Решение по адм. дело №950/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на С. И. Д., с постоянен адрес в [населено място], срещу Решение с изх. № И-7(1)/07.05.2025г. на Кмета на Община Айтос, обективиращо отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Твърдят се нарушения на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което се иска решението да се прогласи за нищожно, евентуално да се отмени като незаконосъобразно и органът да бъде задължен да предостави исканата от жалбоподателя информация. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи относно законосъобразността на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез писмени бележки и становище. Заявена е претенция за присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът оспорването – Кметът на Община Айтос, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 25.04.2025г. жалбоподателят подал до Община Айтос заявление за достъп до обществена информация вх. № И-7/25.04.2025г., формулирана в няколко пункта:

1/ Инвестиционни проекти по части ,,Паркоустройство и благоустройство“, „Геодезия“, „Електро“, „Видеонаблюдение“, и „Сметна документация“ по възлагане на ОП 1 “Изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически“ и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изграждането на детска площадка в ДГ „Славейче“ в [населено място], с № 00195-2024- 0022;

2/ Инвестиционни проекти по части „Паркоустройство и благоустройство“, „Геодезия“, „Електро“, „Видеонаблюдение“, и „Сметна документация“ до възлагане на ОП 2 “Изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически“ и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изграждането на детска площадка в ДГ „Пролет“ в [населено място] с № 00195-2024-0022;

3/ Инвестиционни проекти по части „Паркоустройство и благоустройство“, „Геодезия“, „Електро“, „Видеонаблюдение“, н „Сметна документация“ по възлагане на ОП 3 “Изготвяне на инвестиционен проект ВЪВ фаза „Технически“ и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изграждането на детска площадка в ДГ „Здравец“ в [населено място] с № 00195-2024-0022;

4/Инвестиционни проекти по части „Паркоустройство и благоустройство“, „Геодезия“, „Електро“, „Видеонаблюдение“, и „Сметна документация“ по възлагане на ОП 4 “Изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически“ и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изграждането на детска площадка в ДГ „К. малина“ в [населено място] с № 00195- 2024-0022.

Посочил е, че желае информацията да му бъде предоставена по електронен път - на имейл.

С Решението, предмет на проверка по настоящото дело, Кметът на Община Айтос отказал предоставяне на исканата обществена информация със следните мотиви : Искането било неоснователно, тъй като исканата информация не представлявала обществена такава, а била служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, тъй като била част от процедурата по подготовка на документация по обществена поръчка, която информация нямала самостоятелно значение, а била елемент от издаването на краен документ - решение за откриване на обществена поръчка по възлагане на строителство и издаване на разрешение за строеж. Служебната информация се събирала, създавала и съхранявала във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, респ. достъпът до нея, съгласно чл.13, ал.2 от ЗДОИ, бил ограничен. Било поискано предоставяне на документи, съдържащи служебна информация, а те нямали самостоятелно значение и затова попадали под ограничението на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу решение за отказ за предоставяне на обществена информация и подлежи на оспорване по реда на АПК, към който препраща разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, искането на когото за достъп до обществена информация е оставено без уважение. В тази връзка следва да се уточни, че личният правен интерес не е сред положителните предпоставки, имащи значение за допустимостта на жалбата, тъй като приоритет е даден на общата полза, която се преследва посредством предоставянето на обществената информация.

Жалбата е в срок и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Оспореното решение е издадено от Кмета на Община Айтос, който е бил сезиран с искането за предоставяне на обществена информация. Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.38 от ЗДОИ и чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и е посочил правното основание за отказа да бъде предоставена исканата информация.

Спазено е изискването за форма на акт, в противовес на поддържаното в жалбата. Решението съдържа и номер, и дата, които са видими на щемпела, поставен на решението. Впрочем, в чл.59, ал.2 от АПК номерът не е въздигнат в задължителен реквизит, но обичайно актът има номер, който зависи от правилата за документооборота в съответното учреждение или организация.

Съдът не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспореното писмо на това отменително основание. Позоваването в жалбата на чл.146, т.3 от АПК е декларативно.

Оспорваното писмо е постановено в нарушение на материалноправните норми. Производството е започнало по молба на жалбоподателя, отправена до Кмета на Община Айтос, за предоставяне на обществена информация, която по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Според характера на поисканата в заявлението информация, тя е служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Правото на достъп до обществена информация е прогласено в чл.4, ал.1 от ЗДОИ, според който всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространение на такава информация. В чл.7 от ЗДОИ е въведена забрана за налагане на ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени в закона. Доколкото липсва друг специален ред за информация от категорията на процесната, съдът приема, че приложимият ред е този по ЗДОИ.

Кметът на Община Айтос е задължено по чл.3, ал.1 от ЗДОИ лице, тъй като е орган на местното самоуправление.

В чл.7 от ЗДОИ е въведена забрана за налагане на ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени в закона.

В чл.37 от ЗДОИ са очертани в три пункта основанията, при наличието на които органът може да откаже предоставяне на достъп до информация. В обжалвания акт е прието, че е налице хипотезата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, към който препраща чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Според посочената разпоредба, достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органи и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от и за органа, становища и консултации). Следователно, определящото за изхода на спора е дали исканата информация е такава по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ. Отговорът е отрицателен, което най – напред явства от обяснението в закона, дадено в скоби, което съдът цитира дословно по – горе. В обжалваното решение е неправено недопустимо приравняване на инвестиционните проекти към мнения, препоръки и пр. Даденото в закона пояснение в скоби не е случайно и е направено с цел да се избегне именно такова тълкуване, каквото е направено в обжалваното решение. Поискан е достъп до строителна документация – инвестиционни проекти, които се изработват по реда на глава VІІІ от ЗУТ, и няма как да се приеме, че е обоснована тезата, че инвестиционните проекти били такива, служещи за оперативна подготовка за издаване на краен акт. Вярно е, че инвестиционният проект не представлява индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, въпреки което той не е документ по смисъла на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ от гледна точка на пояснението, дадено в същата тази разпоредба.

Дори и хипотетично да е се приеме, че исканите данни представляват данни по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, достъпът до тях не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, който, според легалната дефиниция на §1, т.6 от ЗР на ЗДОИ, е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 или чл.3а. Че е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на исканата информация, явства от характера на тази информация и че се касае до значителна по обем, а вероятно и по стойност, строителна дейност, която пряко засяга гражданите на [населено място], които имат право да участват в обществения живот, да получават информация за планираното строителство в града и за ресурса, който ще бъде вложен. Същевременно, достъпът до тази информация е регулаторен механизъм, чрез който се осъществява публичност и прозрачност на процеса по планиране на строителство от гледна точка на вид, облик, конструктивни и архитектурни решения и пр, така и от гледна точка на разходване на значителен по размер публичен ресурс. Заявителя е обосновал интереса си по съображения, че разходите по проектите са за сметка на одобрените капиталови разходи и поради това е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл.13, ал.4 от ЗДОИ, които обстоятелства обаче не са обсъдени в обжалваното решение, което, в обобщение, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На 18.09.2025г. – след обявяване на делото за решаване, пълномощникът на ответника е подал молба с представени към нея писмени доказателства и искане за възобновяване на съдебното следствие за събиране на доказателства, вкл. и чрез назначаване на експертиза, че исканата информация вече била публично достъпна. Искането е неоснователно, тъй като тези искания са направени след приключване на фазата по събиране на доказателства. Ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание (молбата му за отлагане е приета за неоснователна, като неотговаряща на чл.139, ал.1 от АПК) и не е представил в срок доказателства, съобразно разпределената доказателствената тежест – че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на задължения по ЗДОИ субект, административната преписка да бъде изпратена по реда на чл.172, ал.2 от АПК за ново разглеждане и произнасяне по заявление на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14 - дневен срок от получаване на преписката, като бъдат съобразени и новонастъпилите обстоятелства.

По разноските :

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски по списък в общ размер 2010.00 лева, от които 10.00 лева държавна такса. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Претенцията е частично основателна. В тежест на ответника следва да бъде възложена платената от жалбоподателя държавна такса. От представения с молбата от 10.09.2025г. договор за правна помощ, сключен между жалбоподателя и адвокат П. Б., е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 2000.00 лева, без обаче да са представени доказателства, че същото е платено, поради което то не подлежи на присъждане, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 6/06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.1.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение с изх. № И-7(1)/07.05.2025г. на Кмета на Община Айтос.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Айтос за ново произнасяне по заявлението с вх. № И-7/25.04.2025г., подадено от С. И. Д., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Айтос да заплати на С. И. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 10.00 (десет) лева, представляващи направени по делото, като претенцията за разноски за разликата до пълния й предявен размер 2010.00 лева отхвърля.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.