№ 146
гр. Разград, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500307 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. М. А. и С. Ш., чрез пълномощник
адв.С. Д. от АК - Разград против решение №95/30.04.2025г. по гр.д.№ 865/2023г. по описа на РС -
Исперих, постановено в производство по чл.124 от ГПК, с което са уважени предявени срещу тях
искове, предявени от ищците С. С. К. и Ш. К. .
С посоченото решение съдът е приел за установено по отношение на въззивниците,
ответници по иска, че ищците, сега въззиваеми са собственици на недвижим имот, находящ се в
******, а именно:Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ******, обл. Разград, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-105/07.12.2021 г., адрес
на поземления имот: ***, с площ 1107 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план:
******, при съседи, описани подробно, като е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност, подробно описан, издаден в полза на жалбоподателя А. А..
Във въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност на решението и
постановяването му в противоречие с материалния закон.Поддържа се, че за първия ответник, сега
въззивник А. А. по отношение на спорния имот е изтекла предвидената в закона придобивна
давност преди завеждане на иска, поради което същия е следвало да бъде отхвърлен, тъй като няма
действия от страна на бившите собственици, които да са прекъснали същата.С жалбата не се правят
доказателствени искания.
В законния срок не е подаден писмен отговор от насрещната страна по жалбата страна, а
именно ищците в първоинстанционното производство.
В съд.заседание въззивната жалба се поддържа чрез подадена писмена молба от
пълномощника на жалбоподателите в цялост.
Въззиваемите, чрез пълномощник заявяват становище за неоснователност на жалбата, с
искане за потвърждаване на решението на районния съд.
1
Въззивният съд, при извършената проверка намира атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на правилността и законосъобразността на същото съобрази от фактическа
страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 от
ГПК, предявен от ищците съпрузи С. С. К. и Ш. К. против ответниците А. М. А. и С. Ш. за
установяване по отношение на същите ,че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в
******, подробно описан в молбата , за който имот първия ответник А. А. се е снабдил с НА за
собственост по обстоятелствена проверка, при сочено придобивно основание давностно владение
на 08.11.2019г., като го е продал на втория ответник, С. Ш. германски гражданин на 02.08.2021г.с
НА от същата дата.Ищците претендират своето право на собственост въз основа да договор за
покупко-продажба от 19.07.2019г., сключен със собствениците на имота ,притежаващи 7/8 идеални
части, а за останалата идеална част от 1/8 първата от тях се позовава на наследство от покойния си
баща С. М.Х./С***, починал в Турция на ***
Ответникът А. А. е оспорил предявения иск, с възражението ,че е придобил имота в ******
по давност, която започнала да тече през м. април 2009 г., когато посетил Р.Турция и гостувал на
ищцата и нейните майка и две сестри с намерение именно да закупи от тях имота, който
притежават след смъртта на С. Х. в селото, като им заплатил сумата 2 000 евро и получил разписка
на турски език, както и заверено копие от документа им за собственост за имота.По отношение на
същия е заявил,че той представлявал вече празно дворно място, след като построената в него
кирпичена къща се съборила, което смятал да разчисти и застрои.
Вторият ответник С. Ш. не е депозирал в срок отговор на исковата молба, но чрез
пълномощника си в съд.заседание също оспорил предявения иск.
Установява се по делото от фактическа страна ,че покойният баща на ищцата С. К., С. М.Х.
(С***) приживе през 1968 г. е закупил спорното дворно място в чертите на ******, а именно
маломерно място от 735 кв.м., заедно с постройките в него: къща, дам, сайвант, плевня,
съставляващо парцел I – 281 в квартал 61 по плана на селото, при съседи, описани подробно в НА
№ 129, том 1, дело 252/1968 година, приложен по делото. През 1989 г. семейството, вкл.ищцата и
сестрите и техните майка и баща се изселили в Република Турция, където С. Х. починал на ***, а
останалите преживяла съпруга и три дъщери живеят там и понастоящем. На 01.11.2006 г. майката
на ищцата – Х.Х.Д. се снабдила от Служба по вписванията гр. Исперих със заверен препис от
цитирания НА № 129/25,11,1968 г. Не се спори по делото ,че през пролетта на 2009 г. ответникът А.
