РЕШЕНИЕ
№ 3632
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110106908 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Й. Н. Г., ЕГН ***, с адрес: ***, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адвокат от АК Варна - Т. Д., със съдебен адрес: ***, е сезирала съда с искова
молба с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341, ал. 1 ГПК, против ответника: Н. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес ***.
Искането с което е сезиран съда, съгласно уточнението на исковата молба е следното:
Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да допусне и извърши
СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (***, точка, *** точка, ***), съобразно
КК и КР на град ***, община ***, област ***, одобР. със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот - със Заповед КД -
14- 03-471/16.02.2012 г. на Началник на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот : град ***,
район ***, с.о. „***“ № *** (***), съгласно удостовеР.е рег. № АУ039532МЛ_004МЛ от
28.05.2024 г., издадено от Община ***, район „***“, целият с площ от 863 (осемстотин
шестдесет и три) кв.м , а съобразно предходен документ за собственост с площ от 1000 (
хиляда) кв.м , с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор ***, номер по предходен
план - ***, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори - ***, ***, ***, *** и
***, ВЕДНО с изградената ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор №***.*** (***, точка, *** точка, ***, точка, ***),
съобразно КК и КР на град ***, община ***, област ***, одобР. със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата - със
Заповед 18 -13968 - 09.12.2021 г. на Началник на СГКК - Варна, с адрес на сградата: град
***, район ***, с.о. „***“ № *** –(***), съгласно удостовеР.е peг. № АУ039532МЛ_004МЛ от
28.05.2024 г., издадено от Община ***, район ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №*** (***, точка, *** точка, ***), брой етажи: 1 (един), със застроена площ
1
от 60,00 ( шестдесет)/кв.м., при следните КВОТИ:
За ищцата - Й. Н. Г. - 1/2 (една втора) идеални част от процесните недвижими имоти и
За ответника - Н. Г. Г. - 1/2 (една втора) идеални част от процесните недвижими
имоти.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства:
Й. Г. твърди, че с нотариален акт № 131, т. IX , дело № 987 от 23.10.1989 г., въз основа
на Постановление от 01.03.1989 г., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № 987 по описа за 1989 г., Нотариус при Районен съд Варна признал К. Г.
С., ЕГН ********** за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ЛОЗЕ
в землището на гр.***, местност „***“ , с пространство хиляда кв.м, при граници :от две
страни път, общинско място и Ж. В.. При осъществяването на давностното владение, както и
към датата на придобиване на гореописания имот К. С. бил женен за З. К. С.а. Съпрузите,
твърди ищцата, че съвместно изградили и сграда в гореописания имот.
Страните в настоящото производство се сочи в исковата молба, че са наследници на
К. Г. С., починал на 29.1.2006 г. и З. К. С.а, починала на 15.10.2008г.
Твърди се от ищцата, че е дъщеря на З. и К. С.и , а ответникът е син на брат й - Г. Н.
Г., починал на 26.07.2023г.
Сочи се от Й. Г., че през годините с финансови средства и с личен труд , тази сграда
била ремонтирана. Й. Г. твърди , че се грижила и за родителите си и за своя брат, като ги
подпомагала финансово. След смъртта на родителите на ищцата, тя продължила да влага
средства в труд и ремонт на находящата се в имота сграда, грижела се и подпомагала
финансово своя брат.
Със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, уточнява ищцата в исковата си
молба, че били одобР. КК и КР и въз основа на тях поземленият имот е с идентификатор №
***, а сградата с ид. № ***.**.
С УдостовеР.е за търпимост № 21 от 20.10.2021 г. , издадено от Главен архитект на
район *** , Община *** „едноетажна жилищна сграда“ със ЗП от 60.00 кв.м , находяща с в
ПИ № ***, ***, СО „***“ *** , била призната за търпим строеж. Сградата се състояла от
дневна с размери 4.10 м. на 4.80 м , кухня с размери 1.50 х 3.80 м, спалня с размери 3.30 м.
на 3.80 м. , спалня с размери 2.50 м на 3.40 м , килер с размери 3.40 м на 3.50 м., в който била
обособена баня с тоалет с размери 2.00м на 1.9м. (представени на окомерна скица -
приложение 1 към исковата молба). Твърди се от ищцата, че страните са съсобственици на
имотите, при равни квоти, но т.к. не могат да постигнат съгласие за подялба на имотите, за
ищцата е налице правен интерес от водене на делбеното производство.
В изпълнение на дадените от съда указания, в уточнителна молба ищцата е
допълнила фактическите си твърдения, а именно:
Ищцата сочи, че от 1970 г. до смъртта си, К. и З. С.и упражнявали непрекъсната
фактическа власт върху поземления имот. Същите придобили собствеността върху имота на
основание давностно владение продължило повече от 10 г. По обстоятелствена проверка,
извършена по нотариално дело № 987, по описа за 1989 г., Нотариус при ВРС, К. Г. С. с ЕГН
********** бил признат за собственик на поземления имот, за което бил изготвен
нотариален акт № 131, IX, дело 987 от 23.10. 1989 г. на Нотариус при ВРС. През периода на
осъществяване на давностното владение К. Г. С. имал сключен граждански брак със З. К.
С.а, поради което и недвижимия имот бил придобит в режим на СИО. Сградата била
изграждана поетапно от К. и З. С.и и също била придобита в режим на СИО. През 1973 г.,
съпрузите изградили две стаи, които към настоящия момент, представлявали кухня с
размери 1,50 м. на 3,80 м. спалня с размери 3,30 м. на 3,80 м., а строежът бил завършен през
1991 г.
Страните в настоящото производство, обобщава ищцата, че са станали съсобственици
2
на процесните недвижими имоти по наследство по закон, както следва:
След смъртта на К. Г. С., поч. на 29.01.2006 г. и З. К. С.а, поч. на 15.10.2008 г.,
техните наследници -Й. Н. Г. - дъщеря и Г. Н. Г. - син, станали собственици по наследство,
като всеки един от тях е придобил по една втора идеална част от процесните недвижими
имоти. След смъртта на Г. Н. Г., б.ж. починал на 26.07.2023 г., неговият наследник - Н. Г. Г.
станал собственик по наследство на една втора идеална част от процесните недвижими
имоти, като квотите на страните в съсобствеността, били определени съобразно
разпоредбите на Закона за наследството.
В подкрепа на твърденията и искането си ищцата е представила завеР. за вярност с
оригинала копия на документи, чието приобщаване като писмени доказателства желае да
бъде допуснато по делото .
След вписване на исковата молба в АВ СВ Варна и изготвяне на разпореждане по
чл.131 ГПК ответникът по делото е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Ответникът Н. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, общ. ***, обл. ***,
***, чрез адв. Х. Д. Г. - АК гр. Варна, личен номер: ***, със служебен адрес: **** и адв. М.
Ж. М. - АК гр. Варна, личен номер: **** със служебен адрес: **** обл. ***, *** и адрес за
призоваване: *****е депозирал своето становище по допустимостта и основателността на
исковата претенция, заявена от ищцата Й. Н. Г., ЕГН ***, с адрес: гр. ***, общ. ***, обл. ***,
с.о. „***“ №***.
Ответникът счита така предявения иск за делба на цитираните недвижим имот за
допустим и основателен.
С леля си Й. Н. Г., твърди и ответника Н. Г., че са съсобственици при равни квоти на
следния наследствен недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***
по КК и КР на гр. ***, одобР. със Заповед № РД - 18-64/16.05.2008г. на изп. Директор на
АГКК, с площ от 863,00 кв.м., по скица и 1000,00 кв.м. съобразно предходен документ за
собственост, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, местност „***“, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10м), предишен идентификатор ***, номер по предходен план ***, при
граници : поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, ведно с построената
СГРАДА с идентификатор ***.***** по КК и КР на гр. ***, одобР. със Заповед № РД- 18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР за сградата със Заповед №
18-13968 от 09.12.2021г. на Началника на СГКК - Варна, с адрес на сградата: гр. ***, район
***, СО „***“, със застроена площ от 60,00 кв.м , брой етажи: 1 (един), с предназначение:
жилищна - еднофамилна, представляваща търпим строеж съгласно УдостовеР.е за търпимост
№ 21 от 20.10.2021г., издадено от Главен архитект на „Район *** „ при Община ***.
Ищцата сочи отв.Н. Г., че е сестра на баща му, а горецитирания недвижим имот
(дворното място) останало в наследство от неговите баба и дядо по бащина линия, като по
отношение на сградите в него удостовеР.е за търпимост било издадено на името на баща му
и леля му. Съгласно Нотариален акт № 131, том IX, дело № 987 от 23.10.1989г. на Нотариус
при PC - Варна за собственик на имота, описан в него бил прогласен дядото на ответника К.
Г. С., а именно имот представляващ : ЛОЗЕ в землището на гр. ***, местност „***“ с площ
от 1000,00 кв.м, при граници от две страни път, общинско място и Ж. В.. Същия към този
момент твърди и ответника , че бил в граждански брак с баба му З. К. С.а. Построената
сграда в имота сочи ответника , че била изградена през 1991 г. УдостовеР.е за търпимост №
21 от 20.10.2021г.,било издадено от Главен архитект на Район „*** „ при Община ***, в
което за собственици били посочени лелята и бащата на ответника, в качеството йм на
наследници на баба му и дядо му.
Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти акт № 113, том
LXII, дело 14753/2024г. вх. рег. № ***, дв. вх. pег. № *** от ***г., вписан в Агенция по
вписванията, Служба по вписванията - гр. *** , сочи още ответника в отговора на искова
молба, че той бил признат за собственик на 44 ид.ч. от дворното място и 44 ид. ч. от
сградата в качеството на наследник на баща си Г. Н. Г., съответно на неговите наследодатели
3
- К. Г. С. и З. К. С.а.
Лелята на ответника - Й. Н. Г. в последните години преди смъртта на бащата на
ответника - Г. Н. Г., действително, не оспорва ответника, че живеела с него в този имот, но
едва след като се завърнала от дълго пребиваване в чужбина.
Ответникът твърди, че баща му започнал да живее постоянно в къщата през 2002 г. и
живял там до смъртта си на 26.07.2023г. Докато лелята на ответника била в чужбина, сочи
още отв. Н. Г., че неговият баща стопанисвал имота, в тази връзка и ответникът му помагал,
както и членовете на семейството на ответника. След смъртта на бащата на ответника,
лелята на ответника останала да живее там.
Към настоящия момент не твърди и ответника, че с ищцата и негова леля не са в
състояние да се споразумеят за доброволно уреждане на спора помежду йм. С оглед
изложеното , ответникът моли съда да допусне до съдебна делба същия между тях двамата
при посочените в исковата молба квоти.
В отговора на искова молба е заявено т.нар. особено искане, а именно : с оглед
процесуална икономия с отговора на искова молба ответникът предявява претенция по чл.
344, ал. 2 от ГПК, като моли съда с Решението си по допускане на делбата да осъди ищцата
да му заплаща СУМА в размер на 300 лв. месечно, с падеж до пето число на месеца, за който
се отнася, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от
ищцата, съответно на притежаваната от ответника 1/2 ид. част от имота, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на съдебния акт до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Във връзка искането
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, ответникът е обективирал доказателствени искания по делото да
бъде проведена съдебно –оценителна експертиза която да определи месечния пазарен наем
на имотите, чиято делба се иска, както и ответникът представя и моли по делото да бъдат
приети като писмени доказателства представеното с отговора на искова молба заверено за
вярност с оригинала копие от Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти акт №
113, том LXII, дело 14753/2024г. вх. peг. № ***, дв. вх. peг. № *** от ***г., вписан в Агенция
по вписванията, Служба по вписванията - гр. ***.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 19.09.2025г. ищцата се явила
лично и е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат от АК Варна –Т. Д.. В хода на устните състезания ищцата, чрез адв.Д. моли съда да
постанови Решение , с което да бъде допуснат до делба процесния недвижим имот при квоти
, така както са определени от ищцата с исковата молба , като подчертава, че всъщност по
отношение на квотите и съсобствеността между страните не е налице с пор. Препращайки
към становището на ищцата изразено с о.с.з. от 19.09.2025 г. адв.Д. сочи, че ищцата е
съгласна да заплаща средномесечен пазарен наем така, както е определен от вещото лице до
приключване на производството по делбата за едноличното ползване на имота, поради което
и моли съдът да постанови определение в този смисъл.
В откритото съдебно заседание ответникът не се е явил, представляван е бил от
адвокати Х. Г. и М. М., редовно упълномощени. В хода на спора по същество адв.М. в
качество на процесуален представител на ответника моли съда да допусне делбата и да
постанови мярката по чл.344, ал.2 ГПК .
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон,
изявленията и становищата на страните, приема за установено и изяснено по делото
следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Спор по делото че ищцата и ответника имат качество на наследници по закон на
общите праводатели З. и К. С.и няма, не се спори и по въпроса дали е налице съсобственост
върху имотите чиято делба ищцата желае да бъде допусната нито по въпроса за квотите в
съсобствеността . Т.е. не са налице преюдициални въпроси по смисъла на чл. 343 ГПК които
да са въведени от страните за разглеждане в първа фаза на делбата. С отговора на искова
молба ответникът е отправил искане с правно осн. чл.344,ал.2 ГПК за постановяване на
определение с решението по ал.1 на чл.344 ГПК имащо характер на привременна мярка ,
4
като желае съдът да определи сумата от 300 лева обезщетение затова , че ищцата ползва
неговата квота от една втора ид.ч. от процесните имоти до приключване на делбата ведно с
присъждане и на законна лихва считано от влизане в сила на съдебния акт и до
окончателното изплащане извършване на делбата.Това искане по същество не е оспорено от
ищцата, като в о.с.з. от 19.09.2025 г. ищцата е предала на процесуалния представител на
ответника – адв.Г. връзка с ключове твърдейки, че са за процесния имот и е изразила
съгласие да заплаща обезщетение на ответника в размера определен от вещото лице по
допусната съдебно –оценителна експертиза . С оглед на маркираното по-горе и от
фактическа и от правна страна се налага извода, че страните по делото не спорят че са
съсобственици , че са придобили право на съсобственост при равни квоти върху поземления
имот и сграда чиято делба се иска и не спорят затова , че правото им на собственост и
съсобственост е възникнало по силата на наследствено правоприемство .
Доказано е по делото от представените и приобщени по надлежния ред писмени
доказателства (оригинал на удостовеР.е за наследници изх.№ АУ061055МЛ/20.06.2024 г. от
Община ***, район „***” ; заверено копие на удостовеР.е рег.№
АУ039532МЛ_004МЛ/28.05.2024 г. от Дирекция „Устройство на територията” при Община
***, район „***”; удостовеР.е за наследници -изх.№ АУ073018МЛ/24.07.2024 г. от Община
***, район „***”, в оригинал и удостовеР.е рег.№ АУ084320ВН/22.08.2024 г. от Дирекция
„Информационно и административно обслужване” при Община ***, в оригинал),че ищцата
и ответника имат качество на наследници по закон на общите им праводатели З. и К. С.и .
Установено е по делото, а и не и спорно, че К. Г. С., ЕГН ********** е сключил
граждански брак на 18.06.1951 г. в гр.*** със З. К. С.а, ЕГН ********** , за което е бил
съставен акт за гр.брак № 149/18.06.1951 г. (л.38- ми от делото ).К. Г. С. е починал на
29.01.2006 г. , като на тази дата е открито наследството му по смисъла на чл.1 от ЗН. От
представеното по делото и приобщено на лист 8 удостовеР.е за наследници на К. С. е видно,
че същият оставя следните наследници по закон 1. З. К. С.а - преживяла съпруга , която
почива след съпруга си , на 15.10.2008 г. ; 2.Й. Н. Г., ЕГН ********** - дъщеря ( ищцата по
делото ) и 3. Г. Н. Г. , ЕГН ********** -син , който е починал на 26.07.2023 г. Наследник на
сина Г. Г. е неговия низходящ син - ответника по делото Н. Г. Г. , ЕГН **********. Видно е и
от приложеното по делото на л. 27 удостовеР.е за наследници на З. С.а, че наследството й е
открито в гр.*** на 15.10.2008 г. и нейни наследници по закон са ищцата и нейна дъщеря Й.
Г., сина Г. Г., който почива на 26.07.2023 г. и бива наследен от ответника и негов син Н. Г. .
В обобщение се налага извода, че бракът на З. и К. С.и е бил сключен на 18.06.1951 г.
, а със смъртта на К. С. настъпила на 29.01.2006 г. бракът е прекратен , респективно от
29.01.2006 г. бездялова съпружеска имуществена общност на съпрузите С.и е прекратена и
по силата на наследственото правоприемство и по правилата на чл.1 , чл.5 - 9 ЗН
преживялата съпруга и двете деца наследяват правата които К.С. е имал върху всички
движими и недвижими вещи, като съпругата има дял равен на една втора от прекратена
СИО плюс една шеста ид.ч. по наследяване от К.С. , а двете деца на С.и – Й. и Н. имат квота
от наследството на баща си от по една шеста , или : преживялата съпруга има общо квота ½
от прекратената СИО плюс 1/6 по наследяване ,а децата Й. Г. и Н. Г. имат квота от
наследството на баща си К.С. от по 1/6 . Доказано е по делото, че около две години след
смъртта на К. С. е починала и неговата съпруга З. С.а - на 15.10.2018 г. Видно е и от
удостовеР.ето за наследници на З.С.а , че след откриване на наследството й призовани към
наследяване са двете й деца – дъщерята Й. Г. и сина Г. Г.. По правилото на чл.5 - 9 ЗН децата
наследяват при равни квоти своята възходяща праводателка и майка, като всяко дете
получава половината от наследството й. Т.е. след откриване на наследството на З. С.а
децата й Й. и Г. имат квота от наследството на майка си от по 2/6 ид.ч. , а от наследството на
баща си от по 1/6 ид.ч.или наследниците на З. и К. С.и и техни деца-ищцата Й. Г. и брат й Г.
Г. имат равни квоти от 1/6 +2/6 = 3/6 или по една втора ид.ч. Тези факти страните както бе
посочено и по-горе не оспорват . И на последно място от материалите по делото , в частност
цитираните удостовеР.я за наследници е доказано, че синът на З. и К. С.и –Г. Г. е починал на
26.07.2023 г. и неговата квота от наследството на праводателите му преминава изцяло към
5
сина му и ответник по делото Н. Г. , племенник на ищцата . Т.е . към момента липсва спор ,
че ищцата и ответника са наследници по закон на общите им праводатели З. и К. С.и , че
ищцата е дъщеря на съпрузите С.и а ответникът е син на брата на ищцата и наследник по
закон на починалия на 26.07.2023 г. Г. Г. ( брат на ищцата и син на съпрузите С.и ), а обема
на права и на ищцата и на ответника е равен – по една втора идеална част .
Страните по делото не спорят и относно придобиването на недвижимия имот чиято
делба се иска от общия праводател К. С. по време на брака му със съпругата му З., нито
относно изграждането на сградата в имота , не оспорват и представените по делото титули за
собственост.
От приобщеното по делото на л. 5 в заверено за вярност с оригинала копие на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 131 , дело №
987/1989 г.на нотариус Р. Т. – нотариус при РС Варна се установява,че на 23.10.1989 г. К. Г.
С. е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот : лозе в
землището на гр.***, местността *** с пространство от 1000 кв.м , при граници от две
страни път, общинско място и Ж. В..
От приобщения по делото на л. 59-ти в заверено копие нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 130, т.4 , рег. № 5466, д. 649/2024 г.по описа на нотариус В. Г. – нот.
с рег.№ *** и район на действие РС Варна е видно, че на дата *** г. , на осн. чл.587, ал.1
ГПК ответникът по делото Н. Г. е признат за собственик по наследство на : една втора
идеална част от поземлен имот с ид. № ****** по КККР на гр.***, одобР. със Заповед № РД
- 18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение на КККР засягащо поземления
имот от 04.07.2024 г., с адрес на поземления имот гр.***, район ***, СО ***, целият с площ
по скица 863 кв.м , трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор ***, номер по предходен
план - ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори : ***, ***, ***, *** и ***, както
и на една втора идеална част от изградената в гореописания поземлен имот СГРАДА с
идентификатор №***.** (***, точка, *** точка, ***, точка, ***), по КК и КР на град ***,
община ***, област Варна, одобР. със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КК и КР, засягащо сградата със Заповед №18 -13968 / 09.12.2021 г. на
Началник на СГКК - Варна, с адрес на сградата: град ***, район ***, С.О. „***“ ,
разположена в поземлен имот с идентификатор №*** , със застроена площ от 60,00 (
шестдесет)/кв.м , брой етажи 1(eдин) с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна
представляваща търпим строеж съгласно УдостовеР.е за търпимост № 21 от 20.10.2021 г.
издадено от Главен архитект на район *** при Община *** .
Правата на собственост върху едва втора ид.ч. от ПИ № ид. № ****** по КККР на
гр.*** и върху сградата построена в същия поземлен имот с ид. № ******.** по КККР на
гр.*** обективирани в цитирания по-горе КНА както бе посочено не са оспоР. от ищцата .
От всички останали писмени доказателства : представените от ищцата с исковата
молба и неоспоР. от ответника (скица № 15380579-12.04.2024 г. на поземлен имот с
идентификатор ***; скица № 15-38058112.04.2024 г. на сграда с идентификатор ***.**;
удостовеР.е изх. № **********/30.04.2024 за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от
Община ***, Дирекция МД (оригинал); удостовеР.е за търпимост № 21/20.10.2021 г. от
Община ***, район „***”; конструктивно становище към УТ № 21/20.10.2021 г.;
геодезическо заснемане на жилищна сграда, находяща се в ПИ № *** по кадастрална карта
на гр. ***, СО „***”, общ. ***, с цел изследване възможността за издаване на удостовеР.е за
търпимост, към УТ № 21/20.10.2021 г.; обяснителна записка към УТ № 21/20.10.2021 г.;
ръчна скица от геодезическо заснемане на жилищна сграда, находяща се в ПИ № *** по
кадастрална карта на гр. ***, СО „***”, към УТ № 21/20.10.2021 г.; геодезическа снимка на
жилищна сграда, находяща се в ПИ № *** по кадастрална карта на гр. ***, СО „***”, към
УТ № 21/20.10.2021 г. вкл. и Приложение № 1 (скица -оригинал) се установява актуалния
идентификатор на имота придобит от К. и З. С.и, площ , граници и местонахождение по
действащите КК и КР на гр.*** , нанасянето в кадастралната карта на построената в имота
сграда като самостоятелен обект, данъчната оценка на имотите и факта, че изградената в
6
имота сграда е със статут на търпим строеж .
На последно място от проведената по делото съдебно-оценителна експертиза ,
възложена на в.л. Р. П. ( л.90 -92) по делото се изяснява, че месечния наем за едноетажната
сграда с ид. №******.** по КККР на гр.*** възлиза на 110 лв., а за ПИ с.ид.№ ****** по
КККР на гр.*** на 78 лв.
Други доказателства по делото страните не са ангажирали.
Изследвайки фактите по делото и съблюдавайки трайната съдебна практика съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Делбеното производство е исково. В него се разрешават съществуващите между
страните спорове, свързани със съсобствеността, като целта е с приключване на
производството тези спорове да бъдат разрешени изцяло. От описаната по-горе фактическа
страна на спора се установяват фактическите твърдения и на ищцата и на ответника затова,
че имат качество наследници по закон на общите праводатели К. и З. С.и , като ищцата е
тяхна дъщеря , а ответникът е техен внук , наследил покойния си баща и син на С.и – Г. Г.
починал на 26.07.2023г.
Спор няма в съдебната практика затова, че наследството се открива в деня на смъртта
на починалото лице съгласно разпоредбата на чл.1 ЗН и това е датата към която се
преценява кръга от лицата, призовани към наследяване . Описвайки изложената по-горе
фактическа обстановка, на база приобщените по делото писмени доказателства съдът
приема че по делото е доказано че З. и К. С.и са били съпрузи сключили граждански брак
през 1951 г. , като бракът им е прекратен със смъртта на съпруга К. С. на дата 29.1.2006 г.
След смъртта и на съпругата З. С.а настъпила на 15.10.2008 г. всички права на собственост
придобити от съпрузите С.и по силата на наследственото правоприемство са преминали към
техните наследници по закон -двете йм деца Й. Г. и Г. Г. при равни квоти . След смъртта на
сина на съпрузите С.и - Г. Г. , считано от датата на откриване на наследството на Г.Г. -
26.07.2023 г. всички права които е придобил по наследство от родителите си Г.Г. биват
наследени от единствения му наследник по закона -сина Н. Г. , ответник по иска .Или
ищцата и ответника са единствените лица които по силата на наследственото
правоприемство са придобили вещните права на собственост включени в наследствената
маса на общите праводатели К. и З. С.и ,като и двамата имат равна квота от по една втора
идеална част . Този извод следва от факта, че децата наследяват родителите си при равни
квоти , а след откриване на наследството на едното от двете деца на съпрузите С.и (сина йм
Г.Г. )обема от права придобит от Г.Г. преминава към неговия низходящ наследник от първи
ред – ответника по делото , който е внук на съпрузите С.и и племенник на ищцата .
Доказано на база писмените доказателства е , че по време на брака на К. и З. С.и
съпрузите са придобили по оригинерен начин право на собственост върху лозе от един
декар, за което е съставен надлежен КНА през 1989 г. , независимо че в нотариалния акт е
вписан само съпруга като собственик на лозето , находящо се в гр.*** , местността *** /л.5/.
Спор няма между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
изяснява, че придобитото от съпрузите С.и по време на брака им, в режим на СИО , лозе от
1 декар сега представлява поземлен имот с ид. № *** по КККР на гр.*** с площ от 863
кв.м., като точното местоположение на имота и граници са вписани на л. 6-ти в издадената
скица за имота от АГКК Варна.
Страните не са спорили , а са твърдели и представили доказателства затова, че в
същия поземлен имот по време на брака си техните общи праводатели / родители на ищцата
и дядо и баба на ответника по бащина линия / са построили сграда , която е нанесена в
кадастралната карта на гр.*** с ид..№ ***.** и отразена на скицата приложена на л. 7-ми от
делото . За посочената сграда ищцата и ответника в качеството си на наследници на К. С. са
предприели необходимите действия за снабдяване с удостовеР.е за търпимост. Видно от л.10-
ти от делото УдостовеР.е за търпимост № 21 от 20.10.2021 г. е издадено от Главен архитект
на Район ***- *** за строеж „ едноетажна жилищна сграда „ със ЗП 60 кв.м , находящ се в
ПИ с ид.№ ***, *** , по плана на СО *** *** ,строителството на който е извършено без
7
необходимите строителни книжа до 31.03.2001 г., като е прието , че са налице условията за
приложимост на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – т.е . строежът е приет за търпим .
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е налице съсобственост върху
поземления имот и сградата , чиято делба се искат , при възведените от ищцата и неоспоР. от
ответника придобивни основания и при посочените по - горе квоти, поради което и искът за
допускане на делба следва да бъде уважен именно по начина по който е предявен при
изложените по –горе мотиви. Единствено за пълнота на мотивите съдът намира за
необходимо да посочи , че липсват пречки делбата да бъде допусната по отношение и на
недвижимия имот и на сградата построена в имота, т.к. не са налице хипотезите, разгледани
в т.2 от Постановление № 4 от 30.Х.1965г. по гр.д. №5/64 на Пленума на ВС на НРБ.
В обобщение : съдът приема, че между страните по делото е налице съсобственост
върху поземления имот и сградата изградена в имота представляваща търпим строеж по
ЗУТ , че квотите на страните са равни (по една втора ид.ч.) , а придобивното основание на
което ищцата и ответника са станали съсобственици е наследствено правоприемство .
Установено е и доказано по делото че общите праводатели на страните по време на брака си
в режим на СИО са придобили на оригинерно основание правото на собственост върху
поземления имот, обективирано и в титул за собственост –КНА , а сградата е била построена
от същите без да е учредено право на строеж , поради което и за сградата съдът приема, че е
налице основанието на чл.92 ЗС на което съпрузите са станали собственици .
При тези мотиви съдът допуска до делба недвижимите имоти при равни квоти.
Съдът дължи произнасяне и по искането на ответника имащо характер на искане по
чл. 344, ал.2, предложение второ ГПК - съдът да определи сумата, която съделителката и
ищца следва да заплаща на ответника за едноличното ползване на делбения имот-
поземления имот и сградата .Ответникът претендира общо сума от 300 лв. месечно с падеж
5-то число, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344 , ал.2 ГПК до
приключване на делбеното производство. Съгласно тази разпоредба в решението за
допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или
какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. По делото ищцата в
последното о.с.з. е предала ключове на процесуалния представител на ответника, с което си
действие , а и изявление , че е съгласна да плаща наем според заключението на вещото лице ,
ищцата е признала факта, че еднолично ползва целите делбени имоти . Макар и съдът да е
допуснал гласни доказателства в полза и на двете страни , страните не са се възползвали от
възможността да водят свидетели за изясняване на фактите кой и от кога ползва делбените
имоти. Изявленията на ищцата в последното открито заседание и действията й по предаване
на ключове за имотите съдът намира , че по правната си същност подкрепят твърденията на
ответника, че считано от 2023 г., когато е починал бащата на ответника, ответникът е лишен
от възможността да ползва имота,чиято делба се иска, т.к.ищцата упражнява еднолично
фактическата власт върху поземления имот и сградата. Ето защо и ищцата следва да
заплаща на ответника обезщетение за ползването на дела му, считано от влизане в сила на
съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК и до окончателното извършване на делбата. Искането по
чл.344 ,ал.2 ГПК има привременен характер и неговата същност се състои в това да не се
допуска неоснователно обогатяване, като предпоставките за уважаването са аналогични на
исковете по чл.31 , ал.2 ЗС, предявими и подлежащи на разглеждане във втора фаза на
делбата , с отликата , че Определението по чл.344,ал.2 ГПК има привременен характер,може
да се измени от същия съд по реда на чл.344, ал.3 ГПК,подлежи на обжалване с частна
жалба и е допустимо при висящност на делбеното дело . За да изведе извод за основателност
на искането на ответника по чл.344, ал.2 ГПК съдът се позовава на трайната съдебна
практика според която когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва общата
вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва веща от част от съсобствениците
включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от
други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от
8
имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните субективни права, не
освобождава ползващия съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за
ползата, от който останалите са лишени( така Решение № 104/8.04.2014 г. по гр.д. №
5821/2013 г., ВКС, І г.о. ).Готовността на ползващия да заплаща парично обезщетение на
съсобственика, не прекъсва състоянието на дължимост на обезщетението, нито променя
момента, от който се дължи ( така : Решение № 45/19.07.2016 г. по гр.д. № 61/2016 г., II г.о.
).Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че следва да уважи искането на ответника
за постановяване на Определение по чл.344, ал.2 ГПК против ищцата. Съгласно
заключението на в.л.Р. П. по приобщената по делото и неоспорена от страните съдебно-
оценителна експертиза по делото е установено , че наемната цена на имота е в размер 78.00
лв. за ПИ № *** и 110.00 лв. за сградата с ид. № *** , респ. за една втора : 39 лв. и 55 лв. или
общо 94.00 лв. за поземления имот и сградата, поради което и ищцата следва да заплаща
сума от 94.00 лв., съобразно с квотата в съсобствеността на ответника в поземления имот и
сградата, поради което искането следва да се уважи за размер от общо 94 лв., а за разликата
от заявения и неизменен размер от 300 лв. да се отхвърли.
На последно място, видно е и от протокола от о.с.з. от 19.09.2025г., че страните не са
поискали присъждане на разноски в първа фаза на делбата, т.к. в производство по делба
първа фаза не се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба, на осн. чл. 34 ЗС, между съделителите:
Й. Н. Г., ЕГН ***, с адрес: *** и Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***
на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (***, точка, *** точка, ***), съобразно
КК и КР на град ***, община ***, област ***, одобР. със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот - със Заповед КД -
14- 03-471/16.02.2012 г. на Началник на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот : град ***,
район ***, с.о. „***“ № *** (***), съгласно удостовеР.е рег. № АУ039532МЛ_004МЛ от
28.05.2024 г., издадено от Община ***, район „***“, целият с площ от 863 (осемстотин
шестдесет и три) кв.м , а съобразно предходен документ за собственост с площ от 1000 (
хиляда) кв.м , с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор ***, номер по предходен
план - ***, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори - ***, ***, ***, *** и
***, ведно с изградената ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор № ***.** (***, точка, *** точка, ***, точка, ***),
съобразно КК и КР на град ***, община ***, област ***, одобР. със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата - със
Заповед 18 -13968 - 09.12.2021 г. на Началник на СГКК - Варна, с адрес на сградата: град
***, район ***, с.о. „***“ № *** –(***), съгласно удостовеР.е peг. № АУ039532МЛ_004МЛ от
28.05.2024 г., издадено от Община ***, район ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №*** (***, точка, *** точка, ***), брой етажи: 1 (един), със застроена площ
от 60,00 ( шестдесет)/кв.м., при следните квоти:
За ищцата - Й. Н. Г. - 1/2 (една втора) идеални част от процесните недвижими имоти и
За ответника - Н. Г. Г. - 1/2 (една втора) идеални част от процесните недвижими
имоти.
ОСЪЖДА Й. Н. Г., ЕГН ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на Н. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес *** обезщетение за ползването на притежаваната от ответника ½
(една втора) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (***, точка, ***
9
точка, ***), съобразно КК и КР на град ***, община ***, област ***, одобР. със Заповед РД-
18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления
имот - със Заповед КД -14- 03-471/16.02.2012 г. на Началник на СГКК -Варна, с адрес на
поземления имот : град ***, район ***, с.о. „***“ № *** (***), съгласно удостовеР.е рег. №
АУ039532МЛ_004МЛ от 28.05.2024 г., издадено от Община ***, район „***“, целият с площ
от 863 (осемстотин шестдесет и три) кв.м , а съобразно предходен документ за собственост с
площ от 1000 ( хиляда) кв.м , с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор ***, номер по
предходен план - ***, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори - ***, ***,
***, *** и ***, ведно с притежаваната от ответника ½ (една втора) ид. част от
изградената ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, представляваща самостоятелен
обект с идентификатор №***.** (***, точка, *** точка, ***, точка, ***), съобразно КК и КР
на град ***, община ***, област ***, одобР. със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата - със Заповед 18 -13968 -
09.12.2021 г. на Началник на СГКК - Варна, с адрес на сградата: град ***, район ***, с.о.
„***“ № *** –(***), съгласно удостовеР.е peг. № АУ039532МЛ_004МЛ от 28.05.2024 г.,
издадено от Община ***, район ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№*** (***, точка, *** точка, ***), брой етажи: 1 (един), със застроена площ от 60,00 (
шестдесет)/кв.м., в размер на общо 94.00 (деветдесет и четири) лв. месечно , считано от
влизане в сила на Решението за допускане на делбата до окончателното извършване, с падеж
до пето число на месеца, за който се отнася, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ответника в
частта за разликата от определения общ размер на обезщетение от 94.00 лв. до търсения
размер на общо 300,00 (триста) лв. месечно, като недоказано.
РЕШЕНИЕТО в частта по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10