№ 526
гр. Монтана, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101206 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищцата М. И. И., ЕГН ********** с адрес: С.*********‘‘ ***** е
предявила против ответниците ,,И.А.М.‘‘АД, ************ и ,,Ф.Б.‘‘ЕООД,
**************, двете дружества със седалище и адрес на управление:
*************, ****************** обективно съединени искове, за
прогласяване спрямо ,,И.А.М.‘‘АД нищожността на сключения между
дружеството и ищцата Договор за паричен заем №
***********/18.03.2024 г., като противоречащ на императивните
изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК; да се прогласи спрямо ,,Ф.Б.‘‘ЕООД
нищожността на сключения между дружеството и ищцата Договор за
предоставяне на гаранция № ***********/18.03.2024 г., като
противоречащ на добрите нрави и на основание обстоятелството, че
обезпечава нищожна кредитна сделка.
Към исковата молба се прилагат относими писмени доказателства,
прави се искане за допускане на съдебно-счетодовна експертиза с поставени
въпроси към вещото лице.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок от двете ответни дружества са постъпили
писмени отговори. Исковете се оспорват, на първо място, като
процесуално недопустими, като лишени от правен интерес и на
следващо като неоснователни- твърди се, че процесните договори са
действителни, като се оспорват доводите в исковата молба относно тяхната
недействителност, като неоснователни.
1
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок
по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира исковете:
искът за главница е частично основателен, а исковете за договорна и
мораторна лихви и исковете за възнаграждения за закупени и използвани
услуги Фаст и Флекси са изцяло неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението на
вещото лице Е. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по
делото.
Водим от горното съдът намира, че исковете, като изцяло основателни и
доказани, следва да се уважат в цялост.
Не е спорно по делото, че между страните са налице твърдяните в
исковата молба правоотношения по Договор за паричен заем №
***********/18.03.2024 г., и Договор за предоставяне на гаранция №
***********/18.03.2024 г. при посочените в исковата молба параметри.
Параметрите на заема са следните:
Заемна сума- 3 000 лв.;
Срок на кредита- 44 седмици;
Брой на погасителните вноски- 22;
Размер на двуседмичната погасителна вноска- 165,13 лв.;
Фиксиран годишен лихвен процент по кредита- 45,00%;
Годишен процент на разходите- 56,42%;
Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищцата И. е следвало в срок до 3
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от
следните обезпечения:
1. Две физически лица-поръчители, които да отговарят на
определени изисквания;
2. Банкова гаранция с бенефициер-Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7,
със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане задълженията по
настоящия договор;
3. Одобрено от Заемодателя дружество- Гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Едновременно със сключването на договора за заем ищецът
сключил и Договор за предоставяне на гаранция ***********/18.03.2024 г. с
посоченото от Заемодателя дружество ,,Ф.Б.‘‘ЕООД, ЕИК:
**************, за което дължи допълнително възнаграждение в размер
на 2 417,14 лв., платимо на 22 вноски, всяка по 109,87 лв. платими към
2
погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление
на МС. В процесния случай, посоченото ГПР по договора, което е вписано
като 56,42% не отговаря на реалните разходи по кредита- записано е, че ГПР е
съставено от размерът заемната сума и на възнаградителната лихва.
Следва да се посочи, че дори посоченото в Договора ГПР надвишава
допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК и води до недействителност на
целия заемен договор. В ГПР обаче не е включен размерът на месечните
вноски от 109,87 лв. по Договора за предоставяне на гаранция, което
води до неяснота относно действително дължимите суми по договора за
заем, а също представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘. С включения разход
реалният размер на ГПР значително надвишава от пет пъти размера на
законната лихва. Според заключението по експертизата, включвайки
вземането по Договора за гаранция, реалният размер на ГПР е 381,38%., а
реалният годишен лихвен процент достига 167,90%. Предвид изложеното е
нарушена забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, на което основание заемният
договор се явява недействителен.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че процесният Договор за
паричен заем следва да бъде обявен за недействителен по смисъла на
чл. 22 от ЗПК.
На следващо място съдът служебно следи и за клаузи, противоречащи
на добрите нрави, съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС;
Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение
№ 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение
№ 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о..
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства за облагодетелстване на друг”.
Съдът намира, че процесният договор за предоставяне на гаранция №
3
*********** е нищожен поради противоречието му с добрите нрави,
тъй като: На първо място, съзнателно са поставени пред ищеца
изключително трудно изпълними изисквания за предоставяне на
обезпечение по заема чрез 2 физически лица или банкова гаранция, при
което за него не е останала възможност да избира, а му е посочено от
ищеца дружество-гарант по договора, което съдът намира за нелоялна
търговска практика и възползване от господстващо икономическо положение
спрямо по-слабата икономически страна. На следващо място,
възнаграждението по договора за гаранция от общо 2 417,14 лв. е в
необосновано голям размер и срещу него липсва насрещна престация от
гаранта. Изискването на добрите нрави в договорните правоотношения
наличието на еквивалентност на насрещните престации. Явното
несъответствие на престациите по безспорен начин накърнява добрите нрави.
На следващо място, съгласно чл. 2, ал.3 от Договора,
възнаграждението по него се дължи не на гаранта ,,Ф.Б.‘‘ЕООД, а на
кредитора по договора за паричен заем- ,,И.А.М.‘‘АД, което по безспорен
начин говори за свързаността на двете дружества и предвид, че
възнаграждението от се дължи на равни вноски заедно с вноските по
договора за паричен заем, безспорно по този начин се цели единствено
увеличаване на вземанията към ищеца по заемното правоотношение.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че Договор за предоставяне
на гаранция № ***********/18.03.2024 г като противоречащ на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, следва да бъде
обявен за нищожен.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че двата обективно съединени
установителни иска, като основателни и доказани, следва да се уважат.
При този изход на спора, тъй като ищцата с определение на съда е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото и на осн. чл.
78, ал.6 от ГПК ответните дружества следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на съда таксите и разноските, от които ищцата е била освободена в
пълен размер- 242 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за вещото
лице- общо 392 лв.
На следващо място и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от
ЗАДв., ответните дружества следва да заплатят в полза на пълномощника на
ищцата, осъществяващ безплатна адвокатска защита възнаграждение за
представителството. Предвид, че според актуалната съдебна практика,
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения няма задължителна
сила, а е инструктивна, съдът намира, че следва да определи адв.
възнаграждение по справедливост. Предвид спецификата на случая/ дело с
неголяма фактическа и правна сложност, завършено в едно съдебно заседание,
без физическо присъствие на адвоката в заседанието/ съдът определя
справедлив размер на възнаграждението от 600 лв. с ДДС. Определяне на
възнаграждение в по-голям размер бил довело до неоснователно обогатяване
4
на процесуалния представител за сметка на ответниците.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: ,,И.А.М.‘‘АД,
ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
*************** и М. И. И., ЕГН ********** с адрес: С.*********‘‘
*****, че сключеният между тях Договор за паричен заем №
***********/18.03.2024 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 от
ЗПК, поради противоречието му със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между:
,,Ф.Б.‘‘ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
*************, ****************** и М. И. И., ЕГН ********** с адрес:
С.*********‘‘ ***** , че сключеният между страните Договор за
предоставяне на гаранция № ***********/18.03.2024 г. е нищожен, като
противоречащ на добрите нрави и на основание обстоятелството, че
обезпечава нищожна кредитна сделка.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ,,***************‘‘АД, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на
управление: ******* и ,,Ф.Б.‘‘ЕООД, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: ******************,
************ ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно сумата от 392 лв. по сметка на
РС-Монтана- държавна такса и разноски, от чието заплащане ищцата е била
освободена.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр.чл. 38, ал.2 от ЗАДв .
,,***************‘‘АД, ЕИК: **************, със седалище и адрес
на управление: ******* и ,,Ф.Б.‘‘ЕООД, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: ************* ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: **********, с адрес: ***************
сумата от 600 лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6