РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20225500500127 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. П. П. и Д. П. П.,
чрез адв.Р.Д. от АК - София, против Решение № 260805 без дата, постановено
по гр.д. № 3697/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се
признава за установено по отношение на Д. П. П. и Д. П. П., че И.А.П.,
Х.А.П., С.Т.Б. и Р. Т. Б. са собственици на следния недвижим имот, а именно:
празно дворно място с площ от 3715.00 кв.м., находящо се в с. П., ***, което
място съгласно дял трети на Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г.
на Старозагорския народен съд, втори район, е част от планоснимачен № 229
в квартал 46 по плана на с. П., при граници: от запад - Д.П. Д., от юг и запад -
М. П. Д., от юг - улица, от изток - блок на ДЗС и от север - имот с пл. № 228, а
съгласно скица № 15-1172064/31.12.2019 г. поземленият имот е с
идентификатор 58236.44.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-560/27.02.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес - местността „Юрта“, с площ от 4181 кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при начин на трайно ползване -
нива, категория - 5, с номер по предходен план на недвижимия имот 001267,
при съседи: 58236.44.10, 58236.44.5, 58236.44.4, 58236.44.15, 58236.888.9901,
по силата на придобивна давност; отменя се нотариален акт за собственост
на недвижими имоти придобити по давност № 92, том I, peг. № 1603, дело
№77/2019г., по силата на който молителите Д. П. П. и Д. П. П. са признати за
1
собственици на основание давностно владение, в частта за 3/8 идеални части
от поземлен имот находящ се в с. П. ***, целия с с площ 4171 кв.м. съгласно
скица 2315/26.10.2018г. издадена от Община Ст. Загора заверена на
11.07.2019г. съставляващ имот 370, за който е отреден УПИ 1Х-370,417 в
кв.46 по плана на с. П. одобрен с Решение № 1035/28.11.201 Зг. на Общински
съвет Ст. Загора с площ на урегулирания поземлен имот 4180 кв.м., при
граници поземлен имот №167, УПИ ІІІ-228, УПИ IV-230, УПИ VIII-229, УПИ
VII-229, и улица, който имот представлява част от бивша нива в местността
„Юрта“ с площ от 4,208 дка, пета категория, съставляваща имот № 001267 по
картата на землището, при граници и съседи: имот № 000100 на Кметството с.
П., имот № 001167 на Д.Е.К., имот № 044004 на Й.М.К., имот № 044005 на
наследници на Д.Х.Д., кад. № 000212-полски път, който имот по скица
представлява УПИ 1Х-370,417 с площ от 4180 кв.м. по ПРЗ на с. П., одобрен
със Заповед №1035/28.11.2013г. на ОС Ст. Загора; отменя се нотариален акт
за собственост на недвижими имоти №102, том I, peг. № 1771, дело
№85/2019г., с който се признават молителите Д. П. П. и Д. П. П. за
собственици по наследство, в частта в т. 7: 3/8 ид. части от поземлен имот
находящ се в с. П. целия с площ от 4171 кв.м. съгласно скица
2315/26.10.2018г., съставляващ имот 370, за който е отреден УПИ 1Х-370,417
в кв.46 по плана на с. П., одобрен с Решение № 1035/28.11.2013г. на
Общински съвет Ст. Загора с площ на урегулирания поземлен имот 4180
кв.м., при граници: поземлен имот №167, УПИ ІІІ-228, УПИ IV-230, УПИ
VIII-229, УПИ VII- 229, и улица, който имот представлява бивша нива в
местността „Юрта“ с площ от 4,208 дка пета категория съставляваща имот №
001267, по картата на землището, при граници и съседи: имот № 000100 на
Кметството с. П., имот № 001167 на Д.Е.К., имот № 044004 на Й.М.К., имот
№ 044005 на наследници на Д.Х.Д., кад. № 000212-полски път, който имот по
скица представлява УПИ 1Х-370,417 с площ от 4180 кв.м. по ПРЗ на с. П.,
одобрен със Заповед №1035/28.11.2013г. на ОС Ст. Загора.
Възивниците обжалват първоинстанционното решение, като
неправилно и необосновано. Считат, че същото е постановено в противоречие
със събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдържа явно
несъответствие с установените факти и обстоятелства. Излагат подробни
съображения в тази насока. Твърдят, че при постановяване на решението си
съдът не взел под внимание всички писмени доказателства, издадени след
1990 г. - документите за възстановяване на съсобствените земи, молбите,
подписани от въззиваемите и от тях като съсобственици във връзка със
съставянето на констативен нотариален акт за собственост на спорния имот,
впоследствие за вкарването му в регулация и други, които сочели безспорно,
че те знаят процесния имот като свой, като част от общото наследство,
оставено от прадядо им П.Д.П.. Намират показанията на свидетелите на
въззиваемите за объркани и противоречиви. Считат, че първоинстанционният
съд не преценил обективно дадените свидетелски показания. Въззивниците
твърдят, че обжалваното решение противоречи и на установената от ВКС
2
практика по прилагане на чл.31, ал.2 от ЗС, съгласно която всеки
съсобственик си служи с общата вещ, но се явява държател на идеалните
части на останалите съсобственици, т.е. не може да ги придобие по давностно
владение. За да започне да тече в негова полза придобивна давност върху тези
идеални части, било необходимо да демонстрира промяна в намерението си
да ги свои чрез действия, които отричат правата на останалите съсобственици
по наследство. Считат, че решението е юридически необосновано и относно
отмяната на двата нотариални акта в частта, касаеща процесния имот. Молят
съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемите Х.А.П., И.А.П., С.Т.Б. и Р. Т. Б., чрез адв. Й.П. от АК -
София, изразяват становище, че жалбата е неоснователна, като излагат
подробни съображения по оплакванията в жалбата. Твърдят, че всичко
изложено в отговора на въззивната жалба се подкрепило и от представената и
приета по делото експертиза, която незнайно защо не се споменавала във
въззивната жалба. Въззиваемите намират решението за правилно и
законосъобразно като считат, че същото е съобразено със събраните по
делото доказателства. Считат, че постановения съдебен акт е обусловен от
убедително и категорично изясняване на обстоятелствата, имащи значение за
изясняване на правния спор, като споделят виждането, че същото е
постановено въз основа на всестранно, обективно и пълно тълкуване, което
води и неговата правилност и законосъобразност. Молят съда да постанови
решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, както и да
потвърди първоинстанционното решение.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск за
собственост. Ищците Х.А.П., И.А.П., С.Т.Б. и Р. Т. Б. са твърдели в исковата
си молба, че са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот, а
именно: празно дворно място с площ от 3715 кв.м, находящо се в с. П., ***,
което съгласно дял трети на протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г.
на Старозагорския народен съд, втори район, било част от планоснимачен №
229, кв.46 по плана на селото. Място било изключено от плана на селото като
дворно място и имало следните граници и съседи: от запад – Д.П. Д., от юг и
запад – М. П. Д., от изток - блок на ДЗС и от север - имот с пл. № 228. Сега
имотът бил с идентификатор 58236.44.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18- 560/27.02.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в м. Юрта, с площ от 4181 кв.м, с трайно
предназначение - земеделска, при начин на трайно ползване - нива, V
категория. Твърдели са, че техният прадядо П.Д.П. бил собственик на
гореописания имот по силата на н.а. за покупко-продажба на недвижим имот.
П.Д.П. починал на 01.05.1958 г. и оставил законни наследници: съпруга
Н.М.П. и деца – Д.П. Д., Ц.П.М. и М. П. Д.. Между тях била извършена
3
съдебна спогодба за делба с протокол от 12.11.1968 г. по гр.д. № 424/1968 г.
на Старозагорския народен съд, втори район, съгласно която Ц.П.М. получила
в дял процесния недвижим имот. Ищците са твърдели, че тя е тяхна баба и те
са единствените й законни наследници. В средата на м. август, 2020 г. узнали
от трето лице, че за периода от 29.07.2019 г. до 21.08.2019 г. ответниците
Д.П. П. и Д. П. П. се сдобили с констативни нотариални актове за
собственост по давностно владение на общо 3/8 идеални части от процесния
недвижим имот.
Ищците са твърдели, че през целия период - от момента на извършване
на делбата през 1968 г., единствено тяхната наследодателка Ц.П.М., а
впоследствие само те били владели и упражнявали фактическата власт върху
недвижимия имот явно, трайно и необезпокоявано. Ответниците никога не
били обитавали имота, нито го били владели. Имотът бил ограден от ищците
с ограда, която била непокътната до настоящия момент. Искали са съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че те ищците са собственици на процесното празно дворно
място. Искали са и двата нотариални акта да бъдат отменени.
При условията на чл.214 ГПК за изменение на иска ищцище са
предявили още едно придобивно основание при условията на евентуалност -
за изтекла придобивна давност за процесния имот в тяхна полза.
Ответниците Д. П. П. и Д. П. П. са оспорили исковете. Твърдели са, че
след влизане в сила на ЗСПЗЗ тяхната майка В.Д.П. подала от името на
всички наследници заявление за възстановяване на имотите. Процесният имот
бил съсобствен между страните по делото. Той бил възстановен с решение №
36057/ 07.01.1997 г. на ПК Стара Загора, въз основа на заявлението, подадено
от майка им. Имотът бил описан като нива от 4.208 дка, V категория, в
землището на с. П.. в м. Юрта, имот с № 167, пореден номер 26 от
заявлението. Имотът бил възстановен в стари реални граници. Владението на
този имот било предадено на майка им с протокол за въвод във владение №
36057 от 23.10.1997 г. Към решението била приложена и скица № 67/20
12.1996 г., презаверена на 23.10.1997 г. След това бил съставен констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗПСЗЗ - акт
№ 41, т. ІІ, рег. № 952, дело № 280/1999 г. на нотариус с рег. № 309. За делбен
протокол от 1968 година разбрали от исковата молба и приложените към нея
доказателства. До получаването на исковата молба считали имота за
съсобствен и така е бил стопанисван и управляван повече от 20 години.
Твърдели са, че с обща молба от 2007 г. всички поискали включването на
имота в регулационния план и тази молба била удовлетворена, като за имота
бил отреден УПИ IХ-370,417 с площ от 4180 кв.м, кв. 46 на ПРЗ с. П..
Имотът бил деклариран и в служба „Местни данъци и такси“ на Община
Стaра Загора. Признават, че през 2019 г. се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за 3/8 идеални части от наследствените земеделски
земи на П.Д.П., в т.ч. и за спорния имот. Предявили са възражение за изтекла
придобивна давност при условията на добросъвестно владение считано от
4
1994 г.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че П.Д.П. е общ наследодател на страните. Приел е, че на Ц.П.М. било
поставено в дял празно дворно място от 3715 кв.м, находящо се в с. П.. С
решение №36057 за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. П.
било възстановено правото на собственост на наследниците на П.Д.П. в
съществуващи стари реални граници на нива от 4.208 дка, V категория,
представляваща имот № 001267 по картата на землището. Приел е, че
ответниците били признати с нотариален акт за собственост на недвижими
имоти придобити по давност №92, т. І, рег. № 1603, дело № 77/2019 г. и с
нотариален акт № 102, т.І, рег. № 1771, дело № 85/2019 г., за собственици на
основание давностно владение на 3/8 идеални части от процесния недвижим
имот. Приел е за установено, че за имота е съставен и нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №41 том 2 дело №
280/1989г., с който са признати всички страни за собственици по наследство
на процесния недвижим имот. Приел е, че имотът е бил включен в
регулационния план на селото по молба на всички страни и с решение № 1035
на ОС - _Стара Загора за него бил отреден УПИ IХ-370,417 в съществуващ
квартал 46. Имотът бил отдаван под наем от ответниците. На 12.12.2019 г. по
искане на Х.А.П. се извършило трасиране, означаване и координиране на
границите на горепосочения недвижим имот.
От заключението на изслушана и приета съдебно-техническа експертиза
районният съд е приел за установено, че процесният имот граничи на север и
на изток със земеделска територия, на юг граничи с улица на юг и запад с
УПИ VIII 229 и УПИ VII 226 по плана на с. П. и на запад с УПИ IV 230 и
УПИ V-230 в кв. 46 по същия план. Площта на поземлен имот с
идентификатор 58236.44.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри
–номер по предходен план 001267 е 4181 кв.м, включен в регулационния и
застроителен план на с. П. с Решение №КЗЗ-18 от 22.08.2012г. на комисията
за земеделски земи и урегулиран с решение №1035 от 28.11.2013г. на ОС - Ст.
Загора в УПИ IХ-370,417 в кв. 46 с площ на имота в урегулирания поземлен
имот 4171 кв.м.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е приел, че
процесният имот е бил ограден от бащата на ищците Х.А.П. и И.А.П. в
периода след 1985г. и преди 1990г. и че е бил обработван от родителите им.
Приел е, че липсват показания имотът да е владян от ответниците.
Показанията на свидетелите били в насока, че имотът е бил обработван от
родителите на ищците и ищците, бил е ограден, че е бил обработван и от
други лица, в това число М. П. Д. –син на общия наследодател П.Д.П., И.П.
Д.–негова съпруга, което се твърдяло от свидетел на страната на ответника и
от свидетел от страна на ищеца, а това, че имотът е бил ограден от бащата на
ищците, не се отрича и от свидетел на ответниците.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че имотът се явява
5
наследствен на ищците и ответниците, защото било възстановено правото на
собственост на общия им наследодател. Независимо от това, че били налице
документи, в които фигурират като наследници и ищците по делото, и
ответниците по отношение на процесния имот, се установило, че владението
над същия било упражнявано от родителите на ищците, които и
манифестирайки го, оградили във времето от 1985г. до 1990г. и обработвали
имота. Затова е приел за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици на процесния имот.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е било спорно, че П.Д.П., починал на 01.05.1958 г., е общ
наследодател на страните по делото. След смъртта си той е оставил три деца:
Д.П. Д., починал на 23.11.1982 г. и като наследник е оставил сина си П. Д. П.,
починал на 05.12.1986 г. и оставил като наследници съпругата си В.Д.П.,
починала на 29.10.2006 г. и синовете си Д. П. П. и Д. П. П., които са
ответници по делото; М. П. Д., починал на 12.07.1984 г. и Ц.П.М., починала на
22.02.1996 г. и оставила като наследници дъщеря си З.Х. Б., починала на
26.11.2005 г., оставила като наследници Р. Т. Б. и С.Т.Б., които са ищци по
делото, и И.А.П. и Х.А.П. по право на заместване на починалата си преди
наследодателката майка Н.Х.П., поч. 1992г. - също ищци по делото.
Със спогодба от 12.11.1968 г., одобрена от съда по гр.д. № 424/1968 г.
по описа на Старозагорския народен (тогава) съд, наследниците на П.Д.П. са
разделили помежду си останалите след смъртта му имоти, като на М. П. Д. е
предоставено дворно място от 2515 кв.м, задно с всички постройки в него,
представляващо парцели VІІІ-229, който е от 1050 кв.м и VІІ-229 от 1465
кв.м, кв.46 по плана на селото, действал към 1968 г.; на Д.П. Д. е
предоставено в дял дворно място от 3950 кв.м, заедно с всички постройки в
него, представляващо парцел ІV-230 от 890 кв.м, V-230 от 930 кв.м и VІ-230 -
2130 кв.м., всички в кв.46, а на наследодателката на ищците Ц.П.М. - празно
дворно място от 3715 кв.м, част от пл. № 229, кв.46, което, според вписването
в съдебния протокол, е изключено от плана на селото към момента на
спогодбата.
Със заявление от 07.11.1994 г. В.Д.П. – майка на ответниците, както бе
посочено по-горе, която приживе е била наследник на съпруга си П. Д. П. –
внук на общия наследодател, е поискала да бъде възстановена собствеността
върху земеделски земи в замлището на с. П., описани в 26 пункта, вкл. и
върху нива от 4270 кв. м, м. „При двора“. Със заявлението е представена
декларация за притежаваните от общия наследодател П. Д. П. земеделски
земи. С решение № 36057 от 07.01.1997 г. ПК Стара Загора е възстановила
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на наследниците на П.Д.П. на нива от 4,208 дка, V категория, м.
Юрта, представляваща имот № 001267 по картата на землището, при граници
и съседи: 000100 – населено място; 001167 – нива на Д.Е.К.; 044004 – нива на
Й.М.К.; 044005 – нива на наследниците на Д.Х.Д. и 000212 – полски път.
В.Д.П. е била въведена във владение с протокол № 36057 от 23.10.1997 г. В
6
регистъра на земеделските земи, землище на с. П. е записано, че наследниците
на П.Д.П. са придобили имота по ЗСПЗЗ с решение за възстановяване на
правото на собственост в стари реални граници № 36057 от 07.01.1997 г.
Видно от комбинираната скица – приложение № 1 към заключението на
вещото лице, имотът е идентичен с част от имот № 229, която част има
граници от север – имот № 228, от запад – ІV-230, V-230 и VІІ-229, от юг –
улица. По делото не е спорно, че към 1968 г., когато наследниците на П.Д.П.
са сключили процесната спогодба, имотът се е намирал извън регулационните
граници на селото. Той е бил включен в кадастралния и застроителен план с
решение № КЗЗ-18 от 22.08.2012 г. на Комисията за земеделски земи и
урегулиран с решение № 1035 от 28.09.2013 г. на ОбС Стара Загора в УПИ
ІХ-370,417, кв.46 с площ 4171 кв.м, без да навлиза в границите на съседните
УПИ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
мястото е било оградено с мрежа и колове (свид. Г.Т.И. и свид. Х.Д.Х.), както
и с плет (свид. П.Е.В. и свид. П.Г.П.). Освен това всички свидетели твърдят,
че то е било обработвано преди 1992 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Установителният иск за собственост съдържа искане за съдебно-
потвърдително установяване срещу ответниците, че ищците действително
притежават вещното право върху имота, предмет на спора. Следователно те
трябва да докажат по положителен начин, че са придобили твърдяното право,
което в случая се установява по несъмнен начин. Имотът е бил собственост
на общия за всички наследодател. След неговата смърт през 1958 г., със
спогодба, одобрена от съда с определение по гр.д. № 424/1968 г., имотът е
бил поделен между наследниците му, като в дял на наследодателката на
ищците е била дадена част, която, както бе посочена по-горе, е идентична с
процесния имот. Съдебната спогодба е способ за ликвидиране на
съсобствеността, възникнала по силата на наследственото правоприемство. Тя
е и годно правно основание за придобиване на право на собственост върху
имотите, отредени в дялове на отделните съделители. Обстоятеството дали
праводателката на въззиваемите Ц.П.М. или нейните наследници са
посещавали имота или са го обработвали не рефлектира върху притежаваното
от тях право на собственост, тъй като за разлика от владелеца, който трябва да
осъществява владението непрекъснато, собственикът не е длъжен да
упражнява правомощията си, като това не води до загубване на правото на
собственост. Съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг
го придобие или ако собственикът се откаже от него. Ищците черпят своите
права от решение на ПК за възстановяване на имота в стари реални граници.
