Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.08.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното
заседание на първи февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория
И., като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 601 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №
20219294/08.10.2020 г. СРС, 140 с-в, по гр.д.№ 89147/2017 г. е отхвърлил
исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Н.С. Н., А.Н.Н., К.Я.Н., А.Я.Н., Л.Я.М., Ц.Я.В., Х.Я.Н. /ищци по гр.д.№
89147/2017 г./, С.Б.Д., М.Б.К., Д.К.С. и К.К.С. /ищци
по гр.д.№ 29879/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в, съединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно разглеждане с гр.д.№ 89147/2017 г./ срещу С.Д.Д., М.С.С. и Н.И.И. за признаване за установено, че ищците са съсобственици
на следния имот: нива с площ от 2,100 дка, находяща се в м. „Шумако“, при граници: В. Н.,Л.Д., път, представляващ имот с
идентификатор 04234.6929.2087, при граници: имот с идентификатор 04234.6929.3452,
имот с идентификатор 04234.6929.3458, имот с идентификатор 04234.6929.1972,
имот с идентификатор 04234.6929.1837, имот с идентификатор 04234.6929.1875,
имот с идентификатор 04234.6929.158, имот с идентификатор 04234.6929.3494,
както следва: К.Я.Н., А.Я.Н., Л.Я.М., Ц.Я.В. и Х.Я.Н.-на по 1/8 ид.част, Н.С. Н. и А.Н.Н.-на по
1/16 ид.част, С.Б.Д. и М.Б.К.-на по 1/24 ид.част, Д.К.С. и К.К.С.-на по
1/48 ид.част въз основа на земеделска реституция,
извършена в съответствие със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ съгласно решение №
591.1/21.02.1994 г. на ПК „Панчарево“, и за предаване на владението по
отношение на посочения по-горе имот.Решението е постановено по гр.д.№
89147/2017 г. по описа на СРС, 140 с-в и по гр.д.№ 29879/2018 г. по описа на
СРС, 25 с-в, съединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно разглеждане с гр.д.№
89147/2017 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците
Н.С. Н., А.Н.Н., К.Я.Н., А.Я.Н., Л.Я.М., Ц.Я.В., Х.Я.Н.
/ищци по гр.д.№ 89147/2017 г./, С.Б.Д., М.Б.К., Д.К.С. и К.К.С.
с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано.Въззивниците
твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил
разпоредбата на & 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Поддържат становище, че решението е
постановено съобразно редакцията на посочената разпоредба към 21.02.1994 г.,
която не съдържа изискване за прилагане на скица към него.Неправилно съдът е приложил
разпоредбата на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /влязла в сила през 1997 г./.Твърдят, че
процесният имот пл.№ 2087, възстановен с решение № 591.1/21.02.1994 г. на ПК
„Панчарево“, е нанесен през 1995 г. в кад.план на
гр.София, к.л. № Т-11-3-А и в разписния лист
като собственици на имота са записани наследниците на Г.М.П.Н. и е
напълно индивидуализиран.С влизане в сила на & 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /нов ДВ
бр.98/97 г./, с който се възстановяват имотите по & 4 със съставянето на
помощен план за новообразуваните имоти и със заповед на кмета на общината, към
която се прилага скица, не се отменят издадените решения на ПК за
възстановяване на собствеността върху имотите, предоставени за ползване по
смисъла на & 4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.Въззивниците
твърдят, че първоинстанционният съд е пренебрегнал представените по делото
влезли в сила решения на СГС, АК, VI „з“ отд. по адм.д.№ 1730/2003
г. и на СГС, АО, III-В с-в, по адм.д.№ 505/2000 г., чиито мотиви имат обвързваща сила и в
противоречие със събраните писмени доказателства и приетата СТЕ, съгласно която
имотът е извън регулация, е приел, че имотът е в регулация и е приложима
нормата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и че процесните постройки са законосъобразно
построени и са пречка за възстановяване на процесната част от имота на ищците.Излагат
довдои, че са собственици на процесния имот по силата
на решение на ПК и изводът на съда, че решението е материално
незаконосъобразно, е погрешен и необоснован.Необосновано съдът е приел, че
сградите с идентификатор 04234.6929.2087.1-гараж с площ от 53 кв.м. и с
идентификатор 04234.6929.2087.2-гараж с площ от 29 кв.м., са законосъобразно
изградени в имота, възстановен на ищците, тъй като актът за узаконяване не се
съхранява в оригинал в р-н „Панчарево“, а и в представеното копие от документа
изрично е посочено, че се узаконяват постройки в имот пл.№ 1875, а не пл.№
2087.Представеното удостоверение за търпимост установява липса на
строителни книжа за узаконяване по
смисъла на пар. 5, т.36 от ДР на ЗУТ и не е
доказателство за узаконяване.В мотивите на представените влезли в сила решения
на СГС е прието, че посочените сгради са незаконни строежи.Съдът не е
съобразил, че с решение по адм.д.№ 730/2003 г. на СГС
е отказано на С.Д.Д. придобиване на правото на
собственост при условията на & 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с
пл.№ 1875, в т.ч. на владяната от него част от процесния имот и с влязло в сила
решение по адм.д.№ 505/2000 г. е отхвърлена жалбата
на С.Д.Д. против запоред №
1/10.01.2000 г. на кмета на СО за изземване по реда на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ от С.Д.Д. на неправомерно владяната от него част от имот № 2087 с
площ от 250 кв.м., които решения се
ползват със сила на пресъдено нещо.Тези съображения се отнасят и за частта от
имот с идентификатор 04234.6929.2087, в която частично попадат сгради и на
първоначалния ответник С.М.С. /с конституирани наследници М.С.С. и Н.И.И./ с идентификатор
04234.6929.2087.3 и 04234.6929.2087.4.Съдът не е съобразил и обстоятелството,
че с определение от 11.12.2019 г. част от приложените към отговора на исковата
молба писмени доказателства са изключени от доказателствения материал.Молят
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендират
разноски.
Ответниците по въззивната жалба- С.Д.Д., М.С.С. и Н.И.И. оспорват
същата.Твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Твърдят,
че посочените от въззивниците съдебни решения са неотносими
към настоящата хипотеза.Дори и да се приеме, че не е била необходима скица към решението
на ПК, за са се приеме, че решението има конститутивно
действие, обектът трябва да бъде индивидуализиран.Поддържат, че за процесния
имот липсват на терен топографски елементи, които да не са променени и
съществуващи на място след включването на земите в ТКЗС.Не са налице и
възстановими стари реални граници, тъй като процесният имот не съществува
по кадастрален или друг план преди процесното решение на ПК.Липсва и съпътстваща скица, която
да индивидуализира имота.От приетата ТЕ е установено, че имотът е нанесен за
първи път през 1995 г. в кадастралния план на гр.София, изработен през 1985 г.
въз основа на решение на ПК от 1994 г.По първия кадастрален план за района от
1966 г. процесният имот попада в обхвата на кад.л.
Г-11-3-А, като имотът не е съществувал.По кадастралния план от 1985 г. имотът
също не е съществувал.Преди нанасянето на същия в кадастралния план са
съществували имоти с пл.№ № 42а, 1875, 1873, 1872 и 1871.Североизточните части
на имота са заличени и са включени в обхвата на новонанесения
ПИ 2087.Имотите, чиито граници са били заличени с нанасянето на ПИ с
идентификатор 04234.6929.2087, са били застроени към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ, била е изградена и улица, която е единствен транспортен достъп до
четири застроени имота.По изложените съображения считат, че ищците не са
собственици на процесния имот на основание земеделска реституция.Позовават се и
на разпоредбата на пар.4а, ал.1 в редакцията към ДВ бр.105/1992 г., в сила от
31.12.1992 г., като излагат доводи, че наличието на построена сграда в имота е
пречка за възстановяване на собствеността в реални граници, като не се изисква
сградата да е построена с надлежни строителни книжа.Поддържат, че владеят
съответни реални части от процесния имот на основание ПМС № 26/1987 г., което е
сред посочените актове на държавни органи в пар.4 ЗСПЗЗ и пар.63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, построили са сгради върху същия преди 01.03.1991 г. и са направили
искане в законния срок за закупуване на земята, по което искане все още няма
произнасяне от компетентния орган-кмета на общината.Твърдят, че сградите са
били узаконени с актове за узаконяване от 1987 г., издадено е и удостоверение
за търпимост по пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ, като актовете за узаконяване не са за
постройки в ПИ 04234.6929.2087, тъй като такъв имот през 1987 г. не е
съществувал.Наличието на законно изградени сгради е пречка за възстановяване на
имотите в реални граници съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.Твърдят, че от събраните по
делото доказателства е установено придобиването на имота по давност от ответниците.Молят съда да потвърди обжалваното
решение.Претендират разноски.Правят възражение по чл.80 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищците- Н.С. Н., А.Н.Н., К.Я.Н., А.Я.Н.,Л.Я.М., Ц.Я.В., Х.Я.Н. /ищци по
гр.д.№ 89147/17 г. на СРС, 140 с-в/, С.Б.Д., М.Б.К., Д.К.С., К.К.С. /ищци по гр.д. № 29879/2018 г. по описа на СРС, 25
състав, присъединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно
разглеждане с по гр.д.№ 89147/17 г. на СРС, 140 с-в твърдят, че с
решение № 591.1/21.02.1994 г. на ПК-р-н „Панчарево“, влязло в сила на
05.04.1994 г., в качеството им на наследници на Г.М.П.Н. им е възстановено правото на
собственост върху земеделски имот, съставляващ нива с площ от 2.100 дка,
находяща се в м. „Шумако“, при граници: В. Н.,Л.Д. и път.В резултат на
посоченото решение К.Я.Н. е собственик на 1/8 част от имота, А.Я.Н. - на 1/8
част от имота,Л.Я. Митева - 1/8 част от имота, Ц.Я. Б. - 1/8 част от имота, Х.Я.Н.
- 1/8 част от имота, Н.С. Н. - 1/16 част от имота, А.Н.Н.
- 1/16 част от имота, С.Б.Д. - 1/24 част от имота, М.Б.К. - 1,24 част от имота,
Д.К.С. - 1/48 част от имота, К.К.С. - 1/48 част от
имота.Твърдят, че ответникът С.Д.Д.
неправомерно ползва част от имота около 250 кв.м. и отказва да го освободи и да
им предаде владението.С решение от 14.01.2002 г. по гр.д.№ 505/2000 г. СГС, АО,
III-В с-в, влязло в сила на 17.05.2011 г., е отхвърлил
жалбата на С.Д. срещу заповед № РД-48-1/10.01.2000 г. на кмета на СО, с която
му е наредено да им предаде описаната част от имота.С решение, влязло в сила на
22.05.2006 г. СГС, АО, III-з
с-в, по адм.д.№ 1730/2003 г. е отхвърлил предявеното
от ответника С.Д. искане да изкупи описания по-горе имот при условията на
пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ поради липсата на документи по пар.63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ.Въпреки влезлите в сила съдебни решения и многократните покани
ответникът е отказал да им предаде владението и владее посочената част от имота
без правно основание.Във владяната от него част от имота е застроил без
строителни книжа селскостопанска сграда № 1 със застроена площ от 53 кв.м.,
селскостопанска сграда № 2 със застроена площ от 29 кв.м. и селскостопанска
сграда № 3 със застроена площ от 38 кв.м.Част от имота, съставляваща застроена
и обслужваща територия на сградите с идентификатор 04234.6929.2087.3 и 04234.6929.2087.4 по
приложената скица неправомерно се държи от втория ответник С.М.С., който също
отказва да върне както тази част, върху която са застроени сградите, така и
обслужващата територия на сгради № 3 и № 4.С.М.С. незаконно е построил двете
селскостопански сгради № 3 и № 4, индивидуализирани по приложената скица, като
части от тях са на територията на имота на ищците.Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да им предадат владението върху
имот с идентификатор 04234.6929.2087 при съседи по КК: ПИ с идентификатор
04234.6929.3452, съставляващ шосе София-Бистрица, ПИ с идентификатор 04234.6929.3458, ПИ имот с идентификатор
04234.6929.1972, ПИ с идентификатор 04234.6929.1873, ПИ с
идентификатор 04234.6929.1875, ПИ с идентификатор 04234.6929.158, ПИ с
идентификатор 04234.6929.3494 /съгласно уточнителна
молба от 05.02.2018 г./.
Ответникът- С.Д.Д. е оспорил исковете с твърдения, че ищците не
са съсобственици на процесния имот на твърдяното придобивно
основание.Оспорва валидността на решение № 591.1/21.02.1994 г. на
ПК-„Панчарево“, като твърди, че то не е подписано от всички членове на
комисията и няма данни да е влязло в сила.Твърди, че за да е налице обект на възстановявануе е необходимо същият да бъде
индивидуализиран в стари /възстановими/ реални граници или с план за
земеразделяне, като решението задължително е съпътствано от скица,
индивидуализираща имота.Излага твърдения, че процесният имот попада в терен по
пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/1999
г./ не подлежи на възстановяване от ПК, която само признава правото, а
възстановяването на собствеността се извършва със заповед на кмета на общината,
в която се описват местонахождението, границите и др.Твърди, че реална част от
процесния имот се владее от други лица-ответникът С.С.
и от В.С.-ползвател по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и че реална
част от имота е улица съгласно заповед № 114 от 01.04.1972 г. на Председателя
на ИК на СГНС.Заявява, че ползва част от имота с площ около 250 кв.м. на
правно основание- удостоверение № 72/25.11.1987 г. на председателя на ИК на ГНС „Девети
септември“ съгласно Постановление № 26 на МС от 1987 г., като
е построил сгради върху имота преди 01.03.1991 г., които са узаконени с актове
за узаконяване от 1987 г. и за които е издадено удостоверение за търпимост по
пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ и е направил искане в законовите срокове за закупуване
на земята, по което искане няма произнасяне от компетентния орган-кмета на
общината.Твърди, че цитираните в исковата молба съдебни решения, с които се
потвърждава заповед № РД-46-06/07.09.1999 г. на кмета на СО-р-н „Панчарево“
касаят друго негово искане в качеството му на наследник и за имот, предоставен
на неговия баща Д. Д..Прави възражение за придобиване на имота по давност от
1987 г.
Ответникът- С.М.С. /с
конституирани правоприемници по чл.227 ГПК Н.И.И.
и М.С.С./ също оспорва
исковете с твърдението, че ищците не са съсобственици на процесния имот на
твърдяното придобивно основание.Твърди,
че имотът не е земеделска земя съгласно чл.2 ЗСПЗЗ и не подлежи на
възстановяване, тъй като е улица, утвърдена със заповед № 114/01.04.1972 г. и
изградена подземна и надземна инфраструктура със законовите сервитути към
същата.Излагат твърдения, че липсва скица към решението на ПК и че имотът е
застроен със законно построени сгради.
С
определение от 19.06.2019 г. на основание чл.227 ГПК като ответници
по делото на мястото на починалия в хода на процеса ответник С.М.С. са
конституирани Н.И.И. и М.С. М..
С
доклада по делото първоинстанционният съд не е приел възражението за
придобиване по давност на владяната от наследниците на С.М.С. част от процесния
имот, тъй като е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
удостоверение за наследници изх.№ КБР-129/25.07.2017 г. на СО-р-н „Панчарево“ Г.М.П.Н.
е починал на 29.07.1963 г. и е оставил за наследници по закон: 1.С.Б.Д.; 2.М.Б.К.;
3.Д.К.С.; 4.К.К.С.; 5.Н.С. Н.; 6.А.Н.Н.; 7.К.Я.Н.; 8.А.Я.Н.; 9.Л.Я.М.; 10.Ц.Я.В.; 11.Х.Я.Н..
Представено
е решение
№ 591.1/21.02.1994 г. на ПК- „Панчарево“ по заявление вх.№
694/18.02.1992 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Г.М.П.Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот
- нива с площ от 2.100 дка, находяща се в землището на с. Бистрица,
местност „Шумако“, при граници: В.
Н.,Л.Д., път, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с
молба-декларация за членство в ТКЗС от 1958 г.Решението
е връчено на 21.03.1994 г.
Въз основа
на решението на ПК Г. Я. Д., Н. Я.Н., К.Я.Н., А. Я.Н., Л. А. М., Ц.Я. Н., Х.Я.Н.
и Я.М.Н. са се снабдили с нотариален акт № 165 по н.д.№ 1257/1995 г. за
собственост върху празно неурегулирано
дворно място, бивша нива от 2 100 дка, находящо се в землището на
с.Бистрица, м. „Шумако“, имот пл.№ 2087, нанесен в кад.л. № Г-11-3-А по неодобрения кадастрален план при
съседи: В. Н.,Л.Д. и път.
От
заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице С.К.е установено, че имот с пл. №
1875 по последния действащ кадастрален план, записан като собствен на С.Д.Д., и имот с пл. № 42а, записан като собствен
на С.М.С. се застъпват с процесния имот с идентификатор № 04234.6929.2087 в
североизточната си част.В застъпената част на процесния имот с идентификатор №
04234.6929.2087 попадат следните сгради: А.Сгради, попадащи
в северната част на бивш имот с идентификатор 04234.6929.1875, изградени от
ответника С.Д.: сграда с идентификатор 04234.6929.2087.1 с площ по
кадастрална карта от 53 кв.м. и с измерена на място площ от 52 кв.м.,
представляваща масивна сграда – гараж-работилница на един етаж;
сграда с идентификатор 04234.6929.2087.2, с площ по кадастрална карта от
29 кв.м., а по измерване на място от 31 кв.м., представляваща масивна
стопанска сграда на един етаж, ползвана като складова площ; сграда с
идентификатор 04234.6929.2087.5, с площ по кадастрална карта от 26
кв.м., а измерена на място с площ от 20 кв.м., представляваща масивна стопанска
сграда на един етаж, ползвана като складова площ.Поради големия наклон
на терена сградата е полувкопана в него и в южната си част е над терена само
около 0,3 м.Процесният имот с идентификатор 04234.6929.2087 е
показан със зелен цвят на Приложение № 3 към СТЕ.В имота, стопанисван от С.Д.,
извън описаните сгради попадат само 62 кв.м. от тази площ, показани със зелена
щриховка, през която площ е единственият достъп до жилищен имот с идентификатор
04234.6929.1875.Останалата
прилежаща площ около сградите попада: 54 кв.м. в площ, заета от улица-тупик и показана с червен цвят на Приложение № 3 и 30
кв.м. в северната част на имот пл.№ 1873, показана с жълт цвят.Останалата част
от прилежащата площ на сградите не попада в имот с идентификатор
04234.6929.2087.Площта в размер на 27 кв.м., представляваща вход за дворното
място на ПИ 04234.6929.1875 и жилищна сграда за целогодишно живеене в него и не
следва да бъде определяна като прилежаща площ към сграда; Б.Сгради, попадащи в
северната част на бивш имот пл.№ 04234.6929.158, изградени от ответника С.Д.:
сграда с идентификатор 04234.6929.2087.3 с площ по кад.карта
38 кв.м., а по измерване на място 37 кв.м., представляваща гараж на един етаж;
сграда с идентификатор 04234.6929.2087.4 с площ по кад.карта
46 кв.м., а по измерване на място 45 кв.м., представляваща гараж на един етаж.Прилежащата
част е 232 км.м.Сградите и прилежащата площ към тях са показани на Приложение №
3.Границата на процесния имот пресича двете сгради, като само 50 кв.м. от тях
попадат в процесния имот.В имота, стопанисван от С.С.
попадат само 11 кв.м. от прилежащата към тях площ, показани със синя щриховка на
Приложение № 3.Останалата прилежаща площ около сградите попада: 53 кв.м. в
площ, заета от улица-тупик и показана с червен цвят
на Приложение № 3 и 15 кв.м. в северната част на имот с пл.№ 1875.Останалата
част от прилежащата площ на сградите не попада в имот с идентификатор 04234.6929.2087.Представеният
акт за узаконяване № 6/18.12.1987 г. за два броя гаражи и втори жилищен етаж на
жилищна сграда в имот с пл.№ 1875, в.з. „Калфин дол“ за сгради с идентификатори
04234.6929.2087.1, 04234.6929.2087.2 и 04234.6929.1875.1, която не касае
процесния имот.Акт за узаконяване № 7/25.03.1987 г. в имот пл.№ 42а, к.л.
Г-11-3 /идентичен с ПИ 04234.6929.158/ се отнася за сгради с идентификатори
04234.6929.2087.3 и 04234.6020.2087.4.Процесният имот с идентификатор 04234.6929.2087 е нанесен за
първи път през 1995 г. в кадастрален план на гр. София, изработен през 1985 г. в
к.л. Г-11-3-А въз основа на решение на ПК от 1994 г. При нанасянето на имота са
заличени североизточните части на имоти с пл. номера в кадастралния план: 1871,
1872, 1873, 1875 и 158, както и съществуващият път за достъп до тези имоти.Кадастралната
карта е одобрена през 2011 г. и в нея са нанесени имотите във вида им,
съществуващ в кадастралния план към момента на нанасянето им.В кадастралния
план от 1985 г. са заснети и нанесени и петте процесни
сгради с
идентификатори 14234.6929.2087.1, 14234.6929.2087.2, 14234.6929.2087.3,
14234.6929.2087.4 и 14234.6929.2087.5.Сградите не са нанасяни допълнително при
попълване на плана, а са заснети към момента на създаването му, т.е. те са били
налични в този си вид към 1985 г.Процесният имот
попада в терени по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че няма кадастрален план от 1954 г.Има самолетно заснемане, въз
основа на което в процеса на възстановяване на земеделските земи е възложено от
р-н „Панчарево“ да се изработи план, който да е помощен план при възстановяване
на земеделските имоти.Вземат се негативите на самолетнота
заснемане и се дешифрират граници на имоти въз основа на тях, впоследствие от
ПК правят анкета.Първият план е от 1985 г.
От допълнителните СТЕ е установено, че за
изградените в имота сгради с идентификатори 04234.6929.2087.1, 04234.6929.2087.2.,
04234.6929.2087.3 и 04234.6929.2087.4 са установени строителни книжа и/или
актове за узаконяване /приложени по делото/.За сграда 04234.6929.2087.5 не са
установени строителни книжа и/или актове за узаконяване.Установени са и
следните документи и книжа: за сграда с идентификатор 04234.6929.2087.1 /два
броя гаражи и жилищен етаж със ЗП от 53,41 кв.м. и РЗП от 116,11 кв.м.- архитектурен
проект, утвърден на 18.12.1987 г.; акт за узаконяване от
18.12.1987 г. на два гаража и втори жилищен етаж с РЗП от 116,11 кв.м.
в ПИ 1875, в.з. „Калфин дол“, с.Бистрица, общ.Панчарево, к.л. Г-11-3-А-за сграда
с идентификатор 04234.6929.2087.1; удостоверение за търпимост №
УТ-94-2 от 29.10.2015 г. за гараж-53,00 кв.м. с
идентификатор № 04234.6929.2087.1, удостоверение за търпимост №
УТ-94-3 от 29.10.2015 г. за гараж-29 кв.м. с идентификатор
№ 04234.6929.2087.2.За сграда с идентификатор № 04234.6929.2087.5 няма
данни за узаконяване и вещото лице не е открило строителни книжа.Сградата е
била нанесена в кад.план преди
влизане в сила на КК като паянтова стопанска сграда.В заснемането на ПИ 1875 и
сградите в него са заснети и отразени и трите сгради на Д., като сграда
04234.6929.2085.5 е отразена като ПС /паянтова стопанска/, а от север са
заснети и отразени двете сгради 04234.6929.2087.1 и 04234.6929.2087.2 като МС
/масивни стопански/.За сгради на С.М.С. и М.С.С. са
налични акт за узаконяване № 7/23.03.1987 г. на два масивни гаража с РЗП 80,00
кв.м. в ПИ 42а, в.з. „Калфин дол“, с.Бистрица, общ.Панчарево, к.л.
Г-11-3-А.Актът за узаконяване е за сгради с идентификатори 04234.6929.2087.3 и
04234.6929.2087.4 по действащата КК.В служебна скица № 1412/11.07.2002 г.
сградите са заснети по техните граници, които съответстват на нанесените сгради
в кадастралния план, действащ преди влизане в сила на КК за района.В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че процесният имот не е съществувал към
момента на узаконяване на сградите, а е нанесен
след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.Имотът, записан в акта за
узаконяване като 1875, е съществувал преди нанасянето на процесния имот.Процесният имот-ПИ с идентификатор 04234.6929.2087 е
нанесен за първи път през 1995 г. в кад.план на
гр.София, изработен през 1985 г. в к.л. Г-11-3-А и е записан на името на Г.М.П.Н..При
нанасянето му са заличени североизточните части от имоти с пл.номера в кад.план 1871, 1872,1873, 1875 и 158, както и
съществуващият път за достъп до тези имоти.Имотът е нанесен въз основа на
решение на ПК-Панчарево от 1994 г., като в разписния лист е записан на името на
наследниците на Г.М.Паунов.За района е изработен неодобрен кадастрален план
през 1966 г., в който процесният имот не е бил нанесен, тъй като не е съществувал като такъв към този
момент, който план е ползван като основа на регулационен план на в.з. „Калфин
дол“ и уличната регулация.За в.з. „Калфин дол“ няма одобрен цялостен
регулационен план за дворищна регулация, като частите от тази вилна зона, за
които има изработени планове за дворищна регулация, са одобрявани всеки с
отделна заповед.За терена, в който попада процесният имот, няма одобрен дворищен
регулационен план.В издадените от СО-р-н „Панчарево“ и СО-ДСК документи за
узаконяване и търпимост на сградите, намиращи се в имотите на ответниците
еднозначно е записано, че тези имоти се намират в обхвата на в.з. „Калфин
дол“.С ПМС от 2009 г. е одобрен действащия и към момента ОУП на гр.София,
съгласно който процесният имот, както и съседните му, попадат в обхвата на
отреждане за Жв-вилни зони.Процесният
имот е в м. „Шумако“, но не попада в обхвата на
регулационния план на в.з. „Калфин дол“ и е извън регулация.Имотът попада в
зона, в която са били раздавани имоти по различни постановления на МС, като
преобладаващата част от тях са застроени и са били застроени и към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. имот с идентификатор 04234.6929.2087 към влизане
в сила на ЗСПЗЗ попада в обхвата на зона по пар.4 на ЗСПЗЗ.Преди нанасянето на
процесния имот в кад.план са съществували имоти с
пл.№ 42а, 1875, 1873, 1872 и 1871.Североизточните части на тези имоти са
заличени със знак Z и са включени в обхвата на новонанесеният ПИ 2087.През имота преминава асфалтов път, отбивка от шосето Бистрица-С.ово,
осигуряващ достъп до описаните имоти.
Видно
от удостоверение № 72/25.11.1987 г. ИК на РНС „Девети септември“-София съгласно
ПМС № 26/1987 г. на С.Д.Д. е предоставено право на
ползване на пустееща земя от 800 кв.м. в землището на с.Бистрица, м. „Калфин дол“.
Представен
е акт за узаконяване № 7/25.03.1987
г. на РНС „Девети септември“,
гр.София, Управление „Архитектура и благоустройство“ на два масивни гаража на С.М.С.
и М.С.С. с РЗП от 80 кв.м., намиращ се в гр.София,
община „Панчарево“, с.Бистрица, м. „Калфин дол“, пл.л. Г-11-3-А и пл.№ 142а.
С акт
за узаконяване № 110/18.12.1987 г. на РНС „Девети септември“, гр.София, Управление
„Архитектура и благоустройство“ са узаконени два броя гаражи и жилищен етаж на Й.С.Д.с
РЗП от 111 кв.м. в стар имот 1875, в.з. „Калфин дол“, с.Бистрица.
Издадени са и удостоверение за търпимост № УТ-94-2 от
29.10.2015 г. за строеж-гараж-53,00 кв.м., находящ се в местност с
идентификатор 04234.6929.2087, в.з. „Калфин дол“, ул. „С.овско
шосе“, с.Бистрица, СО-р-н „Панчарево“ и удостоверение за търпимост № УТ-94-3 от
29.10.2015 г. за строеж-гараж-29 кв.м., находящ се в същия имот.