М. А. (А.М.А.) посетил семейството на ищцата в Турция с предложение да закупи наследствения
им имот в ******. В резултат на проведения разговор наследниците на С. Х. се съгласили да
продадат имота на ответника А. за сумата от 2000 евро. Била съставена бележка на турски език, с
която С., С. и Х. заявили, че продават на А.П. земята на баща си.В същата обаче липсва упомената
сума, за да има ролята на разписка за получена, съответно предадена такава. В нея срещу
съответните три имена били поставени подписи. Подписът срещу името „С.“ (на латиница) в
разписката е изпълнен от ищцата С. К., според заключението по назначената по делото съдебно-
почеркова експертиза. След договорката наследниците предали на ответника А. и заверения препис
от съставения за имота НА през 1968г. В последствие А. А. заминал да работи в Германия, като
периодично се завръщал в България и мислейки, че имота е вече негов дори платил веднъж за
почистването на дворното място, което било обрасло.
На 19.07.2019г. ищцата С. К. закупила от майка си и двете си сестри техните общо 7/8 идеални
части от процесния имот с НА№83,том 4, рег.№5153, дело №506 на Нотариус Р.А. и отново се
върнала в Турция, като възнамерявала да изчисти мястото , което било отново обрасло през 2020г.,
но ковид пандемията попречила на това и се върнала в България едва в края на 2022г. когато узнала,
че на 08.11.2019 г. ответникът А. се е снабдил с титул за собственост върху процесния недвижим
имот по давностно владение – НА № 123, том 6, рег. № 8846, дело № 885 от 2019 г. на Нотариус
Р.А. с рег.№ *** на НК (л. 7 от делото), като на 02.08.2021 г. го продал на ответника С. Ш. с НА
********** г. на същия нотариус. В трите посочени нотариални акта имотът е описан по следния
начин: „Поземлен имот с начин на ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на ***,
обл. Разград, за който съгласно действащия ЗРП, утвърден със заповед № 62/07,04,1987 г. е отреден
УПИ I в квартал 28, образуван от имот 331, с площ на УПИ I - 1122 кв.м., при граници и съседи:
описани подробно.Понастоящем този имот се индивидуализира като: „Поземлен имот с
2
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, обл. Разград, по
КК и КР, одобрени със Заповед РД-18105/07.12.2021 г., адрес на поземления имот: ***, с площ 1107
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: ******, при съседи: имоти със съответни номера.
По делото спорен е въпроса придобил ли е ответника А. А. процесния имот в ****** въз
основа на осъществено давностно владение, продължило 10 години, годно да го направи
собственик на същия и дали ищцата, съответно нейните майка и сестри след смъртта на общия
наследодател са изгубили правото си на собственост върху същия имот.
Гласни доказателства са сочени и от двете страни.Показанията на свидетелят на ищците,
А.Д., чичо на ищцата и брат на покойния й баща са в смисъл ,че неговият брат още приживе
прехвърлил имота на тази си дъщеря, а след неговата смърт ищцата и сестрите й обработвали
дворното място, като сеели домати. Къщата я съборили комшиите. Знаел, че между ищцата С. и
ответника А. е воден разговор в Турция за продажба на имота, като са се разбрали за това, но А. не
дал обещаните пари. През годините в имота имало много храсти и гюрлюци, но новия собственик,
на когото А. продал имота, поръчал багер, който ги изчистил.
Според втората група, тази на ответника А., М.З.Р. и Е.А.Г. имотът бил придобит от А. през
2009г.,след като го закупил от ищцата и нейните сестри.Този ответник още през 90 – те години на
ХХ век заминал да работи в Германия, като периодично се връщал в селото – понякога за няколко
дена, понякога за 5 – 6 месеца. Посочва, че лично е виждал една бележка, на лист от тефтер, на
която пишело, че трите продават бащиния си имот в ****** на А. и нямат никакви претенции.
Цената на продажбата не помнел точно, но била 2000 или 3500 евро.След продажбата сестрите
предали на отв.А. стария нотариален акт на баща им. В последствие сестрите получили
предложение от друг купувач за по-висока цена на имота, в резултат на което те се отказали да
прехвърлят имота на А.. Лично свидетеля присъствал на разговор между отв. А. и една от сестрите,
по време на който ответникът се възмутил, че им бил платил толкова пари за имота, а те се
отказвали и заявили, че ще му върнат парите, като това, както и дочутия телефонен разговор
накарали свидетеля да съдейства на ответника при снабдяването му с нотариален акт за имота.