Както бе посочено по-горе имотът не е бил отнеман физически или
юридически и наследниците на Ц.П.М. никога не са губили собствеността. По
делото няма данни този имот да е бил внасян в ТКЗС – това не се твърди и от
страните по делото. При това положение той не е подлежал на реституция по
7
реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на въстановяване по реда на
ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от
собствениците им (Р-883-2010, І г.о.; Р-197-2011, І г.о.; Р-798-2010, І г.о.Р-21-
2011, ІІ г.о.; Р-427-2009, ІІ г.о.). Нормата е императивна. Не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място, са станали
държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават
такива при промяна на регулационния план, респ. не придобиват статута на
земеделски (Р-197-2011, І г.о.; Р-189-2011, ІІ г.о.; Р-88-2014, І г.о.; Р-427-2009,
ІІ г.о.; Р-249-2011 г., І г.о.; Р-12-2010, І г.о.; Р-269-2013, І г.о.). В такъв случай,
ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността
си изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази
собственост преминава върху неговите наследници. Следователно решението
на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници не може да
легитимира ответниците като съсобственици. То не поражда никакви права за
тях. Съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 3 ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия,
придружено със скица има силата на констативен нотариален акт и подлежи
на оборване със всички допустими доказателствени средства по ГПК.
Ищците предявяват още едно основание за придобиване на правото на
собственост, а именно давност, която е започнала да тече от 1994 г. По делото
е установено, че за имота са полагани грижи и се е обработвал от другите
наследници, но отпреди тази година – така свид. Г.И. и свид. П.В..
Свидетелите не установяват след 1994 г. кои лица са обработвали имота, нито
дали те са упражнявали фактическа власт с намерение за своене. За този
период свидетелските показания са твърде общи и неконкретни. Така свид. И.
твърди, че е виждал после (след като е напуснал през 1990/91 г.) други хора
да работят, а свидетелите В. и П. не знаят кой го е работил. Съгласно чл.79,
ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. И в
практиката на ВКС, и в доктрината е разяснено, че съществените признаци на
владението са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и
намерение за своене (субективен). Други признаци на владението, които не са
установени в ЗС, но са логическо следствие от съществените признаци, са
владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно.
Владението е спокойно, когато не е установено с насилие и не се поддържа с
насилие. Явно е когато не е установено и поддържано по скрит начин и когато
действията, разкриващи намерението за своене, могат да станат достояние на
заинтересованите лица. Несъмнено е когато е установено, че действително се
упражнява фактическа власт с намерение за своене (Р-262-2012 г., ІІ г.о.; Р-
376-2013 г., І г.о.). В случая по делото не са установени нито един от тези
признаци, вкл. и не се установява своене. Предоставянето на имота под наем
или аренда на трети лица, каквито данни има по делото, не е признак за
своенето му, тъй като това е действие на обикновено управление (Р-8-2014, ІІ
г.о.; Р-19-2019, І г.о. и др.).
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че по делото е
8
установено, че ищците са собственици на процесния имот, тъй като той е
придобит от тях по силата на наследствено правоприемство, а тяхната
наследодателка – по силата на съдебна спогодба. Ответниците не са станали
съсобственици на този имот по силата на решението на ПК, както и не са го
придобили по давност. Поради това предявеният от ищците установителен
иск правилно е бил уважен от районния съд, което налага потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, макар и по
различни съображения.
В полза на въззиваемите страни следва да се присъдаят разноски в
размер на 1100 лв.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260805 без дата, постановено по гр.д. №
3697/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, гр. С.З., *** и Д. П. П., ЕГН
**********, гр. С.З., ***, да заплатят на И.А.П., ЕГН **********, гр. С., ***,
Х.А.П., ЕГН **********, гр. С., ***, С.Т.Б., ЕГН **********, гр. С., *** и Р.
Т. Б., ЕГН **********, гр. С., ***, сумата от 1100/ хиляда и сто/ лв.,
представляващи направените във въззивното производство разноски за
адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9