С
решение от 14.01.2002 г., влязло в сила на 26.06.2002г. СГС, III-Е АО, по адм.д.№ 3575/1999 г. е
отхвърлил жалбата на С.Д.Д. против заповед №
РД-46-06/07.09.1999 г. на кмета на СО-р-н „Панчарево“ на основание чл.42, ал.1
ЗАП.
С
решение от 02.08.2005 г. СГС, АК, III-з отд., по адм.д.№ 1730/2003 г.,
влязло в сила на 22.05.2006 г., е отхвърлил жалбата на С.Д.Д.
срещу заповед № РД-46-06 от 07.09.1999 г. на кмета на СО-р-н „Панчарево“, с
която му е отказано придобиване на правото на собственост при условиятана пар.4а, 4д и 4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл.№ 1875 от к.л. Г-11-3А, м. „Калфин
дол“, земл.на с.Бистрица с мотиви, че не е
предоставен документ за правото на ползване съгласно пар.63
от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не са налице условията на пар.4а,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на
ППЗСПЗЗ.
С
решение от 08.07.2010 г., влязло в сила на 17.05.2011 г. СГС, АО, III-в с-в, по адм.д.№
505/2000 г. е отхвърлил жалбата на С.Д.Д. против
заповед № 48-1/10.01.2000 г. на кмета на СО, с която на основание чл.34 ЗСПЗЗ е
наредено на жалбоподателя да се изземе част от земеделски имот пл.№ 2087,
нанесен в кад.л. Г-11-З-А по неодобрен кад.план в землището на с.Бистрица, м. „Шумако“
с възстановено право на собственост на наследниците на Г.М.Н..
Разпитаната
по делото свидетелка В.С. твърди, че с ответниците С.Д.
и М.С. са съседи от 1961-62 г. и че имотът им е до техния.Свидетелката е водила
дела за собственост на имот, съседен на ищците.Знае, че С.Д. има къща на 2-3
етажа, около 1,200 дка, постройки, беседка, недовършени отдолу сгради.Имотът на
свидетелката граничи с по-дългата стена на неговия имот, до шосето.Постройката,
която е направена около 80-те години, се намира долу до пътя.Д. и семейството
му си ползват имота открай време, за други ползватели не знае.Имотът е заграден
с телена ограда.Семейство Д. ползва имота от 1961 г. досега.Не знае някой да е
създавал пречки за ползването на имота.Не знае дали НС. са водили дела срещу Д.
или той срещу тях.
Свидетелят Б.С. заявява, че не познава С.Д., а семейство С.
познава от края на 70-те и началото на 80-те години, съседи са по
парцели.Имотът на С. представлява парцел от около един декар с жилищна
едноетажна постройка около 100 кв.м. и два гаража с площ около 80
кв.м.Жилищната сграда е вътре в парцела, а гаражите са накрая на границата с
улицата.Свидетелят не знае точно кога са строени постройките, може би в
началото на 80-те години.Само С. са ползвали имота откакто ги познава, не е чул
да имат проблеми с ползването.
По делото е разпитан и свидетеля В.Д., който твърди, че
познава наследниците на Г. Н..Не знае дали имат имот в м. „Шумако“,
но от А.Н. знае, че там са им възстановили имот от ПК.Свидетелят познава С.Д.,
който има къща, гаражи, в които е ремонтирал коли.Свидетелят предполага, че
откъм пътя мястото не е заградено, тъй като се влиза директно в имота.А. му е
казал, че има неприятности с този имот, защото няколко пъти е ходил да се
разберат за този имот и казва, че от ответната страна получава заплахи и обиди,
че нямал право да си търди имота.
Останалите доказателства не установяват относими към предмета на спора факти.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
За да се уважи ревандикационния иск по чл.108 ЗС, е необходимо да са
налице кумулативно следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта,
респ. носител на ограничено вещно право; 2/ ответникът да упражнява фактическа
власт върху нея и 3/ липса на валидно правно основание за упражняваната
фактическа власт.
Първоинстанционният съд е приел, че не са били налице условията за
възстановяване на процесния имот в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници в полза на ищците в качеството им на наследници на Г.М.П.Н., тъй като
имотът е бил застроен до 01.03.1991 г., което е пречка за възстановяване на
собствеността съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ вр. чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.Съдът се е
позовал на заключението на СТЕ, от което е установено, че към 1985 г. имотът е
бил застроен от трети лица, като построените в имота сгради с изключение на
сграда с идентификатор 04234.6929.2087.5, са били узаконени през 1987 г. с
актове за узаконяване.Освен това имотът попада в терени по пар.4 от ППЗСПЗЗ, а
съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за такива имоти ПК се произнася с решение,
което само признава правото на собственост при условията на пар.4-4л ПЗРЗСПЗЗ,
като не следва да възстановява имотите в съществуващи или възстановими на
терена стари реални граници.Поради изложеното съдът е приел, че решението на ПК
е материално незаконосъобразно и не легитимира ищците като собственици на
имота.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните доказателства е установено правото на
собственост на ищците върху процесния имот на
заявеното с исковата молба основание.Същите се позовават на постановено в тяхна
полза решение № 591.1/21.02.1994 г. на ПК „Панчарево“ по заявление вх.№
694/18.02.1992 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Г.М.П.Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот
- нива с площ от 2.100 дка, находяща се в землището на с. Бистрица,
местност „Шумако“, при граници: В.
Н.,Л.Д., път, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с
молба-декларация за членство в ТКЗС от 1958 г.
Видно
от представеното удостоверение за наследници на ищците са наследници на Г. Н..
