ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. В*** 13.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско
отделение, в закрито заседание
на тринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:В** В**
Членове: 1.Ан** П**
2. В** М**
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В**
въззивно частно гражданско дело №64 от описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от М.П.Т.
*** против определение от 14.01.19г. по
гр.д.№1822/18г. на ВРС,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на разноски за
особен представител на ответника по
делото в размер на 1 200лв. Подържа се в жалбата,че обжалваното
определение е незаконосъобразно,поради това,че при постановяването му съдът не
е взел предвид материалното състояние на жалбоподателката.Подържа
се,че заплащането на възнаграждение за особен представител в размер на
1 200лв. е непосилно за жалбоподателката,поради
това,че същата изплаща кредит в размер на 465лв. и издържа дъщеря си,която е студентка. Иска се
обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
определение,с което жалбоподателката бъде освободена
от внасяне на разноски за особен представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена
в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, поради което е допустима.
По
съществото на спора
За да се произнесе
по обжалваното определение съдът взе предвид следните
обстоятелства:Гр.д.№1822/18г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против Т** Н** Т** от гр.В** с
предмет делба на недвижим имот.Поради ненамирането на ответника на
регистрираните му адреси с определение от 29.11.18г. ВРС е определил сумата от
1 200лв. която ищцата следва да внесе на основание чл.47,ал.6 от ГПК за
назначаване на особен представител на ответника.С молба от 19.12.18г. ищцата е
поискала цитираното определение да бъде изменено,поради това,че не е в
състояние да заплати определения депозит. Жалбоподателката
се е позовала на невъзможност,поради това,че изплаща кредит и издържа дъщеря
си,която е студентка.Към молбата е приложено удостоверение от УАСГ-София,от
което се установява,че дъщерята на жалбоподателката
за учебната 2017/18г. е записана като студентка в трети курс.Видно от
представеното допълнително споразумение от 22.06.17г. жалбоподателката
получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1281лв.Видно от
представения погасителен план към договор за кредит от 05.09.12г. жалбоподателката
следва да заплаща до м.09.22г. месечна погасителна вноска в размер на 235,65 евро.По делото са представени 20 бр.
месечни извлечения от разплащателната сметка на жалбоподателката,които
съдът не обсъжда,поради това,че по-голямата част от съдържащата се в тях
информация е целенасочено заличена.За да постанови обжалваното определение ВРС
е приел,че твърдението за липса на средства за заплащане на разноските е
недоказано.
При установената по-горе
фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК такси и разноски по производството
не се внасят
от физически лица, за които
е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите
на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние,
удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта;7.
други констатирани
обстоятелства.
Съдът счита,че при така
получаваното от жалбоподателката нето трудово
възнаграждение в размер на около 1 150лв. същата е в състояние да
заплати определените разноски за особен
представител в размер на 1 200лв.На първо място неоснователно е
твърдението на жалбоподателката,че разполагаемия й
доход следва да се определи след като от нетното й възнаграждение бъдат
извадени вноските по договора за кредит и средствата за издръжка на дъщеря й
като студентка.Докато за издръжката на дъщеря и може да се приеме,че са дължими
средства,в случая липсва каквото и да било основание за приспадане на вноските
по договора за кредит от разполагаемата сума.Вноските са за погасяване на
кредит, който е получен от жалбоподателката,поради
което липсва основание за приспадането им.Отделно от това към молбата не са
представени доказателства за студентските права на дъщерята за учебната
18/19г.Извод на недостиг на парични средства не може да бъде направен и от
представените извлечения от разплащателната сметка.Видно от същите ежемесечно
са правени многобройни тегления и плащания,които съзнателно за заличени за да
не станат достояние на съда.Последното налага извод за наличие на достатъчно
парични средства у жалбоподателката.
С оглед на горното обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
С
оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от
14.01.19г. по гр.д.№1822/18г. на ВРС.
Определението подлежи
на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страната.
Председател: Членове: