№ 414
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. А.
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №
20243100900653 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба предявена от К. Б. Г., с ЕГН **********, с
адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Тролейна“ №2, ет.1, оф.2, чрез адв.И. К.,
против Ж. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: ****** и А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес:
****** със съдебен адрес: със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ №39, офис 1, чрез
адв.Г. В., с която при условията на евентуално съединяване, са предявени главен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че не съществуват вземания на ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са
предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от
30000лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж
20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща лихва за забава от падежа на
задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден Изпълнителен лист
№724/12.02.2024г., по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и сумата от 15000лв.
представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., за
която сума е издаден Изпълнителен лист №859/16.02.2024г., по ч.гр.д.№1867/2024г. по описа
на РС Варна и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за
недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис на
заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с издател А. Г. и поемател Ж. Г..
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на взискател по изп.дело
№66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ. Сочи се, че вземането на ищеца, което е
предмет на изп.дело, произтича от влязло в законна сила Решение от 26.04.2011г. по в.а.д.
№509/2009г. на АС при БТПП, с което ответницата А. Г. е осъдена да заплати сумата от
1
70480.50лв., без ДДС, представляваща възнаграждение по Договор от 03.10.2008г., сумата от
33253.18лв., представляваща възнаграждение, съответстващо на размера на дължимия ДДС
по извършените от ответницата плащания по процесния договор и сумата от 8635.28лв.,
представляваща разходи по “Отчет за допълнителни разходи“ от 23.12.2008г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2009г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 8060.99лв., представляваща неустойка за забава по чл.70.1 от договора и
деловодни разноски в размер от 8945.64лв. Твърди се, че решението АС при БТПП, е
връчено на ответницата на 29.04.2011г., от която дата тя официално е узнала, че е осъдена да
заплати и е длъжник за цитираните по-горе суми. Сочи се, че въз основа на арбитражното
решение, на 20.05.2011г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист по т.д.№1754/2011г.
на Софийски градски съд. Твърди се, че въпреки влязлото в сила решение ответницата А. Г.
не е погасила доброволно дължимите от нея суми, напротив за да възпрепятства
изпълнението, в хода на делото, е прехвърлила притежаваните от нея имоти на дъщеря си Ж.
Н. Г. и на бившият си съпруг Н. Г. Г.. Поддържа се, че за да защити правата си ищеца
инициирал дело с предмет иск по чл.135 от ЗЗД, в резултат от което, съдът обявил сделката
между ответниците в настоящото производство за относително недействителна. Твърди се,
че на 28.02.2014г. било образувано изп.дело №66/2014г. при ЧСИ с рег.№713,
изпълнителните действия, по което продължават повече от 10 години. Сочи се, че на
17.10.2024г. ЧСИ с рег.№713 е извършил разпределение на постъпили суми, за което е
съставен съответния протокол за предявяване. Твърди се, че ищецът бил уведомен от ЧСИ,
че ответницата Ж. Г. е присъединена като взискател в изп.дело №66/2014г. Сочи се, че
вземането на ответницата Ж.Г. се основава на Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж
20.12.2023г., на стойност от 30000лв. и на Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж
15.01.2024г., на стойност от 15000лв., двата издадени от А. Г.. Поддържа се, че въпросните
претенции, са резултат от действия, целящи осуетяване на изпълнението на задълженията на
длъжника А. Г., съответно препятстване на удовлетворението на ищеца, като чрез тях
длъжникът симулира дълг към дъщеря си Ж. Г.. Твърди се, че между ответниците не е
налице каузално правоотношение, за обезпечаване на задълженията, по което да са издадени
процесните записи на заповед, както и че за издателя не е възникнало валидно задължение
по тези ценни книги в полза на поемателя. Поддържа се, че процесните записи на заповед
имат симулативен характер и са неистински/фиктивнни документи, използвани
целенасочено да се осуети изпълнението на реалното задължение на А. Г. към ищеца.
Твърди се, че подобни взаимоотношения между майка и дъщеря, противоречат на семейните
традиции и на икономическата логика в българското общество. Също така противоречат и
на личната семейна история, която Ж. и А. Г.и демонстрират във всички процесуални
действия спрямо взискателя-ищец, датиращи от 2011 година. Поддържа се, че ответниците-
майка и дъщеря, са в добри семейни отношения и се подпомогнат взаимно, както и че по-
обосновано и логично е дъщерята да помогне на майка си, вместо да се издават записи на
заповед. Сочи се, че взаимоотношенията между роднини, особено между родители и деца, се
основават на взаимна помощ, безкористност и грижа. В този смисъл се поддържа, че
издаването на записи на заповед за големи суми от майка към дъщеря, без наличието на
2
реална търговска сделка или престация, е житейски, икономически и правно нелогично.
Твърди се, че ако действително е съществувала нужда от финансова помощ, то подобна
помощ би могла да бъде предоставена от страна на дъщерята към майката и без оформяне на
дълг, чрез издаване запис на заповед. Твърди се, че целта на документирането на задължение
на майката към дъщеря й, всъщност е да се освободи частично А. Г. от задълженията си към
ищеца. Поддържа се, че, че процесните ценни книги са използвани като правен инструмент
за създаване на фиктивен дълг, който няма реална икономическа основа, също така са част от
схема за симулация на дългови отношения, чиято цел е да се отклонят активи и средства от
истинският кредитор. Поддържа се още, че тъй като записите на заповед са антидатирани и
сумите по тях реално не са предавани, то те са нищожни на основание чл.44 вр. чл.26, ал.2,
пр.5 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че издаването на процесите процесните записи на
заповед влиза в колизия със семейната история и взаимоотношения между ответниците.
Сочи се, че на 03.09.2003г. А. Г. е получила в дарение от майка си Ж. Г. поземлен имот с
№273, с площ от 1000кв.м., в кв.“Галата“, м-ст “Боровец-ЮГ“. Твърди се, че наличието на
дарение предполага благодарност в едни здрави семейни отношения. Твърди се още, че са
налице предшестващи симулативни действия между ответниците, с цел осуетяване на
погасяване на дълга, който А. Г. има към ищеца. Сочи се, че през 2011г., по време на
съдебните спорове между ищеца и А. Г., са реализирани покупко-продажби на недвижимите
имоти, като същата се е разпоредила със собствеността си в полза на дъщеря си и бившия си
съпруг Н. Г. Г.. Сочи се, че в следствие от заведения от ищеца Павлов иск, съдът е обявил
сделката между А. и Ж. Г.и за частично недействителна. Твърди се, че вземания на ищеца са
възникнали много време преди датата на издаване на процесните записи на заповед, при
очевидно знание за съществуването на този дълг от страна на присъединения кредитор Ж. Г.,
предвид производство по Павловият иск, в което тя е участвала като страна. Поддържа се, че
е налице е повторяемост на действията, като същите лица отново се опитват да извършат
симулативни действия, с които да избегнат плащане на дълга към ищеца. Сочи се, че записа
на заповед, по същността си представлява максимално опростен правен инструмент с
изискване на минимални доказателства, което го прави идеален за симулационни сделки-
създаване на фиктивно задължение между майка и дъщеря, съответно за злоупотреба с
право. Сочи се, че добрите семейните отношения предоставят безопасна среда за извършване
на симулационни сделки, тъй като липсва реален външен контрол за доказване на
основанията за задължението. Поддържа се, че предходните действия на длъжника А. Г.,
обуславят извода, че в случая се касае за злоупотреба с право, като са развити подробни
съображения в подкрепа на това становище на ищеца. На последно място се поддържа, че
доказателство за несъстояли се сделки, е липсата на плащане на сумите по процесните ЗЗ от
Ж. Г. към А. Г.. Сочи се, че съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой,
максималната сума, която може да бъде разплатена в брой на територията на Република
България, към датите на процесиите Записи на заповед е 10000лв. Сочи се още, че към
датата на издаване на ЗЗ всички налични банкови сметки на А. Г. са били запорирани от
ЧСИ и по тях не са постъпвали суми, които да удостоверяват плащания по процесните
ценни книги. Твърди се, че по искане на ищеца по изп.дело №66/2014г. е извършена справка
3
в БНБ за новооткрити банкови сметки на името на длъжницата, при което са открити две
нови платежни сметки за електронни пари с титуляр А. Г.. Поддържа се, че това
обстоятелство допълнително сочи, че длъжницата по изп.дело №66/2014г. се опитва
всячески да избегне плащанията на задължението си към ищеца.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от ответницата А. Г., се поддържа
становище за неоснователност на претенцията по чл.135 от ЗЗД, като са изложени обстойни
съображения и доводи за фактическия състав и правните характеристики на Павловият иск.
Поддържа се, че в конкретния случай не са налице всички предвидени в закона
предпоставки и не е изпълнен съставът на чл.135 от ЗЗД. Оспорват се изложените в исковата
молба твърденията, че процесните записи на заповед, са сключени със знание и цел за
увреждане на ищеца, също така, че сделките са симулативни и сключени при липса на
основание, и в нарушение на императивна норма на закона и на изискванията за
добросъвестност. Твърди се, че с издаването на процесните записи на заповед ответницата
не е целяла да препятства възможността ищецът да удовлетвори вземането си. Сочи се, че
предприетите от ищеца изпълнителни действия продължават повече от 10г., като за този
период би следвало да са осъществени всякакви правни действия, чрез които същия да
събере вземането си. Поддържа се, че действията или бездействията на ищеца не следва да
обвързват ответницата. Твърди се, че А. Г. има задължение към дъщеря си Ж. Г.,
обективирано в процесните записи на заповед, като действията по издаването на ценните
книги не целят увреждане на ищеца. Сочи се, че в хода на образуваното изп.дело
№66/2014г., ищеца е поискал налагането на запор върху всички банкови сметки на
ответницата-длъжник, както и върху всички нейни вземания, включително и върху
получаваната от нея пенсия. Твърди се, че по този начин практически ответницата е лишена
от всякакви средства, с които да подсигурява своите лични нужди, а предвид възрастта и
здравословното й състояние, тя не може да упражнява и трудова дейност. Сочи се, че по
повод осъществяване на строителни намерения, през 2008г. ответницата А. Г. е изтеглила два
банкови кредита за сумата от общо 202000 евро, от които 22000 евро по Договор за жилищен
кредит №130001/92163/24.10.2008г. и 180000 евро по Договор за жилищен кредит
№129950/92146/24.10.2008г., с месечни погасителни вноски, съответно от 196.11лв. и от
1631.87лв. Твърди се, че въпросните кредити са целеви и касаят извършването на
строителството на недвижим имот-фамилна къща, находяща се в ******. Твърди се още, че
сумата по Договора за кредит №129950/92146/24.10.2008г. е предоставена в пълният й
размер на ищеца за осъществяване на строителството на къщата. Поддържа се, че именно
нуждата да се погасяват в срок задълженията по гореописаните кредити, е наложило
ответницата А. Г. да заема финансови средства от своята дъщеря. Твърди се, че процесните
записи на заповед обезпечават осигурените от дъщеря й суми, послужили за покриване на
задълженията по отпуснатите банкови кредити. Сочи се, че от кореспонденцията водена
между банката-кредитор и А. Г. е видно, че лицето, чрез което се обслужват отпуснатите
кредити е ответницата Ж. Г.. Поддържа се, че издаването на записи на заповед не цели да
увреди кредитора-ищец и няма общо със задълженията към него. Твърди се, че ответницата
не се е разпоредила с имуществото, което притежава. Сочи се, че увреждането на кредитора
4
като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД е обективна предпоставка и
означава, че чрез извършеното правно действие би трябвало длъжникът да създава или
увеличава неплатежоспособността си. Твърди се, че действията на ответницата са насочени
към избягване на влошаване на финансовото й състояние и възникването на изискуемо
задължение към банката-кредитор по сключените от нея договори за банков кредит. Твърди
се, че житейски необоснована е тезата, че всяко действие е насочено да увреди кредитор. В
заключение се поддържа, че в случая не може да се направи извод, че действията на
ответницата целят увреждане на ищеца, съответно че иска по чл.135 от ЗЗД се явява
неоснователен.
С постъпилия в срок отговор от ответницата Ж. Г., се поддържа становище за
неоснователност на иска по чл.135 от ЗЗД, като са изложени обстойни съображения и
доводи за фактическия състав и правните характеристики на Павловият иск. Оспорват се
изложените от ищеца твърденията, че процесните записи на заповед са сключени със знание
и цел за увреждане на ищеца. Оспорват се и доводите, че сделките са симулативни и
сключени при липса на основание. Поддържа се, че в конкретния случай не е осъществен
фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД, тъй като с издаването на процесните записи
на заповед, ответниците не са целели да препятстват възможността на ищеца да удовлетвори
вземането си. Сочи се, че изпълнителните действия предприети от ищеца продължават
повече от 10г., през който период е логично да се изчерпят действията по събиране на
вземането, поради което действията или бездействията на кредитора не би следвало да се
обвързват ответницата. Поддържа се, че издаването на процесните записи на заповед не
цели увреждане на ищеца, който в хода на образуваното изп.дело №66/2014г., е поискал
налагането на запор върху всички банкови сметки на А. Г. и върху всички нейни вземания,
включително и върху пенсията й, с което тя фактически е лишена от финансови средства.
Твърди се, че през 2008г. А. Г. е изтеглила два банкови кредита в общ размер от 202000 евро,
като сумата от 180000 евро, представляваща главница по единият от кредитите, е предадена
на ищеца за реализиране на строителство на фамилна къща. Сочи се, че месечните
погасителни вноски по кредитите надхвърлят сумата от 1800лв., поради което А. Г. се
нуждае от допълнителни финансови средства, с които да погасява дълга към банката.
Поддържа се, че процесните записи на заповеди обезпечават осигурените от ответницата Ж.
Г. суми за нуждите на майка й, поради наложеният запор върху средствата на последната по
искане на ищеца. Сочи се, че една от предпоставките за основателност на иска по чл.135,
ал.1 от ЗЗД е установяване на факта, че длъжникът е извършил действия, които увреждат
кредитора, т.е. че ответницата съзнателно е извършила волеви акт, с който намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото й. Поддържа се, че в
конкретният случай, не може да се обоснове извод, че действията на ответницата целят
увреждане на ищеца. Моли ли се за отхвърляне на иска за обявяване за недействителни на
процесните записи на заповед.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощник, поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски.
5
Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват иска, поддържат
отговорите си и молят за отхвърляне на претенциите. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът има
качеството на взискател, а ответницата А. Г. на длъжник по изпълнително дело на
№66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ. Безспорно е още, че е ответницата Ж. Г. е
присъединена към изпълнителното производство, в качеството на взискател, въз основа на
Изпълнителен лист №724/12.02.2024г. по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна издаден
по Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. за сумата от 30000лв. и сумата от
2737.85лв., представляваща лихва за забава, и Изпълнителен лист №859/16.02.2024г. по
ч.гр.д.№1867/2024г. по описа на РС Варна издаден Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж
15.01.2024г., за сумата от 15000лв.
По делото са представени заверени преписи от гореописаните записи на заповед и
изпълнителни листи, както и Удостоверение от 28.05.2025г. издадено от ЧСИ с рег.№713 в
КЧСИ по изп.д.№66/2014г. Видно е от съдържанието на удостоверението, че към този
момент по отношение на взискателя-ищец е погасена общо сумата от 80182.95лв., от които
41157лв. са постъпили от запор върху пенсия, 805лв. са постъпили от наложен запор върху
банкови сметки и 38220лв., вследствие от публична продан на недвижим имот, за купувач
по която е обявен взискателя. На 26.08.2024г. е присъединен взискателя Ж. Г., за вземанията
предмет на ЗЗ. Към датата на издаване на удостоверението непогасеното задължение към
взискателя-ищец е в размер на 63608.71лв. Видно е още, че от месец януари 2025г. по
изп.дело ежемесечно постъпва сумата от 655.80лв. в резултат от наложен запор върху
пенсията на длъжника, като сумата се разпределя пропорционално между хирографарните
кредитори К. Г. и Ж. Г., като на основание чл.464, ал.1 от ГПК, предаването на
разпределените към взискателя Г. суми е спряно.
Установява се представения препис Договор за жилищен кредит
№130001/92163/24.10.2008г., че в полза на ответницата А. Г.-кредитополучател и
ответницата Ж. Г.-съдлъжник е отпуснат банков кредит в размер от 22000 евро за погасяване
/рефинансиране/ на задължение по кредит за строителство от 10.11.2004г. сключен с друга
банка. Срока за погасяване на кредита е 17 години, чрез равни месечни вноски от по 196.11
евро.
От Договор за жилищен кредит №129950/92146/24.10.2008г., препис от който е
прието по делото, се установява, че ответницата А. Г., в качеството на кредитополучател и
ответницата Ж. Г., в качеството на съдлъжник са сключили договор за банков кредит за сума
в общ размер от 180000 евро, със срок на издължаване от 16г. и 5м., чрез месечни
погасителни вноски в размер от 1631.87 евро. Предвидено е в договора, че цел на кредита е
за извършване на строителство чрез сключен договор за строителство на недвижим имот-
фамилна къща за лично и семейно ползване, върху собствен терен, находящ се в ******,
6
като финансирането се състои от осем части, първа от които в размер до 38.47 % от
стойността на кредита и представлява авансово плащане по сключен договор за
строителство и седем последващи плащания в размер до 12.82 % от стойността на кредита.
По отношение на отговорността на съдлъжника, двата гореописани договора за
кредит имат идентично съдържание, а именно чл.15 “Встъпване в дълг“, според който
съдлъжникът, дъщеря на кредитополучателя, заявява безусловно, че встъпва в дълга и се
задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения,
произтичащи от настоящия договор. Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и
кредитополучателят и в същия обем. Банката има право да иска изпълнение директно от
съдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на
изискуемостта на съответното задължение. Съдлъжникът се задължава да превежда
доходите си от заплата по разплащателна сметка, открита в банката в случай, че доходът му
се взема предвид при определянето на максималната задлъжнялост на кредитополучателя.
Съдлъжникът безусловно се съгласява банката да събира от всички негови сметки при нея
суми дължими по настоящия договор.
По делото е представена разпечатка от електрона кореспонденция водена между А. Г.
и “СЖ Експресбанк“ АД по повод Договора за кредит №129950/92146/24.10.2008г., а имено
три броя имейли, първия от 02.10.2018г., с който се коментира задължение на
кредитополучателя да осигури средства за предстоящо подновяване на ипотека. Също така
се коментира осигуряването на средства във връзка с дължимостта на основание част ІІ,
чл.1, т.Б и чл.5, т.1 от договора, на такса в полза на банката на размер на 1440 евро за
неусвоената кредитна линия в размер на 8450 евро, която кредитна линия подлежи на
зануляване поради изтекъл срок на усвояване. С имейл от 10.04.2019г. се обсъжда нуждата
Ж. Г., която към този момент обслужва задължението, да подпише заявление, за да е
възможно събиране от нейна сметка на такса, дължима в полза на банката. С последното
писмо от 18.04.2019г. представител на банката уведомява кредитополучателят, че отпада
ангажиментът на Ж. Г. за предоставяне на заявление от събиране на таксата, тъй като същата
е страна по договора за кредит.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение в полза на ответницата А.Г. по делото е
постъпило Писмо от 02.07.2025г. от “Банка ДСК“ ЕАД /правоприемник на “СЖ
Експресбанк“ АД/, като след анализ на неговото неособено точно и ясно съдържание, се
налага извод, че сумата по Договора за кредит №129950/92146/24.10.2008г. е преведена по
сметка на А. Г., а понастоящем се погасява чрез сметка на Ж. Г..
Предвид оспорването от страна на ищеца на действителността на процесните записи
на заповед, по делото е назначена СТЕ, чието заключение се кредитира от съда, като
компетентно дадено и неоспорено от страните. Заключението на вещото лице е, че няма
методика, която да позволи точното определянето на моментите кога е отпечатан текста и
кога е положен подпис в Запис на заповед с датиране от 20.12.2019г. и Запис на заповед с
датиране от 15.01.2021г. Също така не може да се определи /отговори/ дали времето на
действителното съставяне на документите, съответства на посочените в тях години на
7
издаване. Експерта е установил, че разпечатването на двата записа на заповед е изпълнено
на лазерен принтер, с едно и също печатащо средство и мастило /тонер/, върху идентична
хартията на двата листа /документа/, като подписите на издателят в ценните книги са
изпълнени с едно и също пишещо средство и мастило. Установи е още, че и двата записа на
заповед са изпълнени с компютърен текст с шрифт от вид “Times New Roman“, размер 12 от
пакета шрифтове на “Microsoft Word“.
По искане на ответницата А. Г. е допуснато събиране на гласни доказателства за
установяване обстоятелствата, кога и къде са подписани процесните записите на заповед,
като искането на ответницата Ж. Г. за разпит на свидетел за установяване на действителните
отношения по повод, на които са издадени процесните ценни книги е оставено без уважение.
При разпита си свидетелката С.С.С., чиито показания съдът цени в частта, касаеща
обстоятелствата по повод, на които е допуснато събирането на гласните доказателства и
имаща значение за спора, сочи, че първият запис на заповед е издаден след консултация с
адвокат и с позната, след което е издаден и вторият. По думите на свидетелката, тя не е
присъствала при създаването на двата документа и не очевидец на действията по издаването
на ЗЗ. Останалата част от показаните на свидетелката не следва да се коментира, тъй като
излизат извън обхвата на обстоятелствата, за които е допуснат разпитът и се явяват
недопустими.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормативно установената защитата на конкуриращ взискател, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск по чл.464 от ГПК срещу длъжника и привидния кредитор,
има за предмет оспорване на съществуването на правоотношение между ответниците, като
се атакува привидно изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на ответник.
Предявяването на установителният иск е обусловено от наличието на правен интерес, да се
отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на конкуриращия ищеца
при удовлетворяване на вземането му, друг взискател. От своя страна правият интерес
възниква от момента на присъединяването на новия взискател и съществува до момента на
разпределението на средства, като исковата защита е допустима независимо дали длъжникът
разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели.
В конкретния случай по делото е безспорно, че двамата взискатели-К. Г. и Ж. Г., са
хирографарни кредитори на А. Г., като в изпълнителното производство все още не е
извършено разпределение, което да се е стабилизирало.
Ето защо иска по чл.464 от ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.
В разглеждания казус, както бе посочено по-горе вземането на ответницата Ж. Г. от
ответницата А. Г. в общ размер от 47737.85лв. се основава на задължения по издадени от
последната Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. и Запис на заповед от
15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г.
Предвид оспорването от страна на ищеца на валидността на менителничното
8
задължение по процесните ценните книги, ответниците са навели твърдения, че записите на
заповед обезпечават предоставянето на заемни средства от страна на Ж. Г. в полза на А. Г., с
които последната погасява банкови кредит, сумите по които са послужили за строеж на
фамилна къща. Въпросните кредитни задължения, са породени от коментираните по-горе
Договори за кредит №№ 129950/92146 и 130001/92163, двата от 24.10.2008г., с общ уговорен
размер от 202000 евро, по които ответницата А. Г. има качеството на кредитополучател, а
ответницата Ж. Г. на съдлъжник.
По делото няма твърдения или спор, че е допуснато просрочие, съответно че са
предприети действия за принудително изпълнение от страна банката. От съдържанието на
електронната кореспонденция водена между банката и А. Г., както и от съдържанието на
удостоверението издадено от “Банка ДСК“ ЕАД, следва извод, че след 2018г. задълженията
по договорите за кредит са погасявани, чрез налични средства по банковата сметката на
ответницата Ж. Г., като не са ангажирани доказателства конкретни размери на погашенията.
При тези данни и с оглед становищата и възраженията на страните, на изследване
подлежат въпросите дали с плащането на дълга по договорите за кредит, ответницата Ж. Г.
погасява свое или чуждо задължение, съответно представлявали това плащане предоставяне
на заем в полза на ответницата А. Г. и кореспондира ли неговия размер с вземанията по
процесните записи на заповед.
Цитираните договори за кредит са сключени с едновременното участие на двете
ответници, като получените средства са предназначение за извършване на строителство, чрез
сключен договор за строителство на недвижим имот-фамилна къща за лично и семейно
ползване, върху собствен терен. Наред с това по силата на чл.15 от догорите отговорността
Ж. Г. е безусловна и солидарна с кредитополучателя за всички задължения, като банката има
право да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или на всяка
негова част, веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение.
Цитираната клауза задължава съдлъжникът да превежда доходите си от заплата по
разплащателна сметка, открита в банката в случай, че доходът му се взема предвид при
определянето на максималната задлъжнялост на кредитополучателя, като банката може да
събира дължими суми от сметката без нужда от съгласие на съдлъжникът.
Анализа на договорите установява, че правното положение на ответниците, в
частност на Ж. Г., в качеството на съдлъжници на банката, намира прилики с уредбата по
чл.101 от ЗЗД, но не покрива изцяло състава на посочена правна норма. По дефиниция
поемането /встъпването/ на дълг при условията на чл.101 от ЗЗД представлява съглашение,
по силата на което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ
дълг, произтичащ от отделно правоотношение между първоначалния длъжник и негов
кредитор. Кредиторът запазва претенцията си срещу стария длъжник и получава още една-
срещу встъпващия в дълга, като двамата длъжници отговарят солидарно по правилата на
чл.121 и сл. от ЗЗД. В случая обаче ответниците са поели едновременно задължение за
пълното и безусловно по отношение на банката погасяване на дълга, включително с налични
средства по сметките на всяка от тях. В този смисъл съдлъжникът Ж. Г., която е подписала
9
договора към момента на сключването му, е станала и участник в него, но не като
гарант/поръчител, който отговаря за чуждо задължение, а като задължено лице.
Дефинирането /посочването/ в договорите на две фигури- кредитополучател и съдлъжник, е
по скоро за целите на банката с оглед превода на средствата при усвояване на кредита по
сметката един от длъжниците, съответно предпочитателното удовлетворяване от един от
участниците в кредитното отношение.
Изложеното в комбинация с обстоятелството, че средствата от кредитирането са
насочени за задоволяване на жилищни нужди на разширения семеен кръг /възходящи и
низходящи/, чрез придобиваното на фамилна къща, налага изводът, че всяка от ответниците
е поела отговорност за погасяването на дълга на собствено основание, съответно че
съдлъжникът Ж. Г. няма право да изисква връщане на платените суми от основния
кредитополучател, още повече че това не е договорено изрично.
Дори обаче да не бъде споделен горния извод, а се възприеме тезата, че ответницата
Ж. Г. е отговорна при условията на солидарност, то приложимо ще бъде общото правило на
чл.127, ал.1 от ЗЗД, според което платено на кредитора, трябва да се понесе по равно от
солидарните длъжници. В случая по делото не се установи конкретен размер на средства
заплатени от Ж. Г. за погасяване на дълга към банката, поради което не може да се приеме за
доказано твърдението, че сумата от общо 45000лв. по двата записа на заповед, съставляват
средства предадени в заем на другия солидарен длъжник А. Г. за погасяване на нейната част
от общия дълг в размер от 202000 евро.
На следващо място в контекста на гореизложеното по отношение на взаимността на
банковият дълг и целта за поемането му, и въз основа на констатациите на вещото лице по
СТЕ за идентичност на хартия, текст /шрифт/, печатащо средство /принтер/ и химикал, с
който са издадени процесните записи на заповед, се обосновава извод за симулативност на
ценните книги.
Посочената идентичност на двата записа на заповед предполага, че те са издадени
едновременно, а не през интервал от над една година, тъй като подобна еднаквост на всички
пособия, послужили за съставяне на документите практически и фактически не може да
бъде постигната.
Наред с горното възниква и въпроса, защо ответниците са решили да уредят
отношенията си при положение, че Ж. Г. е напълно наясно с недоброто финансово състояние
на майка си, т.е. че не може да се очаква скорошно изпълнение и защо са избрали това да
стане посредством записи на заповед, а не с друг тип сделка. Единственият логичен отговор
в случая е, че по този начин бързо лесно и без допълнителни разходи, Ж. Г. може да се
сдобие с изпълнителен татул, който да противопостави на другите кредитори на А. Г..
Тезата на ответниците, че Ж. Г. погасява чуждо задължение по догори за банков
кредит, като предоставя заеми на майка си, повдига и въпроса за причината един дълговете
на А. Г.-този към банка да бъде признат от дъщеря й, а другият дълг-този към ищеца да бъде
оспорен и да се предприемат действия за затрудняване на погасяването му. Неравното
10
третиране на двете задължения и съответните им действията по погасяване на единия дълг,
за сметка на другия, сочат на това, че процесните записи на заповед не са съставени за
уреждане на съществуващи отношения между ответниците, а имат користната цел да
затруднят събирането от ищеца на дължимото му се.
В обобщение съдът намира, че процесните записи на заповед, са симулативно
съставени и не удостоверяват или гарантират вземания по заемно правоотношение между Ж.
и А. Г.и.
По изложените съображения настоящият състав на съдът приема, че предявеният иск
за установяване на несъществуването на вземания на ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г.,
които вземания са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Поради несбъдване на вътрешно процесуално условие, предявеният евентуален иск с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на
ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис на заповед от 20.12.2019г. и Запис
на заповед от 15.01.2021г., не подлежи на разглеждане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се
дължат деловодни разноски според доказателствата за извършени такива и списъка на
разноските или в размер от 7085.51лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК предявен от
К. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, че не съществуват вземания на Ж. Н. Г., с
ЕГН **********, с адрес: ****** от А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, които са
предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от
30000лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж
20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща лихва за забава от падежа на
задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден Изпълнителен лист
№724/12.02.2024г., по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и сумата от 15000лв.
представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., за
която сума е издаден Изпълнителен лист №859/16.02.2024г., по ч.гр.д.№1867/2024г. по описа
на РС Варна.
ОСЪЖДА Ж. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: ****** и А. В. Г., с ЕГН **********,
с адрес: ****** да заплатят на К. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, деловодни
разноски в размер на 7085.51лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12