда на Р.А. е
безспорно установен чрез показанията на свидетелите А., М. и А.,
заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза от /л.48-
л.49/ и приетия Протокол за оглед на местопроизшествие на л.4-л.6, ведно с
Фотоалбум /л.7-л.12, които взаимно се подкрепят и допълват. В този смисъл е
неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия, че механизмът на
причиняване на телесната повреда е недоказан. Обстоятелството, че не е
описан вида на раната на пострадалия и вещото лице не може категорично да
изключи евентуалното действие на удължен цилиндричен предмет, каквито са
тръбите, сапа и желязото от действието на предмет с твърд, тъп и с широка
повърхност, какъвто е тухления зид, не променя заключението на вещото
лице, че описаните травматични увреждания в областта на главата Р.А. са в
резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и като възможен механизъм
на получаване е напълно реално и възможно черепно – мозъчната травма да е
в резултат от удар с глава в областта на посочения тухлен зид, показан на
снимки № 8, 9, 10 в приложения по делото Фотоалбум. В тази връзка в СЗ,
проведено на 16.06.2021 г. вещото лице сочи, че в показанията си
пострадалият съобщава за удари с тръбата в дясната половина, но
категорично удари в дясната половина не могат да причинят травмата в
лявата челна половина, а показанията на пострадалия относно удар на главата
в дувара, след което той вече няма спомен е в резон с факта, че той най –
вероятно тогава е получил тази тежка черепно – мозъчна травма.
Голословно, несъответстващо на събраните по делото доказателства и
житейски невъзможно е твърдението на защитника на подсъдимия за
самонараняване на А., за което имало данни.
Авторството на деянието се доказва по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите А., М. и А., заключението
на съдебно – медицинската експертиза от 19.08.2020 г. /л.42-л.44/,
9
заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза от /л.48-
л.49/, заключението на комплексната съдебно – биологична, трасологична и
дактилоскопна експертиза, отразена в Протокол № II-12 от 08.09.2020 г. /л.65-
л.78/ и приетите по делото писмени доказателства.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на
вината евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици, а именно
конкретното увреждане на пострадалия и е допускал настъпването му, като се
е отнасял безразлично към резултата.
Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия
престъпен резултат.
Не са събрани доказателства подсъдимият да е действал при неизбежна
отбрана, респ. превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като е
безспорно установено, че деянието е извършено след приключване
нападението от Р.А. с вилата и пробождането на подсъдимия.
Въпреки че е безспорно установено, че преди извършване на деянието
от подсъдимия пострадалият А. е нанесъл с вила охлузни рани по слабините и
пениса му, не са събрани доказателства подсъдимият да е извършил деянието
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската
правна култура на подсъдимия и занижен самоконтрол.
При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва
да наложи на подсъдимия, съдът съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца,
подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е над средната за този вид
престъпления.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска.
Подбуди за извършване на деянието са причиняване на телесно
увреждане на А., след като последният му е причинил такова.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на Х. предвид настъпилата реабилитация по чл. 88а от НК относно
предходни седем осъждания. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не
отчете. Изложеното налага определяне на наказание под средния предвиден в
закона размер.
С оглед изложеното и като съобрази и целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпление наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
10
Като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава
три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер /реабилитиран на основание чл. 88а от НК/ и
за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето му, не е
наложително да изтърпи наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът ВЪЗЛАГА възпитателните
грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок на Районен инспектор при
РУ – Горна Оряховица, по местоживеене на лицето с. Върбица, общ. Горна
Оряховица.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По безспорен начин се установи виновно противозаконно поведение от
страна на подсъдимия, вреда с неимуществен характер, изразяваща се в
засягане здравето на пострадалия и причинна връзка между тях, поради което
предявеният от гражданския ищец Р. Е. А. граждански иск в размер на 40 000
лева, представляващи неимуществени вреди от причиненото телесно
увреждане, изразяващи се в болки и страдания, е частично основателен.
Предвид претърпените от престъплението значителни болки и страдания от
Р.А. от причинените закрита тежка черепно – мозъчна травма – счупване на
лявата фронтална кост, епидурален мозъчен кръвоизлив, субарахноидна
хеморагия, оперативно лечение – краниотомия и премахване на кръвоизлива,
данни за постравматична кома /загуба на съзнание/, които са последица от
причиненото телесно увреждане на 12.06.2020 г., продължителният период на
лечение и възстановяване от не по – малко от 10 месеца при нормално
протичащ възстановителен процес и данните за главоболие и световъртеж
след възстановяване от травмата, които се появяват и към настоящия момент,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за причинените на Р.
Е. А. неимуществени вреди е 20 000 лева. Поради това съдът осъди
подсъдимия М. С. Х. да заплати на Р. Е. А. сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деянието, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 12.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
Гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД, предявен от А. против подсъдимия
за претърпени неимуществени вреди от причинените телесни увреждания в
останалата му част от уважените 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, се явява
неоснователен и недоказан, поради което бе отхвърлен като такъв.
Липсват доказателства за направени разноски от гражданския ищец и
частен обвинител за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не
11
дължи произнасяне по направеното искане за присъждането им.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: марля с
натривка от стена, марля с натривка от земята, изсушена кръв от течна проба
на М. С. Х., изсушена кръв от течна проба на Р. Е. А., марля с натривка от чук
с два рога, марля с натривка от метална щанга, марля с натривка от метална
част на вила с четири рога, марля с натривка от метална тръба с дължина 76
см. и марля с натривка от парче дърво с дължина 1,17 м. / на съхранение в РУ
- Горна Оряховица/, съдът постанови да се унищожат след влизане на
присъдата в сила, като вещи с незначителна стойност.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: парче
дърво с дължина 1,17 м., метална тръба с дължина 75 см., метална част от
вила с 4 рога, метална щанга, метален чук с 2 рога, дрехи на М.С. и дрехи на
Р.А., съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като
вещи с незначителна стойност.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал. 3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на ОД на МВР – Велико
Търново направените на досъдебното производство разноски в размер на
1228,19 лв. /хиляда двеста двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки/,
както и 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати
по сметката на Районен съд – Горна Оряховица направените на съдебното
производство разноски в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, сумата от
800 лв. /осемстотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска, както и 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица:__________________
12