Решение по КНАХД №440/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник против решение № 44 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 324 по описа за 2024 г. на Районен съд – Радомир.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 14-2400152 от 24.09.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], община Кюстендил, област Кюстендил, [жк], [адрес], с управител С. К. В., на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила – първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и не е обследвал доказателствата в тяхната съвкупност, поради което е направил погрешни правни изводи. Пледира процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното на 29.10.2025 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н. М., пълномощник на директора на ДИТ – Перник, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 29.10.2025 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба вх. № 2658 от 28.10.2025 година чрез адвокат А. Т. – пълномощник на управителя на дружеството, оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Радомир. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Радомир.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № 14-2400152 от 24.09.2024 г., директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на „****“ ЕООД, [ЕИК], имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, състоящо се от обективна страна в това, че в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудови, тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С. Г. А., заварен да работи като „прехвърляч“ в обект на контрол „горско сечище за добив на дървесина“, находящ се в [населено място], община Земен, област Перник, на 26.07.2024 година. Като дата на извършване на нарушението е посочена 26.07.2024 година.

Със съдебно решение № 44 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 324 по описа за 2024 година на Районен съд – Радомир, НП е отменено.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от правна страна е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, посочени са всички факти, относими към съставомерните елементи, на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си, посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, в АУАН, и в НП са описани доказателствата, а НП е издадено от компетентен орган, но по същество, фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не е установена и доказана по безспорен начин посредством ангажираните от наказващия орган в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Сочи се в решението, в случая не са доказани основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, тъй като по делото е недоказано лицето С. А. да е полагал регулярно труд в обекта на жалбоподателя, да е имал конкретно работно място, регламентирано работно време, почивки, отпуски и определено трудово възнаграждение, за да се приеме, че съществува задължението на дружеството жалбоподател да сключи писмен трудов договор с него. Районният съд намира, че по делото не са събрани доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. В решението се приема, че показанията на свидетелите на наказващия орган се базират само и единствено на техни заключения, породени от възприетото от тях на място в обекта. Районният съд намира, че обстоятелството, че към момента на проверката А. се е намирал на процесното сечище, и че позволителното за извършване на сечта е издадено на И. П., служител на наказаното дружество, не би могло само по себе си да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД, тъй като описаното от контролните органи за установено при проверката по никакъв начин не доказва твърдението, че А. е полагал труд на определена длъжност именно за наказаното дружество, за да е налице задължение за сключване на писмен трудов договор, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства наказаното дружество да е ангажирано с тази сеч, а от друга страна позволителното за сеч е издадено на И. П. в качеството му на частен лесовъд, не на служител на „ШЕСТИ“ЕООД.

Решението е правилно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба, а преценено за съответствие с материалния закон решението е законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесното наказателно постановление неправилно е бил приложен материалният закон.

Без основание са доводите в жалбата, насочени срещу доказателствената дейност на районния съд. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Като резултат, събрани и приобщени по надлежния процесуален ред са необходимите и относими доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, за чието съществуване са налице данни по делото. Съответно в обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, извършена от решаващия първоинстанционен състав, а въз основа на тях са направени фактически изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно.

Въз основа на възприетите за установени факти, с решението правилно е приложен и материалният закон. Касационният състав напълно споделя формирания в обжалваното решение правен извод, че по делото е недоказано неизпълнението на процесното задължение, вменено на наказаното дружество.

Нормата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, императивно предписва отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, посредством сключването на договор в писмена форма. Неизпълнението на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ е обвързано с налагането на административно наказание „глоба“ или с налагането на имуществена санкция (във вр. с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН), предвидени в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Административно нарушение, алтернативно неизпълнено задължение по посочения законов текст (чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ), каквото приема в решението си и районният съд, би било налице в случаите, в които е доказано наличието на отношения по предоставяне на работна сила между две лица, които правоотношения да могат да се квалифицират като трудови – с всички основни елементи на трудовото правоотношение, съответно на свой ред да представляват отношения между две лица в качеството им на работодател и работник/служител, без да налице сключен между страните писмен трудов договор.

Споделят се изцяло изводите на решаващия първоинстанционен състав, че по делото не са доказани основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Не е установено от представените и приобщени по делото доказателства, към датата на проверката, извършена на място в обекта, лицето С. А. да е извършвал работа, състояща се в регулярно полагане на труд, в предоставяне на работна сила – на определена длъжност, с регламентирано работно време, почивки, отпуски и срещу определено трудово възнаграждение, които елементи по своята същност да водят на извод за наличие на трудови функции, респективно да водят на извод, че е налице трудово правоотношение, от което на свой ред да следва задължение за сключване със С. А. писмен трудов договор. Представената по делото декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от С. А., не е достатъчна да обоснове самостоятелно ангажирането на административнонаказателна отговорност на лицето, посочено в нея, придавайки на последното качество работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Тази декларация, като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието ѝ може да е индикация за наличие на трудово правоотношение, но това подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства (арг. от чл. 405а, ал. 1, изр. второ от КТ). В тази връзка споделя се изцяло оценката на доказателствената съвкупност, извършена от районния съд, че по делото е недоказано предоставянето от страна на С. А. на работна сила на мястото на проверката, като касационната инстанция не счита, че следва да преповтаря тази част от мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Дори да се пренебрегне горното, обстоятелството, че към момента на проверката А. се е намирал на процесното сечище и е извършвал дейности като „прехвърляч“, не води на извод за наличие на трудово правоотношение на това лице и конкретно с наказаното дружество. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че с процесната сеч, извършвана на мястото на проверката на 26.07.2024 година, е ангажирано именно „ШЕСТИ“ ЕООД. Безспорно е от приобщената по делото доказателствена съвкупност, в частност представеното позволително за сеч № 0780924 от 21.07.2024 година (л. 96 от АНД), че същото е издадено на лицето А. Д. Г., в качеството му на собственик/съсобственик на имота, в който е извършван добив на дървесина на процесната дата – имот с № 16167.509.02 (данни от позволително за сеч (л. 96 от АНД), договор на л. 55 от АНД и договор на л. 81 от АНД), и на лицето И. П., в качеството му на лицензиран лесовъд (чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за горите), във връзка с което представен по делото е и договор за възлагане от 20.07.2024 г. (л. 55 от АНД). Т.е. дори да се приеме с оглед отразените в попълнената декларация по чл. 402 от КТ обстоятелства (вън от посочването на „***“ ЕООД в графа „работещ в…“), че А. е полагал труд на посочените дата и място по силата на трудово правоотношение – с всички негови елементи, и с дадено лице, от доказателствата по делото не се установява правоотношенията по предоставяне на работна сила да са били с наказаното дружество, от което на свой ред да е съществувало задължение именно за ответника по касация да сключи със С. А. писмен трудов договор, с което да уреди отношенията им съгласно изискванията на трудовото законодателство. Този извод не се променя и от обстоятелството, че договорът за възлагане извършването на дейности по добив на дървесина в горския имот на А. Г. (л. 55) е сключен с физическото лице С. К. В.. Независимо че това лице в настоящия случай се явява и управител на наказаното дружество, за което страните по делото и не спорят, изпълнител на възложените дейности в процесната горска територия не се явява „***“ ЕООД, тъй като договорът за възлагане не е сключен от името на представляваното от С. К. В. дружество.

С оглед на изложеното наведените касационни основания са неоснователни – обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски, сторени пред настоящата съдебна инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. за настоящата инстанция, видно от договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025 г. (л. 18).

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 324 по описа за 2024 г. на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Перник да заплати на „****“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя С. К. В., сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.