Определение по дело №542/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 853
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400500542
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

                       гр.Враца,28.10.2019г.

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

                      Мл. съдия: Иван Никифорски    

    

като разгледа докладваното от съдията Рената Г.Мишонова-Хальова въззивно частно гражданско дело №542 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

        П.Б.А. *** е депозирала частна жалба, срещу Разпореждане №5889 от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№2014/2019г. на ВРСъд, с което съдът е върнал депозирано от нея по електронната поща на 22.07.2019г.възражение с вх. №12389 по описа на ВРСъд.

        В жалбата се твърди, че в указания й от съда в ел. съобщение до нея срок, на 29.07.2019г.  лично е отишла в РС-Враца и служителката в деловодството е отказала да приеме молбата й с подписаното в оригинал възражение по чл.414 ГПК, с мотив, че вече има изпратено токова възражение по електронната поща на съда като е получила единствено входящия номер на възражението й по ел. поща, копие от което е приложила с частната жалба.

 Поддържа се  счастната жалба, че неоснователно и неправилно ВРСъд е върнал депозираното по ел.поща на 22.07.2019г. възражение, като по този начин е лишил жалбоподателката да защити правата си на длъжник по исков ред, на основание чл.422 ГПК.Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

        В срока по чл.276, ал. 1 ГПК "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София, чрез юрисконсулт Т.К. е депозирало становище по частната жалба, с която навежда доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че липсата на подпис е еквивалентно на липсата на волеизявление, поради  което не следва да се приема, че длъжникът е възразил надлежно срещу заповедта за изпълнение.Сочи се, че единственото доказателство в подкрепа на твърдението на длъжника, че на 26.07.2019г. е отишла в съда за да подаде възражение, но и е било отказано, е входящия номер, под който е заведено електронното възражение с дата 22.07.2019г. Според заявителя, процесният входящ номер единствено доказва входирането на електронното възражение, но не и че е направен опит за отстраняване на нередовности на същото.Наведени са и доводи, че има и други начини за входиране на поисканите от съда документи и в случая неизпълнението на указанията се дължи единствено на бездействие от страна на длъжника.

        Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

        Частната жалба срещу Разпореждане №5889 от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№2014/2019г. на ВРСъд е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.

        Разгледана по същество частната жалба е  основателна.

  ВРСъд е сезиран със заявление от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против П.Б.А. *** за следните вземания:1)сумата от 424.53 лв. главница –представляваща непогасена сума за парично задължение по цедиран договор за стоков кредит CREX-01462645;2)за сумата от 47.50 лв., представляваща договорна лихва  върху главницата за периода от 30.04.2008г. до 30.09.2008г.;3) лихва за забава в размер на 466.20 лв. за периода от 01.05.2008г. до 25.04.2019г.;4)ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението;4) за  направените деловодни разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 2014/2019 год. по описа на ВРСъд и приемайки ,че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 1215/31.05.2019г. Заповедта е връчена на длъжника П.А. на 24.07.2019г., видно от приложеното по делото съобщение.

Същевременно на електронна поща на ВРСъд /rs.vratza@abv.bg/  още на 22.07.2019г. e получено ел. писмо  от жалбоподатилката с искане съдът да приеме и да входира приложеното в прикачен файл   възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.дело 214/2019г. от  нейно име /П.Б.А./ и подписано от нея.

 С разпореждане от 23.07.2019г. съдията-докладчик е разпоредил, възражението да се докладва, след като по делото постъпи съобщението с попълнена разписка, от която да е видна датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника,с оглед установяване спазване срока за подаване на възражениеи по чл. 414 от ГПК. С последващо разпореждане от 26.07.2019г. на дежурен съдия е разпоредено на електронния адрес на жалбоподателката да бъде изпратено съобщение, че в едноседмичен срок от съобщението, следва да бъде представено подписано възражение подписано  с електронен подпис от П.А. или подписано на хартия и изпратено по пощата или възражението ще бъде върнато.Съобщението е изпратено до длъжника още същия ден-26.07.2019г.

        С обжалваното разпореждане №5889 от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№2014/2019г. на ВРСъд, съдът е върнал подаденото възражение, поради неотстраняване на констатираните нередовности – в указания срока длъжника не е представил подписано възражение с ел.подпис или на хартиен носител. Така постановеното разпореждане е неправилно поради следните съображения:

        1. Съгласно чл. 414 ал.1 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Такова възражение  жалбоподателката е направила с възражение подписано от нея и сканирано, респективно изпратено  като прикачен файл чрез ел. поща на А.  до ел. адрес на ВРСъд.

Правното значение  на електронното писмо от 22.07.2019 г.е съобразно чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 4 от З от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, какъвто е настоящия случай.

        2. Според  чл.4 на  ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител,а адресат на електронното изявление според чл.5 може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.

        3.В случая жалбоподателката А.  е изпратила частен документ по ел. път и  той се ползва с доказателствена  сила само за авторството на изявлението. Та е  автор на ел. изявление обективирано във възражение  по чл. 414 ал.1  от ГПК, без изискване за  подписване на същото, а адресат на ел. изявление е ВРСъд, който е приел недвусмислено изпратеното ел. писмо от А. с прикачения файл,видно от поставения върху него вх.№12389/22.07.2019 г в 14 30 ч.Следователно писменото възражение е прието  от ВРСъд като електронно изявление от жалбоподателката и негов извършител, а прикачения файл дори  е подписан от нея.

    С оглед гореизложеното не е било необходимо да се изисква от жалбоподателката ел. подпис или повторно подаване на възражение на хартиен носител с електронен подпис, защото съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ електронното съобщение не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се укаже възможността за доказване кой е издателят му,при евентуално оспорване в бъдещия иск по чл. 422 от ГПК.

         При гореизложеното  възражението на П.А. по чл. 414 ал.1 от ГПК до ВРСъд е подадено в срок. Поради  това  разпореждането на ВРСъд за връщане на възражението от 22.07.2019 г с вх.№12398/19 г  подадено по ел. поща, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

        При този изход на делото в полза на ответника по частната жалба "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, не следва да се присъждат исканите разноски при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

        Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

                       О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОТМЕНЯВА  Разпореждане №5889 от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№2014/2019г. на ВРСъд като незаконосъобразно.

 

 

        ВРЪЩА  делото на ВРСъд за продължаване на процесуалните действия от момента на  подадено  по чл. 414 ал.1 от ГПК   от длъжника  в срок писмено  възражение срещу заповедта за изпълнение .

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                           Председател :

 

                               Членове:1/            2/