Твърди, че през годините А. на няколко пъти плащал на хора да почистват имота, но той пак
буренясвал. Според свидетеля всички в селото знаели, че този имот е на А..Ищцата С. не бил
виждал в селото от изселването й в Р.Турция.За първи път я видял предходната година, когато
дошла в Кметството да плаща данъци и по този повод разбрал, че тя притежава нотариален акт за
същия имот, за който отв. А. се бил снабдил с нотариален акт по давностно владение. При зададен
от него въпрос към ищцата дали сестрите са продали имота на отв. А., тя потвърдила, че са го
продали, но щели да му върнат парите.
В същия смисъл са и показанията на св. Г. , който обаче през 2017 г. след като за кратко
работил в Германия бил помолен от ответника А. да почисти имота в ****** срещу заплащане, но
отказал по здравословни причини.През годините бил виждал, че имота се почиства, за което
плащал А., но не се обработва. Не бил виждал през годините някой да сее там домати и зеленчуци.
Според св. Р. цялото село знаело, че трите сестри са продали процесния имот на отв. А., който им
платил пари.
При установеното по-горе от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни
изводи:
При наличните по делото твърдения и възражения, писмените и гласни доказателства се
установява, че между част от наследниците на С. М.Х., покойния баща на ищцата/трите дъщери/ и
ответника А. е било постигнато съгласие или обещание за продажба на наследствения имот срещу
определена сума, от което намерение наследниците са се отказали след като на 19-ти юли 2019г. в
предписаната в закона форма НА всички останали трима наследници, майка и две дъщери са
прехвърлили на третата-ищцата своите идеални части чрез покупко-продажба.
Ответникът А. с отговора на исковата молба и сочените доказателства се позовава на
придобивна давност от 10 години в периода 2009г. - 2019г., с начало на владението м.април 2009г.,
веднага след разговора му с трите сестри в Турция и завръщането му в България, но от събраните
съвкупни доказателства не се установява от негова страна това активно поведение, установяващо
елементите на владението на недвижимия имот в посочения период.В този смисъл съдът съобрази
наличните по делото данни,че преимуществено той е пребивал , живеел и работел в процесния
период в Германия, завръщал се е епизодично в страната и не е пристъпил към намерението си за
3
своене на имота явно и недвусмислено, по начин който да покаже ,че действително възнамерява да
строи в него сграда, да го обработва и .т.н., както сочи в отговора на исковата молба. Не може да
бъде прието като недвусмислено действие по владение, съответно своене наемането на хора веднъж
или два пъти в рамките на този 10-годишен период за почистване на двора.
Собственикът от друга страна не е длъжен да упражнява правото си явно, необезпокоявано
и непрекъснато, нито да противопоставя на трети лица намерението си за своене, за да се приеме,
че продължава да притежава правото на собственост върху един имот. В този смисъл наследниците
на С. Х., една от които е и първата ищца не са изгубили правото си на собственост по см.на чл.99
от ЗС поради неупражняването му, за което сочат свидетелите на ответника А..Напротив
позовавайки се на него те са извършили прехвърляне на идеални части в полза на една от тях,
преди ответникът А. да се снабди с НА за собственост по обстоятелствена проверка и да
прехвърли имота на втория ответник, С. Ш., за което не е имал право, предвид на това, че е
прехвърлил имот, който не притежава.
Ето защо не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба за неправилност на
съдебния акт на районния съд, поради това, че този съд изобщо не приема тезата на ответника за
осъществено владение от негова страна върху спорния имот, за да се обсъжда въпроса за това дали
същото е било спокойно и непрекъснато в предвидения 10 годишен срок.Направеният извод за
основателност на предявения от ищците иск е правилен и законосъобразен и решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
въззиваемата страна.Такива обаче не следва да й се присъждат , предвид посоченото в договора за
правна защита и съдействие и списъка по чл.80 от ГПК, че сумата, представляваща заплатено
адв.възнаграждение от 900 лв. е заплатена по банков път, без доказателства за плащането им.
Водим от горните мотиви, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №95/30.04.2025г. по гр.д.№ 865/2023г. по описа на РС -
Исперих, постановено в производство по чл.124, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4