Решението
на ПК „Панчарево“ е постановено в редакцията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди
изм. с ДВ бр.68/99 г. и легитимира ищците като собственици, тъй като има конститутивно действие, тъй като в него имотът е достатъчно
индивидуализиран с посочване на местонахождение, площ и три граници.Дори да се приеме, че имотът не е
конкретизиран с решението на административния орган, най-късният момент на
индивидуализирането му е вкючването му в кадастралния
план през 1995 г. на база решението на ПК.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика, съгласно която преценката за конститутивното действие на решението на органа на
земеделската реституция следва да се извършва с оглед редакцията на закона към
момента на постановяването му.Решенията на ПК, с които се възстановява
собственост върху имоти в терен по & 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до
изменението на закона с ДВ бр.68/1999 г., са достатъчни за установяване на
правото на собственост върху съответните имоти.Не е необходимо да се изчаква
изготвянето на плана за новообразуваните имоти и плана по чл.28 ППЗСПЗЗ.Конститутивното действие на решенията на ПК за
възстановяване на собственост в земи по & 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди
изменението с ДВ бр.68/99 г. настъпва, ако имотът, върху който се възстановява
собствеността, е описан по начин, който позволява неговата индивидуализация.За
придобиването на собствеността не е необходимо издаването на скица, тъй като
действащата към този момент разпоредба на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ не изисква
такава, нито е налице изискване за посочване на граници на имота по кадастралния
план.Новата редакция на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, действала до изменението, не
предвижда обратно действие. Когато правото на собственост е било възстановено с
решение на ПК преди изменението на ДВ бр.68/99 г. не е необходимо издаването на
заповед по & 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите
собственици, тъй като юридическият състав, от който произтича правото на
собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана за новообразуваните
имоти, а планът само отразява вече придобитите права.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците, че е
налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил застроен преди 01.03.1991 г., тъй като цитираната
разпоредба касае имоти, включени в строителните граници на населените места, а
видно от заключенията на приетите по делото ТЕ процесинят
имот е извън регулация както към момента на настъпване на реституционния ефект,
така и към настоящия момент.
Решението на ПК е
постановено и подписано в законен състав съгласно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в
редакцията към момента на постановяването му.
Освен това
съгласно ТР № 9/07.11.2012 г. по т.д.№ 9/2012 г. на ОСГК на ВКС ответникът по
иск за собственост,
основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права
по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани
с възражения за материална незаконосъобразност на решението на
общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи
права ищецът, но само във
връзка със своите противопоставими права-
че собствеността неправилно е възстановена при наличието на
право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.
С оглед
установената активна материалноправна легитимация на ищците съдът следва да
разгледа въведеното от ответника С.Д. възражение за придобивна
давност.Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ давностният срок изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е.
от 22.11.1997 г. /решение № 116/08.07.2016 г. по гр.д.№ 5941/15 г., ВКС, I ГО, решение № 127/09.03.2020 г. по гр.д.№ 4851/18
г., ВКС, I ГО, решение №
23/22.05.2017 г., гр.д.№ 2856/16 г., гр.д.№ 2856/16 г., I ГО и др./.
Съдът счита, че
от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели не се установи
имотът да е придобит по давност от ответника.
Действително
свидетелката В.С. твърди, че С.Д. ползва съседен на нейния имот с площ от
1 200 дка от от 1961 г., като е застроил същия,
заградил го е с телена ограда, не се установява други лиза да са имали
претенции към имота и да са му създавали пречки за това.Свидетелката обаче не
индивидуализира имота, не посочва местонахождението му и границите му.
Свидетелят
В.Д. също твърди, че ответникът Д. ползва реституирания на ищеца А.Н. имот в м.
„Шумако“ и отказва да го освободи, но не посочва
граници, площ на имота и период на упражнявана фактическа власт върху него от
ответника.
Дори и
да се приеме, че показанията на свидетелката В.С. касаят процесния
имот, от съдържанието им не може да се направи извод за наличие на намерение за
своене от страна на ответника.В отговора на исковата молба ответникът заявява,
че ползва имота на основание удостоверение № 72/25.11.1987 г. на председателя
на ИК на ГНС „Девети септември“ съгласно ПМС № 26/1987 г., т.е. въз основа на
предоставено му право на ползване по & 4а ЗСПЗЗ и че участва в
административна процедура по изкупуване на имота, по което искане
твърди да няма произнасяне от кмета на общината.В цитираната разпоредба е
уредена възможността бившите ползуватели да станат
собственици на предоставения им за ползване имот чрез трансформиране в право на
собственост при наличие на определени от закона предпоставки. Придобивната давност е отделно придобивно основание от това по §
4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. При това положение презумпцията
на чл. 69 ЗС за наличие на намерение за своене
на ответника, докато той участва в
процедурата по изкупуване на имота, имаща за предмет предпоставките
за придобиване право на собственост от ползувателя,
е оборена и упражняваната фактическа власт върху имота след 22.11.1997 г. до
предявяване на настоящия ревандикационен иск, няма
юридическите белези на владение.От събраните доказателства не се установи
ответникът да е променил анимуса си и да е започнал
да свои имота, а не да го ползва на основание предоставено му право на ползване
с ПМС.
Не се спори, а и от свидетелските показания на В.С.
и Б.С. е установено, че към момента на предявяване на иска ответникът С.Д. и
наследодателят на ответниците Н.И. и М.С. ползват процесния имот.Не се установи наличие на валидно правно
основание за упражняватата фактическа власт от тях.
Поради изложеното съдът счита, че на налице всички
предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.
