Определение по адм. дело №236/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ против мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните по искане с вх. № 70-4403 от 25.02.2025 г., с което е поискано предоставянето на индивидуалните административни актове, с които е отказано жалбоподателят да бъде признат за ползвател на имоти 63272.22.26, 63272.10.78, 63272.25.34, 63272.23.37, 63727.21.243, 63272.29.3 в землището на [населено място], [община], на имот 12588.19.11 в землището на с. [населено място], [община], както и на имоти 17097.10.81, 17097.10.171, 17097.20.18, 17097.20.28 и 17097.20.136 в землището на с. [населено място], [община].

Счита се, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен и постановен при несъобразяване с целите на закона и правото на ЕС. В жалбата се съдържат твърдения за това, че за година на заявяване 2024 - 2025 г. на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ е отказано да бъде признат за ползвател на поземлените имоти с посочените идентификатори, находящи се съответно в землищата на [населено място], с. [населено място] и с. [населено място] – всички в [община]. Сочи се, че е отправено запитване до Министъра на земеделието и храните, на което първоначален отговор е даден с Писмо № 70-4403 от 28.10.2024 г. на Директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“, за когото се твърди, че не е компетентният да удовлетвори искането орган, тъй като областните и общински служби „Земеделие“ са на пряко подчинение на Министъра на земеделието и храните, както и че последващо полученото на 28.03.2025 г. писмо от същия орган е издадено извън законоустановения срок и без надлежно упълномощаване от страна на министъра. Иска се съдът да задължи Министъра на земеделието и храните да предостави на жалбоподателя индивидуалните административни актове, с които на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ е отказано да бъде признат за ползвател на имоти с идентификатори 63272.22.26, 63272.10.78, 63272.25.34, 63272.23.37, 63727.21.243, 63272.29.3 в землището на [населено място], [община], на имот 12588.19.11 в землището на с. [населено място], [община], както и на имоти 17097.10.81, 17097.10.171, 17097.20.18, 17097.20.28 и 17097.20.136 в землището на с. [населено място], [община]. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „Агроном - Д. Д.“, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна Министъра на земеделието и храните, редовно призован, се явява главен юрисконсулт Е. К., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като недопустима. Излага съображения за това, че в случая не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, доколкото в закона не е разписано задължение за административния орган да се произнесе по отправеното до него искане. В допълнение сочи, че по адресираното до Министъра на земеделието и храните искане жалбоподателят е получил отговор, че актът, чието предоставяне се иска, не съществува в правния мир. В този смисъл твърди, че липсва акт, подлежащ на съдебно оспорване, което обуславя недопустимостта на жалбата на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Иска съдът да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Не е заявена претенция за разноски.

Жалбата е недопустима, тъй като не е налице мълчалив отказ.

Съгласно регламентацията на чл. 58 от АПК мълчалив отказ е налице само тогава, когато административен орган, нормативно овластен да действа, респективно да се произнесе по повод отправено до него искане, не стори това в законоустановен срок.

Съгласно чл. 28 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (УПМЗХ), специализираната администрация е организирана в съответни дирекции, изчерпателно посочени в нормата, измежду които е и Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ (чл. 28, т. 2 от УПМЗХ), чиито функции са подробно разписани в чл. 30 от Правилника. Така, според т. 20 на посочената норма, дирекцията изготвя становища и отговори на предложения и жалби по въпроси, свързани с поземлената собственост, комасацията, опазването на земеделските земи, управлението и ползването на земите от ДПФ и поддържането на КВС и регистрите. По силата на чл. 48 от устройствения правилник в изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи служителите от съответните административни звена в министерството изготвят доклади, докладни записки, служебни бележки, писма, становища, справки, отчети, анализи, прогнози, планове, програми, позиции, информации, проекти на актове и други документи.

В случая с нарочно искане, отправено до Министъра на земеделието и храните, жалбоподателят е заявил желание за извършване на проверка по посочените в искането фактически обстоятелства относно обективиран в Писмо № ПО-09-834 от 27.11.2024 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“, [населено място] отказ за предоставяне на индивидуалните административни актове, с които на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ е отказано да бъде признат за ползвател на поземлени имоти с посочени идентификатори, находящи се в землищата на [населено място], с. [населено място] и с. [населено място] – всички в [община]. Отправено е също така искане за уведомяване относно резултатите от извършената проверка, както и за предоставяне на тези административни актове.

По заявлението е изготвено Писмо изх. № 70-4403 от 20.03.2025 г. на Директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“, в което подробно е описана регламентираната в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедура за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. В тази връзка е посочено в писмото, че законодателят не предвижда ред за издаване на поискания от заявителя ЕТ „Агроном - Д. Д.“ административен акт, с който му е отказано да бъде признат за ползвател на посочените имоти в землищата на [населено място], с. [населено място] и с. [населено място] – всички в [община]. Изрично е посочено в тази връзка, че единственият административен акт, който се издава в процедурата за създаване на масиви за ползване, е заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, подлежаща на обжалване в 14 - дневен срок пред районния съд. Относно изнесените в искането твърдения за представени декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ от страна на собствениците на имоти в оригинал, в които дружеството е посочено като ползвател, при проверката е установено, че за част от имотите в ОСЗ - Болярово са представени единствено копия от декларации по ППЗСПЗЗ, но същите са постъпили след срока по чл. 37б, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Посочено е също, че становището на Директора на ОД „Земеделие“ - Ямбол относно изготвяне на предварителния регистър за землището на [населено място] и установеното дублиране на имоти е, че при правилното приложение на относимата нормативна уредба членовете на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ служебно са отстранили част от получените дублажи, като е зачетена волята на собствениците, подали декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка е упоменато Писмо изх. № 70-4403- от 28.10.2024 г. на МЗХ за уведомяване на дружеството, че при извършване на проверката относно спазване на разписаната процедура по регистриране на представените правни основания не са установени нарушения.

Издаването на Писмо изх. № 70-4403 от 20.03.2025 г. е доказателство, че административният орган не е бездействал и не е формирал мълчалив отказ по направеното пред него искане, а е предприел съответни действия по удовлетворяването му съобразно разписаните в закона правила. Действително, ответникът не ангажира доказателства за датата, на която писмото е съобщено на жалбоподателя, но в случая съдебното оспорване на мълчалив отказ е лишено от предмет като процесуална предпоставка за допустимостта му съгласно чл. 159, т. 1 от АПК.

Изхождайки от предмета на спора, настоящият съдебен състав приема още, че по направеното искане до Министъра на земеделието и храните да бъдат предоставени индивидуалните административни актове, с които на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ е отказано да бъде признат за ползвател на имоти с идентификатори 63272.22.26, 63272.10.78, 63272.25.34, 63272.23.37, 63727.21.243, 63272.29.3 в землището на [населено място], [община], на имот 12588.19.11 в землището на с. [населено място], община Болярово и на имоти 17097.10.81, 17097.10.171, 17097.20.18, 17097.20.28 и 17097.20.136 в землището на с. [населено място], [община], министърът не дължи произнасяне – кореспонденцията между молителя и общинската служба по земеделие сочи, че такива актове не са издавани, т. е. не съществуват в правния мир, издадена е единствено заповед по чл. 38в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Поради това Министърът на земеделието и храните не дължи произнасяне по такова искане за предоставяне на несъществуващи административни актове, съответно мълчалив отказ въобще не може да бъде формиран.

Предвид недопустимостта на жалбата и необходимостта от прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство, даденият ход на делото по същество следва да бъде отменен.

С оглед липсата на заявени от страните претенции за разноски, такива не следва да бъдат присъждани съобразно изхода на спора.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.10.2025 г. за даване ход на делото по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ против мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните по искане с вх. № 70-4403 от 25.02.2025 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 236 по описа за 2025 г. на Административен съд-Ямбол.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.