№ 498
гр. Ловеч, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. М.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100267 по описа за 2025 година
Установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.
Постъпила е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Т., срещу Я. М. Х., с адрес: ***, на основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за потребителски кредит №
***/12.06.2019 г., а именно: 400.00 лева – главница, 50.82 лева – договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 12.06.2019 г. до 12.12.2019 г. и 438.22 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 12.06.2019 г. до 19.11.2024 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 12.06.2019 г. длъжникът –
ответник Я. М. Х. е сключила горепосочения договор за потребителски кредит с дружеството
„Стик-Кредит“ АД, по силата на който е получила сумата от 400.00 лева, срещу което се съгласила
да върне 6 броя вноски по 151.36 лева в срок до 12.12.2019 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно погасителния план, неразделна част към договора. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 36%, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 51.60%.
Ищецът уточнява, че договорът за кредит е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние, а на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от договора за кредит, страните се
съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
1
върху всяка забавена погасителна вноска.
Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
изтекъл крайния срок за погасяване на кредита.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., „Стик-
Кредит“ АД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за кредит, на
цесионера – ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С цел уведомяване на длъжника за
извършената цесия по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, се твърди, че старият кредитор /цедент/ е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ – ищецът, да извърши това уведомяване от името на
цедента. Ищецът моли, ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, да се счита, че същото е надлежно извършено с
връчване на настоящата искова молба.
Ищецът посочва, че предявява настоящия иск за установяване дължимостта на
горепосочените вземания по договора за кредит, с оглед дадени указания от заповедния съд по
ч.гр.дело № 2131/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата относно процесните
вземания.
Моли за присъждане на направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат П. К. от АК-Ловеч,
назначена за особен представител на ответницата, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК. Счита, че
предявените искове са неоснователни, като е изложила съображения за недействителност на
договора за кредит, както и че договорът за цесия не е породил действие спрямо ответницата, тъй
като не е уведомена от първоначалния кредитор за прехвърляне на вземането.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмено
становище от негов пълномощник се поддържат предявените искове.
Ответницата Я. М. Х. не се явява, а се представлява от назначения й особен представител
- адвокат П. К., която поддържа съображенията си в депозирания по делото писмен отговор и моли
за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
2131/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вх.№ 13185/26.11.2024 г., от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, е било образувано
ч.гр.дело № 2131/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед №
1135/26.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжник Я. М.
Х., за сумите: 400.00 лева – главница, ведно със законна лихва от 26.11.2024 г. до изплащане на
вземането, 50.82 лева – договорна лихва за период от 12.06.2019 г. до 12.12.2019 г., 438.22 лева –
лихва за забава за период от 12.12.2019 г. до 19.11.2024 г., както и държавна такса в размер на 25.00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
***/12.06.2019 г.
2
С Разпореждане № 259 от 28.01.2025 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.
415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Безспорно е по делото, че е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея
Договор за потребителски кредит № *** с посочена в него дата 12.06.2019 г., между „Стик-Кредит“
АД, в качеството на заемодател, и ответницата Я. М. Х., в качеството на заемател, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 400.00 лева, със срок на
заема 6 месеца, като следва да се върне на 6 броя погасителни вноски, всяка по 151.36 лева, при
годишен лихвен процент 36% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 42.57%, с общо дължима
сума по кредита /главница+лихва+неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител: 908.16
лева /видно от погасителния план/.
Не се спори, че договорът е сключен от разстояние във формата на електронен документ.
Безспорно е също, че сумата по кредита е предоставена на ответницата чрез паричен
превод към EasyPay, с наредител „Стик-Кредит“ АД – видно от представената разписка от
12.06.2019 г. за извършено плащане на сумата 400.00 лева с получател Я. М. Х. /л. 62 от делото/.
Според клаузата на чл. 17 от договора, заемателят се задължил в срок до 3 /три/ дни от
получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички
задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези
задължения.
В чл. 20 от договора страните се съгласили, в случай че заемателят не изпълни горното
задължение, посочено в чл. 17, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 908.16 лв.,
която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план,
неразделна част от договора.
На 22.03.2024 г. между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, и „Стик-
Кредит“ АД, като цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по
силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в Приложение № 1,
като не се спори, че вземането по процесния договор за кредит също е прехвърлено /в този смисъл
е приложена извадка с ЕГН на ответницата, номер и дата на договора и размера на вземането/.
От страна на дружеството-ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изготвено
уведомление за цесията относно процесния договор за кредит, адресирано до ответницата, но няма
данни дали фактически е получено от нея.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.
9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, за установяване на вземания по договор за
потребителски кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
3
По така предявените положителни установителни искове, съдът намира, че същите са
допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в качеството й на правоприемник по
договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на прехвърлените вземания.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Стик-Кредит“ АД,
като заемодател, и ответницата Я. М. Х., като заемател, по процесния договор за потребителски
кредит, по силата на който заемодателят е изпълнил задължението си да предостави в кредит
уговорената парична сума на ответницата, а за последната е възникнало задължението да върне
предоставения й кредит при условията на договора.
Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на договор за цесия, който е
валидно сключен между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и кредитодателя „Стик-Кредит“
АД и въз основа на него цесионерът - ищец има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й
кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, връчено чрез
особения й представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в
т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение; Решение №
198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесията,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа
за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см.
Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Съдът счита, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
4
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за кредит с погасителния план към него, годишният
процент на разходите по кредита е 42.57%. В договора се съдържа задължение за
кредитополучателя да заплати неустойка на кредитора в размер на 908.16 лева, в случай че не
изпълни задължението си да предостави договореното в чл. 17 обезпечение.
При съобразяване посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, съдът
счита, че при изчисляването му не са включени разходите за заплащане на така уговорената
неустойка.
Касае се за разход за неустойка, дължима поради самия факт на непредоставяне на
обезпечение, а не като разход, който се дължи поради неизпълнение на задълженията по договора
за кредит, с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 19 ал. 3, т. 1 от
ЗПК, предвиждаща невключване в ГПР на разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Съдът счита, че разходите по заплащане на неустойка е следвало да се включат в ГПР по
кредита. Фактът на невключването им съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР бяха
включени и разходите за неустойка, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия
предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК
– нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се
отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед направения по-горе извод, че при сключването на договора за кредит не е спазено
императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при което договорът се явява
недействителен, съдът счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява постановеното Решение от
21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
В случая предоставената в кредит сума е в размер на 400.00 лева, т.е. това е чистата
стойност на кредита. От страна на ответницата не се твърди, а и по делото не са представени
доказателства да е извършила плащания, с които да е погасила задължението си.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата дължи връщане на
претендираната като неизплатена главница /заемната сума/ в размер на 400.00 лева, поради което за
тази сума положителният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно
5
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /26.11.2024 г./ до
изплащане на вземането, а исковете в останалата част, за установяване дължимост на договорна
лихва върху главницата и лихва за забава, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени, тъй като се основават на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат и в двете производства,
съразмерно с уважената част от иска, по аргумент от разрешението в т. 5 от Решение по дело № С-
714/22 на СЕС, да не се поставят в тежест на потребителя процесуалните разноски при установена
нищожност на договорна клауза
На адвокат П. К. от ЛАК следва да се изплати сумата 400.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, по отношение на Я. М. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, че дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
сумата 400.00 лв. /четиристотин лева/ - главница по Договор за потребителски кредит №
***/12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.11.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането, а исковете в останалата част, за установяване дължимост на сумата 50.82 лв. /петдесет
лева и осемдесет и две стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 12.06.2019 г.
до 12.12.2019 г. и сумата 438.22 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/
– лихва за забава върху главницата за периода от 12.06.2019 г. до 19.11.2024 г., ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за присъждане на направените
разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П. К. от ЛАК сумата 400.00 лв. /четиристотин лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на Я. М. Х..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
2131/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6