№ 216
гр. Провадия, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100611 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се образува по молба с правно основание чл.
30, ал. 2, вр. чл. 29, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Провадия с искане съдът да прекрати
предприетата спрямо детето А. М. А. мярка закрила – настаняване в
приемното семейството на Р. И. М. и А. Й. М. и настаняването му в същото
приемно семейство за срок от три години.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Моли се за
уважаването й.
Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище
за основателност на молбата.
Р. М. и А. М. се явявят лично в о.с.з. и заявяват желанието си да се
грижат за внука си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху събраните
по делото писмени доказателства – акт за раждане, социален доклад, изготвен
от социалните служби, и гласни доказателства – изслушването на бабата и
1
дядото на детето.
От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установява, че детето А. М. А. се ражда на 24.08.2010 г. Майка на детето е М.
З. В., а баща – М. А. Й.. Родителите са разделени, като към момента майката
на детето живее с нов съжител и се грижи само за най-малкото от трите си
деца. Майката на детето е с издадено решение на ТЕЛК, видно от което е
диагностицирана с параноидна шизофрения.
Родителите са в невъзможност да полагат адекватни грижи за детето си,
поради което същото последователно се настанява през годините от 2013 г. до
момента за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по бащина
линия Р. И. М. и А. Й. М., които успяват да задоволят протребностите му.
Хигиенно-битовите условия в къщата, в която живеят в с. ***** са добри.
Детето през учебната 2022/2023 г. е ученик в шести клас в ОУ „Свети
Свети Кирил и Методий“-с. *****, съответно през 2023/2024 г. – 7-ми клас.
От изслушването на детето в о.с.з. се установява, че се чувства добре при
своите прародители и че е привързан към тях.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от
ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес.
Съдът намира, че предвид изтичане на срока за настаняване на детето в
семейството на Р. И. М. и А. Й. М. са налице основания за прекратяване на
предприетата спрямо него мярка за закрила и настаняването отново в същото
семейство. От анализа на събраните по делото доказателства и установената
по-горе фактическа обстановка, а именно, че майката и бащата трайно са се
дезаинтересовали от детето си и без основателна причина трайно не полагат
грижи за него, следва правният извод, че по отношение на детето са налице
основанията за настаняване извън семейството, посочени в т.1 и т. 2 на чл. 25
от ЗЗДт. Съдът приема, че родителите на детето не притежават необходимия
родителски капацитет, обуславящ правилното му отглеждане и възпитание и
формирането й като личност. Тяхното поведение сочи на липса на осъзната
родителска отговорност.
На следващо място, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно
от ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт поредност при определяне на
2
мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от
молителя мярка е най-подходяща за детето, а именно същото да бъде
настанено за отглеждане в семейството на своите прабаба и прадядо по
бащина линия. Към момента няма възможност за реинтеграция на детето в
биологичното му семейство, поради което е необходимо да да бъде настанено
в семейството на прародителите си, като по този начин ще се осигури
възможността за отглеждането му в среда, близка до семейната. От
съществено значение е наличната силна емоционална връзка между А. и баба
му и дядо му, които познават неговите потребности и ще съблюдават за
правилното му физическо, психическо и нравствено развитие.
По изложените съображения и като взе предвид положителното
становище на ДСП-Провадия, изслушването на детето и ясното е
недвусмислено желание на неговите баба и дядо да се грижат за внука си,
съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Срокът за настаняване на детето следва да бъде в размер на три години.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 72/13.03.2020 г. по гр.д. №
74/2020 г. по описа на РС-Провадия мярка за закрила по отношение на А. М.
А., ЕГН:**********, изразяваща се в настаняване в семейството на Р. И. М.,
ЕГН:********** и А. Й. М., ЕГН:********** – баба на детето по бащина
линия, на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето А. М. А., ЕГН:********** за отглеждане в
семейството на Р. И. М., ЕГН:********** и А. Й. М., ЕГН:********** – баба
и дядо на детето по бащина линия за срок от три години, считано от датата на
влизане на решението в законна сила, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4