№ 4199
гр. Варна, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110107167 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от П. И. П.,
против отказ на Кмета на Община А., обективиран в писмо изх. № 9400-756(3)
от 30.04.2025 г., за въвод във владение на недвижим имот НИ № ****** по
ПНИ на с. о. „Л.“ в землището на с. К., община А..
В жалбата се посочва, че бащата на жалбоподателката е собственик на
недвижим имот в землището на с. К., местност „К.т.“, с настоящ
идентификатор НИ № ******. Същият бил признат за такъв по отношение на
имот № ** по ПКП с Решение № 5459/19.10.1995 г. на ПК – А., като част от
този имот понастоящем е и процесният имот. Твърди се, че към момента
имотът се държи незаконно от Д. Б., която поддържа, че е ползвател на имота,
без да представя никакви документи, доказващи каквито и да било нейни
права върху този имот. Жалбоподателката излага, че от близо 10 години не
може да влезе във владение на имота. Многократно в периода 2022-2024 г.
поискала от общинската администрация да предприеме предвидените в закона
мерки и да й съдейства за установяване на владението върху имота. Водила
различни дела, в това число и административни пред АдмС – Варна. Всички
съдебни решения признавали правото й на собственост и прогласявали факта
на държане без правно основание на имота й от г-жа Б.. Твърди, че
общинската администрация в Община А. не извършила поискания от нея
въвод във владение на имота. На 30.04.2025 г. кметът на Община А. за пореден
път отказал да осъществи въвод във владение на имота й с писмо с изх. №
9400-756 /3/, връчено й на 13.05.2025 г. Отказът се основавал на абсурдната и
правно несъстоятелна теза, че не е представила писмени доказателства за
уредени взаимоотношения с Б.. По същество липсва конкретно формулиран
отказ в писмото, но се сочат причини въводът да не бъде извършен. Поддържа,
1
че до настоящия момент Б. не е представила пред никого доказателства, че
извършеното от нея строителство в имота й е законно. Моли постановеният
отказ, обективиран в писмото от 30.04.2025 г., да бъде отменен.
В проведеното по делото на 29.10.2025 г. открито съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично и се представляват от адв. Т. П., която
поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът – кмета на Община А. в нарочна молба по хода на делото е
изразил становище за недопустимост, съответно неоснователност на жалбата.
Поддържа, че правилно, законосъобразно, при напълно изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая, не е извършил искания въвод,
предвид безспорното наличие на подобрения в процесния имот, за които
взаимоотношенията с държателката на имота следва да се уредят по
гражданскоправен ред преди да бъде извършен въвод във владение. Ето защо
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна Д. А. Б. се явява лично. В депозирания от нея
писмен отговор твърди, че делото е образувано при липса на годен за
обжалване предмет, доколкото не е налице мълчалив, а изричен отказ за въвод
във владение. Посочва, че по искова молба на жалбоподателката срещу нея е
образувано гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 16 състав, по предявен
иск с правно основание чл. 108 ЗС. Поддържа, че процесният имот е бил
закупен от нея и от покойния й съпруг през 1996 г., като продавачът на имота
починал преди да ги снабди с нотариален акт. Излага, че от датата на
подписване на предварителния договор – 14.04.1996 г. до момента на
получаване на съобщението по гр. д. № ******2024 г. на ВРС, е упражнявала
непрекъснато, явно, трайно и несъмнено владение върху имота. Счита себе си
за добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС, поради това, че е
придобила недвижимия имот на правно основание, годно да я направи
собственик. Твърди, че е облагородила имота, а П. И. П. никога не е била
въвеждана във владение, тай като не е изпълнила дадените й от
администрацията указания за представяне на доказателства, че е заплатила
подобренията в имота. По изложените в отговора съображения моли жалбата
да бъде отхвърлена. В предоставения срок процесуалният представител на
заинтересованата страна – адв. К. К. представя писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на
жалбата, доколкото в съдебно заседание изрично бе уточнено, че тя е насочена
против своеобразния изричен отказ, обективиран в писмото от 30.04.2025 г.,
да бъде извършен въвод във владение в полза на молителката П. И. П. –
жалбоподател в настоящото производство, доколкото по подаденото заявление
за въвод във владение от нейна страна има изрично произнасяне от страна на
ответника – кмета на Община А., като съответно липсва издаване на
поискания въвод.
По делото е представена и приета като доказателство
административната преписка във връзка с така постановения отказ.
С решение № 5459/02.08.2010 г. на Общинска служба по земеделие, гр.
А., е възстановено правото на собственост на наследниците на И.П.С. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, в това число
2
нива от 4 дка, шеста категория, находяща се в терен по пар. 4 на с. К. в
местността „К.т.“.
Със Заповед № 157/23.07.2018 г. на Кмета на Община А., издадена на
основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с
пар. 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за част от селищно образувание /СО/ „Л.“,
землище с. К., община А., област Варна, одобрен със Заповед № РД-17-7706-
327/13.12.2017 г. на Областен управител на област Варна, решение на
Общинска служба по земеделие А. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ №
5459/02.08.2010 г., и във връзка със заявление с вх. № УТ 55.1-33/03.07.2018 г.,
подадено от П. И. П. и на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА е възстановено
правото на собственост на наследниците на И.П.С., б. ж. на гр. Варна, върху
НИ № ******, с площ от 327 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на
част от с. о. „Л.“, землище с. К., община А., област Варна.
До издаването на тази заповед се е стигнало, след като с Решение №
5319/26.11.2013 г. по адм. д. № ******2012 г. по описа на ВРС, Х състав, е
отменена на основание пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28б, ал. 8 от ПП
на ЗСПЗЗ Заповед № РД-11-7706-222/20.07.2011 г. на областния управител на
Област с административен център гр. Варна, с която е одобрен ПНИ на СО по
пар. 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. „Л.“ в землището на с. К., община А., област
Варна, в частта относно вписването на данни за собствеността в регистъра на
собствениците към плана на имоти № 713 и № 231, и след като със Заповед №
РД-17-7706-327/13.12.2017 г. на Областния управител на Област Варна и въз
основа на влязлото на 16.04.2014 г. горепосочено съдебно решение за НИ №
231, с площ 326.89 кв. м., в регистъра се заличава вписаният като собственик
„неидентифициран собственик“ и като собственик се вписва „наследниците на
И.П.С.“ с документ „решение № 5459/19.10.1995 г.“. Заповедта на Областния
управител от 13.12.2017 г. е обнародвана в ДВ, бр. 7/2018 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници, към момента на
издаване на заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ – Заповед №
157/23.07.2018 г. на Кмета на Община А., наследник на И.П.С. е П. И. П. –
жалбоподателката в настоящото производство.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се
оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да
установи, че са били налице условията за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, въводът във
владение за земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се извършва от общината въз основа на
влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1.
Въпреки издадената още през 2018 г. заповед по чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ обаче наследницата на И.П.С. – П. И. П. не е въведена във владение
на процесния НИ № ******, с площ от 327 кв. м. по плана на
новообразуваните имоти на част от с. о. „Л.“, землище с. К., община А.,
област Варна. От административната преписка се установява, че
нееднократно същата е искала да бъде въведена във владение на този имот, но
й е отказвано, тъй като пред нея са поставяни изисквания да представи
доказателства за уреждане на отношенията относно извършените в имота
подобрения с държателя на имота Д. Б..
Такива изисквания са поставени и в писмото от 30.04.2025 г. на кмета на
3
Община А., с което всъщност за пореден път е постановен отказ за въвод във
владение, в който смисъл са именно и твърденията на ответника и на
заинтересованата страна по делото.
Поставянето на такива изисквания обаче съдът приема за
незаконосъобразно. Липсва законово основание за същите. Липсва
разпоредба, която да предвижда право на административния орган да откаже
въвод във владение при непредставяне на писмени доказателства за уредени
между реституирания собственик и държателя на имота взаимоотношения
относно извършените в същия подобрения.
Още повече, че в конкретния случай не е и спорно, че г-жа Б. изобщо
няма качеството на ползвател на имота по смисъла на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ - имотът не й е предоставен за ползване по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет, факт, признат от самата заинтересована страна /до тези изводи е
стигнал и съдът в решение № 967/12.07.2021 г. по к. адм. д. № 959/2021 г. по
описа на АдмС – Варна, с което е обезсилено Решение № 86/04.03.2021 г. по
гр. д. № 11306/2020 г. по описа на ВРС, 24 състав, и вместо него е оставена без
разглеждане жалбата на Д. А. Б. против Заповед № 99/17.08.2020 г. на Кмета
на Община А., с която на основание пар. 30, ал. 2 от ПЗР към ПМС №
121/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, пар. 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за ИД на
ППЗСПЗЗ, пар. 62, ал. 7 и 8 от ПЗР към ПМС № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ, вр.
пар. 4з и пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрена оценката на създадените трайни
насаждения и други подобрения, попадащи в НИ № ****** по ПНИ на с. о.
„Л.“, землище с. К., община А., област Варна/.
Ето защо не е коректно в случая позоваването на ответника на пар. 4в от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно който лицата, извършили подобрения върху имотите,
подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността.
Ирелевантно е обстоятелството дали заинтересованата страна се
легитимира като собственик на имота на наведеното от нея оригинерно
придобивно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ирелевантно е и дали процесният имот към датата на влизане в сила на
заповедта за възстановяването му – 07.08.2018 г. /тогава е влязла в сила
Заповед № 157/23.07.2018 г./, е бил или не земеделска земя, тъй като е попадал
в урбанизирана територия. Тези въпроси са относими към образуваното гр. д.
№ ******2024 г. по описа на ВРС, 16 състав, но не и към издаването на
искания от жалбоподателката административен акт – въвод във владение на
имота.
Ирелевантно е и какви подобрения е извършила в този имот Д. Б.,
съответно в какво качество ги е извършила същата /добросъвестен владелец
или държател/. Отношенията във връзка с твърдения за налични подобрения в
даден имот са облигационни такива по своя характер и следва да бъдат
разрешавани по общия гражданскоправен ред, а не и в настоящото
производство.
По изложените съображения съдът приема, че постановеният отказ за
въвод във владение е незаконосъобразен, доколкото пред молителя П. за
пореден път са поставени незаконосъобразни изисквания, които реално дават
защита на трето лице – Д. Б., което съдът намира за неоправдано от правна
гледна точка. Ето защо този отказ следва да бъде отменен, а преписката –
върната на административния орган за произнасяне по направеното искане за
4
въвод във владение на процесния имот.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
жалбоподателката, която представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1050 лв., в това число: 50
лв. – държавна такса и 1000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025 г., която сума следва
да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл.
144 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ******, отказ на Кмета на Община А., обективиран в писмо изх. №
9400-756(3) от 30.04.2025 г., за въвод във владение на недвижим имот НИ №
****** по ПНИ на с. о. „Л.“ в землището на с. К., община А., и ВРЪЩА
преписката на административния орган – Кмета на Община А. за ново
произнасяне по заявление с вх. № 9400-756-1/14.04.2025 г., подадено от П. И.
П., ЕГН **********, с искане за въвод във владение в имот ****** в с. о. „Л.“
в землището на с. К., Община А..
ОСЪЖДА Кмета на Община А. да заплати на П. И. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 1050 лв. /хиляда и петдесет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 144 АПК и чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5