№ 1471
гр. Варна, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
ДесиС.а Г. Жекова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от ДесиС.а Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20253100501675 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:39 часа се явиха:
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно и своевременно призован
за днешно съдебно заседание, представлява се от адвокат Б. М., с
пълномощно по делото.
Въззиваемият С. Г. С., редовно и своевременно призован за днешно
съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Й. А., с
пълномощно по делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва молба вх. № 29579/15.10.2025 г. от
адв. Й. А., пълномощник на въззиваемия, в която заявява, че не възразява да се
даде ход на делото.
Поддържа депозираните отговор на въззивна жалба и частна жалба, на
основанията посочени в тях. Няма доказателствени искания. В случай, че
насрещната страна направи нови доказателствени искания, счита същите за
преклудирани и моли да бъдат оставени без уважение.
Представя списък на разноските на основание чл. 80 от ГПК, ведно с
договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по
ЗДДС.
Възразява срещу размера на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, като моли същото да бъде определено в регламентирания
минимум.
Изразява становище по същество. Моли за присъждане на съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар пред настоящата инстанция
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ връчва молбата на адв. М., за запознаване.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба и постъпилата частна жалба,
съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 3732 от
08.08.2025 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 32323/09.04.2025 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВО И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №
1, чрез адв. Б. М., срещу Решение № 936/17.03.2025 г., постановено по гр. д. №
9336/2022 г. по описа на РС – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати
на С. Г. С. сумата от 50.00 лева, предявена като частична претенция от общ
размер на вземането 2792.12 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди по собствения на въззиваемия л. а. „Шкода Сюпърб“ рег.
№ ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
въззивника, изразяващи се в увредени задна броня, заден десен стоп, багажен
капак, панти капак багажник, панел под стоп десен и ключалка на капака на
багажник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение като
постановено при нарушение на материалния закон. Установено било по
делото, че увреденото МПС било възстановено, като на репариране подлежала
единствено сумата за ремонта му, която, според въззивника, представлява
реалната стойност на вредата, а не осреднена такава. Счита присъждането на
осреднена стойност като неоснователно обогатяване за насрещната страна.
В хода на първоинстанционното производство било установено, че
собственикът на увреденото МПС бил собственик и управител на „С.И АУТО“
ЕООД, като последното дружество имало за предмет на дейност ремонт на
автомобили и не притежавал сертификат за качество, които обстоятелства,
според въззивника, не отговаряли на обективната действителност. Счита за
установено, че процесното МПС било предназначено за таксиметрови услуги,
като същото претърпяло редица ПТП, след които били извършени
некачествени ремонти с алтернативни заместители на оригиналните части,
което въззиваемата страна съзнавала, но целяла да се обогати с
2
претендирането на осреднена стойност между алтернативни и оригинални
части за автомобила.
Счита, че образуваното първоинстанционно производство, както и
образуваните му аналогични такива, имали за цел изкуственото генериране на
разноски. Твърди недобросъвестност и на вещите лица, изготвили експертните
заключения пред решаващия състав. Счита сумата от 1187.36 лева като реална
стойност на вредата, както и че било установено нейното заплащане от
застрахователя на увреденото лице.
В тази връзка, оспорва предявеният иск по основание и размер. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна С. Г. С., чрез адв. Й. А., в който се излагат съображения
за правилност на оспореното решение. Сочи, че искът бил предявен пред
първоинстанционния съд за сумата над тази, изплатена от застрахователя, в
размер на 605.38 лева. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си.
Счита, че от изготвеното от вещото лице А. В. експертно заключение се
установява размерът на обезщетението за имуществени вреди и правилно
същото е кредитирано от решаващия състав. Оспорва твърденията във
въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба вх. № 57276/25.06.2025 г. от С. Г. С., чрез
адв. Й. А., срещу Определение № 7906/12.06.2025 г., постановено по гр. д. №
9336/2022 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на
частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските. Частният жалбоподател изразява несъгласие с
възприетата от първоинстанционния състав основателност на възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид проведените пет открити съдебни
заседания, счита сумата от 1380.00 лева за релевантна досежно размера на
адвокатското възнаграждение. Сочи продължителността на
първоинстанционното производство от 3 години и редицата процесуални
действия, извършени от процесуалния представител на ищеца за този период,
като обстоятелство, оборващо релевираното възражение за прекомерност.
На пространни доводи в подкрепа на искането си за присъждане в негова
полза на пълния претендиран размер разноски, моли за отмяна на
обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Твърди, че първоинстанционното производство било
аналогично на редица други с еднакъв предмет, което не представлявало
трудност за представляващия насрещната страна, предвид професионалните
му качества и опит. Счита, че продължителността на дадено производство пред
3
една инстанция не се отразявало върху размера на адвокатското
възнаграждение. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си.
Моли за отхвърляне на частната жалба.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
АДВ. А.: Поддържам отговора на въззивната жалба, поддържам частната
жалба. Нямам възражения по доклада.
С оглед изразеното становище, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 3732 от 08.08.2025 година, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 3732 от 08.08.2025 година.
АДВ. М.: Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
АДВ. А.: Също правя възражение срещу размера на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии, моля
да постановите решение, с което да уважите предявената от нас въззивна
жалба. Считам, че в същата подробно сме развили доводи по отношение на
неправилността на решението.
Това дело се явява второ по ред, с частичен иск. В действителност
законът го позволява. Въпросът е как тази празнота в закона води до
натоварване на съдебните състави, както и на дружествата с изключително
много съдебно-деловодни разноски. Видно е, че от заведеното дело през 2022
г., независимо, че дружеството съгласно диспозитива е било осъдено да
заплати само 50 лв., то е извършило плащане, като е съобразило стойността,
която е посочена в мотивите съгласно пътната експертиза. Към него момент
тази експертиза е извършила оглед на автомобила, извършила е оглед на вида
на увредените детайли и е посочила тяхната стойност, която стойност
считаме, че следва да е най-меродавна до действителната стойност на вредата.
В настоящето производство установяваме, че една и съща вреда има 4
различни стойности, т.е. в следващото производство, което очакваме да бъде
заведено, ще има 5 или 6 различни стойности. Намираме за недопустимо една
и съща вреда да има различни стойности и тези стойности да се влияят от това
какъв е периодът, в който се правят изчисленията, доколкото методиката, по
която се извършва за съжаление е несъвършена и вещите лица нямат
4
възможност да установят този действителен размер към момента на
настъпване на вредата. ВКС казва, че стойността следва да се определи към
момента на настъпване на вредата, но когато сме изправени пред една патова
ситуация като настоящето дело, в която към 2022 г. е имало определена една
стойност и тя към 2024 г. се различава в рамките на 100-тина лв., то считаме,
че следва да бъде взето предвид, че дружеството е извършило плащане към
2022 г. Автомобилът е възстановен към 2022 г. Ищецът не сочеше
доказателства, въз основа на които може да се установи, че действително
сумата, която дружеството е изплатила, не е била достатъчна.
С оглед на което считаме, че не е доказан размерът на вредата и тази
стойност, която е приета в настоящето производство всъщност се явява
хипотетична и с оглед минималния й размер считаме, както казах, че вредата
не е в размер по-висок от изплатения от дружеството, поради което молим да
приемете въззивната жалба за доказана и да отмените първоинстанционното
решение, като постановите акт, с който да приемете, че вредата не е в размер
по-висок от платения от дружеството.
Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
Моля за срок за писмена защита.
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите решението на
РС-Варна като правилно и законосъобразно. Моля да уважите частната жалба
и присъдите сторените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство.
Моля да ни присъдите сторените разноски в настоящето производство.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ дава възможност на процесуалния
представител на въззивника, в 10 дневен срок от днес, да изложи писмено
становище по съществото на правния спор, с препис за насрещната страна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5