Поради
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени, като вместо това се постанови ново, с което предявеният иск да се уважи.Доколкото
ищци са всички съсобственици на имота и претендират предаване на владението на
целия имот съдът счита, че в диспозитива на решението
не следва да се конкретизират притежаваните от тях квоти, тъй като предмет на иска не е
определяне на участието им в съсобствеността, а предаването на владението от ответниците на всеки от тях.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците сумата от 1 300 лв.-разноски
за за първата инстанция и 725 лв.-разноски за
настоящата инстанция или общо 2 025 лв.-разноски за двете съдебни
инстанции.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от въззиваемите
по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа в редакцията към момента на подписване на
договора за правна защита и съдействие размерът на възнаграждението възлиза на
373,32 лв., т.е. около два пъти по-ниско от претендирания от въззивниците
размер.Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, а защитата на всички въззивници е идентична,
поради което настоящият съдебен състав счита, че размерът на претендираното
възнаграждение следва да бъде намален до размера на претендираното от въззиваемите възнаграждение от 450 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20219294/08.10.2020 г. на СРС, 140 с-в, по
гр.д.№ 89147/2017 г. и по гр.д.№ 29879/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в,
съединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно разглеждане с гр.д.№ 89147/2017 г.
по описа на СРС, 140 с-в, с което са е отхвърлени исковете с правно основание
чл.108 ЗС, предявени от Н.С. Н. , А.Н.Н., К.Я.Н., А.Я.Н.,
Л.Я.М., Ц.Я.В., Х.Я.Н. /ищци по гр.д.№ 89147/2017 г./, С.Б.Д., М.Б.К., Д.К.С. и
К.К.С. /ищци по гр.д.№ 29879/2018 г. по описа на СРС,
25 с-в, съединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно разглеждане с гр.д.№
89147/2017 г./ срещуС. Д.Д.,
М.С.С. и Н.И.И. за
признаване за установено, че ищците са съсобственици на следния имот: нива с
площ от 2,100 дка, находяща се в м. „Шумако“, при
граници: В. Н.,Л.Д., път, представляващ имот с идентификатор 04234.6929.2087,
при граници: имот с идентификатор 04234.6929.3452, имот с идентификатор
04234.6929.3458, имот с идентификатор 04234.6929.1972, имот с идентификатор
04234.6929.1837, имот с идентификатор 04234.6929.1875, имот с идентификатор
04234.6929.158, имот с идентификатор 04234.6929.3494, както следва: К.Я.Н., А.Я.Н.,
Л.Я.М., Ц.Я.В. и Х.Я.Н.-на по 1/8 ид.част, Н.С. Н. и А.Н.Н.-на по 1/16 ид.част, С.Б.Д. и М.Б.К.-на
по 1/24 ид.част, Д.К.С. и К.К.С.-на
по 1/48 ид.част въз основа на земеделска реституция,
извършена в съответствие със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ съгласно решение №
591.1/21.02.1994 г. на ПК „Панчарево“, и за предаване на владението по отношение
на посочения по-горе имот, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на С.Д.Д.
с ЕГН ********** и с адрес: ***, М.С.С.
с ЕГН ********** и Н.И.И. с ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, че Н.С. Н. с
ЕГН с ЕГН **********, А.Н.Н. с ЕГН **********,
К.Я.Н. с ЕГН **********, А.Я.Н. с ЕГН **********,
Л.Я.М. с ЕГН **********, Ц.Я.В. с
ЕГН **********, Х.Я.Н. с ЕГН ********** /ищци по гр.д.№ 89147/2017 г.,
СРС, 140 с-в/, С.Б.Д. с ЕГН *********, М.Б.К.
с ЕГН **********, Д.К.С. с ЕГН ********** и К.К.С.
с ЕГН ********** /ищци по гр.д.№
29879/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в, съединено по реда на чл.213 ГПК за
съвместно разглеждане с гр.д.№ 89147/2017 г. на СРС, 140 с-в/ , всички със
съдебен адрес:*** /адв.Я.В./, са собственици на
следния недвижим имот: нива с площ от 2,100 дка, находяща се в м. „Шумако“, при граници: В. Н.,Л.Д., път, представляващ имот с
идентификатор 04234.6929.2087, при граници: имот с идентификатор
04234.6929.3452, имот с идентификатор 04234.6929.3458, имот с идентификатор
04234.6929.1972, имот с идентификатор 04234.6929.1837, имот с идентификатор
04234.6929.1875, имот с идентификатор 04234.6929.158, имот с идентификатор
04234.6929.3494 на основание реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение №
591.1/21.02.1994 г. на ПК „Панчарево“ и
ОСЪЖДА С.Д.Д., М.С.С. и Н.И.И. с посочени по-горе ЕГН и адреси да предадат на Н.С. Н., А.Н.Н., К.Я.Н., А.Я.Н., Л.Я.М., Ц.Я.В., Х.Я.Н. /ищци по гр.д.№
89147/2017 г./, С.Б.Д., М.Б.К., Д.К.С. и К.К.С. /ищци по гр.д.№
29879/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в, присъединено по реда на чл.213 ГПК за
съвместно разглеждане с гр.д.№ 89147/2017 г. на СРС, 140 с-в/ с посочени
по-горе ЕГН и адреси владението върху описания имот.
ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН **********
и с адрес: ***, М.С.С. с ЕГН **********
и Н.И.И. с ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** да заплатят на Н.С. Н. с ЕГН с ЕГН **********, А.Н.Н.
с ЕГН **********, К.Я.Н. с ЕГН **********,
А.Я.Н. с ЕГН **********, Л.Я.М. с
ЕГН **********, Ц.Я.В. с ЕГН **********, Х.Я.Н. с ЕГН ********** /ищци по гр.д.№ 89147/2017 г./, С.Б.Д.
с ЕГН *********, М.Б.К. с ЕГН **********,
Д.К.С. с ЕГН ********** и К.К.С. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** /адв.Я.В./ на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2025
лв.-разноски за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.