Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260041
гр.Русе, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
27-ми юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ш.С.,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4902
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Претенцията
на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София се основава на твърдения, че по реда на заповедното
производство е претендирал парично вземане срещу ответницата. Същото произлизало
от договор за потребителски кредит от 10.01 2018 г. Главницата била в размер на 4947,05 лева. Освен това се дължала договорна
лихва в размер на 2262,37 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 15.01.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 370,14
лв. за периода от 15.06.2018 г. до 17.01.2019 г. По този договор ответницата преустановила
плащанията и пропуснала да погаси три последователни месечни вноски с падежи - месеците юни, юли и август 2018 г. В договора се
съдържала и разпоредба, която предвиждала
автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит при тези условия, а именно
- чл. 16, ал. 2 от договора. Длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост.
Поради това ищеца счита, че му дължи процесните суми. По заповедното производство
в срок било направено възражение от ответницата, поради което се претендира за установяване
на задълженията й по исков ред по настоящото
дело. В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за заплащане на сумата
в размер на 3847,77 лв. непадежирала главница за периода от 15.09.2019 до
15.01.2022 г. Претендира и за присъждане на разноските по настоящото делото и
по заповедното производство.
Съдът
квалифицира правно предявения установителен иск по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК,
а предявения евентуален иск – по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата оспорва
предявените искове. Оспорва допустимостта на
евентуалния иск, тъй като не била налице идентичност между главния и евентуалния
иск. Счита се, че към момента, за който ищецът счита, че кредита е станал предсрочно
изискуем - 16.08.2018 г., не са били налице
предпоставките за това, тъй като е нямало три поредни неплатени вноски. Посочват
се направени от нея плащания в периода от 11.04.2018 г. до 28.08.2018 г. С оглед
на което счита, че не са налице неплатени
три поредни вноски. Оспорва начисления лихвен процент от 31,84 % като противоречащ
на добрите нрави. Счита, че следва да се приспаднат платените от нея суми, за които
се представя разписка. Моли при евентуално уважаване на иска да бъде разсрочено
задължението на ответницата поради материална затрудненост.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 10.01.2018 г.
страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата сума в размер на 3 500 лв., която тя
се задължила да погасява на месечни погасителни вноски. Уговорени са
задължения по застраховки „КОМБО/ЖИВОТ“ и „КОМБО/БЕЗРАБОТИЦА“ в размер от
554,40 лв. и 565,49 лв., еднократна такса за оценка на риска от 554,39 лв. и
общ размер на кредита – 5 174,28 лв. (3 500 лв. + 554,40 лв. + 565,49 лв. + 554,39 лв.). В договора е посочено, че е сключен при ОЛП 31,84% и ГПР 46,59 %., както
и че общо дължимата сума от клиента е 9210,11 лв., платима на 48 месечни
вноски. Със заключението на приетата по делото икономическа е-за се установява,
че ответницата е преустановила плащанията по погасителния план като към м.
август 2018 г. са налице три неплатени в пълен размер погасителни вноски, т.к.
плащанията са били със забавяне и са покрили само четири вноски – до
м.май. Така за м.юни, юли и август е
нямало плащания. Впоследствие е направено едно плащане през м.ноември 2018 г.,
но с него е погасена дължима договорна лихва, падежирала преди обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. С оглед установеното от вещото лице и
представените по делото писмени доказателства съдът намира, че възражението на
ответницата за ненастъпила предсрочна изискуемост за неоснователно. Вещото лице
установява още, че при това положение към датата на подаване на заявлението по
приложеното ч. гр. дело №***/19 г. по описа на РРС размерът на задълженията на
ответницата е както следва: 5 174,28 лв. – непогасена главница;
4 035,83 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2018 г. до 15.01.2022 г. и 385,69 лв. - обезщетение за забава за периода
от 15.06.2018 г. до 17.01.2019 г. При това положение съдът счита, че по делото
се установи по категоричен начин, че ответницата е преустановила плащанията по
договора с ищеца и кредитът е станал предсрочно изискуем. Това обаче се отнася
за отпуснатия кредит, но не и за уговореното възнаграждение/договорни лихви/ за
кредита. Поради това на основание чл.16, т.2 от договора между страните
ответницата дължи неизплатения остатък от предоставената в кредит сума, който е
5 174,28 лв. заедно със законната лихва за забава по чл.9, т.4 от договора до
окончателното погасяване на задължението. От друга страна задължението за
заплащане на договорената лихва по договора произтича от ползването на сумата
за уговорения срок на връщане (изплащане на вноски), т.е. кредиторът има право на тази лихва, но само при изтичане на периода
от време, за който тя се дължи, т.е. предсрочната изискуемост на кредита има
действие само по отношение на предоставения кредит, но не и по отношение на
договорните лихви, при което положение задължението на кредитополучателя се
ограничава до непогасената главница и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху нея от датата на предсрочната изискуемост. Дължимост
на договорна лихва за периода след автоматичното прекратяване на договора би противоречало
не само на уговорките на страните, но и на добрите нрави и всяка такава клауза или
тълкуване на договора в такъв смисъл следва да се счита за нишожна/нищожно. С
оглед на това искът е основателен само до размера на сумите 4 947,05 лв. –
непогасена главница и 370,14 лв. - обезщетение
за забава за периода от 15.06.2018 г. до 17.01.2019 г., а за сумата в размер на
2 262,37 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2018 г. до 15.01.2022 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичното уважаването на иска разноските по делото следва да се
разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част – 70,15%
към 29,85 %. С оглед на което ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 493,28
лв. при юриск. възнаграждение в минимален, а не в максимален размер, а ищеца
дължи на ищцата разноски в размер на 149,25 лв. и така по компенсация в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски само в размер на 344,03 лв.
По
изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София, ЕИК ********* задължението на Б.Б.Н., ЕГН:********** за сумата от 4 947,05 лв.
– непогасена главница по договор за кредит от 10.01.2018 г. и за сумата от 370,14
лв. - обезщетение за забава за периода от 15.06.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 01.02.2019 г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимост на 2 262,37 лв.
- договорна лихва за периода 15.06.2018 г.
до 15.01.2022 г.
ОСЪЖДА Б.Б.Н., ЕГН:********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София, ЕИК ********* сумата
в размер на 344,03 лв. – разноски по компенсация по настоящото дело и по заповедното производство по ч.г.д. №***/19
г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: