№ 14542
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110120083 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника Л. В. А., ЕГН **********, с адрес: *******, за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 1973,60 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес ******* и *********, ведно със
законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, 242,11 лв. – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.06.2021
г., 52,54 лв. – стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 10,46 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 10.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 35378/2021 г., по описа на СРС, 157
състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми в размер на 1973,60 лв. на уговорения в приложимите
1
за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон
в размер на 242,11 лв. за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г. Твърди също така, че за
същия период е предоставена услуга дялово разпределение на стойност 52,54 лв., която
не е заплатена. Претендира и обезщетение за забава върху цената за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 10.06.2021 г.
Ответникът Л. В. А. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете с твърдения, че не е собственик или ползвател на
процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца. Поддържа, че
количеството потребена топлинна енергия е изчислено неправилно и в нарушение на
нормативните изисквания, тъй като абонатната станция в процесната сграда не
отговаря на техническите изисквания, тъй като не е издадено разрешение за строеж, за
ползване и за въвеждане в експлоатация, а общият топломер е негодно средство за
търговско измерване, тъй като не е доказано да е изправен и годен за употреба. и не е
ползвал такава през целия процесен период, тъй като е придобил процесния имот на
26.09.2018 г. по силата на договор за продажба на наследство. В условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „МХ Елвеко” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 10.01.1991 г. Л. В. А. и Митко
И.нов Алексиев са придобили собствеността върху * находящ се в гр. София,
**********
Видно от представеното Удостоверение с изх. № 68-00-112/09.02.2016 г.,
издадено от ГИС София, стар адрес: ж.к. „Гевгелийски“, ул. „Сава Михайлов“, бл. 15
се отнася за многофамилна жилищна сграда с два входа, отразена с идентификатор
68134.1203.29.1 н кадастралната карта и кадастралните регистри, със следния настоящ
адрес: *********
Представените е Договор № ********* между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, *********** и третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
15.08.2002 г., както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактура, фактура №
**********/31.07.2020 г. с отразени количествата потребена топлинна енергия и
дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., извлечения от сметки, както
и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени
от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за процесния период, констативни
протоколи за извършени отчети и протокол за достъп при проверка.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
2
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Посочено е, че за
през отчетните периоди е имало 3 бр. отоплителна тела с монтирани ИРРО в
помещения: кухня, стоя и баня, като показанията на уредите са отчетени на 05.05.2019
г. и на 03.06.2020 г.Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 163 куб.м., съгласно
акт за разпределение на кубатурите в сградата. За процесния период няма начислявана
топлинна енергия на общите части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани през 1997 г. В имота е монтиран 1 бр. водомер за топла вода, показанията
на който са отчетени на 05.05.2019 г. и на 03.06.2020 г. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 1959,89 лева. Вещото лице е установило, че
топломерът е преминал на метрологична проверка през 42 месечен период, но при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1847,09 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1973,60 лв. Вещото
лице е посочило, че за сумата 6,53 лв., която според изравнителна сметка за 2019 г. е за
доплащане, ищецът е издал дебитно известие. Вещото лице е изчислило размера на
законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 10.06.2021 г. –
260.81 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от
ответника. Съдът отчете обаче, че при изчисляването на общо потребеното количество
топлинна енергия за периода и неговата цена, вещото лице е пропуснало да извади
сумата от 13,70 лв., посочена като сума за връщане от промяна в цена, като след
приспадането й дължимата сума за периода е в размер на 1959,89 лв. Дължимата сума
за дялово разпределение за претендирания период е в размер на 52,54 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
3
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните
имоти от 10.01.1991 г.), ответникът е бил собственик на 1/2 ид.ч части от
топлоснабдения имот за част от процесния период, доколкото имотът е закупен от
ищеца и трето на спора лице Митко И.нов Алексиев.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
4
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение по изготвената съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводната експертизи, които са обективно и
компетентно изготвени се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е
доставена топлинна енергия на стойност 1959,89 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
температура да е повлияло върху размера на начислените суми. От доказателствата по
делото беше установено обаче, че ответникът се легитимира като собственик на 1/2
ид.част от имота, поради което същият отговора за половината от дължимата цена за
доставената топлинна енергия за процесния имот, съобразно притежаваната идеална
част, а именно за сумата от 979,95 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 21.06.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 21.06.2018 г., са погасени по давност. Съгласно 33, ал. 2 от Общи
условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото
задължение е за м. 05.2018 г., което е станало изискуемо на 15.07.2018 г., т.е. давността
за него изтича на 15.07.2021 г., но същата е била прекъсната на 21.06.2015 г. с
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Следователно
претендираните от ищеца вземания за цената на топлинна енергия не са погасени по
давност.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Съгласно заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза дължима законна лихва от датата на
изпадане на ответника в забава – 15.09.2019 г. до 10.06.2021 г. е в размер на 260,81 лв.,
но доколкото ищецът я претендира в по-малък размер, то съдът е обвързан от искането
на ищеца до размера на 242,11 лв. Както беше посочено по-горе ответникът е
собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, поради което същият е задължен за
половината от претенцията, а именно за сумата от 121,06 лв., до който размер се явява
основателна исковата претенция.
5
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 52,54 лв., за което
ответникът отговаря, съобразно притежаваните идеални части от имота, а именно до
размера на 26,27 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 45,57 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 47,28 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 183,38 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
6
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 486,48
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил
своевременно искане в тази насока.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. А., ЕГН **********, с адрес: ******* ДЪЛЖИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 979,95 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
за топлоснабден имот с адрес ******* и *********, ведно със законната лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, 121,06 лв. – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.06.2021 г., 26,27 лв. – стойност
на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 35378/2021 г., по описа на
СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 979,95 лв. до
пълния предявен размер 1973,60 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за горницата над 121,06 лв. до пълния предявен размер
от 242,11 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.06.2021 г., за
сумата над 26,27 лв. до пълния предявен размер от 52,54 лв. – стойност на дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и за сумата от 10,46
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 10.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 35378/2021 г., по описа на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. В. А., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 47,28 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 486,48 лв.– разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8