Решение по адм. дело №508/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД, със седалище: с. Голямо Враново, обл. Русе, представлявано от М. П. Д., чрез адв.-пълномощник Б. Д., против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/04/1/0/03190/04/01 с изх. № 02-2600/1945#3 от 10.07.2025 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който за извършено нарушение по изпълнението от жалбоподателя на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Технологична модернизация на животновъдни сгради /СМР/ и закупуване на земеделска техника – 2 бр. трактор и челен товарач“, по който е изплатена субсидия в размер на 461 161, 09 лева, в т.ч. 447 604, 09 лева за инвестиционни разходи, е определено жалбоподателят да възстанови публично държавно вземане в размер на 22 380, 20 лева.

В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Иска се отмяна на обжалвания акт.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 51 от делото.

Ответникът в производството – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Счита обжалвания акт за законосъобразен и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Административен съд – Русе, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Предмет на оспорване е АУПДВ № 18/04/1/0/03190/04/01 с изх. № 02-2600/1945#3 от 10.07.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който за извършено нарушение по изпълнението от жалбоподателя на договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Технологична модернизация на животновъдни сгради /СМР/ и закупуване на земеделска техника – 2 бр. трактор и челен товарач“, е определено жалбоподателят да възстанови публично държавно вземане в размер на 22 380, 20 лева (л. л. 1 – 4 от преписката, син класьор).

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“.

Според разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно ал. 5 на същия член изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК.

От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА е издаването АУПДВ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Видно от т. 3 от решение по т. 4 от протокол № 228 от 07.05.2024 г. от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е избрана И. И. (л. 6 от преписката, син класьор).

Следователно оспореният АУПДВ е издаден от материално компетентен административен орган – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл. 27, ал. 7 във вр. с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП.

Обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата от закона писмена форма като са посочени както правните основания за неговото издаване – относимите според органа нормативни разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и фактическите основания – фактите и обстоятелствата, от които органът черпи упражненото публично субективно право. В тази връзка и след извършен анализ настоящият съдебен състав намира, че изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчни адресатът на акта да разбере причината за неговото издаване, както и възможност да бъде осъществен съдебен контрол за неговата законосъобразност.

В административното производство по издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора или такива, довели до ограничаване на правото на участие и защита на дружеството-жалбоподател.

Съобразно предвиждането на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, приложимият ред за събиране на държавни вземания от вида на процесното е този по ДОПК, като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК, т.е. в случая не следва налагането на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ, доколкото очевидно не са налице предпоставките по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.

Производството по издаване на оспорения АУПДВ е открито с писмо изх. № 02-2600/1945#1 от 24.03.2025 г. от ДФ „Земеделие“ на основание чл. 24, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка със сключен между ДФ „Земеделие“ и „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД, със седалище: с. Голямо Враново, обл. Русе договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. по подмярка 4. 1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Технологична модернизация на животновъдни сгради /СМР/ и закупуване на земеделска техника – 2 бр. трактор и челен товарач“ (л. л. 7 – 9 от преписката, син класьор).

Производството се предхожда от административна проверка за спазването на чл. 13, ал. 5 от горепосочения договор (същия, представен по делото на л. л. 471 и сл. от преписката, черен класьор), според която разпоредба ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5, без право на подзастраховане при определени от договора условия.

Съгласно чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане.

От данните по делото се установява и че в резултат на възникнало огнище на Африканска чума по свинете в животновъдния обект, собственост на „Свинекомплекс - Голямо Враново – Инвест“ АД, довело до умъртвяване на 12 532 бр. свине, е сключен анекс № V от 18.12.2019 г. към договора (л. л. 835 – 838 от преписката, черен класьор), съгласно който се изменя текста на чл. 6, ал. 5, т. 1 от същия по следния начин: ползвателят е длъжен да спазва всички договорни й нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане за период от три години от датата на възстановяване и достигане на 24 488 брой животни, които кандидатът се задължава да осигури и поддържа.

C писмо вх. № 02-2600/1945 от 31.03.2022 г. /уведомление с изх. № 25/30.03.2022 г. – вж. данни от уведомително писмо на л. л. 59 и 60 от преписката, син класьор/ „Свинекомплекс - Голямо Враново – Инвест“ АД е уведомил ДФ „Земеделие“, че е постигнат капацитетът на заселване на животновъдния обект в обем по-голям от този, установен към момента на констатиране на огнище на Африканска чума по свине през 2019 г. С представянето на това уведомление е започнал да тече срокът, съгласно чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора, изменен с анекс № V от 18.12.2019 г. към договора за подпомагане.

При тези данни, срокът, в който „Свинекомплекс - Голямо Враново – Инвест“ АД се задължава да спазва всички договорни и нормативни задължения е до 01.04.2025 г. като периодът от 17.01.2020 г. до 31.03.2022 г. е изключен от мониторинг (вж. уведомително писмо изх. № 02-170-2600/1145#2 от 20.09.2023г. на л. л. 59 и 60 от преписката, син класьор). Още с това уведомително писмо, жалбоподателят е информиран, че следва да подава валидни застрахователни полици до изтичане на горепосочения срок, съгласно раздел IV ‚Права и задължения на страните“, чл. 13 от договора с ДФЗ.

С писмо изх. № 02-170-2600/1145#3 от 21.01.2025 г., ДФ „Земеделие“ в изпълнение на чл. 58, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е изискал да бъдат представени подновени застрахователни полици по проект № 18/04/1/0/03190 и съгласно анекс № V от 18.12.20219 г. към договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. за периода на мониторинг до 01.04.2025 г. от „Свинекомплекс - Голямо Враново – Инвест“ АД (л. л. 57 и 58 от преписката, син класьор). Съгласно обратна разписка, писмото е връчено на 23.01.2025 г. В отговор са представени застрахователни полици и платежни нареждания за периода 13.02.2017 г. – 01.04.2025 г. (л. л. 11 – 55 от преписката, син класьор).

С писмо изх. № 02-2600/1945#1 от 24.03.2025 г. отново е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаването му „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане като писмото е връчено лично на 26.03.2025 г. (л. 10 от преписката, син класьор). Дружеството е уведомено, че съгласно разпоредбите на чл. 55 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., ползвателите на помощ застраховат активите, предмет на подпомагане, за срока, рисковете и при условията, посочени в договора за предоставяне на финансова помощ.

В указания 14-дневен срок, с писмо вх. № 02-2600/1945#2 от 08.04.2025г. е постъпило възражение във връзка с откритото производството по издаване АУПДВ, придружено с доказателства за изложените в него твърдения.

След анализ на изложените факти и обстоятелства и приложените писмени доказателства, органът е приел, че при извършване на административен контрол е констатирано неизпълнение на задължението по чл.13, ал. 5 от договора във връзка с анекс № V от 18.12.20219 г. към договора, а именно за периода от 31.03.2022 г. до 01.04.2025 г. не са представени документи, доказващи застраховане на активите, обект на подпомагане по договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. и на основание чл. 6 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (обн. ДВ бр. 77 на 01.09.2020 г.) вр. група III “Неспазване на „Други задължения“ по съответната мярка/подмярка“ е определил размер на средствата за възстановяване – 22 380, 20 лева. АУПДВ е връчен на 17.07.2025 г. (л. 5 от преписката, син класьор).

Оспореният АУПДВ е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ има за цел повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез:

1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата;

2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал;

3. опазване на компонентите на околната среда;

4. спазване стандартите на ЕС и подобряване на условията в земеделските стопанства и

5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани.

Съответно съгласно чл. 4 от наредбата по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез:

1. внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материални и/или нематериални активи; или

2. насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти; или

3. опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; или

4. повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства; и/или

5. подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на производство; или

6. подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти; или

7. осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти.

При преценката дали оспореният АУПДВ противоречи на материалния закон съдът следва да съобрази относимите разпоредби от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. във връзка с условията по сключения между страните договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017г. и анекс № V от 18.12.20219 г. към него.

На първо място следва да се съобрази, че според правната норма на чл. 57 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ, след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора (ал. 1). Ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от изплатената финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 (ал. 2).

С правната норма на чл. 55 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. се вменява в тежест на ползвателя задължение да застрахова активите, предмет на подпомагане, за срока, рисковете и при условията, посочени в договора за предоставяне на финансова помощ.

Съгласно чл. 13, ал. 5 от договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Технологична модернизация на животновъдни сгради /СМР/ и закупуване на земеделска техника – 2 бр. трактор и челен товарач“, по който е изплатена субсидия в размер на 461 161, 09 лева, в т.ч. 447 604, 09 лева за инвестиционни разходи, ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5, без право на подзастраховане при определени от договора условия.

Съгласно чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане.

С анекс № V от 18.12.2019 г. към договора се изменя текстът на чл. 6, ал. 5, т. 1 от същия като съгласно изменения текст ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане за период от три години от датата на възстановяване и достигане на 24 488 брой животни, които кандидатът се задължава да осигури и поддържа.

От данните по делото се установява, че датата, на която ползвателят възстановява посочения брой животни, е 31.03.2022 г.

В следствие на изложеното, от периода на мониторинг се изключва периода от 17.01.2020 г. /датата на окончателното плащане/ до 31.03.2022 г. /датата на възстановяване и достигане на 24 488 брой животни, които кандидатът се задължава да осигури и поддържа/, съответно периодът на мониторинг и през който ползвателят следва да спазва всички договорни и нормативни задължения се явява от 31.03.2022 г. до 01.04.2025 г.

Дейностите и активите, предмет на подпомагане, са посочени в решение за изплащане на финансова помощ № 18/04/1/0/03190/3/01/03/01 с изх. № 01-2600/451 от 27.01.2020 г., с което е одобрено изплащането на финансова помощ на жалбоподателя по посочения договор, съгласно заявка за плащане № 18/04/1/0/03190/3/01 в размер на 461 161, 09 лева за изрично изброени дейности и активи, с дата на плащане 17.01.2020 г. (л. л. 877 и 878 от преписката, черен класьор).

Видно от застрахователни полици, сключени между Булстрад и „Свинекомплекс - Голямо Враново – Инвест“ АД, същите не покриват процесния период от 31.03.2022 г. до 01.04.2025 г. Застрахователна полица с № 2200170600000179 от 31.07.2017 г. е с период на валидност от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. Застрахователни полици с № 4704190600000855 от 28.05.2019 г., № 4704190600000856 от 28.05.2019 г. и № 2200190600000135 от 28.05.2019 г. са с период на валидност от 20.05.2019 г. до 19.05.2020 г. Застрахователни полици с № 4704200600000877 от 19.05.2020 г., № 4704200600000876 от 19.05.2020 г., № 4704200600000878 от 19.05.2020 г., № 2200190600000145 от 19.05.2020 г. са с период на валидност 20.05.2020 г. до 19.05.2021 г. Действително застрахователна полица № 2200210600000252 от 23.08.2021 г. с период на валидност 24.08.2021 г. до 23.08.2022 г., покрива малка част от процесния период, но застрахованото имущество е „Сграда за угояване“, със застрахователна стойност 601 000, 00 лева. Така въпреки че периодът на застрахователната полица покрива част от периода от 31.03.2022 г. до 01.04.2025 г., към полицата няма приложен опис на застрахованото имущество. В допълнение не са уредени правата на застрахователната полица в полза на Държавен Фонд „Земеделие“, съгласно чл. 13, ал. 5, т. 1 от договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – застрахователни полици се установява по категоричен начин неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 5 от договора във връзка с анекс № V от 18.12.20219 г. към договора и на задължението по чл. 55 от наредбата, а именно за периода от 31.03.2022 г. до 01.04.2025 г. не са представени документи, доказващи застраховане на активите, обект на подпомагане по договор № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г.

Оспореният АУПДВ е законосъобразен и в частта, с която е определен размерът на подлежащата за възстановяване БФП.

Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г., определянето на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при установени неспазвания след окончателно плащане на критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или други задължения, от страна на бенефициерите по мерките от ПРСР 2014-2020 г., се извършва на база оторизираната безвъзмездна финансова помощ на съответния бенефициер съгласно приложението, като при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване ФП за съответните групи неспазвания са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението.

В случая решаващият административен орган се е позовал на чл. 6 от правилата, според който размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установени неспазвания на ангажименти или други задължения по съответната мярка/подмярка се определя по реда, относим за втора и трета група от приложението.

По-конкретно в случая е приложим реда, относим за трета група от приложението: Група – Неспазване на „Други задължения“ по съответната мярка/подмярка.

В случаите, в които степента на неизпълнението е ниска или частична, основата за изчисляване на сумата за възстановяване е 5 на сто от размера на оторизираната финансова помощ за актива/дейността, след което същата се умножава по коефициент, определен като продължителността на неизпълнението е отнесена към периода на мониторинг.

Така при изплатени 447 604, 09 лева за инвестиционни разходи по заявка за окончателно плащане, 5% от сумата представляват 22 380, 20 лева, след което получената сума се умножава по коефициент 1, който се определя като периода на неизпълнение, а именно 36 месеца, се разделя на периода на мониторинг, който е 36 месеца, в резултат на което размерът на средствата за възстановяване правилно е определен на 22 380, 20 лева.

Предвид безспорната установеност на неизпълнение на нормативни и договорни задължения след окончателното изплащане на финансовата помощ, материално законосъобразен се явява изводът на административния орган, че за констатираното нарушение на чл. 13, ал. 5 от договора, съответно на чл. 55 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. ползвателят „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД, със седалище: с. Голямо Враново, обл. Русе дължи възстановяване на част от предоставената му финансова подкрепа по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Технологична модернизация на животновъдни сгради /СМР/ и закупуване на земеделска техника – 2 бр. трактор и челен товарач“, определена по правилата на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г. и съобразно формула, заложена в приложение към тези правила, по-конкретно в случая по реда, относим за трета група от приложението Група – Неспазване на „Други задължения“ по съответната мярка/подмярка в размер на 22 380, 20 лева.

Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

При този изход на спора искането на ответника за разноски се явява основателно, като на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в ред. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г., в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД, със седалище: с. Голямо Враново, обл. Русе, представлявано от М. П. Д., против акт за установяване на публично държавно вземане № 18/04/1/0/03190/04/01 с изх. № 02-2600/1945#3 от 10.07.2025 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който за извършено нарушение по изпълнението от жалбоподателя на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 18/04/1/0/03190 от 13.02.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Технологична модернизация на животновъдни сгради /СМР/ и закупуване на земеделска техника – 2 бр. трактор и челен товарач“, по който е изплатена субсидия в размер на 461 161, 09 лева, в т.ч. 447 604, 09 лева за инвестиционни разходи, е определено жалбоподателят да възстанови публично държавно вземане в размер на 22 380, 20 лева.

ОСЪЖДА „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Голямо Враново, обл. Русе, ул. „Русенски път“ № 1, представлявано от М. П. Д. да заплати в полза на Държавен Фонд „Земеделие“ - гр. София, сумата в размер на 200 лева /двеста лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.